№ 3924
гр. Варна, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Д.а
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110102931 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ПИБ“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, срещу Х. Д.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват парични
вземания срещу ответника за следните суми, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***** г. по описа на
Районен съд – Варна, а именно: сумата от 1000 евро, представляваща
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 28.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от
2 446.70 евро, представляваща договорна лихва, дължима за периода от
19.07.2011 г. до 09.05.2021 г., включително; сумата от 654.26 евро,
представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 08.04.2013 г. до
19.07.2015 г., включително; сумата от 4.97 евро, представляваща законна
лихва, начислена върху предсрочно изискуемата главница за периода от
10.05.2021 г. до 26.05.2021 г., включително; сумата от 39.88 евро,
представляваща годишна такса за поддръжка на карта за 2011 г. и за 2012 г.,
както и сумата от 27.61 евро, представляваща разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ *****..
По твърдения в исковата молба, между страните е сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г., по силата на който
банката е предоставила на ответника банков кредит - овърдрафт по картова
1
разплащателна сметка в размер на 1000 евро с краен срок на ползване на
овърдрафта 30.08.2009 г., като същият се подновява автоматично при
условията и по реда на Общите условия на банката. Предоставеният банков
кредит - овърдрафт е изцяло усвоен по банкова сметка с IBAN: *****, открита
на името на кредитополучателя в банката, като кредитът е в просрочие,
считано от 19.07.2011 г., вкл. и към 26.05.2021 г. Съгласно сключения договор
при непогасяване пълния размер на дебитното салдо до края на съответния
отчетен период се заплаща фиксирана лихва в размер на 16% - за дебитни
салда, формирани в резултат на ПОС - транзакции и 18% за всички останали
транзакции. При неплащане на погасителна месечна вноска или надвишение
на разрешения кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Поради неплащане
в срок на задълженията по договора за кредит, банката е връчила покана, с
която кани ответника в седемдневен срок от получаването й да изпълни
доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен
случай ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. В дадените
срокове за доброволно изпълнение ответникът не е платил просрочените си
задължения, поради което банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 10.05.2021 г. Претенцията за сторени разноски от 27,61
евро за връчване на покана за доброволно изпълнение е формирана от
заплатените такси и разноски на ЧСИ, дължими на основание чл. 18, ал. 5
ЗЧСИ, в размер на 54 лева, които са превалутирани. Начислените годишни
такси по кредита в размер на 39,88 евро са дължими на основание т.10 от
договора, същите са фиксирани и дължими за 2011 г. и 2012 г.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
исковете и претендира сторените съдебно-деловодни разноски за заповедното
и за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва,
че между страните в сключен процесният договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № ***** г. със срок за ползване на овърдрафта до
30.08.2009 г. Твърди, че едва на 22.01.2021 г. е получил покана, с която
ищецът го кани да заплати сума, изчислена към 02.09.2020 г. в размер на 4
010.87 евро, като в тази покана е посочена обща сума, без да е определено от
какви претенции се състои. Твърди също, че в издадения изпълнителен лист
по ч.гр.дело № ***** г. по описа на ВРС са посочени суми, различни от тази,
посочена в поканата. Релевира възражение за нищожност на клаузите на чл. 7
и чл. 8 от договора, въз основа на които са начислени всички лихви по
кредита, с твърдения клаузите да са неравноправни. Прави и възражение за
погасяване по давност на всички вземания по договора за главница, договорна
лихва, наказателна лихва, законна лихва и годишни такси за поддръжка на
картата.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез юрк. *****
поддържа предявените искове и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК,
както и писмена защита, в която излага правни съображения. Прави и
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
2
ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът, действащ чрез адв. Д. Е., поддържа отговора и също
представя списък на разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно
и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че на 30.08.2007 г.
между страните е сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне овърдрафт по
разплащателна сметка № ***** г. при Общи условия. Същото се потвърждава
и от приложения двустранно подписан договор.
От съдържанието на документа се изяснява още, че по силата на
договора банката е приела да открие и води на името на ответника картова
разплащателна сметка и да издаде към нея револвираща международна
кредитна карта с чип *****, както и да предостави на ответника банков
кредит овърдрафт по картовата сметка в размер на 1000 евро (чл. 1 и чл. 2).
Срокът за ползване на овърдрафта е до 30.08.2009 г., като е уговорено
автоматичното му подновяване при условията и по реда на приложимите
Общи условия на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип ***** (чл. 3). Ответникът се е задължил
по договора да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина,
договорени в ОУ (чл. 4). Предвиден е гратисен период за ползвания
овърдрафт със срок до 45 дни и е уговорено, че банката не начислява лихва
върху дебитното салдо по картовата разплащателна сметка, в случай че
дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, бъде
погасено изцяло до датата на падежа (чл. 6). Според чл. 7 от договора при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо,
формирано до края на последния отчетен период, ответникът заплаща на
банката, след изтичане на първите три отчетни периода, ГЛП в размер на 16
% за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 18 % за всички
останали трансакции. Според чл. 8 при неплащане на месечна погасителна
вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислява
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12
%. В чл. 10 е предвидено задължение на ответника за заплащане на такси и
комисионни за ползване на картата и предоставения овърдрафт съгласно
Тарифа на банката.
Приложени по приобщеното заповедно дело са и приложимите към
договора Общи условия от 2007 г. и 2020 г. Според залегналите в тях
определения за отчетен период се счита всеки период от действие на
договора, считано от 20-то число на всеки месец до 19-то число на следващия,
за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако той е неработен –
първият следващ работен ден, а минималната погасителна вноска
представлява сума, която титулярят на сметката се задължава да погасява
ежемесечно до датата, следваща края на отчетния период, до датата на
падежа, и е в размер на 5 % от дебитното салдо по сметката към последния
ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв. или целия размер на
усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв. Според чл. 14.1. от ОУ от
3
2007 г. и чл. 8.1.1. от ОУ от 2020 г. при непогасяване до датата на падежа на
пълния размер на дебитното салдо по сметката за последния отчетен период
банката начислява на 19-то число на месеца, следващ отчетния период, лихва
върху пълния размер на непогасените суми в размер на фиксирания лихвен
процент, уговорен в договора. Лихвата се начислява за всяка отделна
трансакция, извършена през последния отчетен период, за реалния брой дни
за съответната трансакция, считано от датата на извършването й до датата на
погасяването. При частични погасявания по сметката погасяването на
задълженията се извършва хронологично по видове трансакции в посочен
ред. Според чл. 18 от ОУ от 2007 г. и чл. 10.1 от ОУ от 2020 г. титулярят на
сметката се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен ден,
ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минималната
погасителна вноска, посочена в извлечението, независимо дали го е получил
или не. Съгласно чл. 22 от ОУ при невнасяне на вноската на падежа
титулярят заплаща на банката уговорения в договора наказателен лихвен
процент върху размера на минималната погасителна вноска за дните на
просрочие, с който банката служебно задължава сметката на 19-то число на
текущия месец. Според ч. 11.1 от ОУ от 2020 г. при просрочване на
минималната погасителна вноска наказателната лихва е дължима върху
непогасената част от дълга и е в размер на редовната лихва плюс наказателна
надбавка в размер съгласно договора и Бюлетина за лихвите. Според чл. 11.3
от ОУ от 2007 г. за използването на картата и разрешения овърдрафт
титулярят заплаща на банката годишна такса за поддържане съгласно
Тарифата. В чл. 27 и 28 от ОУ от 2007 г. и чл. 13 от ОУ от 2020 г. са
уговорени хипотезите, при които банката може да обяви ползвания овърдрафт
за изцяло предсрочно изискуем, вкл. и при забава в плащането на което и да е
задължение по договора повече от 5 работни дни (чл. 28, б. „а“, респ. чл.
13.1.1.). Според чл. 36.1. от ОУ от 2007 г. и чл. 19.1.1. от ОТ от 2020 г. срокът
за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок, при условие че никоя от страните не е уведомила другата
за прекратяване на договора в посочен срок преди изтичане на текущия. При
продължаване срока на овърдрафта банката подновява и срока на валидност
на картата служебно, като издава нова карта – чл. 36.4 от ОУ от 2007 г. и чл.
20.1.1. от ОУ от 2020 г.
Според приложените Тарифи за такси и комисионни на „ПИБ“ АД за
2011 г. и 2012 г. годишната такса за поддържане на първа кредитна карта
*****, вид Класик/Стандартна, открита към сметка на физически лица, е в
размер на 39 лв. (Раздел Кредитни карти, чл. 4, т. 4, б. „а“ от двете тарифи).
Според поместената забележка 1 в края на раздела от Тарифата годишната
такса за поддържане се удържа в началото на всяка година от издаването на
картата.
Видно от приобщената покана от 02.09.2020 г., ищецът е отправил до
ответника уведомление за предсрочна изискуемост на процесния кредит,
което е връчено лично на адресата на 22.01.2021 г. чрез ЧСИ *****. с рег. №
*** при КЧСИ.
От приложената сметка изх. №1751/02.02.2021 г., изготвена от ЧСИ
*****., се установява, че начислените такси по връчването възлизат на 54 лв.
Същите са заплатени от ищеца по сметка на съдебния изпълнител на
10.05.2021 г. съгласно приложеното преводно нареждане от същата дата.
4
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитният лимит от 1 000
евро е усвоен изцяло към 23.09.2008 г., като впоследствие има извършвани
погасявания и отново усвоявания в рамките на този лимит. Установява се, че
за целия период на ползване на кредитната карта плащанията по същата са в
общ размер на EUR 2 989,29 и са извършени в периода 01.11.2007 - 08.05.2012
г., като с платените суми са погасявани дължимите минимални погасителни
вноски в размер на 5 % от усвоената сума по кредитната карта. Според
заключението по кредита са начислявани договорни лихви върху ползваните
суми в общ размер на EUR 485,49 за периода от 07.06.2008 г. до 08.07.2015 г.,
като същите са начислявани след 5-то число на месеца, когато е падежът на
минималната погасителна вноска. На 19-то число на съответния месец по
кредита са начислявани и наказателни лихви в общ размер на EUR 1 882 за
периода 19.05.2008 г. – 19.07.2015 г. Според заключението последната
минимална вноска в пълен размер е заплатена на 29.06.2011 г., с което
ответникът към 29.06.2011 г. е достигнал лимита по кредитната карта в
размер на EUR 1 000. Вещото лице определя размера на непогасените
вземания по кредита към 28.05.2021 г. - датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК в следните размери: EUR 1 000 главница, EUR 2 446,70
договорна лихва, начислена за периода 19.07.2011 - 10.05.2021 г., EUR 654,26
наказателна лихва за периода 09.04.2013 г. - 19.07.2015 г. и EUR 5,28 законна
лихва върху главницата от 1000 евро, начислена за периода 10.05.2021 -
28.05.2021 г. Същите са размерите на главницата и на договорната лихва и
към твърдяната дата на предсрочната изискуемост на 10.05.2021 г. Според
приложение № 5 към заключението договорната лихва през целия исков
период не е променяна, като същата е начислявана във фиксиран размер от
18,64 %. Съгласно експертизата осчетоводените при ищеца дължими такси по
кредита са в размер на EUR 39,88 и са за годишна такса обслужване съгласно
чл.4, ал.1, б.“а“ от Тарифата на банката, като същите са начислени за 2011 г. и
2012 г. с вальор 31.08.2011 г. и 31.08.2012 г., съответно. Допълнително
начислени са и разноски за ЧСИ в размер на 54 лв. или EUR 27,61 по фиксинг
на БНБ.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № ***** г. по описа на
Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 28.05.2021 г.
заявление от „ПИБ” АД срещу Х. Д. Н. е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК за процесните суми по договора за кредит.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, е връчена на
длъжника на 22.12.2021 г., същият е оспорил дължимостта на вземанията с
възражение от 05.01.2022 г. и кредиторът е предявил настоящите
установителни искове в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск,
както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422,
ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС), последните установени от заповедното дело.
5
Предмет на исковете е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на обективираните в оспорената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК парични вземания за главница, договорна лихва,
наказателна лихва, законна лихва, такси и разноски по сключен между
страните договор за кредит овърдрафт, поради което основателността на
претенциите е обусловена от следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за кредит; 2.) усвояването на
уговорения кредитен лимит от 1000 евро, 3.) валидно уговорени клаузи за
договорна и наказателна лихва; 4.) настъпила изискуемост на задълженията в
претендирания размер, както и 5.) неизпълнение на същите от страна на
ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно
изпълнение и/или други правопогасяващи или правоизключващи факти.
Не е спорно, а се доказва и от коментираните по-горе писмени
доказателствени средства, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях на
30.08.2007 г. договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г.,
сключен при Общи условия. Според чл. 11 от договора с подписването му
ответникът е декларирал, че са му предоставени и е запознат с Общите
условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип ***** и приема прилагането им при уреждане на
отношенията между страните. Затова и на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ
клаузите от ОУ са станали задължителни за него.
Според уговореното в договора и приложимите ОУ банката се е
задължила да открие и води на името на ответника картова разплащателна
сметка, да издаде към нея револвираща международна кредитна карта с чип
*****, както и да предостави по картовата сметка банков кредит овърдрафт в
размер на 1000 евро срещу насрещното задължение на ответника да погасява
ползвания кредитен лимит на уговорения падеж, ведно с договорна лихва
върху пълния размер на непогасените суми, както и дължимите такси по
Тарифата на банката, към която чл. 11 от договора препраща. Уговорен е ГЛП
във фиксиран размер от 16 %, приложим за извършване на безналични
плащания на ПОС терминал, и 18 % за всички останали трансакции, както и
наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12
%, платима при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване
на кредитния лимит.
Така уговорените лихви са предвидени в клаузите на чл. 7 и чл. 8 от
договора, които съдът намира за валидни, а възраженията на ответника в
обратна насока – за неоснователни.
Договорената възнаградителна лихва по чл. 7 в посочения фиксиран
размер представлява възнаграждение на банката за ползвания кредитен
ресурс, невърнат в уговорения за това срок, като размерът на ГЛП от 18 % не
6
надвишава прекомерно нормално и обичайно дължимото възнаграждение,
нито води до положителен извод за значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Правата на последния са защитени
допълнително чрез уговорения гратисен период от 45 дни, както и чрез
възможността да се освободи от задължението за заплащане на лихва, в
случай че на падежа погаси пълния размер на дебитното салдо по сметката,
формирано до края на отчетния период (чл. 14 от ОУ от 2007 г., респ. чл. 8.1.
от ОУ от 2020 г.).
Уговорената наказателна лихва по чл. 8, представляваща по същество
мораторна неустойка, е дължима върху просрочената минимална погасителна
вноска по кредита и за времето на забавата, като посоченият неин размер е
фиксиран в договора (чл. 22 от ОУ от 2007 г., респ. чл. 11.1 от ОУ от 2020 г.).
При така договорените условия неустойката не излиза присъщите й
обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и кореспондира с
принципа на справедливостта, приложим в договорните отношения между
страните.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се
доказва, че уговореният кредитният лимит от 1 000 евро е усвоен изцяло към
23.09.2008 г., като впоследствие има извършвани погасявания и отново
усвоявания в рамките на лимита. Затова и на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ за ответника е възникнало насрещното задължение да върне ползвания
овърдрафт заедно с дължимите договорна и наказателна лихва (неустойка),
при посочените по-горе условия и в предвидените за това срокове, както и да
заплати дължимите такси по кредита, вкл. годишна такса за поддържане на
кредитната карта по чл. 4, т. 4, б. „а“ от Тарифата на банката.
Не се установява по делото която и да било от страните по
правоотношението да е отправила до другата уведомление за прекратяване на
договора преди изтичане на текущия срок, поради което и на основание чл.
36.1 от ОУ от 2007 г., респ. чл. 19.1.1 от ОУ от 2020 г., срокът за ползване на
кредитния лимит (овърдрафта) е продължаван автоматично всяка година до
2021 г., вкл.
На основание чл. 19.5. от ОУ от 2020 г. действието на договора е
прекратено при обявяването на предоставения овърдрафт за предсрочно
изискуем от страна на банката при условията на чл. 13.1.1 от ОУ – поради
допусната забава на плащане по договора, продължила повече от 5 работни
дни.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
редовното погасяване на кредита е преустановено на 08.05.2012 г., поради
което към 2021 г. забавата на ответника е надвишила предвидените в чл.
13.1.1. от ОУ пет работни дни, съответно е доказано настъпването на
7
уговореното между страните в посочената клауза обективно условие за
отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в
обсъдената по-горе покана, която е надлежно връчена лично на длъжника на
22.01.2021 г.
Следователно са изпълнени посочените кумулативни предпоставки и
предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила на 30.01.2021 г.,
когато е изтекъл предоставеният на длъжника с поканата седемдневен срок за
доброволно изпълнение. Тогава именно е прекратено и действието на
договора, като тези последици са настъпили преди подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК на 28.05.2021 г. Датата, на която банката фактически е
осчетоводила кредита като предсрочно изискуем, е ирелевантна.
От експертното заключение се доказва, че към посочената дата на
предсрочната изискуемост (30.01.2021 г.) ответникът е имал неизплатени
задължения по кредита за главница в размер на 1000 евро, договорна
възнаградителна лихва в размер на 2389,73 евро, начислена за периода от
19.07.2011 г. до 20.01.2021 г., вкл., наказателна лихва в размер на 654,26 евро,
начислена за периода от 09.04.2013 г. до 19.07.2015 г. и годишни такси за
поддръжка на картата за 2011 г. и 2012 г. в размер на 39,88 евро, съответен на
фиксирания годишен размер на таксата в лева, посочен в чл. 4, т. 4, б. „а“ от
приложимата Тарифа на банката (39 лв. годишно, респ. 78 лв. за две години).
Договорна лихва за периода след датата на предсрочната изискуемост
(тоест за периода от 22.02.2021 г. до 10.05.2021 г., вкл.) не се дължи, предвид
упражнения избор на кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок и преустановеното добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 2
от Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, които съдържат
принципни правила относно договорите за кредит, респ. са приложими и за
процесния овърдрафт.
Недължими се явяват и начислените разноски по кредита в размер на
27,61 евро за връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост, тъй
като никъде в договора и приложенията към него, вкл. ОУ и Тарифа на
банката, не е предвидено задължение на потребителя за покриване на подобни
разходи.
От гореизложеното следва, че предявените искове за главница,
договорна лихва, наказателна лихва и такси по кредита са основателни,
поради което съдът дължи произнасяне по своевременно направеното от
ответника възражение за погасяване на тези вземания по давност. Същото е
частично основателно по следните съображения:
Предвид спецификата на договора за офърдрафт, погасяването на
задълженията по него не се изпълнява на предварително договорени
анюитетни вноски. При ползването на овърдрафт кредитополучателят има
възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до
определен лимит, надвишаващ наличността по банковата сметка.
Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с
всяко постъпване на средства по сметката, като няма определена месечна
вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху ползваната част
и за дните, през които тя е ползвана. Така договорната лихва по процесния
8
договор за кредит има характер на периодично плащане по смисъла на чл.
111, б.“в“ от ЗЗД и разясненията на понятието, дадени в Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, с начален момент на изискуемостта,
считано от датата на начисляването й като дължима, при съобразяване със
съответните условия на договора, вкл. и по отношение на процента, в който е
определена. Следователно по отношение на вземането за договорна
възнаградителна лихва е приложима кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111 от ЗЗД. Същата е приложима и за наказателната лихва
(неустойка), начислявана в конкретния случай.
Предвидената в чл. 4, т. 4, б. „а“ от Тарифата на банката годишна такса
за поддържане на кредитаната карта също представлява периодично плащане
по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, като таксата е изискуема в началото на всяка година
от издаването на картата, респ. от тогава тече и тригодишната погасителна
давност.
По отношение на вземането за главница е приложима общата
петгодишна давност по чл. 110 от ГПК, считано от настъпване на
изискуемостта й (в случая през 2021 г.).
Съобразявайки посочените приложими към процесните вземания
давностни срокове и техния начален момент, както и прекъсването и
спирането на давността с подаването на заявлението по чл. 417 ГПК на
28.05.2021 г. (по агр. от чл. 422, ал. 1 ГПК), съдът намира, че са погасени по
давност вземанията на ищеца за начислена договорна лихва за периода от
19.07.2011 г. до 21.05.2018 г., вкл., наказателна лихва за периода от
09.04.2013 г. до 20.07.2015 г., вкл., както и начислени годишни такси
поддръжка за 2011 г. и 2012 г.
Следователно дължими са останали вземанията за главница в размер на
1000 евро и договорна възнаградителна лихва за периода от 20.06.2018 г. до
20.01.2021 г., вкл. в размер на 504,83 евро (изчислен от съда при съобразяване
с начислената лихва за посочения период по приложение № 5 от експертното
заключение). На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху просрочената главница
е дължима и законна лихва за забава, която за процесния период от 10.05.2021
г. до 26.05.2021 г., вкл., възлиза на 4,72 евро, изчислена служебно от съда
чрез ползване на програмен продукт „Апис финанси“.
За посочените вземания предявените установителни искове са доказани
по основание и размер, респ. следва да бъдат уважени, като се приеме за
установено в съществуването им, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. На отхвърляне подлежат следните искове: иска за договорна
лихва в частта за разликата над сумата от 504,83 евро до пълния предявен
размер от 2446,70 евро и за периодите от 19.07.2011 г. до 19.06.2018 г. и от
21.01.2021 г. до 09.05.2021 г., вкл., иска за законна лихва върху главницата в
частта за разликата над сумата от 4,72 евро до пълния предявен размер от 4,97
евро, както и изцяло исковете за наказателна лихва в размер на 654,26 евро за
периода от 08.04.2013 г. до 19.07.2015 г., вкл., за начислени годишни такси по
кредита в размер на 39,88 евро, както и за разноски в размер на 27,61 евро.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
9
направените в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената
част от исковете. Разноските на ищеца възлизат в общ размер на 907,58 лв.,
от които: 307,58 лв. за дължима държавна такса по предявените
установителни искове (получена след изваждане на платената в заповедното
производство държавна такса от 163,24 лв. от общо дължимата такава от
470,82 лв., от която 78, 23 лв. по иска за главница, 191,41 лв. по иска за
договорна лихва, 51,18 лв. по иска за наказателна лихва и по 50 лв. за
останалите 3 бр. искове), 500 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. От тези разноски в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 328,28 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за незабавно изпълнение в размер на 213,24 лв. (163,24 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), като
от тях, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на ответника следва
да бъде възложена сумата от 77,13 лв.
Предвид частичното отхвърляне на исковете, в полза на ответника също
се следват разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Такива са
претендирани за адвокатско възнаграждение в исковия процес в размер на
1000 лв., като са представени и доказателства за реалното плащане на
посочената сума – договор за правна защита и съдействие № 247/26.05.2022 г.
и платежно нареждане от 14.09.2022 г. Срещу размера на възнаграждението
ищецът е релевирал възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
което съдът намира за основателно, предвид фактическата и правна сложност
на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение от 738,13
лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. изм. и доп. ДВ,
бр. 68 от 31 юли 2020 г., действаща към датата на сключване на договора.
Затова и по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуцирано до посочения минимален размер от 738,13 лв. От
тази сума в полза на ответника следва да се присъди сумата от 471,14 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че в полза
на ищеца „ПИБ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, съществуват парични вземания срещу ответника Х. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, за следните суми, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***** г. по
описа на Районен съд – Варна, а именно: сумата от 1000 евро (хиляда евро),
представляваща главница по договор за издаване на револвираща
10
международна кредитна карта с чип и предоставяне овърдрафт по
разплащателна сметка № ***** г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 504,83 евро (петстотин и четири евро
и осемдесет и три евроцента), представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 20.06.2018 г. до 20.01.2021 г., вкл., както и сумата от 4,72 евро
(четири евро и седемдесет и два евроцента), представляваща законна лихва,
начислена върху главницата за периода от 10.05.2021 г. до 26.05.2021 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
установителни искове, както следва: иска за договорна лихва - в частта за
разликата над присъдената сума от 504,83 евро до пълния предявен размер
от 2 446,70 евро и за периодите от 19.07.2011 г. до 19.06.2018 г. и от
21.01.2021 г. до 09.05.2021 г.; иска за законна лихва върху главницата - в
частта за разликата над присъдената сума от 4,72 евро до пълния предявен
размер от 4,97 евро; изцяло иска за сумата от 654.26 евро, представляваща
наказателна лихва, начислена за периода от 08.04.2013 г. до 19.07.2015 г.,
вкл.; изцяло иска за сумата от 39,88 евро, представляваща годишна такса за
поддръжка на карта за 2011 г. и за 2012 г., както и изцяло иска за сумата от
27,61 евро, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ *****..
ОСЪЖДА Х. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
„ПИБ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
сумата от 328,28 лв. (триста двадесет и осем лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
„ПИБ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
сумата от 77,13 лв. (седемдесет и седем лева и тринадесет стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПИБ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, да заплати на Х. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, сумата от 471,14 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и
четиринадесет стотинки), представляваща сторени в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11
12