Р Е Ш Е
Н И Е
№………./……..02.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
при
участието на секретаря Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 40/20 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
и е образувано по въззивна жалба
вх. № 89205/02.12.2019 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***** срещу Решение № 4771/07.11.2019 г., по
гр.д. № 764/2019 г., на ВРС, XX с., в частта, с която е осъдено да заплати
на Д.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 2069.24
лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № *********/2018,
от която сумата 1769.24 лв., обезщетение за нанесени щети по л.а. „***“, ДК № ***и сумата 300.00 лв., разходи за пътна
помощ, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.11.2018 г., по
договор „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в полица №
0312180340012507/04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за
неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и
необоснованост. Счита, че съдът неправилно е направил извод, че описаното в
исковата молба събитие представлява покрит риск по сключения застрахователен
договор, по т. 6.11., тъй като по делото не били налице данни да е налице
съставът на престъпленията „кражба“ или „грабеж“. Счита, че не дължи заплащане
на обезщетение и предвид разпоредбата на т. 7, вр. т. 7.30 от ОУ. Още счита, че
е налице и специално предвиденото изключение в т. 9, вр. т. 9.2.3. от ОУ, тъй
като в хода на първоинстанционното производство се е установило, че
противозаконното отненаме на МПС е извършено след като контактния ключ и транспондера
за имобилайзера на автомобила са били откраднати и автомобила е бил отключен.
След като е налице изрично предвидено изключение, то първоинстанционния съд
неправилно е обсъждал дали е налице неизпълнение на задължения на
застрахования, което да е значително с оглед интереса на застрахователя. Счита
твърдението на ищеца за липса на причинна връзка между кражбата на заключващото
устройство и противозаконното отнемане на автомобила за несъстоятелно, тъй като
от доказателствата се установявало, че е налице такава. По отношение
претенцията за заплащане на сумата 300.00 лв., заявява че я намира за
неоснователна и недоказана. За неоснователен счита и акцесорния иск за
заплащане на обезщетение за забава. По същество отправя искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск и в тази му част.
Претендира присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. В с.з. не изпраща представител.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Д.К., депозира писмен отговор, в
който счита постановеното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано,
поради което следва да бъде потвърдено. Оспорва изложените във въззивната жалба
оплаквания и излага собствени доводи по тях. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява да е налице изключен риск, който да послужи като
основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. По същество
отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира
разноски. В с.з. не се явява и не се представлява.
За да
се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявен иск от Д.К. срещу „Дженерали Застраховане“ АД,
за осъждането му да заплати сумата
2728.42 лв.
(размера изменен по реда на чл. 214 ГПК), представляваща застрахователно обезщетение по щета № *********/2018, от което сумата 1769.24 лв.,
разходи за ремонт на л. а. „***“, ДК
№ В 4989 ВН, сумата 659.18 лв., разходи
за диагностика и сумата 300.00 лв., пътна помощ, ведно със законната лихва от датата на депозирането на
исковата молба - 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението
и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между
него и ответника е бил сключен валиден
застрахователен договор по имуществена
застраховка
„Пълно Каско на МПС“, за собствения му л. а. „***", ДК № В 4989 ВН, обективиран в полица № 0312180340012507/04.07.2018 г. като в обхвата на договора бил включен и застрахователния риск – „кражба“. Сочи, че във връзка с пътуване извън страната, оставил автомобила си на съхранение в автокъща „Приселци“, предал и ключа на собственика на автокъщата, в случай, че се налагало автомобилът да бъде преместван. На 02.11.2018
г., около 05:00 часа - 05:20 ч., в гр. Варна, м-ст
„Боклук тарлъ", парцел № 148, била извършена
взломна кражба, като офисът на автокъщата бил разбит, а ключа и самият автомобил били откраднати, за което било образувано ДП № 1517/2018 т. по описа
на Трето РУ Варна. Излага още, че на 04.11.2018
г. местоположението на автомобила било установено и същият му бил върнат, но по
него били установени щети - надрана дясна страна, таван и преден капак. Липсвал
и ключът за автомобила. След извършен оглед на процесния
автомобил, ответникът съставил опис на претенция № *********/2018 г., но по щетата бил постановен отказ, който бил мотивиран
с обстоятелството,
че ключът за автомобила бил оставен извън него без надзор. Ищецът сочи, че лекият автомобил е откраднат след взломяване
на охранявания имот и кражба на контактния ключ, поради което
твърдяното от ответника неизпълнение на задълженията на застрахования да
съхранява ключа за автомобила не е в причинна връзка с противозаконното му
отнемане, следователно не е налице неизпълнение на задълженията на
застрахования. Сочи, че тъй като автомобилът не е бил
на собствен ход, което наложило да заплати
сума за ползвана
пътна помощ, в размер на 300.00 лв.,
която следва да му бъде възстановена от застрахователя. Във връзка с извършването на ремонт на автомобила
била извършена и диагностика, за която също направил разходи, възлизащи на
сумата 659.18 лв., с
ДДС. Излага, че необходимата сума за
отстраняване на щетите възлиза на 1769.24 лв., с
ДДС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от „Дженерали Застраховане“ АД, с
който искът се оспорва по основание и размер. Счита, че не са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността му като застраховател. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на настъпилото
събитие - 02.11.2018
г. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват
настъпил покрит риск по имуществената застраховка. Твърди, че липсва
фактическият състав предвиден в т. 6.11 ОУ - „Щети на МПС, открито след кражба
или грабеж", доколкото по делото липсват доказателства за субективния
елемент на извършено престъпление по смисъла на чл. 194 и чл. 198 НК. В тази връзка твърди, че след като автомобилът е
намерен изоставен два дни след отнемането му извършителят не е имал намерение
да свои вещта, а само да я ползва. Именно чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 НК - противозаконно отнемане на МПС с намерение да се ползва, била правната
квалификация на престъплението дадена в удостоверението от МВР - Варна
представено от ищеца. В евентуалност поддържа наличие на изключен риск, тъй
като преди противозаконното отнемане на МПС контактният ключ и транспондерът за
имобилайзер Мета 43 били откраднати, а съгласно т. 9 във вр. с т. 9.2.3, предл.
последно от ОУ, не се покриват щети по рисковете, посочени в т. 6.9, 6.10.,
6.11 и 6.12. ОУ, ако е налице едно от следните обстоятелства: преди настъпване
на застрахователното събитие контактните ключове/заключващото устройство или
дистанционното управление на системата за защита са откраднати. В тази връзка
счита за ирелевантни въпросите дали неизпълнението на застрахования е
значително с оглед интереса на застрахователя или не, както и дали
неизпълнението му е довело до настъпване на описаното събитие. Поддържа, че
кражбата на заключващите устройства е улеснила отнемането на МПС, поради което
е налице причинна връзка между двете деяния. Оспорва наличието на причинна
връзка между констатираните увреждания и твърдяното застрахователно събитие -
„Щети на МПС открито след кражба или грабеж“, тъй като по-голяма част от
разходите на ищеца не са свързани с отстраняване на щетите констатирани по МПС
при откриването му, а са последица от кражбата на заключващите устройства като
разходите за диагностика на МПС, забрана на ключове, обучение и кодиране на
ключ, подмяна на механичен ключ и дистанционно на ключ. Досежно изброените
разходи сочи, че същите попадат в обхвата на т. 7.26 ОУ, съгласно която
застрахователят не осигурява застрахователна защита и за следните събития по посочените
в т. 6 рискови клаузи: кражба или изгубване на ключовете (заключващото
устройство, дистанционното управление, картата, флаш-паметта или чипът на
системата за защита/и свързаните с тях разходи за привеждане в пълна изправност
на заключващата система на застрахованото МПС"). Ответникът оспорва претенцията
на ищеца за сумата 300.00 лв. разходи за
репатриране на автомобила като сочи, че не са ангажирани доказателства МПС да
не е било на собствен ход, както и за начинът, по който е формирана стойността
на услугата по оказване на пътна помощ. Излага, че фактурата за услугата е
издадена повече от месец след откриване на автомобила, както и че заплатената
от ищеца цена е завишена. Като завишен и неотговарящ на пазарните условия
определя и размера на вредите по автомобила. Оспорва се и акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва, включително началната дата на забавата като се
позовава на т. 49.6 ОУ, съгласно която застрахователят изпада в забава след
изтичането на предвидения срок за произнасяне по претенцията на застрахования.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират
се и разноски.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените пред първоинстанционния съд
писмени доказателства и кореспондиращите си твърдения на страните, се
установяват следните релевантни за спора факти: 1. Валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” за л.а. „***“, ДК № В 4989 ВН,
обективиран в полица № 0312180340012507/04.07.2018 г. и приемане на валидните към датата на договора
Общи условия, неразделна част от него; 2.
Заплащане на застрахователната сума по договора в пълен размер при
сключването на договора; 3.
Настъпване на застрахователно събитие на 02.11.2018 г. – кражба на МПС, в
границите на срока на действие на застраховката и връщане на автомобила на
ищеца на 04.11.2018 г., с нанесени материални щети; 4. Уведомяване на 02.11.2018 г. на застрахователя-ответник за
настъпилото събитие, отправяне на искане за оценка на вреди на 06.11.2018 г.,
извършен оглед на 07.11.2018 г. и съставяне на същата дата на опис-заключение
по щета № *********, в който щетите са констатирани; 5. Постановен отказ на 05.12.2018 г., обоснован с т. 9, вр. т.
9.2.3. ОУ.
По делото са представени и ОУ по застраховка
„Каско“ на МПС.
В хода на първоинстанционното производство е
назначена САТЕ и повторна такава като от ВРС е кредитирано заключението на
повторната експертиза, което е неоспорено от страните. Заключението се
кредитира и от настоящата въззивна инстанция.
При така установената фактическа обстановка и след
като съобрази приложимия закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Произнасянето
на ВРС съответства на осъдителната претенция с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, заявена за разглеждане.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предмет
на въззивна проверка е първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част.
По
оплакванията във въззивната жалба:
Пред въззивния съд, спорът се
концентрира върху въпросите дали събитието представлява покрит риск по
сключения застрахователен договор, налице ли е основание за прилагане на
специалното изключение, предвидено в т. 9, вр. чл. 9.2.3. и доказана ли е
претенцията в частта досежно сумата 300 лв., разходи за репатриране на
автомобила.
По първия от спорните въпроси: Не се
спори между страните, че представените по делото Общи условия са приложими
между страните. Не се спори и, че по сключения застрахователен договор
рисковете „Кражба на цяло МПС“, „Грабеж на цяло МПС“ и „Щети на МПС открито
след кражба или грабеж“ са покрити, съобразно предвиденото в чл. 6.9, 6.10 и
6.11. Безспорно е, че разликата между кражбата на автомобил (чл. 194 НК) и противозаконното му отнемане (чл. 346 НК) се корени в субективния елемент на
престъплението – намерението на дееца, в първия случай да третира автомобила
като собствен, а във втория – само да го ползва. Ноторен е факта, че
доказването на субективното намерение на дееца да свои автомобила е принципно
трудно. Предвиденото наказание за кражба, по основания състав, е лишаване от
свобода до осем години, а за противозаконното отнемане е лишаване от свобода от
една до осем години. Принципно погледнато, противозаконното отнемане се явява
по-тежко наказуемо, тъй като е предвиден специален минимум на наказанието,
какъвто междувпрочем е предвиден за престъплението „Грабеж“ – лишаване от
свобода от три до десет години. След като това е така, то липсва правна и
житейска логика застрахователния договор да покрива риска „Щети на МПС открито
след кражба или грабеж“, а да не покрива щети на МПС открито след
противозаконното му отнемане, което реално погледнато е подвид на „кражбата“ и
по тежест на предвиденото наказание, след изменението на разпоредбата на чл.
346 НК, през 1997 г., е съизмеримо с престъплението „грабеж“. По изложените
съображения, съставът на въззивния съд намира, че щетите установени след
откриването на процесния лек автомобил след противозаконното му отнемане на
02.11.2018 г., представляват покрит от застрахователния договор риск.
Следващия спорен между страните:
Твърди се от въззивника, че е налице едно от специалните изключения, предвидени
в чл. 9, вр. чл. 9.2.3., даващи основание за постановяване на отказ от
изплащането на обезщетение. Посоченото изключение касае случаите, когато преди
настъпване на застрахователното събитие застрахованото МПС е оставено
незатворено или незаключено, с работещ двигател или не е активирана съответната
система за защита, или ако контактните ключове или дистанционното управление на
системата за защита, са оставени вътре или вън от МПС, без надзор или са
загубени, или откраднати. Тази формулировка на клаузата дава основание, според
въззивния състав, да се направи извод, че се касае за случаи, когато
застрахователното събитие е настъпило в резултат на проявена груба небрежност
от страна на застрахования, изразяваща се било в неполагане на дължимата грижа
за опазване на лекия автомобил или пък, в случаите на загубване или кражба на
контактни ключове, несъобщаване за това и невземане на мерки за препятстване
използването на загубените или откраднати ключове за кражбата или отнемането на
автомобила. Принципно, застрахователя има право изначално да ограничи
застрахователния риск. В случая обаче, съставът на ВОС намира, че не е налице
основание за прилагане на посоченото специално изключение, доколкото безспорно
се установява, че контактните ключове за автомобила не са били оставени без
надзор, нито са били загубени от страна на въззиваемия. Да, безспорно кражбата
на контактни ключове улеснява отнемането на автомобила, но в случая не се
установява поведение на въззиваемия, което да води до извод, че отнемането на
ключовете е в резултат или е било улеснено от такова, доколкото се установява,
че отнемането на ключовете и на автомобила е извършено с едно изпълнително
деяние и не в резултат от оставянето им без надзор. Поради което и предвиденото
специално изключение е неприложимо предвид конкретиката на разглеждания казус.
Третия спорен въпрос между страните
касае разходът за репатриране на автомобила, възлизащ на 300.00 лв. За
установяването на този разход е представена фактура № 1554/10.12.2018 г. на
стойност 300.00 лв. и касов бон от същата дата. Следва да бъде посочено, че не
са налице изисквания датата на документа удостоверяващ определен разход да бъде
издаден на датата на застрахователното събитие, стига разбира се, да е възможно
установяването, че разхода кореспондира с конкретното събитие. Такъв е и
конкретния случай, видно от основанието за издаване на фактурата е, че същата е
издадена за изваждане, репатриране, товарене-разтоварване и освобождаване на
скоростната кутия на процесния лек автомобил. Репатрирането е извършено по
маршрут м. „Побити камъни“, където не е спорно, че е бил установен автомобила,
до сервиз БМВ, където също не е спорно автомобила е бил транспортиран за
диагностика. Необходимостта от извършването на описаните във фактурата услуги
се установява от изготвения от самия въззивник опис-заключение по щета № №
*********, в който за подмяна са описани кабел плюсов акумулатор, кабел минус
акумулатор и самия акумулатор. При това положение недоумение буди оспорването
от страна на въззивника на факта, че услугата по репатриране на автомобила е
била наложителна, както и, че е в причинна връзка със застрахователното събитие.
Услугата и нейната стойност са надлежно доказани със счетоводен документ и след
като въззивника е твърдял, че този разход не съответства на среднопазарните
цени е следвало да посочи какви според него са те и да ангажира доказателства в
тази посока.
Въпросът за размера на разходите
необходими за отстраняване на щетите по автомобила не е предмет на спор пред
настоящата инстанция.
По изложените съображения, съставът на
ВОС намира, че предявения иск е основателен и доказан до размера на сумата 2069.24
лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № *********/2018, от
която сумата 1769.24 лв., обезщетение за нанесени щети по л.а. „***“, ДК № ***и сумата 300.00 лв., разходи за пътна
помощ, поради което и до този размер подлежи на уважаване.
Върху сумата по главницата се дължи
законна лихва, считано от предявяването на иска – 18.01.2019 г., на осн. чл.
214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както правилно е било възприето от
първостепенния съд.
По изложените съображения постановения
съдебен акт следва да бъде потвърден в атакуваната му част.
По
разноските.
С оглед изхода от спора на въззиваемата
страна се следват направените разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, възлизащи на сумата 700.00 лв., адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съставът на ВОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4771/07.11.2019 г., по гр.д. № 764/2019 г., на ВРС, XX с. в частта, с която е осъдено „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***** да заплати на Д.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 2069.24 лв. (две хиляди шестдесет
и девет лева и 24 ст.),
представляваща застрахователно обезщетение по щета № *********/2018, от която
сумата 1769.24 лв., обезщетение за нанесени щети по л.а. „***“, ДК № ***и сумата 300.00 лв., разходи за пътна
помощ, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 02.11.2018 г., по
договор „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“, обективиран в полица №
0312180340012507/04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба - 18.01.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386 КЗ.
В
необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Данчо Данчев и Жанета Джамбазка ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 700.00 лв. (седемстотин лева), разноски
за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.