Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4268 11.11.2019
година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на
секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6435 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса на застраховането и
по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
З.С.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. И.М., е предявил против ЗАД „Алианц
България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от *** *** О.П.и А.А.,
иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на
общо 19 000 лева- обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и
страдания от телесни увреждания в следствие на ПТП от 16.05.2017 г., сумата в
размер на 3 594, 17 лева- лихва за забава върху главницата за периода
16.05.2017 г.- 27.03.2019 г. и сумата от 168, 70 лева- обезщетение за причинени
имуществени вреди- прегледи и медицински консултации, ведно със законната лихва
върху главниците от датата на деликта до изплащане на
вземането.
В
исковата молба е посочено, че на 16.05.2017 г. С.И.Т., ЕГН: **********,***, при
управление на лек автомобил „Шкода Ситигоу“, рег. №
***, нарушила правилата за движение и причинила на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник.
Образуваното по случая ДП било прекратено, защото виновният водач вече бил
наказан за това си деяние по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление. Инцидентът станал по следния начин- ищецът на съответния ден
около 14 часа се движел с велосипед по бул. „***“, при добри атмосферни
условия, като заедно с управлявания от Т. автомобил, движещ се по бул. „***“ по
едно и също време достигнали кръстовището на двата пътя. Ищецът се движел по
път с предимство, но Т. не спряла на знак „Стоп“ и с предната част на
автомобила го ударила, като от сблъсъка той паднал на земята, притиснат от
велосипеда. Преминаващи граждани му указали помощ, сигнализирали бърза помощ и
полиция, като екипите им дошли на място. Той бил откарал спешно в клиника по
хирургия, където пролежал три дни, като се установило, че бил претърпял две
телесни повреди- лека и средна. Кракът му бил обездвижен с шина в началото, а в
последствие бил с гипс за около 30 дни. Лечението и възстановяването продължили
повече от три месеца, болката била постоянна и интензивна, лицето претъпяло
значителни неудобства и дискомфорт пред близки и
познати. Не можел да се обслужва сам в началото, били му проведени физио- терапевтични процедури. Възстановителният процес
продължил около половин години, като повече от три месеца бил в болнични и не
можел да реализира трудови доходи. Чувствал се непълноценен и потиснат,
изпитвал болка дори и при елементарни движения и леки натоварвания. След
инцидента се страхувал да кара велосипед, което му било хоби и начин на
спортуване в свободното време. Тъй като причинителят на вредите имал
застраховка при ответника „Гражданска отговорност“, пострадалият потърсил
обезщетение, като застрахователят предложил такова в размер на 16 000 лева
за неимуществени вреди и 8, 70 лева за имуществени вреди. Въпреки че ищецът
подписал споразумението, нито му бил предоставен екземпляр от същото, нито пък
сумата му била преведена, поради което и се предявявал настоящият иск. Моли за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
общо 19 000 лева, както следва: 18 000 лева- за средната телесна
повреда и 1 000 лева- за леката телесна повреда. Наред с това се
претендират лихва за забава от деликта до предявяване
на иска в размер на 3 594, 17 лева, както и обезщетение за имуществени
вреди от 168, 70 лева- прегледи и медицински консултации, ведно със законната
лихва. Моли и за разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа
иска.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника му,
с който исковете се оспорват. Посочва се, че между страните били подписано
споразумение, с което те постигнали съгласие по размера на обезщетението, като
ищецът декларирал, че нямал други претенции. Паричното обезщетение от
16 000 лева за неимуществени вреди и от 8, 70 лева за имуществени вреди
било платено по банков път по сметка на ищеца на 02.04.2019 г., като с него се
покривали всички вреди от деликта. При условията на
евентуалност, се оспорва вида и обема на вредите, като се твърди, че размерът
на претендираната сума от 19 000 лева за
неимуществени вреди бил необосновано висок и несъобразен с принципа за
справедливост и не съответствал на причинените телесни увреждания. Освен това
ищецът ПТП- то настъпило в рамките на работния ден, поради което била налице
трудова злополука и обезщетение се дължало от работодателя. Оспорва се и искът
за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. По отношение на мораторната лихва се твърди, че началният момент на претенцията
следвало да бъде 27.12.2018 г.- изтичането на 15 дни след представяне на всички
документи. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски. В съдебно
заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена
защита.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа страна следното:
ДП № 600/ 2017 г. по
описа на Второ РУП на ОД на МВР- Пловдив е образувано против С.И.Т., ЕГН:
**********, за това, че на 16.05.2017 г. в гр. ***, на бул. „*****“ при
управление на лек автомобил „Шкода Ситигоу“, рег. №
***, нарушила правилата за движение и така причинила на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв долен крайник.
Приложено към делото е ДП.
С постановление от
29.06.2018 г. по пр. пр. № 6026/ 2017 г. на Районна прокуратура- Пловдив досъдебното производство
е изпратено на РС- Пловдив с предложение виновният водач да бъде освободен от
наказателна отговорност, чрез налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК.
Образуваното по случая
а. н. дело № 4247/ 2018 г. на ПРС, XXV нак. с-в, е било прекратено поради забраната
за двойна наказуемост за едно и също деяние, тъй като за извършеното на водача
е бил съставен АУАН № ***/ 17.05.2017 г. и НП № ****/ 05.06.2017 г., с което е
наложена глоба, като същото е влязло в сила към момента на образуване на ДП.
Повдигнатото на водача
обвинение е било за престъпление по чл. 343 ал. 1, буква „б“, предложение
второ, вр. чл. 342 ал. 1 от НК- за това, че при
управление на автомобила са нарушени правила на движение- по чл. 5 ал. 1 т. 1,
чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 6, чл. 20 ал. 2, изречение второ, чл. 50 ал. 1 и чл. 45
ал. 2 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинена на
ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в частично разкъсване на капсуло- връзковия комплекс на
лява коленна става, причинило навяхване на коленната става, довело до трайно
затрудняване движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни.
Приета е справка за
проверка на наличие на застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ на управлявания от виновния водач автомобил, както и констативен
протокол за ПТП с пострадали лица.
Ищецът е направил
писмено предложение до ответника да му бъде заплатено застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 35 000 лева и
за претърпени имуществени вреди в размер на 168, 70 лева. В тази връзка между
страните е подписан споразумителен протокол от
14.02.2019 г., според който страните са се съгласили на ищеца да бъдат изплати
съответно сумите от 16 000 лева- за неимуществени и от 8, 70 лева- за
имуществените вреди.
Няма спор между
страните, че сумите по споразумението са били изплатени на ищеца като
застрахователно обезщетение на 02.04.2019 г.- след подаване на исковата молба,
първоначално депозирана пред ПОС на 27.03.2019 г.
Видно от издадено
удостоверение от работодателя на ищеца- Национална търговска гимназия- Пловдив,
на същия не е било изпращано обезщетение за трудова злополука във връзка с ПТП-
то, при което е пострадал.
Като писмени
доказателства е приета медицинска документация за здравословното състояние на
ищцата- СМУ, епикриза от първа клиника по хирургия
към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив, листове за преглед, декларации за съгласие
на пациент, резултати от изследвания, амбулаторни и болнични листове,
медицински направления.
Прието е и заключение
на съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице, след запознаване с
медицинската документация и преглед на ищцата, е констатирал причинените от
удара травми, причинно- следствената им връзка с ПТП- то и периода на
възстановяване. Посочва, че към момента имало ограничение на свиването при
движенето на крака, за което се изисквали упражнения. Не му била предписана
обаче рехабилитация.
Представени са копия
от фискални бонове за заплатени медицински услуги на МЦ „Димед“
ООД и „ДКЦ Св. Георги“ ЕООД, на обща стойност 138, 70 лева.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з.
от 15.10.2019 г.). Св. Д.Д.С.- фактически съжител на
ищеца, посочва, че приятелят й се обадил, че е блъснат, докато кара велосипед.
Веднага отишла с такси на място и го заварила стенещ от болка, после го
транспортирали с линейка до болницата. Имал много силни болки в корема и
коляното, от което му правели пункции. Поставена му била шина, пиел и
обезболяващи. Болките били много силни, ходел с бастун, куцал, бил в болнични
повече от три месеца. По- рано карал велосипед като хоби, вече не карал от
страх. Оплаквал се при физически усилия, още не можел напълно да си свива
крака.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към
датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да
възникне отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения, за
обезщетяване на причинените вреди.
Според чл. 429 ал. 1
т. 1 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна
застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица неимуществени и имуществени вреди. В отговора ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение, а и то се установява от
представената по делото електронна справка за МПС, отразяваща същото
обстоятелство, поради което съдът намира, че към датата на настъпване на ПТП-
то, а именно- 16.05.2017 г., управляваният от виновния водач лек автомобил е
имал сключена от собственика му с ответника валидна застраховка „ГО”, важаща за
периода 20.02.2017 г.- 19.02.2018 г.
Макар в случая да няма
приключил с влязла в сила осъдителна присъда наказателен процес, предвид
проведените ДП и административно- наказателно производство, за безспорно
установено следва да се приеме, че произшествието е настъпило поради противоправно поведение на водача Т., която при управление
на МПС не е изпълнила конкретни вменени й задължения по ЗДв.П,
поради което за нея са налице основанията за носене на деликтна
отговорност по чл. 45 от ЗЗД като пряк извършител на деянието, а оттук- и
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя й по „ГО“.
Несъмнено е установена
и причинната връзка между деянието и вредата, защото настъпилите телесни
увреждания на ищеца се явяват пряка и непосредствена последица от удара с
автомобила, управляван от виновния водач. Няма спор, че деецът е причинил
средна телесна повреда на пострадалия, а това се констатира и от приложената по
делото медицинска документация. Приетата по делото СМЕ е дала заключение, че в
резултат на удара причинените на ищеца травми са довели до изпитани от нея
болки и страдания, като на лицето е бил извършен и актуален медицински преглед.
Горните обстоятелства
водят до единствения извод, че предявеният иск за неимуществени вреди се явява
доказан по основание, което пък е предпоставка за произнасяне и по неговия
размер. Според приетата СМЕ при удара ищецът е получил контузия в областта на
гръдно- коремната област с контузия на дебелото черво и частично разкъсване на
външната връзка на лява колянна става с хемартроза. Пострадалият е изтърпял страдания, поради
невъзможността за самостоятелно обслужване в периода на възстановяването.
Показанията на разпитаната свидетелка С., независимо от близостта й с ищеца,
обуславящи възможността за преценката на основание чл. 172 от ГПК, като
заинтересовано лице в определена степен от изхода на спора, следва да се
кредитират досежно състоянието на лицето след
инцидента- изпитвани силни болки и страдания, невъзможност за самостоятелно
обслужване в началото, последващи оплаквания за
няколко месеца, временна неработоспособност, нервност, тревожност и уплаха.
Наред с тях обаче са били изживени още стрес и притеснения, които по принцип се
следват от подобен род травми. За ищеца несъмнено е настъпила една принудителна
промяна, довела до значително нарушение на установения му ритъм на живот и
утвърдени ежедневни навици, продължила известен период от време. Наложило се е
да се ангажира помощ от приятелката си за ежедневни и елементарни битови нужди
и лично обслужване, каквато по- рано не се установява да е била нито
необходима, нито пък оказвана. Проявила се е и съответна стресова реакция (страх
от автомобили), която е естествено и често явление от подобна травма, причинена
от катастрофа, спрял е да практикува хобито си- каране на велосипед. Всичко
това е поставило лицето в положение на физически и психически (емоционален) дискомфорт, който следва да бъде адекватно овъзмезден. Тук е необходимо обаче да се отбележи, че от
събраните доказателства не може да се направи извод за претърпяване на някакви
особени болки и страдания в изключително висока степен, която да налага парично
обезщетяване на претендирания иск в пълния му размер,
защото не се установи, че на ищеца са причинени толкова силни негативни
психични изживявания, които да обосноват прекалено завишаване на претенцията.
Имало е само тридневен болничен престой, на крака му е поставена шина, а след
това и гипс за един месец, като на коляното са му били извършени две пункции. В
заключението си вещото лице посочва, че при извършения актуален преглед на
ищеца същият бил почти напълно възстановен, с изключение на затруднено клякане
с левия крак и ограничена пасивна флексия с този крак с 5 градуса. Обичайният
срок за зарастване на разкъсаните коленни връзки бил 30- 40 дни, а
възстановителният период за движенията на колянната
става- до 3 месеца. За приблизително този период ищецът е ползвал и болнични,
след което се е върнал на работа, макар и с оплаквания при натоварване на
крака. Причинената от удара коремна травма, описана в медицинската
документация, според експерта е отшумяла за около 20 дни, без остатъчни болки и
оплаквания. На лицето не е била предписана рехабилитация за раздвижване, като
събраните данни по делото са именно в тази насока- че ищецът не е провеждал
подобно възстановяване на травмата на крака по съображения на лекарите. Не може
да се приеме обаче от събраните по делото данни, че периодът на трайно
затруднение на движението на левия крак е бил толкова дълъг или продължителен,
нито пък, че той е бил съпроводен с някакви особено мъчителни или непредвидени
усложнения при лечението, извън нормалните и обичайни такива. В момента лицето е
на старата си работа и изпълнява трудовите си задължения, извършва ежедневните
си дейности и няма данни за влошено общо здравословно състояние. Оплакванията
от болки при натоварване и наличието на ограничения в движението според вещото
лице се дължат на липсата на проведена рехабилитация и необходимостта от
допълнителни процедури за заздравяване.
Отделно от това,
описаните стрес, страх и уплаха, както и предпазливостта при движение по пътя и
при нормално придвижване по улицата, се явяват една съвсем естествена реакция
от преживяното и е напълно нормално ищецът да изпитва подобен душевен дискомфорт от случилото се. Принципно всяко ПТП е от
категорията на стресовите събития, който са непланирани и неочаквани и то се
явява предпоставка за преживяване на дадена психотравма,
изживяванията по която се свързали основно със страхови
очаквания. По делото обаче не се установява наличие на такава тежка и сериозна
психологична травма, която да продължава и към момента или пък да е нелечима и
непреодолима. Още повече, че ищецът сравнително бързо и активно се е включил в
ежедневния си ритъм и този на работа, без при него да е имало дългосрочен
емоционален дисбаланс или пък някакви данни за депресивно състояние от
залежаване или болки.
В контекста на нормата
на чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи съобразно принципите
за справедливост, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при
които претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира
подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат, продължителността на
лечението, понесените болки и страдания, както и икономическите условия в
страната. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
съдът намира предявеният иск за основателен в размера до общо 16 000 лева,
който се явява съобразен с процесната фактическа
обстановка и реално причинените морални вреди, като в останалата си част до
пълния му предявен размер от 19 000 лева той следва да бъде отхвърлен. Не
е необходимо за всяко едно от отделните увреждания да се присъжда самостоятелно
обезщетение, защото човешкото тяло е единна цялост и оттук- не следва да бъде
разделяна по пера полагащата се компенсация при увреждане на отделни негови
части. Доколкото именно в този размер вече е било изплатено застрахователно
обезщетение на ищеца по сключеното между страните споразумение, искът до
размера от 16 000 лева следва да се отхвърли, като погасен поради плащане,
извършено в хода на делото, защото именно липсата на плащане преди подаване на
исковата молба е станала причина за образуване на настоящото производство.
Принципно
обезщетението се дължи и следва да се присъди с начален момент от деня на
увреждането- датата на ПТП- то- 16.05.2017 г., доколкото случаят касае деликт и по смисъла на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът тук се
счита в забава и без покана. Независимо, че застрахователят не е прекият
причинител на вредата, пред пострадалия той отговаря както би отговарял делинквентът, а именно- от датата на увреждането, тъй като
законната лихва тук има компенсаторен характер и не е необходима покана за
настъпване изискуемостта на вземането. В този смисъл са неоснователни
възраженията на ответника, че той следвало да изпадне в забава едва след
изтичане на 15 дни от срока за представяне на доказателствата по чл. 106 от КЗ.
Мораторна лихва при деликт
се дължи от деня на увреждането, в случая- 16.05.2017 г., до датата на
плащането- 02.04.2019 г. Изчислена върху определения от съда и вече платен от
застрахователя размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди от
16 000 лева, тя възлиза на сумата от 3 053, 33 лева, пресметната
посредством електронен калкулатор, който размер съдът
намира за доказан по
реда на чл. 162 от ГПК. За разликата от уважения до пълния размер от
3 594, 17 лева, акцесорният иск следва да се отхвърли. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че ищецът претендира като краен период на лихвата датата на подаване на
исковата молба- на 27.03.2019 г., а след това търси законна лихва до датата на
плащане, поради което няма пречка лихвата за забава да бъде присъдена директно
до датата на плащане, без да се постановява допълнително осъждане и за законна
лихва.
По отношение на иска за имуществени
вреди, следва да се посочи, че по делото са представени само 8 фискални бона за
платени такси за медицински услуги. На три от тях е записано „потребителска
такса“ от по 2, 90 лева, на четири- „други“- по 15 лева, а на един- „санитарни
материали“- 70 лева, или общо 138, 70 лева. Свидетелски показания в тази насока
не са събирани, а на вещото лице не е поставен въпрос за установяване на
разходите за лечение. С исковата молба се претендира присъждане на сумата от
168, 70 лева- заплатени прегледи и медицинско консултиране. Този иск за
присъждане на обезщетение обаче е недоказан както по основание, така и по размер,
защото нито по делото има данни за заплатени суми от ищеца за лечението му,
възлизащи точно на търсената такава, нито пък може да се направи извод за това,
че фискалните бонове се намират в причинна връзка с увреждането. Не се
ангажират доказателства за какво са били правени тези прегледи на ищеца, какви
медицински услуги са били предоставени и защо са се наложили, какво точно е
плащано с фискалните бонове, свързано ли е то с лечението или възстановяването
на пострадалия и т.н. Със споразумението застрахователят е приел да плати, а в
последствие реално е и платил на ищеца разходи за лечение в размер на 8, 70
лева, като в този смисъл той се е съгласил, че разноските на пострадалия
възлизат на тази сума. До същата претенцията за имуществени вреди ще се отхвърли,
като погасена поради плащане в хода на процеса, а за останалата си част до
пълния предявен размер от 168, 70 лева- ще се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
С оглед изхода на
делото, а именно- частичното уважаване на претенциите, на всяка от страните се
дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената
част от иска. Такива се претендират, а по делото са налице и доказателства, че
са реално направени, както следва: ищец- внесени държавна такса от 911 лева и
депозити за вещо лице в общ размер на 125 лева; ответник- такса за съдебно
удостоверение от 5 лева, депозити за вещо лице в общ размер на 125 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 455, 47 лева. Ищецът по делото е
представляван от свой пълномощник, на когото не е заплатил хонорар, а същият
моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.
В исковата молба е посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. И.М., поради затрудненото си материално положение,
което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за
оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение. Доколкото, както вече по- горе беше посочено, ответникът е
станал причина за завеждане на делото, като не е изплатил в договорения между
страните срок застрахователното обезщетение по подписаното споразумение, а е
направил това чак в хода на процеса, след подаване на исковата молба срещу него,
той следва да понесе отговорност за разноските до размер на отхвърлената част
на исковете като погасени поради плащане, както и за уважения иск за мораторната лихва. Застрахователят е станал причина за
завеждане на делото и независимо, че исковете за причинени вреди се отхвърлят,
разноски за тях частично се дължат, до размера на платеното в хода на делото,
за което ответникът е дал повод за образуване на производството. Така изчислени
по съразмерност, разноските възлизат, както следва: на ищеца се дължи сумата от
890, 17 лева, а на ответника- сумата от 257, 76 лева. На пълномощника на ищеца
сумата за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да бъде
присъдена директно за плащане в негова полза, а не на страната, като размерът й
следва да бъде изчислен съобразно сумите, за които отхвърлените искове за
главници биха били основателни, ако не бяха платени, както и за уважената мораторна лихва, или върху сумата от общо 19 062, 03
лева. Така адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца възлиза в
размер на 1 101, 86 лева, изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №
1/ 09.07.2004 г., платимо от ответника.
Поради изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
З.С.С., ЕГН: **********,***, против ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от *** *** О.П.и
А.А., иск за осъждане да му бъде заплатена сумата от
16 000 (шестнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в резултат на причинени му
телесни увреждания от настъпило ПТП на 16.05.2017 г. гр. ***, на кръстовището
на бул. „****“ с бул. „****“, предизвикано от С.И.Т., ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил Шкода Ситигоу“, рег. №
***, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с полица № ***/**********, валидна за периода 20.02.2017 г.-
19.02.2018 г., като ПОГАСЕН поради плащане, извършено в хода на делото- на
02.04.2019 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата до пълния му предявен размер от 19 000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
З.С.С., ЕГН: **********,***, против ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от *** О.П.и А.А., иск за осъждане да му бъде заплатена сумата от 8, 70
(осем лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-
прегледи и медицински консултации във връзка с причинените увреждания от
настъпило ПТП на 16.05.2017 г., като ПОГАСЕН поради плащане, извършено в хода
на делото- на 02.04.2019 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 168, 70 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от *** *** О.П.и
А.А., да заплати на З.С.С.,
ЕГН: **********,***, сумата от 3 053,
33 (три хиляди и петдесет и три лева и тридесет и три стотинки) лева-
обезщетение за забава върху сумата от 16 000 лева за периода 16.05.2017
г.- 02.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна
лихва за разликата над уважения й размер до пълния предявен такъв от
3 594, 17 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от изпълнителните
директори О.П.и А.А., да заплати на адв. И.Н.М., ЕГН: **********,***- ****“, ет. *, офис **, в
качеството му на пълномощник на ищеца З.С.С., ЕГН:
**********, адвокатско възнаграждение за осъществено на страната безплатно
представителство по делото, в размер на 1 101, 86 лева (хиляда сто и един
лева и осемдесет и шест стотинки) лева, изчислено по съразмерност и определено
от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от изпълнителните
директори О.П. и А.А., да заплати на З.С.С., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски,
възлизащи в размер на 890, 17 (осемстотин и деветдесет лева и седемнадесет
стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА З.С.С., ЕГН: **********,***, да заплати на ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, представлявано от *** *** О.П.и
А.А., направените по делото разноски, възлизащи в
размер на 257, 76 (двеста петдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки)
лева, изчислени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/
Вярно с оригинала.
АД