Р Е Ш Е Н И
Е № 284
гр.Стара Загора, 01.07.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на четиринадесети юни
през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в
присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 111 по описа
за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във
вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от И.М.И. *** чрез
пълномощника си адвокат М.Т. против Заповед № 10-00-113/ 20.01.2022г на Кмета
на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
"Жилищна сграда”, находящ се в ПИ № 331.24 по неодобрен план на
новообразуваните имоти на местност „Равна усойна“, землище с.Малка Верея, общ.
Стара Загора. В жалбата са изложени
оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалните и процесуални
норми. Касаторът поддържа, че извършеното строителство е в изпълнение на
задължението му да поддържа сградата в изправност, като твърди, че тя е
реализирана по издадено разрешение за строеж №89/1981 г. и няма промяна нито в
габаритите на постройката, нито в нейната конструкция при извършеното от него
строителство. Позовава се на отразената търпимост на строежа в Констативен акт
№ 49 от 06.12.2021г и счита, че не е налице посоченото в заповедта основание по чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.
Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски,
съобразно списъка им.
Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски
по представен списък.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед № 10-00-113/ 20.01.2022г на Кмета
на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.2,
т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж
пета категория, представляващ „Жилищна сграда”, находящ се в ПИ № 331.24
по неодобрен план на новообразуваните имоти на местност „Равна усойна“, землище
с.Малка Верея, общ. Стара Загора, с ползвател жалбоподателят И.М.И.. Цитираният
ПИ е с възстановено право на собственост с Решение № 2563/ 1996г на Поземлена
комисия гр.Стара Загора на И. М.И., бивш жител на с.Малка Верея. Предоставен е
за ползване на жалбоподателя по Постановление на МС № 76 от 05.12.1977г и
Решение № 111а от 21.09.1978г на ИК на ГОНС Стара Загора, видно от
удостоверение № 228/ 12.05.1981г.
Административният орган приема, че незаконният строеж
представлява жилищна сграда с размери 9.22/ 7.64м и височина 3.28м, със стоманобетонова
конструкция, колони-греди, покрив-ламарина, тухлени зидове, частично монтирана PVC дограма. Строежът е от
пета категория. Не е търпим. Изпълнен е в местност без одобрен план, без одобрени строителни
книжа и без издадено разрешение за строеж. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт № 49/
06.12.2021г от работна група служители на Община Стара Загора - инж.Радостина Андонова-главен експерт дирекция
„Общински проекти и контрол по строителството” и Сашка И.-ст.специалист дирекция
„Общински проекти и контрол по строителството”. В акта е вписан И.М.И. като възложител и извършител на строителството,
както и че строежът е извършен без строителни снижа и разрешение за строеж. Съобщен му е на 14.12.2021г като няма данни за
подадено възражение. Констативният акт е съставен по сигнал до Община Стара
Загора вх.№ 10-03-966/ 04.10.2021г за проверка на извършващото се строителство
в имота на жалбоподателя.
Към жалбата е приложено съдържащото се и в преписката строително разрешение №89/22.05.1981г. за
сезонна постройка с площ 20 кв.м. в местност „Найденови пръти“ , което
както и извадка от типов проект за
сезонна постройка, утвърден на 22.05.1981г.,
са приети като доказателства по делото.
Заключението на назначената по делото основна и
допълнителна съдебно-техническа експертиза, приети без оспорване от страните,
се базират на гореописаните писмени доказателства и на извършен оглед. От
писмените заключения и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че процесното строителство по местонахождение отговаря на
окомерната скица в Констативен акт № 49/ 06.12.2021г. Изпълнено е с монолитна
стоманобетонна конструкция и тухлена зидария, т.е. сградата е масивна.
Характерът й е ниско застрояване, а според предназначението представлява
жилищна или вилна сграда. Застроената площ е между 69.20 кв.м. и 71.61кв.м.
Всички строителни работи са изпълнени сравнително наскоро. Дървената покривна конструкция,
покривният материал, дограмата и входната врата са съвсем нови, тухлената
зидария е сравнително нова, а стоманобетонна конструкция със сигурност е на
по-малко от 40 години. Няма част от сградата, в която тухлена зидария и
стоманобетон да са видимо престоели десетки години, а в друга част да са
нови. Разпределението на помещенията е
две спални, дневна, две санитарни помещения и склад с обща площ около 70 кв.м. Поради липса на проекта към издаденото
строително разрешение не може да се установи категорично кои помещения му съответстват, но по площ най-близки до
разрешените 20 кв.м. са или двете спални, или само дневната. От вътрешния оглед
не може да се установи разлика между стари и нови материали, не се виждат
конструктивни фуги поради измазване на
стените и наличие на плоскости по таваните. Само на определени места в дневната
се виждат следи от течове по вътрешната мазилка. Според вещото лице строежът е
от пета категория. За имота, в който е изграден, с предназначение за „Селско
стопанство“ и начин на трайно ползване „овощни насаждения /нетрасирани/, нито към 1981г, нито към настоящия момент има
изработен и одобрен ПУП – План за регулация и/или План за застрояване. Сградата
не отговаря на нормативните изисквания за площ и функция, съгласно Наредба № 19
от 25.10.2012г за строителство в земеделски земи без промяна на
предназначението им.
Според
обясненията на жалбоподателя в съдебно заседание на 14.06.2022г през 1981г
построил две стаи, а през 1997г направил навеса напред /хол пред стаите/.
От
показанията на разпитания свидетел Т.А.Ж./собственик на съседен имот/ към 1985г
в имота на жалбоподателя е имало постройка с циментова плоча от две стаи и едно
стълбище. През лятото на 2021г направил ремонт на тези две стаи, като вероятно
има и разширение, но свидетелят не може да го опише. Свидетелят Н.П.Х. е
участвал преди една година извършихме в ремонт на покрива без разширение на
сградата, за която твърди, че се състои от две малки стаи и едно помещение като
хол, без баня и тоалетна вътре. Знае, че сградата е построена отдавна, а И.М.И.
живее в нея от около 1980г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването й на адресата, от
легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-113/ 20.01.2022г е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община
Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите /извършено
строителство на масивна жилищна сграда без строителни книжа/ и правни основания
/разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й,
които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание
на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо
еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
Констативният акт, на който се основава Заповед №
10-00-113/ 20.01.2022г на Кмета на Община Стара Загора, също е съставен от
компетентни лица. Видно от длъжностите на подписалите го служители по контрол
върху строителството, те разполагат с необходимата материална компетентност,
установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. Констативният
акт е и надлежно съобщен на лицето, посочено в него като извършител на
незаконно строителство.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ- масивна жилищна сграда от пета
категория, който е извършен без строителни книжа. Липсата на издадени строителни
книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
и като такъв той подлежи на премахване.
Действително, в
констативния протокол е посочено, че строежът е търпим, но това становище не
обвързва нито административния орган, нито съда и съвсем не означава, че
строителството е законно. Търпимите строежи по смисъла на ЗУТ са незаконни, но
не подлежат на премахване по силата на закона. В заповедта не е посочено
времето на извършване на строежа, но съгласно трайно установената съдебна
практика задължение на съда е сам да
установи този релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. В
конкретния случай в съдебното производство жалбоподателят заяви 1981г като
година на извършване на част от строежа /две стаи/ и 1997г за останалата част. В
хода на съдебното дирене фактът на построяване на двете стаи през 1981г се потвърждава
от гласните доказателства, но предвид заключението на съдебно-техническата
експертиза не може да се приеме, че във вида си оттогава са част от обема на
съществуващата на място и предмет на оспорената заповед сграда. От експертизата
се установява, че нито от външен, нито от вътрешен оглед може да се направи извод за съществуващо към
момента строителство в процесната постройка, изпълнено съобразно издаденото
строително разрешение. Тухлената зидария, с която е изпълнена цялата сграда
/видно от обясненията на вещото лице и от снимковия материал/, е сравнително
нова, а стоманобетоновата конструкция е на по-малко от 40 години. Няма видимо
различаващи се по износване тухли и стоманобетон. Следователно към момента няма
дори част от разпоредената за премахване сграда, която да е построена през 1981г.
Ако се приеме изявлението на
жалбоподателя, че е построил т.нар. „навес“/хол/ през 1997г, то това безспорно
е извън рамките на разрешеното строителство, т.е. без строителни книжа. Приобщените
към преписката сигнали за незаконно строителство сочат 2021 година за
реализирането му.
Предвид тези
периоди на извършване строежът не
отговаря на условията за търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ поради липса на
кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени
до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползуване. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е
изграден до 07.04.1987 г., респективно до 31.03.2001 г., както и да е бил
допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно този закон. При липсата на
която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за
премахването му е неприложима.
По делото няма данни дори като индиция жалбоподателят
да е заявил за узаконяване извършеното строителство като кумулативно необходимо
условие за признаване търпимост на строежа. Процесният строеж в неговата цялост представлява жилищна
сграда, построена върху земеделска
земя, без промяна на предназначението на земята, без изготвен ПУП и без издадени строителни книжа, поради което
се явява недопустим, както съгласно действащите норми на чл.12, ал. 2 и ал.3 и
на чл.148, ал.1 от ЗУТ,
така и по правилата и нормативите,
действали по време на неговото евентуално извършване през 1997г - чл.26 от ЗТСУ
/отм/, ППЗТСУ /отм/ и Наредба № 2 от
20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи /отм/. Сградата не отговаря на
строителните правила за предназначение на постройката, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба
№ 19 от 25.10.2012г за строителство в земеделски земи без промяна на
предназначението им – нормата не предвижда жилищна сграда, а само помещение за
обитаване. Не отговаря и на правилата за площ по чл.7 от Наредба № 19 от
25.10.2012г, тъй като надвишава допустимата площ.
По тези съображения съдът приема, че не са налице
законово регламентираните предпоставки за определяне на процесната жилищна
сграда като търпим строеж. Реализираните строителни работи по покрива на
постройката са ирелевантни за преценката на законността й.
Изложеното обуславя извода, че Заповед № 10-00-113/
20.01.2022г на Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт,
постановена е при правилно приложение на материалния закон и целта му за
отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора жалбоподателят
следва да заплати на ответника за направени разноски сумата 300лв,
представляваща възнаграждение за извършена експертиза в размер на 200 лв и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, определено съгласно чл. 78, ал.8 ГПК
вр.чл.144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.М.И. ЕГН ********** ***
против Заповед № 10-00-113/ 20.01.2022г на Кмета на Община Стара Загора,
с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "Жилищна сграда”,
находящ се в ПИ № 331.24 по неодобрен план на новообразуваните имоти на
местност „Равна усойна“, землище с.Малка Верея, общ. Стара Загора, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
И.М.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
Община Стара Загора сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: