Определение по дело №289/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.72 и чл.74 от ЗС.

В исковата си молба ищецът Ю. М. Г. твърди, че с влязло в сила решение, постановено по В. Г. дело № 352/2012 г. по описа на К.окръжен съд, е бил осъден, заедно с А.А.Г., да предаде владението на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на с. Я., общ. Д., попадащ в урбанизираната територия на с. Я., целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане. Твърди, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 5, т. 1, дело № 15/1990 год. по описа на районния съдия при Районен съд – М., бил признат за собственик на неурегулирано дворно място от 600 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 72 кв. м. Упражнявал фактическа власт върху дво­ното място и сградата, като през 1989 – 1990 год. се установил да живее трайно със семейството си в Република Турция, но продължил да упражнява фактическа власт. Ищецът твърди, че е извършил строително – ремонтни довършителни работи в имота и жилищната сграда. Твърди също, че не знаел, че други лица се легитимират като собственици на имота и необезпокояван от никого извършил подобрения в дворното място и жилищната сграда. Ответницата Т. Д. и нейните родители – М. Д. и Н. Д. знаели, че в имота се извършва подобрение, но не са се противопоставили, не са възразили по никакъв начин и не информирали ищеца, че са собственици. Твърди също, че след 2008 год. до началото на 2011 год. извършил строително – ремонтни работи в жилищната сграда на обща стойност 34 997.87 лева, подробно посочени в исковата молба, които представлявали подобрения в жилищната сграда, като с тази сума се увеличила стойността, вследствие на тези подобрения, а така също тя представлявала и стойността на разноските за извършените подобрения. Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 34 997. 87 лева, представляваща подобрения в процесната жилищна сграда, а при условията на евентуалност – да му заплати сумата от 34 997. 87 лева, представляваща стойността на разноските за извършените в жилищната сграда подобрения. Чрез своя процесуален представител представя писмена защита, в която излага съображения за основателност и доказаност на предявените при условията на евентуалност искове. Претендира разноски.

В представен в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата Т. М. Д. изразява становище за неоснователност на предявения иск. В отговора си сочи, че владението на ищеца върху недвижимия имот било прекъснато през 1997 год. и едва през лятото на 2009 г., след смъртта на Х. И. Х., ищецът установил отново фактическа власт върху имота, като разбил входната врата и се настанил противоправно в него. Твърди също, че родителите й живеят в Г. Х. и не са посещавали собствения си имот след 2007 г., а от 2003 г. и понастоящем ответницата живеела в Германия. Поради това нито на родителите й, като собственици на имота в периода 03.11.1997 г. – 29.12.2010 г., нито на нея като собственик след 2010 г. до предявяване на ревандикационния иск на 19.10.2011 г., им било известно обстоятелството, че ищецът се е самонастанил в имота, кога се е самонастанил и дали извършва някакви подобрения в него. Твърди, че ако са били извършвани строително – ремонтни работи в имота, е ставало без нейно знание и съгласие, както и без знанието и съгласието на родителите й. Признава, че ищецът е бил в имота след 2009 год., но същият се е самонастанил в него и има качеството на недобросъвестен владелец. Ответницата твърди, че към датата на самонастаняване на ищеца в имота, същият бил в добро и поддържано състояние, като подробно е описано състоянието му. Признава се, че ищецът е поставил входна метална бронирана врата на мястото на съществуващата масивна дървена врата на стойност 350 лева. Оспорва, че ищецът е извършвал подобрения в процесната жилищна сграда, както оспорва и претендираната стойност на същата. В представена по делото писмена защита излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Претендира разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото и прието като доказателство заверено копие от решение № 261 от 20.11.2012 г. по в.Г.д.№ 352/2012 г. на К.окръжен съд се установява, че с влязло в сила решение е признато за установено по отношение на ищеца Ю. М. Г. и А.А.Г., че ответницата по настоящия иск Т. М. Д. е собственик на процесния недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на с. Я., общ. Д., попадащ в урбанизираната територия на с. Я., целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане, като Ю. М. Г. и А.А.Г. са осъдени да предадат на Т. М. Д. владението на описания недвижим имот.

Видно от представеното по делото заверено копие от постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.1997 г. на съдия – изпълнител при Районен съд – М., недвижимия имот, представляващ дворно място от 600 кв.м. заедно със жилищна сграда на два етажа и таван със застроена площ 72 кв.м., находящ се в С., О., собственост на Ю. М. Г., е бил възложен, на основание извършена публична продан по изпълнително дело № 322/1994 г. по описа на СИС при Районен съд – М., на обявения за купувач М. Х. Ю. от Г.Д..

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том І, дело № 478/1997 г. по описа на районния съдия в М.ския районен съд, на 03.11.1997 г. М. Х. Ю. е продал на Н. Б. Д. процесния недвижим имот, представляващ жилищна сграда на два етажа със застроена площ в размер на 72 кв.м., ведно с правото на строеж върху неурегулирано дворно място в С., общ. Д., цялото в размер на 600 кв.м. От приетият като доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168, том І, рег.№ 1920, дело № 106/2010 г. по описа на нотариус № 584, действащ в съдебен район Г.М., се установява, че на 29.12.2010 г. М. С. Д. и Н. Б. Д. са дарили на дъщеря им Т. М. Д. (ответница по иска) притежавания от тях недвижим имот, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на С., О., ЕКАТТЕ: 87388, целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане.

Предвид горното и с оглед предявения иск ответницата Т. Д. признава, че от лятото на 2009 г. ищецът Ю. Г. е във фактическа власт на недвижимия имот. В тази връзка разпитаната по делото свидетелка Ю. Х. (вуйна на ищеца) установява, че нейната къща е съседна на процесната къща, като ги дели една мрежа. Сочи, че къщата била закупена през 1997 г. от М. (св.М. Д.) и Н.(св.Н. Д.), които дошли и казали, че са я купили, като М. дал ключовете на къщата да я наглеждат, а след смъртта на съпруга й ключовете за къщата останали у нея. Установява, че след 1997 г. М., жена му (св.Н. Д.) и дъщеря му (ответницата Т. Д.) идвали всяка година през лятото, а през другите сезони идвали от време на време. Свидетелката установява в своите показания, че след като починал мъжа й през 2008 г., ищецът Ю. Г. й се обадил по телефона от Република Турция, като й казал да си изкара багажа от къщата, защото щял да я стегне. Свидетелката казала на ищеца, че къщата има нови собственици, затова трябва да ги намери за да се разберат, при което ищецът започнал да се кара и да псува, като казал: „кой е този човек”. Свидетелката установява също, че преди около 3 години дошли майстори на ищеца, които последният изпратил, като свидетелката показала на М. (св.М. А.) документите за къщата, последният поискал ключа за къщата, но свидетелката не му го дала. Тогава майсторите на ищеца махнали външната врата на къщата, която била нова и се заключвала, и сложили нова врата.

Разпитаният по делото свидетел Л. Л. (син на св.Ю. Х. и първи братовчед на ищеца Ю. Г.) установява, че познава М. и Н. (свидетелите М. Д. и Н. Д.) от 1997 г., когато закупили процесната къща и донесли ключовете за да ги дадат на баща му. За периода след 1997 г. баща му казвал, че М. и Н. са идвали в годината по няколко пъти, същите са носили материали за поддръжка на къщата, като така често са идвали до към 2001, 2002 или 2003 г. Установява, че през 2009 г. преди да влезе в къщата ищецът Ю. Г. водил разговор с майка му и с него, като бил запланувал да си възвърне къщата, да направи ремонт и да живее в нея. Установява, че ищецът се свързал с тях през пролетта или лятото на 2009 г., както и че се обадил от Република Турция. Тъй като ищецът 20 години не бил идвал в страната, свидетелят като негов роднина го предупредил, че къщата е продадена и че трябва да намери новите собственици и след това да направи каквото реши, на което ищецът казал: „това не е твоя работа, аз ще направя каквото съм решил”. Твърди също, че от неговата майка знае, че няколко месеца по – късно ищецът изпратил хора, които разбили предишната масивна дървена входна врата и са монтирали нова врата. Когато са дошли на място, те са искали ключа от неговата майка, а тя им е казала, че къщата е на друг човек и че не може да даде ключа без тяхно знание. Свидетелят установява също така, че впоследствие когато видял ищеца още веднъж му казал това, което му казал по телефона, но нямало ответна реакция. Свидетелят се опитал да издири собствÕника на къщата М., но не можал да намери адреса му.

По делото е разпитан като свидетел М. Х. Ю., комуто през 1997 г. с цитираното по – горе постановление на съдия – изпълнителя при Районен съд -М. е била възложена процесната къща, който установява ,че около 4 – 5 години след като продал къщата ищецът дошъл при него за да се интересува за къщата, като му казал: „как може да продаваш моята къща”.

Съгласно чл.70, ал.1 от Закона за собствеността, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В тази връзка, от гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че през 1997 г. ищецът е загубил не само собствеността върху процесната двуетажна къща в С., О., която с постановление за възлагане на съдия – изпълнител е била възложена на св.М. Ю., но е загубил и владението върху нея. С нотариален акт № 163/1997 г. св.М. Ю. е прехвърлил чрез продажба собствеността върху къщата на св.Н. Д., която заедно със своя съпруг – св.М. Д., са я дарили през 2010 г. на своята дъщеря – ответницата Т. Д.. С влязло в сила решение ищецът е бил осъден да предаде владението върху процесната къща на ответницата. Установява се също така, че преди да влезе в процесния имот през 2009 г. ищецът изрично е бил предупреден от свидетелите Л. Л. и Ю. Х., че не е собственик на процесната къща, а собственици са други лица, но независимо от това ищецът, чрез наети от него работници, е демонтирал външната входна врата на къщата и е поставил нова, след което се е самонастанил в процесния имот.

При това положение липсва каквото и да е основание да се приеме, че ищецът е бил добросъвестен владелец, доколкото се установява, че същият не е владял недвижимия имот на правно основание годно да го направи собственик. Напротив, установява се, че самоволно, без да е собственик на процесната къща и след като е бил предупреден, че къщата е собственост на други лица, ищецът се е самонастанил в нея. След като ищецът не е бил добросъвестен владелец същият не може да се ползва от правата по чл.72 от ЗС, в това число – правото да иска заплащане на увеличената стойност на процесната сграда вследствие на извършени подобрения. В случая не е налице и хипотезата на чл.74, ал.2 от ЗС, съгласно която когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл.72 от закона. В тази връзка, по делото не се събраха каквито и да са доказателства, установяващи, че собствениците на процесната къща – свидетелите М. и Н. Д.до 29.12.2010 г., а след тази дата – ответницата Т. Д., са знаели, че в къщата се извършват подобрения. Напротив, свидетелите Ю. Х. и Л. Л. установяват, че след като през 2009 г. са дошли работниците на ищеца, които са демонтирали външната входна врата на къщата и са започнали да извършват строителни дейности, свидетелите М. и Н. Д. не са идвали в С. и не са били уведомени от тях, тъй като нямали връзка с тях. Свидетелят Л. Л. установява, че се е опитвал да издири адреса на св.М. Д., но не успял.

Разпитаният по делото като свидетел М. Д. установява, че до 2005 г. или до 2006 г. ходили редовно в процесния имот, като по повод на извършеното от тях дарение на къщата на тяхната дъщеря в края на 2010 г. разбрали, че в нея живее друг човек. Установява, че преди това не е имал контакт с ищеца и никой не го е търсил, както и че не е дала съгласие да се ремонтира къщата, нито дъщеря му е давала такова. Установява, че след като научили, че в имота има друг човек мислели първоначално да пуснат жалба до прокуратурата, но им казали ,че трябва да водят дело. Тогава уведомили дъщеря си, която предявила иск в съда да си върне имота. Свидетелката Н. Д. установява също, че някъде през 2005 г. спрели да посещават къщата, както и че след като ищецът се е настанил в имота никой не ги е уведомил за това. Разбрали за това в началото на 2011 г. от техния адвокат по повод извършеното от тях дарение на къщата. Твърди, че дъщеря им не е знаела, че някой се е нанесъл в имота, тъй като живее в Германия. Уведомили дъщеря си и тя веднага образувала дело срещу настанилия се.

Разпитаният по делото свидетел М. А., сочещ, че той е намирал майстори и е осигурявал материалите, като се е разплащал с хората с парите, коит¯ ищецът му пращал, установява, че докато са правили ремонта свидетелите М. и Н. не са идвали. Свидетелят Р. М. установява, че не познава свидетелите М. Д. и Н. Д., както и че по време на ремонта на къщата никой не е идвал и никой не им е правел забележка защо работят. Свидетелят Ф. Х. също установява, че не познава свидетелите М. Д. и Н. Д. и когато е работил никой не е идвал и не му е забранявал да работи.

При така установените по делото обстоятелства, ирелевантен е довода на ищеца за липса на противопоставяне от страна на собственика на процесната къща на извършваните подобрения, доколкото по делото не се установява по какъвто е да е начин, че същият е знаел за тях. Напротив, събраните по делото и цитирани по – горе доказателства сочат, че собствениците на процесната къща – свидетелите М. и Н. Д. до 29.12.2010 г., а след тази дата – ответницата Т. Д., не са знаели, че в къщата се извършват подобрения.

Ето защо предявения иск, с правно основание чл.72 от ЗС, за заплащане на увеличената стойност на процесната сграда в размер на 34 997.87 лева, вследствие на извършени подобрения, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. При това положение, съдът следва да се произнесе по предявения при условията на евентуалност иск, с правно основание чл.74 от ЗС, за заплащане на стойността на разноските за извършените в жилищната сграда подобрения.

Признава се по делото, че от лятото на 2009 г. ищецът е бил във фактическа власт на процесния недвижим имот, както и че е поставил входна метална бронирана врата. Във връзка с претендираните подобрения в процесната двуетажна жилищна сграда, по делото са разпитани свидетели, установяващи, че в нея са били извършвани СМР през периода 2009 – 2011 г., както и са назначени единична и тройна съдебно – техническа експертиза. Видно от заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, стойността на извършените подобрения (СМР) в двуетажната жилищна сграда, построена в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на С., възлиза на 7 195 лева, като в представена към заключението на експертизата стойността сметка на извършените СМР – Приложение № 2 към заключението, са посочени приетите от вещите лица конкретно извършени СМР и тяхната стойност. От заключението на тройната съдебно – техническа експертиза и обясненията на вещите лица в съдебно заседание се установява, че за част от претендираните СМР експертизата приема, че не са извършени изобщо, а за друга част – че са извършени, но преди претендирания период, поради което и ги приема за неизвършени от ищеца. Така, вещите лица констатират, че претендираните СМР: остъкляване с 3мм стъкла върху дървени рамки „02-15.002” на тавански етаж (пореден № 5 от стойностната сметка), изолация от фибран дебелина 50мм „01-15-028” на втори етаж (пореден № 9) и изолация от фибран дебелина 50мм „01-15-028” на първи етаж (пореден № 27), не са извършени изобщо, а претендираните СМР: коминни блокчета за самостоятелни комини на вароциментов разтвор 50/30 – 2 бр. на тавански етаж (пореден № 6), дюшеме от дъски в/у жб плоча „02-11-047” на втори етаж (пореден № 7), вътрешна мазилка по масивни стени на втори етаж (пореден № 12), вътрешна мазилка по масивни тавани на втори етаж (пореден № 13), остъкляване с 3мм стъкла в/у дървени рамки „02-15-002” на втори етаж (пореден № 14), бетонова настилка С 430 кг/цимент ръчно на първи етаж (пореден № 25), дюшеме от дъски в/у жб плоча „02-11-047” на първи етаж (пореден № 29), вътрешна мазилка по масивни стени на първи етаж (пореден № 30), вътрешна мазилка по масивни тавани на първи етаж (пореден № 31) и остъкляване с 3 мм стъкла в/у дървени рамки „02-15-002” на първи етаж (пореден № 32), са извършени, но преди претендирания период.

Съдът възприема изцяло заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, като намира същото за обосновано и мотивирано, като същото се подкрепя и от част от свидетелските показания. Така разпитаният по делото свидетел Л. Л. сочи, че преди ищецът да влезе в процесната къща и да започне извършване на СМР, коридорите били на замазка, стаите били с дървен под, всички стаи и на първия и на втория етаж били с дюшеме, дограмата била дървена с два прозореца, къщата си имала комин. Разпитаната по делото свидетелка Ю. Х., която е имала ключ за процесната къща, сочи в своите показания, че къщата преди ремонта, извършен от ищеца, е била измазана отвътре, стаите на първия етаж били с дюшеме, чието състояние било добро, на втория етаж пода също били от дъски. Същата сочи, че стените и таваните на всички стаи били измазани. В тази им част тези показания се подкрепят и от показанията на разпитаните по делото свидетели М. Д. и Н. Д., които сочат, че стените и таваните на първи и втори били измазани, стаите били с дюшеме, като понастоящем дюшемето било изциклено, къщата си била с изградени два комина. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел М. А., за когото от показанията на свидетелите Л. Л., Р. М., А.М. и Ю. Х. се установява, че е отговарял за извършването на СМР в процесната къща и е наемал работници. Показанията на този свидетел са противоречиви и се опровергават по един несъмнен начин от останалите доказателства по делото. Така свидетелят М. А. в съдебно заседание дава противоположни показания, като заявява, че на втория етаж сменили дограмата, като сложили нова дървена дограма, впоследствие твърди, че нови каси на дограмата не са сменяли и след това заявява, че сменили изцяло 4 – 5 нови каси. Впрочем, в тази им част показанията на този свидетел се опровергават както от тройната съдебно – техническа експертиза, така и от разпитания по делото като свидетел А. М., който установява, че е работил дърводелската работа в къщата и че прозорец и дограма не е подменял.

Що се касае до разпитаните по делото свидетели Р. М., А. М., Ф.Х. и М. Ш., съдът кредитира техните показания в частта им, с която установяват видовете извършени СМР, констатирани и приети и от вещите лица от назначената по делото тройна съдебно – техническа експертиза. В останалата им част, съдът не кредитира показанията на тези свидетели, доколкото същите се опровергават от тройната съдебно – техническа експертиза.

Съгласно чл.74 от ЗС, недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по – малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. В тази връзка, от заключението на назначената по делото тройна съдебно – техническа експертиза се установява, че в процесния имот са извършени СМР на обща стойност 7 195 лева, като вещите лица приемат, че увеличената стойност на процесната двуетажна жилищна сграда възлиза на 20 195 лева, която сума представлява сбор от пазарната стойност на жилищната сграда към момент преди извършване на подобренията и приетата от вещите лица стойност на извършените СМР. Предвид изложеното, и доколкото липсват други данни за увеличената стойност на процесната двуетажна жилищна сграда, съдът приема, че в случая сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, е една и съща, а именно – 7 195 лева, за която сума предявения иск, с правно осонвяание чл.74 от ЗС, е основателен. Ето защо следва да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 7 195 лева, представляваща стойността на направените разноски в процесната двуетажна жилищна сграда, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба – 24.01.2013 г., до окончателното й изплащане. Искът в останала му част и за разликата от уважения размер от 7 195 лева до пълния му предявен размер от 34 997.87 лева е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли в тази част.

При този изход на делото на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на иска в размер на 832.62 лева, а на ответницата – в размер на 993.02 лева, поради което и по компенсация следва да се осъди ищецът да заплати на ответницата направени по делото разноски в размер на 160.40 лева.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯпредявеният от Ю. М. Г. с адре± в С., О., О., с ЕГН *, против Т. М. Д. с адрес в Г., У.С. п.” № *, вх.*, А.*, с ЕГН *, иск, с правно основание чл.72 от Закона за собствеността, за заплащане на сумата в размер на 34 997.87 лева, представляваща увеличената стойност, вследствие на извършени подобрения, на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., О., О., ЕКАТТЕ 87388, целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Т. М. Д. с адрес в Г., У.С. п.” № *, вх.*, А.*, с ЕГН *, да заплати на Ю. М. Г. с адрес в С., О., О., с ЕГН *, сумата в размер на 7 195 лева, представляваща стойността на направените разноски в двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състояща се от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., О., О., ЕКАТТЕ 87388, целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.01.2013 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност иск, с правно основание чл.74 от Закона за собствеността, за заплащане на направени разноски в посочената сграда, за разликата от 7 195 лева до пълния му предявен размер от 34 997.87 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Ю. М. Г. с адрес в С., О., О., с ЕГН *, да заплати на Т. М. Д. с адрес в Г., У.С. п.” № *, вх.*, А.*, с ЕГН *, разноски по делото в размер на 160.40 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :