№ 1772
гр. Варна , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502080 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Д.С.П., чрез гл. юрисконсулт Б.Й., срещу Решение № 2523 от 22.06.2020
г., постановено по гр.д. № 17467/2019 г. по описа на РС - Варна, XLVIII състав, с което е
ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: ***0, сумата от 1739,12 лева (хиляда
седемстотин тридесет и девет лева и 12 ст.), представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 17.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
229,46 лева (Двеста и двадесет и девет лева и 46 ст.), представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да
дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на
издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на
допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите
на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че
същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи,
че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на
1
сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира
приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от
1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни
съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. Г. Й., чрез адвокат С. Т., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван
нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - Варна, редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият Д. Г. Й., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат С. Т. - ВАК, редовно упълномощен.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена искова молба вх. №
78094/24.10.10 г., уточнена с молба вх. № 84041/13.11.2019 г., от Д. Г. Й., ЕГН **********, с
адрес: ***0, чрез адв. С. Т. и адв. С. Т., срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за
заплащане на сумата от общо 1482,39 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 239 часа за периода от 17.10.2016 г.
до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
24.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 99,72 лева, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху
главницата, изчислени върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., считано от първо число на
месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до 24.10.2019 г. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши
оперативен дежурен в Първо РУ към ОД на МВР - Варна. Предвид непрекъсваемия работен
процес, същият полагал нощен труд на смени при сумирано изчисляване на работното време
на тримесечни периоди. Излага, че съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща и допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. Твърди, че за
периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1672 часа, който,
преизчислен с коефициента 1,143, възлиза на 1911 часа и води до допълнителни 239 часа
преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на
1482,39 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
Б.Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна и недоказана по размер. Не оспорва, че ищецът за процесния период е полагал
труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал
2
извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било
заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на
разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на
положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с
отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.
В съдебно заседание е допуснато изменение по размер на предявените от Д. Г. Й.
срещу ОД на МВР – Варна, искове чрез увеличаване, както следва: по иска с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за сумата от общо 1739,12 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
процесния период; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от общо 229,46 лева,
представляваща обезщетение за забава, на осн. чл. 214 ГПК. Изменението по тримесечия е
както следва: за четвърто тримесечие на 2016 г. – чрез намаляване на главницата на 73,07
лева вместо предявените 99,29 лева и чрез увеличаване обезщетението за забава на 20,82
лева; за първо тримесечие на 2017 г. – чрез увеличаване – за 136,09 лева главница и 35,43
лева обезщетение за забава; за второ тримесечие на 2017 г. – чрез увеличаване – за 136,09
лева главница и 31,99 лева обезщетение за забава; за трето тримесечие на 2017 г. – чрез
намаляване на главницата на 117,53 лева вместо предявените 120,57 лева и чрез увеличаване
обезщетението за забава на 24,69 лева; за четвърто тримесечие на 2017 г. – чрез увеличаване
– за 142,28 лева главница и 26,15 лева обезщетение за забава; за първо тримесечие на 2018
г. – чрез увеличаване – за 162,62 лева главница и 25,84 лева обезщетение за забава; за второ
тримесечие на 2018 г. – чрез увеличаване – за 133,06 лева главница и 17,78 лева
обезщетение за забава; за трето тримесечие на 2018 г. – чрез увеличаване – за 133,06 лева
главница и 14,38 лева обезщетение за забава; за четвърто тримесечие на 2018 г. – чрез
увеличаване – за 184,80 лева главница и 15,24 лева обезщетение за забава; за първо
тримесечие на 2019 г. – чрез увеличаване – за 178,93 лева главница и 10,29 лева
обезщетение за забава; за второ тримесечие на 2019 г. – чрез увеличаване на главницата на
184,97 лева и чрез намаляване на обезщетението за забава на 5,77 лева вместо предявените
8,31 лева; за трето тримесечие на 2019 г. – чрез увеличаване на главницата на 162,66 лева и
чрез намаляване на обезщетението за забава на 1,08 лева вместо предявените 8,31 лева.
Производството е прекратено поради оттегляне на претенцията, на осн. чл. 232 ГПК,
както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР – за
четвъртото тримесечие на 2016 г. за горницата над 73,07 лева до 99,29 лева и за третото
тримесечие на 2017 г. за горницата над 117,53 лева до 120,57 лева; по иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД – за второто тримесечие на 2019 г. за горницата над 5,77 лева до 8,31
лева и за третото тримесечие на 2019 г. за горницата над 1,08 лева до 8,31 лева.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът Д. Г. Й. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.
Видно от Кадрова справка № 62712/03.12.2019 г., младши експерт Д. Г. Й. в
процесния период е заемал длъжността младши оперативен дежурен в ОДЧ към Първо РУ
– Варна, при ОД на МВР – Варна, считано от 15.04.2015 г. до настоящия момент.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително
за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни
бележки.
3
Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи,
справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът
е положил нощен труд, както следва: за четвърто тримесечие на 2016 г. – 88 часа; за първо
тримесечие на 2017 г. – 152 часа; за второ тримесечие на 2017 г. – 152 часа; за трето
тримесечие на 2017 г. – 136 часа; за четвърто тримесечие на 2017 г. – 160 часа; за първо
тримесечие на 2018 г. – 152 часа; за второ тримесечие на 2018 г. – 128 часа; за трето
тримесечие на 2018 г. – 128 часа; за четвърто тримесечие на 2018 г. – 176 часа; за първо
тримесечие на 2019 г. – 152 часа; за второ тримесечие на 2019 г. – 152 часа; за трето
тримесечие на 2019 г. – 144 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за процесния
период Д. Г. Й. е положил общо 1720 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в
дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – Варна, брутно
възнаграждение в общ размер на 1739,12 лева за разликата от 245 часа. С оглед така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа
4
на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът
намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на
изрична норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преобразуване на отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно
приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ.,
бр.49 от 29.06.2012 г. ). В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. коефициент 1,143.
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда. Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на
по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се
изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при
условията на нощен труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Наведеното в евентуалност възражение, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
5
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за неоснователно.
Цитираната разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на
работника или служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а
единствено методиката на отчитане на работното време през нощта пред Инспекцията
по труда. В подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото
право в посочения период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за процесния период е положил 1720 часа нощен труд,
които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен такъв, генерират
разлика от общо 245 часа труд над нормативно определените. Дължимото възнаграждение за
последните, съобразно заключението на вещото лице, възлиза общо на сумата от 1739,12
лева.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост.
Следователно предявеният иск, като основателен, следва да се уважи, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на сумата от 480.00 лева с вкл. ДДС
(400 лв. без вкл. ДДС), представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
въззивната страна, доколкото размерът на определеното адвокатско възнаграждение на
въззиваемата страна е съобразен с минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
6
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2523 от 22.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17467 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, XLVIII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: ***0, сумата в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно- деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7