О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1455 5.06.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На пети юни, през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА 2. Мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №873 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с частна жалба от „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, с ЕИК:*********, представлявана от пълномощника
юрисконсулт Даниела Атанасова, против разпореждане №3763 от 14.02.2020г. по ч.гр.д.№982
по описа за 2020г. на РС- гр.Бургас, с което е отхвърлено заявлението на
банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника Т.Н.Н..
Жалбоподателят намира, че
обжалваният съдебен акт е неправилен. Неправилен бил изводът на съда, че
длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, понеже заявеният му
настоящ адрес е в Тайланд, поради което на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК
срещу него не може да бъде издадена исканата заповед за изпълнение. Изтъква, че
за издаването на заповед за изпълнение е достатъчно наличието на посочената
връзка с територията на страната по смисъла на чл.411, ал.2, т.5 ГПК, като под
обичайно местопребиваване следва да има предвид нормата на чл.48, ал.7 КМЧП. От
служебната справка било установено, че ответникът е с постоянен адрес ***, т.е.
е местно лице. Проверката относно обичайно местопребиваване или място на
дейност следвало да се извършва само по отношение на чуждестранни физически
лица На следващо място се сочи, че задължението на районния съд по чл.411, ал.1 ГПК за извършване на служебна проверка на местната подсъдност не е предпоставка
за издаване или не на заповедта, а е предназначена да се провери местната
компетентност на съда. При наличие на предпоставките по чл.411, ал.2, т.5 ГПК
за длъжника съществува възможност да подаде възражение по чл.423 ГПК срещу
заповедта за изпълнение, за да защити правата си. С оглед разрешението, дадено
в т.3б от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС можело да се направи извод, че
обстоятелствата по чл.411, ал.2 т.5 ГПК могат да бъдат установени едва след
издаването на заповедта за незабавно изпълнение.
Поради едностранния характер на
производството, проверката по чл.411, ал.1 от ГПК, ал.2 следвало да се изразява
в това дали е налице редовно от формална страна, законоустановено изпълнително
основание и дали то удостоверява изпълняемо право. В случая тези предпоставки
били налице.
Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане, като вместо него да се постанови разпореждане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в
заявлението по чл.417 ГПК.
Частната жалба е с правно
основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от
легитимирано лице. Ето защо съдът намира жалбата за допустима, поради което
следва да я разгледа по същество.
Частно гражданско дело №982 по
описа за 2020г. на Бургаския районен съд е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от банката- жалбоподател. С него съдът е сезиран
с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против
Т.Н.Н. ***, за следните суми: главница в размер на 41225,76 лв., договорна
възнаградителна лихва за периода от 7.02.2017г. до 7.10.2019г. включително- 7494,88
лв.; обезщетение за забава за горния период- 3435,49 лв.; обезщетение за забава
за периода от 7.10.2019г. до 12.02.2020г.- 1465,80 лв.
В т.9, б.”в” от заявлението е
посочено, че паричното вземане представлява изискуемо вземане по договор за
кредит Експресо № 409748 от 27.05.2015г., усвоен в размер на 50000 лв., обявен
за предсрочно изискуем на 7.10.2019г. на основание чл.10, ал.2 от договора във
връзка с чл.60, ал.2 от ЗКИ, поради неплащане, продължило повече от 90 дни,
считано от 7.02.2017г., за което длъжникът бил уведомен с покана за доброволно
изпълнение, връчена на основание чл.16, ал.2 от договора. В т.12 като документ,
от който произтича вземането е посочено извлечение от счетоводните книги по описания
по-горе договор за кредит. В т.14 е поискано присъждане на законната лихва и
разноските по делото- такса и юрисконсултско възнаграждение.
Представени са доказателства-
извлечение от счетоводните книги на банката към 12.02.2020г.; препис от
договора за кредит, ведно с погасителния план, уведомления от банката до
длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, връчени чрез ЧСИ, квитанция за
внесена държавна такса.
От приложения договор за потребителски
кредит, Част I се
установява, че на 27.05.2015г. /т.18 от договора/, банката- заявител е
предоставила на длъжника Т.Н.Н. с постоянен и настоящ адрес *** в качеството на
кредитополучател потребителски кредит за задоволяване на текущи нужди и
рефинансиране на парични задължения към институциите, посочени в т.4, в общ размер
50000 лв. Според чл.7.1 кредитополучателят е длъжен да погасява задължението си
към банката на месечни погасителни вноски в размер на 800,65 лв. за период от
84 месеца. Посочена е падежна дата- 7-мо число от месеца. Уговорени са и
възнаградителни и санкционни лихви. В Част чл.10, ал.2 от договора за кредит е
посочено, че при просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90
дни банката има право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо.
Изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна
разписка на адреса, уговорен между страните в чл.16 от договора. В чл.16 е
уговорено цялата кореспонденция по договора да се изпраща на адреса, посочен в
началото на договора, при промяна на този адрес кредитополучателя е длъжен да
уведоми за това банката писмено, в противен случай за правно валиден между
страните адрес ще се счита последния адрес, посочен писмено съгласно чл.16. Страните
са се съгласили, че в отношенията помежду им, всяко изпратено на посочения
адрес съобщение, известие, уведомление, покана и пр. с препоръчано писмо или
телеграма, ще се счита връчено на датата, отбелязана от пощенската служба или
доставчика, че писмото е било доставено на адреса, независимо дали е било
фактически получено или не и ще поражда правните последици, свързани с
получаването. Отразено е, че тази уговорка важи и за връчването на съдебни
документи и нотариални покани.
По делото на РС са приложени три
придружителни писма от ЧСИ Станимира Николова до Експресбанк АД, в които е
посочено, че във връзка с възлагателно писмо и на основание чл.18, ал.5 от ЗЧСИ
за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по кредитно задължение и
ПДИ на „Астралбилд“ ЕООД и Т.Н.Н., се изпращат поканата за доброволно
изпълнение на задължения по кредитен продукт- нецелеви ипотечен кредит 405523
от 23.04.14г. между банката и кредитополучателя „Астралбилд“ ЕООД и Т.Н.Н..
Всички, приложени документи- придружителни писма от ЧСИ до длъжника Н., покани
за доброволно изпълнение, в титулната си част касаят именно неизпълнение на
задълженията по договора за ипотечен кредит. От съдържанието на поканата за
доброволно изпълнение, за която се твърди, че съдържа изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем също е видно, че на първо място същата се отнася
до ипотечния кредит, който бил в просрочие 889 дни, поради което на длъжниците Т.Н.
и „Астралбилд“ ЕООД е даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като
същите са уведомени, че ако не изпълнят в този срок, кредитът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем. На следващо място в поканата е посочено, че към
8.07.2019г. задължението към банката по договора /не е посочено за кой договор
става въпрос/ е общо в размер на 26829,92 лв., от които главница- 16606,78 лв.,
а останалите- неплатени лихви, застраховки и наказателна лихва. Посочено е още
, че кредитът е в просрочие 881 дни, поради което и в случай, че просрочието не
бъде погасено в 14- дневен срок от получаването на поканата, то задължението по
КРЕДИТ ЕКСПРЕСО 409748 ще се счита за предсрочно изискуемо. Приложено е
уводомление, от което е видно, че Придружителното писмо и поканата за
доброволно изпълнение са били връчени от ЧСИ Николова на адреса на ответника,
посочен в договора за кредит, чрез залепване на уведомление.
С обжалваното разпореждане районният
съд е приел, че при извършената служебна справка по реда на чл.411, ал.1 от ГПК
е констатирал, че длъжникът е с деклариран постоянен адрес ***, но заявеният му
настоящ адрес е в Тайланд. Затова е счел, че длъжникът няма обичайно
местопребиваване на територията на Република България и на основание чл.411,
ал.2, т.5 от ГПК срещу него не може да бъде издадена исканата заповед за
изпълнение.
При така установената фактическа
обстановка Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна, по
следните съображения:
Основателни са оплакванията в
жалбата, че след като длъжникът има регистриран постоянен адрес в България
/което е безспорно/, съдът не разполага с правомощия преценява дали къде е
неговото обичайно местопребиваване.
Съгласно чл.411, ал.2 ГПК съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в срока по ал.1, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и
заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок от съобщението
(т.1); искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (т.2); искането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това (т.3); длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република
България (т.4) и длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност
на територията на Република България (т.5).
От разпоредбата на чл.411, ал.2,
т.4 и т.
5 ГПК следва, че предпоставка за
издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа
връзка с територията на Република България: при
физическите лица - постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а
при юридическите лица - седалище или място на дейност. Постоянен адрес по
смисъла на чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК могат да имат както
местните лица, така
и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България или са получили статут на бежанци (чл.31 ал.2,
т.2 от ЗГР). Останалите чужденци, които
пребивават на територията на страната (временно или постоянно), но нямат
издадено разрешение не биха могли да имат постоянен адрес в Република България
(по аргумент от §1, т.3 от ЗБЛД). Това обаче не означава, че същите не могат да
имат обичайно местопребиваване в България. Съгласно чл.48, ал.7 от КМЧП „Под обичайно
местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на
това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки“. Следователно, достатъчно е наличието на посочената в т.
4 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзка с
територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника – физическо
лице по териториален признак.
Заповедният съдът не следи
служебно за наличието на предпоставките по чл.411, ал.2, т.4 и 5 ГПК (аргумент
от чл.411, ал.1 ГПК- съдът извършва проверка единствено на местната
подсъдност).
Налице е и задължителна съдебна
практика по въпроса- ТР №4/2013г.- т.3б (мотиви) „Макар и да са уредени по
негативен начин като предпоставки за издаване на заповедта, обстоятелствата по
чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК по естеството си не подлежат на проверка преди
връчване на вече издадената заповед“). Следва да се отбележи също, че защитата
на длъжника в случай на липса на предпоставките по чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК
се осъществява по реда на чл.423 ГПК.
След като констатира, че
обжалваното определение е неправилно, на основание чл.278, ал.2 ГПК съдът
следва да разгледа заявлението по същество.
Според разпоредбата на чл.418,
ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва
проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали той
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на
изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.
В конкретния случай заявлението
се основава на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за
която длъжникът е уведомен. Въпросът за необходимостта от нарочно изявление за
обявяване на предсрочната изискуемост, адресирано до длъжника, като
предпоставка за издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е разрешен по
задължителен за съдилищата начин с ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по ТД №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС- т.18, второ предложение. Според цитираното решение вземането
на кредитора става изискуемо, ако същия е упражнил правото си да обяви
предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаването на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че „Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й“. Задължителните разяснения на ВКС сочат
още, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да се уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател.
С оглед изложеното, за да се удостовери
изискуемостта (в случая предсрочната) на процесното вземане като предпоставка
за издаване на заповед за изпълнение е необходимо да се докаже, че банката е съобщила
(обявила) на кредитополучателя за това, че кредита е предсрочно изискуем по
смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ.
В настоящия казус от приложените
доказателства се установява изпращането на уведомление до длъжника чрез ЧСИ,
като същото не е връчено, а е констатирано, че лицето е уведомено чрез
залепване на уведомление.
Липсват доказателства, изходящи
от длъжника (по смисъла на чл.418, ал.3, предл. 2 ГПК), от които да се
установява, че същия е уведомен за това, че са настъпили предпоставките за предсрочната
изискуемост на кредита. Според чл.418, ал.3 ГПК уведомяването може да се
установи и с официален документ- например нотариална покана, стига тя да е
редовно връчена.
Не може да се приеме наличието на
редово връчване в хипотезата на „фингирано“ връчване. Вярно е, че страните са
постигнали съглашение по този въпрос, както и че договора има силата на закон в
техните отношения. Тези уговорки обаче не могат да дерогират императивната
правна норма на чл.418, ал.3 ГПК, която изисква достигането на уведомлението до
длъжника да бъде установено с официален документ или такъв, изходящ от
длъжника. Изпращането на уведомлението не е равносилно на връчване, независимо
от противните уговорки между страните.
На следващо място следва да се
отбележи, че настоящият съдебен състав споделя доводите на ВКС, изложени в
решение №25 от 3.05.2017г. по т.д.№60208 по описа на ВКС за 2016г., че изявлението
на банката за предсрочната изискуемост не може да бъде връчено на длъжника чрез
ЧСИ, понеже разпоредбата на чл.43 от ЗЧСИ касае единствено връчването на
призовки и книжа в конкретно принудителното изпълнение, осъществявано от
съответния ЧСИ, но не дава принципна възможност на ЧСИ да извършва и
удостоверява връчване на всякакви книжа с правни последици. Такава възможност е
дадена изрично с разпоредбата на чл.42, ал.2 от ГПК, но настоящото връчване не
е извършено в тази хипотеза.
В заключение настоящият съдебен
състав приема следното:
Предвид обстоятелството, че по
делото липсват доказателства кредиторът да е уведомил длъжника за предсрочната
изискуемост на вземането, следва да се приеме, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит. Не се установява
наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу кредитополучателя за сумите,
посочени в заявлението, поради което заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, то частната жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№11508 от 9.03.2020г. по описа на БРС, подадена от „ЕКСПРЕСБАНК“
АД, с ЕИК:*********, представлявана от пълномощника юрисконсулт Даниела
Атанасова, против разпореждане №3763 от 14.02.2020г. по ч.гр.д.№982 по описа за
2020г. на РС- гр.Бургас, с което е отхвърлено заявлението на банката за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Т.Н.Н..
УКАЗВА на БРС, че следва да даде
указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.