№ 1556
гр. Сливен, 22.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20222230104103 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован, явява се лично. За него по пълномощие се явява и адв. М.
А. от АК – Стара Загора, надлежно упълномощена с пълномощно представено днес по
делото.
Ответницата, редовно призована, явява се. Представлява се по пълномощие от адв. М.
С., надлежно упълномощен с пълномощно, вече представено по делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
На основание заповед на и.ф. административен ръководител - председател на
Сливенски районен съд, докладчика по делото е променен, като делото е преразпределено
на настоящия съдия - докладчик.
Съдът, в състав предходния съдия-докладчик е изготвил проект за доклад. Той е
връчен на страните. Днес съда го обявява за окончателен.
1
Съдът им предостави възможност да изразят становище по иска и по него.
АДВ. А.: Уважаеми г-н председател, запозната съм с доклада и от името на
доверителя си на осн. чл.143 ал.2 и ал.3 от ГПК правя следните пояснения по твърдените в
исковата молба обстоятелства. Моля съда да съобрази доклада си по чл. 146 ал. 1 т. 1 и т. 2
от ГПК и да допълни доклада по чл. 146 ал.1 т.3 и т.4 като приеме, че ответницата страда от
психично заболяване. Поставена й е и потвърдена диагноза „Параноидна шизофрения“, от
което заболяване е лекувана стационарно и амбулаторно. По т.4, моля да приемете, че от
септември 2022 г. грижите за децата изцяло са поети от доверителя ми, с помощта на
неговите родители.
Представям и моля да приемете писмени доказателства: нотариален акт за
собствеността на недвижим имот на родителите на доверителя ми, в който сега е
местоживеенето на децата, както и трудов договор за трудова ангажираност на 4 часа
работен ден. Това е във връзка с разпределената ни доказателствена тежест. Ще имам
доказателствено искане за назначаване на две съдебно-медицински експертизи: съдебно-
психиатрична и съдебно психологична, като вещите лица след като се запознаят с
доказателствения материал по делото и най-вече с представените медицински документи на
третите, неучастващи в процеса лица- това е Областен психо диспансер в гр. Бургас и
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“- Сливен, които съда е задължил да представят тази
медицинска документация. След като тези документи бъдат предоставени, тогава моля да ни
дадете възможност да поставим въпроси на вещите лица, формулирани в нарочна молба,
като имаме искане да се спази следната поредност: първо да бъде изготвена съдебно-
психиатричната експертиза, като вещото лице даде заключение относно заболяването на
ответницата от самото начало, нейното протичане, прогноза, лечение и резултати от
лечението. След изготвянето й да бъде изготвена съдебно-психологическа експертиза, като
вещото лице даде заключение относно родителския капацитет на майката и на бащата;
способността на майката да прави нормална преценка на ситуации и действия,
възможността на майката да преценява и взема правилни решения, както и нередовния
прием на предписаните й лекарствата би ли довел до психотонични пристъпи. Във връзка с
това искане моля да ми дадете подходящ срок да формулираме въпросите към вещите лица.
С доклада си съда е допуснал двама свидетели, които, които водим в днешното
съдебно заседание.
АДВ. С.: Уважаеми г-н председател, с оглед на направеното изложение от адв. А.
считам, че с определение № 3148/28.11.22 г. съда е възпроизвел правилно изцяло
фактическата обстановка и отношенията между страните. Макар, че процесуално днес
ищеца има право и възможност да изрази становището си по доклада на съда, тези искания е
могъл да ги направи и в писмен вид с оглед спецификата на медицинските понятия, които са
използвани и възможността за ответна реакция и депозиране на искания за събиране на нови
доказателства с допълненията към доклада на съда, които се искат от ищеца.
2
Считам, че няма изменение във фактическата обстановка и нови доказателства, чрез
които да се иска промяна в доклада на съда. Относно заболяването на майката, според мен
по-скоро се цели като че ли да се влошат отношенията между тях, за да се постигне някакъв
друг краен резултат. Към настоящия момент родителските права се упражняват и от двамата
родители, макар и разделени. Децата са в много сложна обстановка, защото през три или
четири дни промеят начина си на живот, като се преместват при единия или другия родител.
Затова считам, че не бива да се допуска изменение на доклада, тъй като това искане по
никакъв начин не е свързано с разпределянето на доказателствена тежест и не би могло да
бъде основание за това искане. Още повече, че считам за относително правилни и следва да
бъдат уважени исканията за допускане на двете експертизи. Но считам, че психологическата
експертиза следва да бъде извършена след изслушването на свидетелите по делото, защото
тя ще касае оценка на родителския капацитет на двамата родители. Моята доверителка не е
скрила нито една от диагнозите си и всичките си ги е представила по делото. Възразявам
срещу твърдението, че децата живеят при бащата, тъй като те ежеседмично или по-скоро
всяка седмица са половината дни при майката, половината при бащата и твърдението, че те
живеят при бащата е внушение, което не е вярно и е направено, пак казвам, единствено с
цел извличане на дивиденти за предоставяне родителските права на бащата. Не възразявам
да бъде приет доклада във вида, в който е изложен от съда в определението, но възразявам
да бъдат приети допълненията, които бяха направени днес.
Водим и моля да бъдат допуснати трима свидетели. Това е майката на ответницата,
която познава живота и на двамата родителите и децата и две нейни приятелки, които
контактуват със семейството, с двамата родители и децата и имат преки впечатления от
конкретни факти относно поведението на бащата към децата и към майката, имащо значение
за неговите родителски качества, но имат и преки впечатления от родителския капацитет на
майката и привързаността на децата към нея и нейната привързаност към тях, както и за
нейната грижа към тях и най-вече поведението й като лице, което е имало психично
заболяване, за което тя сама е предприела действия за лечение и състоянието на което към
настоящия момент е добро и обнадеждаващо. Възразявам и срещу твърдението, че някакви
външни фактори са наложили нейното лечение в гр. Бургас в специализираната клиника.
Напротив, ответницата сама избра да потърси второ лекарско мнение и сама предприе
действие да бъде настанена там и да се лекува. Тя никога не е отказвала да се лекува, освен в
момента, в който е изпаднала в криза непосредствено след раждането. Този процес е
преодолян и това ще го докажем и със свидетелски показания и с медицинските експертизи,
които ищцовата страна поиска и ние не възразяваме да бъдат назначени.
АДВ. А.: Допълнението на доклада, което поисках, е във връзка с писмения отговор и
представените от ответната страна писмени доказателства. Моля да ми разрешите да
направя една реплика на възражението на ответната страна, че ответницата сама е пожелала
да се лекува в Бургас. Всъщност тя не е пожелала сама и е видно от писмения документ-
амб. лист 00317/11.11.22 г., издаден от д-р А., в който от обективното й състояние е
записано и в анамнезата, че е хоспитализирана в „Психиатрично отделение“ гр. Бургас и се е
3
наложило да бъде физически имобилизирана- това означава, че е принудително настанена.
АДВ. С.: Възразявам, че това не е вярно.
СЪДЪТ: Въпреки, че доклада на съда изложен в определение № 3148/20.08.22 е доста
подробен и в него е коментирано искане за определяне на привременни мерки, съда днес
указва, че днешното заседание се развива едновременно като производство по предявения
иск и като производство за определяне на привременни мерки. С докладът съда е указал на
страните да се явят лично, за да бъдат изслушани в съдебното заседание. Това ще бъде
сторено, след като бяха изслушани становищата на техните пълномощници. Преди това съда
ще отбележи, че не е необходимо според него доклада да бъде допълван с исканията,
направени от пълномощника на ищеца. На първо място, защото доклада е изключително
подробен- той буквално представлява преповтаряне съдържанието на исковата молба и на
писмения отговор. В този смисъл на съда му се струва, че не би могло да се желае да бъде
по-обемен и по-подробен един доклад по граждански дело. Не само това, а и защото
председателя на съдебния състав счита, че и по съществото доклада не трябва да се допълва
с такива изявления, защото отговор на въпроса дали ответницата страда и от какви психични
заболявания, ще дадат експертите, които ще бъдат назначени за вещи лица, по изрично
доказателствено искане за назначаване на медицински експертизи, с което и двете страни, а
и съда, са съгласни. От друга страна, ищеца не е твърдял от кой момент децата са при него и
дори съда, в този му състав, не успя съвсем да се ориентира от текста на исковата молба как
точно е станала раздялата между двамата родители.
Всъщност, доклада на съда по т. 1 на чл. 146 ал. 1 от ГПК не е толкова съществен, с
изключение на съображението, че той подготвя разпределянето на доказателствената
тежест. Дори в доклада, в тази му част, да не бъдат включени някои от изявленията или
твърденията на страните, след като те са направени в писмен вид или устно в съдебно
заседание, те са факт, който никой не може да пренебрегне. Съдът донякъде е съгласен с
изявленията на пълномощника на ответницата по преценката или по окачествяването на
част от изявлението на пълномощника на ищеца, а именно- касателно психичното състояние
на ответницата и изявлението, че децата живеят при ищеца. Според съда, вероятно е те да се
правят точно, за да се подготви благоприятен за ищеца изход от развитието на делото, но по
същия начин следва да се прецени и възражението на ответницата, особено в частта, че не
може да се приеме, че децата живеят при бащата, тъй като в немалка чест от дните на
седмицата те са и при майката. В този смисъл съда указва, че съществения по делото факт е,
че все пак за децата се грижи единия родител, а грижи полага и другия. За решението на
съда е без значение точно кой в момента полага фактическите грижи за децата, тъй като
важното е какъв родителския капацитет на всеки от двамата родители и кой е по-пригодния
от тях.
С постановеното в закрито заседание определение съда е приел като писмени
доказателства представените с исковата молба и отговора по нея документи. По уважено
4
доказателствено искане на ищеца от трети за делото лица са постъпили писма и с тях са
представени документи. Съдът счита, че те са относими към предмета на делото. Такава
преценка е направена и по-рано от съда, макар и в друг състав, след като доказателственото
искане е уважено. Поради това съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства
представените от МБАЛ „ Д-р Иван Селимински“ гр. Сливен документи: писмото
представляващо л.41 от делото- това са амбулаторни листи, представляващи листи №№ от
42 до 53 включително, както и постъпилия с писмо от „Център за психично здраве проф. д-р
Ив. Темков- Бургас“ документ- епикриза.
Преценка за необходимост и относимост към предмета на делото съда прави и за
представените днес от ищцовата страна два документа: нотариален акт за собственост на
недвижим имот и трудов договор.
С тези съображения съда
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА доказателства като доказателства нотариален акт
№ 83, том VIII на Служба по вписванията и трудов договор № 103/12.10.2022 г.
Съдът УКАЗВА на ищеца да ангажира доказателства за родствената връзка на
приобретателите на имота по този нотариален акт и самия него.
В изпълнение на дадени от съда указания, от дирекция „Социално подпомагане” –
Сливен, отдел „Закрила на детето” е изготвен социален доклад, който е представен с молба,
вх. № 21174 от 21.12.2022 г. Тъй като доклада е относим към предмета на делото съда
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото изготвения от дирекция
„Социално подпомагане” – Сливен социален доклад, който е представен с молба вх. №
21174 от 21.12.2022 г.
Стремейки се да изчерпи доказателствените искания на страните, преди да разпита
свидетелите съда ще вземе становище и по искането за назначаване на медицински
експертизи и то е, че такива следва да се назначат. На съдът в този му състав не му
изглежда съвсем изрядно по смисъла на закона, страните да формулират въпроси към
5
експертизите в допълнителен срок след заседанието, но предвид специфичния предмет на
делото и твърдяни специфични, особеното в поведението и на двамата родители, особености
съда счита, че може да се процедира по този начин. За да бъде в съзвучие с това
процесуално поведение на страните, съда ще определи вещото лице или вещите лица
поименно и ще го назначи, след като получи от тях въпросите към експертите, за което им
определя двуседмичен срок от днес.
АДВ.С.: Аз няма да поставям въпроси към вещите лица.
При това положение съда ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение, първоначално, за експертите
или експерта, който ще бъде назначен, в размер на 400,00 лв., вносимо по следния начин: от
ищеца, в двуседмичен срок от днес.
Съдът предостави възможност на страните за лични изявления:
ИЩЕЦ: Искам децата да са при мен, защото ответницата изпада в кризи и е опасно за
децата. Не си пие редовно хапчетата, спира ги и когато ги спре става страшно. Аз съм тук не
само по мое желание, а и заради нейните родители. Даже те ме помолиха да взема
родителските права. Когато записах големия ни син на детска градина, М. го отписа. Казва,
че децата не трябва да са на детска градина. Когато беше в Бургас в болницата, намери
телефона на директорката на детската градина, където ходеше големия ни син и от там го
отписа. Искам да са при мен, защото й нямам доверие, изоставя ги. След като се върнах от
морето, на големия ми син не бяха сменяни памперсите и имаше две хроли, които
лекувахме. Искам децата да са при мен, защото са в опасност при нея- майката. Това всичко
го знаят. Дори и свидетелите, които са отвън- в нейна защита, са ми звънели, да отида да
взема децата.
ОТВЕТНИК: Аз първо ще възразя, защото съм длъжна да защитя себе си и ще кажа,
че не е имало случай, дори и момент, в който не съм била в добро здравословно състояние.
Не ми се е случвало да изоставям децата си. Не съм ги изоставяла в такава форма, в каквато
се изказа ищеца, да не им сменя памперса, до такава степен, че да им е разранена
кожичката. Никога не съм ги оставяла без майчина грижа. Аз съм отговорна майка и искам
да го докажа пред съда. Искам да докажа, че мога да се грижа за децата си, че си пия
редовно хапчетата като моята майка ще гарантира за това, че аз редовно ги пия и го правя
пред нея. Също така, държа да кажа, че когато изпаднах във втората ми криза, която е като
цяло втората в живота ми, смятам, че истината е в доказателства и мога да докажа, че това е
втората ми криза; първата е 2016 г., а втората е 2020 г. и причината за тази криза е това, че
бащата ме изостави сама. Той замина да работи на морето с претекста, че ще се върне с пари,
които така или иначе нито аз, нито децата ми не успяхме, така да кажа, да консумираме като
семейство. Истината е, че той просто избяга от отговорност и ме изостави сама. Отглеждах,
пак казвам сама, моето голямо дете, докато бях бременна с второто, а след като родих, се
6
наложи да гледам и бебчето и голямото ни дете сама. Как човек, който има заболяване, би се
държал и би бил напълно себе си в момент, в който е изоставен с две деца сам, от родител,
който в момента иска права над децата. Аз не мога да разбера как да отстъпя правата на
бащата при условие, че той неколкократно ме е изоставял през нашата връзка и аз сама съм
се грижела за тези деца. Това, което искам да кажа е, че моите приятелки винаги са били до
мен и това, че са се обаждали на В. не е, за да дойде той да прибере децата ни, а причината е,
че са се притеснили за мен. Моите приятелки могат да потвърдят, че В. Г. Т. не ме е търсил,
не търсеше децата си, не се интересуваше от тях и ми забраняваше да му се обаждам, докато
беше на морето, а аз го търсех. В един момент на криза той изведнъж започна да се
възползва от мен и прибра децата. Разбирам, че той също е баща; разбирам, че той също
иска да упражнява родителските права върху децата, но не разбирам ентусиазма му за това
да пожелае да поиска изцяло правата над нашите деца. Аз като майка настоявам и ще се
боря до край да бъда отговорен родител и да получа правата над своите деца като докажа, че
тази болест, която всъщност не е „параноидна шизофрения“, диагностицирана съм с друго
болестно състояние, което е разстройство. Това също е друга лъжа, която ще се докаже. Сега
съм в състояние на ремисия, което означава, че болестта ми е утихнала, което също
означава, че аз съм в едно много добро здравословно състояние и това аз мога да го докажа
пред съда.
ИЩЕЦ: Искам да кажа, че това, което каза М., е абсолютна лъжа. Аз никога не съм си
оставял децата и когато заминах на морето тя също беше с мен, аз й предложих да дойде с
мен. Там тя трябваше да остане до първи юли с мен, защото второто ни дете трябваше да се
роди на 15-ти юли. На морето тя имаше проблем със съжителството с другите хора. Просто
беше принудена да излезе, защото не можеше да се живее с нея. Аз работех на морето като
готвач и спяхме на квартира. В съседните стаи имаше и други семейства с други деца и
всички я отбягваха и аз трябваше по принуда да я върна. Това не означава, че съм си оставил
детето и когато майка й ми се обади на 20.08.22 г. да се върна, ревеше по телефона и каза:
„Моля те, ела да си вземеш децата, да ги гледаш“. Аз още на същия ден напуснах работа и се
върнах. Когато съм си оставял децата е, защото живеехме в нейната къща и тя ме гонеше от
там и ме нападаше, и ме удряше. Викаше полиция и ме гонеше от тях, затова съм си тръгвал
от тях.
ОТВЕТНИЦАТА: Защото ме биеше.
ИЩЕЦ: Не, никога не съм те удрял.
ОТВЕТНИЦАТА: Не е вярно това.
ИЩЕЦ: Когато отиде в Бургас, в полиция влезе в клиника, да се лекува.
С определение от 3148/28.11.22 г. в закрито съдебно заседание съда е допуснал до
разпит исканите от страните свидетели. Те се водят днес и поради това, съда
О П Р Е Д Е Л И:
7
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели следните водени за днешното
съдебно заседание лица: Г.Д. Т., Г.В. Т.А, С.С. К., К.А.Д. и Д.Р.Р.
Съдът ВЪВЕДЕ в залата първия от тези свидетели и на осн. чл.170 от ГПК сне
самоличността му:
Г.Д. Т. - ЕГН: **********, българин, български гражданин, неосъждан, женен, баща
на ищеца. Желае да свидетелства.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.
На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Г. Т..
На въпроси, формулирани от адв. А., свидетеля отговори:
За последно М. и В. се разделиха септември месец. Сега и двете децата са при него, в
нашето жилище. Първият път, когато дойде полицията, като се скараха, аз играех карти в
комшията и след пет минути В. ми се обажда и вика: „Ела веднага“. Отидох и го сварих с
разбит нос- М. му беше разбила носа. Дойде полицията и като видяха М., казаха: „Наша
стара позната, ние я познаваме от преди“
СЪДЪТ: Нещо коментирахте ли, в какъв смисъл е стара позната на полицията; във
връзка с какво?
СВИДЕТЕЛ: Нещо била замесена с наркотици. Също така, както в нашия случай, е
викала полиция при стария си приятел, преди. Така е правила постоянно, викала полиция.
Тя вика постоянно полиция на майка си, на баща си, на В.. Майка й и баща й дойдоха, те
бяха в Ичера, и я взеха и казаха на В.: „Хайде да живеете в нас, защото може тук при майки
ти да не се разбирате“ и В. се съгласи.
М. обаче спря да си пие лекарствата след като роди детето и започна да изпада в
кризи. Сега лятото беше много зле. След като се върна от психиатрията в Бургас, ходихме да
ги видим с жена ми. Тя стоеше неадекватно, гледаше ни неадекватно, не говореше. Често
гонеше В.. Единият ден му се обажда да се прибере, на другия ден пак го гони и накрая В.
взе децата и се прибра в нас. Децата вече четири месеца са вкъщи.
М. е изоставяла децата сами, когато отиде в Бургас и я вкараха в психиатрията. Там
отиде без документи, без пари, без нищо. Отишла е в Морската градина в Бургас и там
охранители са я намерили и са се обадили на майка й. Родителите й отиват там, полицаите
също идват и те я вкарват в психиатрията. Това го знам от майка й и В..
М. е агресивна, тя се бие с майка си и баща си и те викат полиция, за да я приберат, да
я лекуват.
8
АДВ. А.: Те подавали ли са токова искане до прокуратура?
СВИДЕТЕЛ: Да, мисля, че един път са подавали да я вземат за принудително лечение.
АДВ. А.: Как се държи тя с децата и с В., когато сте съжителствали заедно?
СВИДЕТЕЛ: В началото нещата бяха добре, до момента, в който му счупи носа. До
този момент, в който си пиеше лекарствата, всичко беше наред, но като забременя, спря да
пие лекарствата заради детето. След като се роди то, тя трябваше да започне да ги пие
отново, но не си ги пиеше и изпадаше в кризи. Това лято изобщо не беше добре. Не си
пиеше лекарствата, баща й я заключваше, за да ги изпие, а тя ги хвърляше под леглото.
Личеше си, че не е добре, погледа й блуждаеше; говори с мен, а все едно я няма.
В. отиде да работи на морето и за да не е сама тук М. я взе с детето при него. Там,
където живееха на морето, имаше още три семейства, двете от които с деца. М. го ревнува
много и В. не можеше да излезе да изпие едно кафе там; ако излезе, тя го караше да й прави
снимка с телефона на масата, дали има жена на масата.
Тя въобще не се грижеше за домакинството докато бяха в нас; аз й миех чашата и
чинията. За детето се грижеше добре, но след като се разболя, го оставя и излиза.
АДВ. А.: В Ахтопол какво се случи?
СВИДЕТЕЛ: Аз не съм бил в Ахтопол, но знам, че тям бяха заедно. М. е вдигала
скандали на двете семейства. Шефката на В. влизала в кухнята при него и М. пак вдигала
скандали, защо, каква е тази жена при него, каква работа имала при него, а тя е шефката му.
В. ми каза, че шефа му го е извикал и му е казал или да я маха, или да си тръгва с нея заедно.
След това В. докара М. тук и се върна отново на морето, защото имаше работа.
АДВ. А.: След това кой го върна от морето?
СВИДЕТЕЛ: Майкини й му се обадиха да се върне, защото не могат да се оправят с
децата и той се прибра по спешност, това беше към 20-ти август. На морето трябваше да
работи до 20-ти септември, но се прибра един месец по-рано заради това.
След като М. роди, още в болницата му вдигаше скандали по телефона. Ние сме там
да видим бебето, а тя взима телефона и му вдига скандали, постоянно кавга, кавга, кавга.
СЪДЪТ: За какво се карат?
СВИДЕТЕЛ: Защо е там; какво прави там; че има жени покрай него, за такива неща и
аз не знам точно за какво.
АДВ. А.: Какво наложи напускането на В. с децата дома на родителите й, там, където
са живели последно?
СВИДЕТЕЛ: Сега, лятото, тя беше много зле преди той да ги вземе септември месец.
Той се принуди да ги вземе, защото трябваше да започне да работи, а не можеше да остави
децата при нея. Страхуваше се за децата да не им направи нещо.
АДВ. А.: Какво може да направи?
СВИДЕТЕЛ: Не съм ставал свидетел на нищо.
9
АДВ. А.: След изписването й от психиатричното отделение в Бургас, какво се случи?
СВИДЕТЕЛ: Тя се върна и не беше теглила два месеца майчинството си. Родителите
й й бяха взели кредитната карта и личната й карта и тя си изтегли двете майчинства, които
бяха 1600,00 лв. и отиде на почивка някъде, не знам къде.
М. има халюцинации, че В. има любовници. Една вечер, когато тя и той с детето са се
прибирали с такси от гости, шофьорката казала на В., че отскоро кара и не знае адреса. В. й
обяснил от къде да мине, а след като слезли от колата М. започнала да го бие, защото В. бил
свалял шофьорката. Мисля, че това беше последния скандал, даже М. тогава се обади на
майка си и тя прати някакъв братовчед да набие В..
СЪДЪТ: Защо; в какъв смисъл да го бият?
СВИДЕТЕЛ: Защото са се скарали с М. и В. я е набил.
АДВ. А.: Знаете ли дали М. е злоупотребявала с наркотици?
СВИДЕТЕЛ: Така съм чувал, аз не съм я виждал, но те затова и полицаите казаха, че я
познават, тъй като е употребявала наркотици.
АДВ. А.: В. употребява ли алкохол и бил ли е някога груб към децата си, към нея?
СВИДЕТЕЛ: Двамата са се карали леко. Употребява алкохол в нормални граници. Да,
употребява алкохол- когато има повод; случва се и двамата да седнем и да изпием по една
чашка ракия, по една бира, като вечеряме. Повече алкохол употребява по празници, няма да
стои на една биричка тогава.
АДВ. А.: От септември до сега тя колко пъти взема децата?
СВИДЕТЕЛ: Събота и неделя ги взима, но само, когато майка й е там. Майка й ги
взима и не я оставят сама.
СЪДЪТ: Т.е., винаги трябва да има човек при нея?
СВИДЕТЕЛ: Да, не рискуват да я оставят самичка.
СЪДЪТ: След тези случаи, когато събота и неделя децата са били при нея и се връщат
в понеделник, забелязвали ли сте нещо притеснително във връзка с децата?
СВИДЕТЕЛ: Не, не съм. Когато майка й и баща й не са при нея, В. не дава децата.
АДВ. А.: Нямам повече въпроси.
На въпроси, формулирани от адв. С., свидетеля отговори:
Кога последно през последния месец сте бил свидетел на някакъв конфликт между М.
и В.?
СВИДЕТЕЛ: Не, през последния месец не съм бил свидетел на скандал между тях.
На други въпроси на пълномощника на ответницата свидетеля отговори така: В
17.00ч. В. отива на работа и тогава аз и жена ми гледаме децата; това е от 17:00 ч. до 22:00 ч.
Голямото дете ходи редовно на детска градина, а малкото дете В. го гледа самичък, докато
отиде на работа. Синът ми ходи на работа на четири часов работен ден, да има възмогност
10
да се грижи за децата.
АДВ. С.: Имало ли е случай, когато през седмицата М. да е вземала децата; през
седмицата; понеделник, вторник, сряда- тези дни?
СВИДЕТЕЛ: През последния месец ги взе, защото прави имен ден на малкото дете и
ги върна вечерта. От четири месеца насам е едно и също. Взимат децата петък вечерта и ги
връщат в понеделник сутрин, т.е. те не ги взимат, а В. им ги води и след това си ги взима.
АДВ. С.: Голямото дете, което ходи на детска градина, кой го записа на детската
градина?
СВИДЕТЕЛ: Баща му го записа. Той го записа първо до нас, но тя не беше добре и се
обади на директорката, вдигна скандал и отписа детето. Детето щеше да бъде до нас на
детска градина, да сме близо, за да го взимаме, а сега се наложи тайно да го запишем на
друга детска градина в кв. „Дружба“.
АДВ. С.: Кой го записа там?
СВИДЕТЕЛ: В.. И майка й помогна да запишат детето там.
АДВ. С.: Можете ли да опишете жилището, в което живее сега В. с децата; къде
живеят децата; какво представлява то?
СВИДЕТЕЛ: Живеят в моето жилище, което представлява апартамент с хол, спалня,
кухня, баня, детска стая; 90 кв.м. Двете стаи- хола и голямата спалня, се ползват от децата с
баща им.
През последния месец не съм имал разговор с М., не съм я виждал. Всъщност един
път я видях. Отидохме преди две седмици да вземем децата от тях, защото имаха работа,
беше неделя. Тогава тя започна да се кара с мен, защо идвам да взема децата, вика ми: „Защо
идваш да вземеш децата, аз още не съм ги видяла“, а аз и обясних, че ние не отиваме по
наше желание, а защото те ни се обадиха да отидем да ги приберем, защото са имали работа.
АДВ. С.: Имате ли информация в какви условия са били настанени, когато тя е
отишла бременна и с голямото дете в Ахтопол. Там В. е бил наемател в заведението, в
което е работел?
СВИДЕТЕЛ: Имам информация от сина ми, че на всяко семейство, а те са били три
семейства с по едно дете и на всяко семейство е имало стая с две легла и баня.
АДВ. С.: Санитарен възел; кухня; общи ли са били?
СВИДЕТЕЛ: Не мога да ви кажа.
СЪДЪТ: Т.е., и те като него са били работници в тази фирма и фирмата им е
осигурявала квартира?
СВИДЕТЕЛ: Да.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
Съдът ИЗВЕДЕ от залата разпитания свидетел и ВЪВЕДЕ в залата свидетеля Г.В.
11
Т.А. На осн. чл.170 от ГПК сне самоличността й:
Г.В. Т.А, С ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена,
майка на ищеца. Желае да свидетелства.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.
На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Т.А.
На въпроси, формулирани от адв. А., свидетеля отговори:
М. и В. са разделени от август месец и децата се отглеждат от сина ми.
Преместването на децата при нас го наложи това, че М. не можеше да се справя с гледането
на децата. Ставаше, взимаше си чантата и излизаше; не се прибираше по цял ден.
СЪДЪТ: Въпросът на адвоката беше: „Какво наложи да се върнат“, а къде са живеели
преди това?
СВИДЕТЕЛ: Живееха в къщата на М.. След като тя роди второто дете въобще не
полагаше никакви грижи за отглеждането на малкото. Става, излиза си, кара се със сина ми,
по цял ден я няма никаква и той я издирва с полиция, с баща й, за да я намерят. Като се
прибере, започваше да крещи на сина ми. Голямото дете беше изпаднало в нервна криза и
по цял ден ревеше.
АДВ. А.: Знаете ли по чий съвет те напуснаха жилището и дойдоха да живеят при
вас, т.е. нейните родители на какво мнение бяха по този въпрос?
СВИДЕТЕЛ: Те бяха съгласни да отидат да живеят при тях, те не са тук в града, а в
Ичера, но и след това продължаваха неприятностите. Бяха вкъщи, когато тя удари сина ми и
му разби носа, викаха полиции и тогава се преместиха.
АДВ. А.: Какво се случи лятото; сина ви е работил в Ахтопол; заминаха ли заедно?
СВИДЕТЕЛ: Синът ми работеше в Ахтопол и майка й му се обади да се върне,
защото М. е изпаднала в криза. През това време М. беше в къщи, при майкини си.
Преди това М. беше с него в Ахтопол, но там е вдигала някакви скандали, карала се е
с персонала и по тази причина се прибра тук.
АДВ. А.: А тези пристъпи и кризи от кога ги прави; колко продължават.
СВИДЕТЕЛ: След като роди първото дете беше добре, може би, защото си пиеше
хапчетата, но като забременя с второто спря хапчетата и изобщо не беше добре. Аз отивам
да й помагам с бебето, а тя въобще я няма никаква.
СЪДЪТ: Бебето кой го гледа?
СВИДЕТЕЛ: Аз, майка й, сина ми.
АДВ. А.: Какво точно означава: „Няма я никаква; какво прави“?
СВИДЕТЕЛ: Става и започва да се кара с В., вдига скандали, взима си чантата и
изчезва и по цял ден я няма никаква. Баща й се прибира и започват да я търсят, тя не иска да
се прибира, викат полиции и такива непрекъснати скандали. Въобще никакви грижи не
12
полагаше за бебето. Сега, към този момент, сина ми гледа децата с наша помощ. Вечер аз се
прибирам от работа, а той отива в 17:00 часа на работа и се сменяме за децата. Голямото
дете посещава детска градина. Баща му го води сутрин и вечер си го прибира. Нейните
родители идват събота и неделя да вземат децата. Родителите й предприемат мерки за
лечението на М., но тя не си приема лекарствата, т.е. не могат да се справят с нея. Била е
много агресивна и към тях. Обижда майка си, баща си, хвърля предмети по тях, крещи им.
АДВ. А.: Когато замина за Бургас как стана това и как се случи; знаете ли?
СВИДЕТЕЛ: Да, аз бях там и гледах детето. М. си взе багажа, замина за Бургас и две
седмици я нямаше.
СЪДЪТ: Казвате, че сте била там; нещо каза ли ви?
СВИДЕТЕЛ: Не.
АДВ. А.: Как се наложи влизането й в психиатричното болницата в Бургас?
СВИДЕТЕЛ: Беше заминала пак в Бургас и се обади на майка си и на баща си
следобеда да отидат да я приберат. Те отидоха, обаче М. е започнала да вдига скандали на
тях, да се кара и те викат полицията и така я вкараха в психиатрията. След като излезе от
болницата, пак си беше същата.
Прибраха се със сина ми, той се надяваше, че тя ще се оправи, но М. започна наново.
Единият ден го остави с двете деца, едното с температура, другото с разстройство. Звъни ми
той по телефона и реве: „Майко, децата са болни с 40 градуса температура“, а аз го питам
къде е М.: „Ми няма я, облече се, излезе и каза, че отива на кафе“.
АДВ. А.: Сега, когато тя взима децата, винаги ли е в присъствието на нейните
родители?
СВИДЕТЕЛ: Да, да, те не й ги оставят сама.
АДВ. А.: Така сте се договорили?
СВИДЕТЕЛ: Нямат й доверие. Тя сама не може да се оправи с децата.
АДВ. А.: Нямам повече въпроси.
На въпроси, формулирани от адв. С., свидетеля отговори:
Спомняте ли си когато се роди второто дете, кой взе майката с детето от болницата;
къде ги заведоха?
СВИДЕТЕЛ: Да, спомням си. Синът ми и дъщеря ми и си отидоха в къщата.
АДВ. С.: На следващия ден сина ви къде замина?
СВИДЕТЕЛ: Не на следващия ден. Синът ми стоя две седмици при нея и след това
замина да работи в Ахтопол.
АДВ. С.: Знаете ли дали М. е имала следродилна треска и вие лично някакво
впечатление имате от това?
СВИДЕТЕЛ: Не мога да ви кажа дали е родилна треска, но знам, че не си приемаше
13
лекарствата, а когато не си взема лекарствата заболяването й се отключва, и беше в много
тежка фаза. Погледът й беше страшен. Аз приспивам детето, тя пуснала силна музика;
казвам й да я спре, но тя казва: „На мен ми се играе“. Баща й спря да ходи на работа, за да
стои в къщи да я пази, да пази децата от нея.
СЪДЪТ: На М. баща й?
СВИДЕТЕЛ: Да.
АДВ. С.: Спирането на лекарствата е било по повод на забременяването с второто
дете.
СВИДЕТЕЛ: Не мога да ви кажа това, тя може да каже, но тя трябва да си пие
лекарствата, без да ги спира.
АДВ. С.: Не знаете дали по лекарско предписание ги е спряла или забрана някаква, че
е бременна?
СВИДЕТЕЛ: Не, тя сама си решава и ги спира.
АДВ. С.: Знаете ли какви условия са им били предоставени в Ахтопол, като е отишла
тя там със сина Ви?
СВИДЕТЕЛ: Не, не мога дави кажа. Не съм ходила.
АДВ. С.: Имало ли е случаи в последния месец, сега този последен месец, през който
лично Вие да сте влизали в конфликт с М.?
СВИДЕТЕЛ: Не, не съм имала конфликт с М. през последния месец.
АДВ. С.: А знаете ли дали тя си пие лекарствата; ако сте получавали информация от
някой от семейството й?
СВИДЕТЕЛ: Питам майка й, тя казва, че си пиела лекарствата, но въпреки всичко не
й оставя децата да ги гледа сама.
АДВ. С.: Голямото дете привързано ли е към нея?
СВИДЕТЕЛ: Да.
АДВ. С.: Какви са личните ви впечатления, да изключим, че сега има здравословни
проблеми, тя има ли нагласата да се грижи за децата; може ли; каква е вашата преценка като
майка, като баба, да се грижи за тях; да ги гледа; да се интересува от тяхното бъдеще?
СВИДЕТЕЛ: Моята преценка е, че не може да се грижи.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
Съдът ИЗВЕДЕ от залата разпитания свидетел Т.а и ВЪВЕДЕ в залата свидетеля К..
На осн. чл.170 от ГПК сне самоличността й:
С.С. К. - ЕГН: ......., българка, български гражданин, неосъждана, омъжена. Майка на
ответницата; желае да свидетелства.
14
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.
На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля С. К.
На въпроси, формулирани от адв. С. свидетеля отговори:
М. и В. последно се разделиха февруари месец тази година- 2022 г. Те бяха тук в
Сливен, а ние на село Ичера и тогава са се скарали и от тогава са разделени. Въпреки това те
поддържаха връзка и бяха в добри отношения. Разбирали са се за децата: кога да ги вземем,
как да ги гледаме. За мен не е имало такъв ден окончателно да са разделени.
През месец май бяха на морето заедно, но тя се прибра, защото беше в бременна в
осмия месец. След това той си дойде и пак бяха заедно. Когато се роди второто дете той пак
си дойде, но тъй като работеше, трябваше пак да се върне на морето.
М. ми обясни, че на морето не е имало подходящи условия, също така в този момент
тя е бременна и е с малко дете. В къщата, където са били на квартира, се е изисквало да се
пази тишина, тъй като там са живели няколко семейства, а Г. е на две години и той си иска
неговото така, че не е било подходящо място за живеене на бременна жена с малко дете. Аз
започнах да й казвам да се прибират за нейно добро, а и да е по-спокойна тук. Говореше се,
че в Ахтопол няма болници и аз се притеснявах, ако стане нещо, че тя няма къде да отиде и
затова си дойдоха тук.
След като се роди второто дете те почти не са живели заедно. В. беше тук няколко
дни и пак се върна на работа в Ахтопол. След като той се върна, М. страдаше, искаше да са
заедно и беше притеснена.
АДВ. С.: Знаете ли за скандали и случаи, в които М. да е удряла В. по главата, по
тялото?
СВИДЕТЕЛ: Не, не зная М. да е удряла В.. Зная, че са си казвали думи, с които са се
нагрубявали.
АДВ. С.: Можете ли да кажете от кога децата живеят на такъв разделителен режим-
няколко дни при бащата, няколко дни при вас
СВИДЕТЕЛ: Това е от края на септември месец. В. реши така, да вземе децата при него,
а ние с М. ги гледаме три дни- от петък до неделя.
Голямото дете ходи на детска градина. Заедно го записахме с В., защото то трябва да
ходи на детска градина, да е ангажирано през деня, да е контактно с други деца. Детската
градина се намира в кв.„Дружба“, тъй като в центъра на града нямаше места, а свободните
места бяха в „Българка“, „Дружба“ и „Даме Груев“. Ние късно кандидатствахме и
изтървахме срока и по този повод го взеха в „Дружба“.
В нашата къща има добри условия за децата. М. обособи стаите им, заедно дори с В..
Има стая за тях, както и за нас въпреки, че ние рядко си идвахме, защото повечето време си
бяхме на село. Двамата се справяха добре като семейство. М. си гледаше детето, тогава беше
15
само Г., всичко беше нормално, дори с голяма любов си заченаха и второто дете и бяха
много щастливи. Причината да спре да взима лекарствата беше, че лекарствата трябваше 5
години да ги пие, а тя ги взимаше три години и половина, след което тя каза, че е добре и ние
помислихме, че наистина е добре. След родилната депресия се оказа, че отново не е добре.
Аз и баща й си мислихме, периода на приемане на лекарствата е бил достатъчен, но точно
на четиридесетия ден след раждането тя получи депресия.
СЪДЪТ: В какво се изразява тя?
СВИДЕТЕЛ: Затваря се в себе си. Дъщеря ми до четиридесетия ден си гледаше
детето. Аз не можех много да й помагам, тъй като работех и на нея й се натрупа много
умората. Насъбраха й се много безсънни нощи, тъй като през деня гледа Г., а вечер бебето е
гладно, тя почти нямаше кърма и то цяла нощ плаче и от безсънните нощи стана белята.
След това се наложи да извикам В. от морето, защото не можех сама да се оправям, за да
решават двамата какво ще правят. Всеки има такива моменти на трудност; те затова са
заедно, за да имат семейство и в трудност и в добро и лошо, затова са семейство.
АДВ. С.: След като се върна тя от Бургас, лекарствата как ги приема; във ваше
присъствие ли; да обясните как се случва това?
СВИДЕТЕЛ: Случва се така: Казвам й “М., хайде“ и тя си взима лекарствата. Ако мен
ме няма в къщи, се чуваме по телефона и тя ги взема. Всички лекарства, които са й
предписани от д-р А., тя си ги взима. Има едно основно лекарство плюс едно допълнително,
но допълнителното ще бъде за кратко- за четиридесет дена и те вече почти минават. Това
второ лекарство много я кара да спи. При д-р А. М. ходи сама, а понякога и с мен, и с В..
АДВ. С.: Когато тя остане с едното или двете деца, какви са вашите впечатления; как
ги гледа?
СВИДЕТЕЛ: Грижи се добре за децата. Поддържа добра хигиена, чете на Г. книжки,
занимава го с детски игри. На детето му е интересно с майка му, вечер заспива с нея,
привързан е към нея. Това е когато детето е при нас. Г. е привързан и към бебето. Подава му
играчката, когато бебето я изтърве на земята.
Наскоро празнувахме имен ден на Светльо и мина много добре. Децата бяха
щастливи. М. изпращаше приятелската си и сина й Г. си помисли, че и тя тръгва и се
разстрои, разплака се.
М. не е агресивна към децата, по-скоро към себе си.
М. предприе да се лекува в Бургас, защото в Сливен не й обръщаха внимание. Ние на
няколко пъти искахме да я погледнат, да я прегледат, но не й обърнаха внимание и затова
отидохме в Бургас. Там положиха много грижи за нея. Имаше много хора, от цяла България,
които се лекуваха в Бургас. Да, когато отидохме в Бургас, М. влезе в психиатрията чрез
полицията, защото нямаше да я вземат, тъй като е от Сливен. Иначе ще я вземат в Сливен, а
ние не искахме да влиза в болницата в Сливен.
М. трябва да си пие лекарствата, определени от д-р А.. Той много добре я разбра, още
16
от преди пет години и че трябва да си взима лекарствата, които й е предписал, защото й
действат добре. Сега, като си пие лекарствата, не изпада в халюцинации, нито изпада в
състояния, действат й добре. Веднъж месечно М. посещава д-р А..
М. никога не е имала конфликт с родителите на В.. Докато са живели там, не ми е
казвала, а и не съм виждала, да имат конфликт помежду си.
Тя умее много добре да готви, дори се справя по-добре от мен като домакиня.
Приготвя храна за Г. въпреки, че сега той е в един период, в който не иска всичко да яде,
това ни го обясниха и в детската градина, че повечето деца са по този начин.
Когато М. не се чувстваше добре излизаше, но това беше за около месец- края на
август и септември. През последните месеци няма нещо, което да ме притеснява в
поведението на дъщеря ми. Тя е променена, послушна е, слуша мен и баща си. Разбираме се
с нея. Всичко е наред, върши домакинска работа, подрежда стаята на децата, въпреки че ги
няма. Децата много й липсват, това го разбирам, защото става тъжна. М. в момента учи
„Начална и детска педагогика“ и има още два изпита, които трябва да вземе, а в края на
януари й е държавния изпит. Моето наблюдение е, че двамата с В. много не контактуват и
мисля, че причината за това е В.. М. му звъни, а той не й вдига телефона, може би в този
момент е на работа и не може, но след това не й връща обаждане. Тя не го търси много
често, защото той й казва да не го търси. Чуват се само заради деца. Контактите им са
свързани с децата. Аз почивам събота и неделя и затова вземаме децата в петък и са при нас
до понеделник сутринта. В. не иска да оставя децата сами с М., а трябва да има и наше
присъствие. Това е решение на В. и ние се съобразяваме с него.
Да, дъщеря ми има приятели. Всеки ден контактува с нейни приятелки; чуват се по
вайбър; виждат се през седмицата, може би един-два пъти. Има контакти, не е затворена и
не е съвсем сама. М. е критична към нейното състояние и много рядко го казва. Затваря се в
себе си, не е много контактна.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
На въпроси, формулирани от адв. А. свидетеля отговори:
Казахте, че тя от пет години е диагностирана и веднъж месечно посещава д-р А., нали
така?
СВИДЕТЕЛ: Не, един път месечно от скоро. Когато тя си пие лекарствата е по-добре
и няма нужда да посещава доктора. При тези пациенти, ако всичко е наред, може да ходят
веднъж годишно.
АДВ. А.: За настаняването й в Бургас имахте ли съдействието на спешна помощ и на
полицията?
СВИДЕТЕЛ: Да.
АДВ. А.: Кое наложи спешна помощ?
СВИДЕТЕЛ: Аз го наложих, аз се обадих, за да може да я вземат от една градинка
17
пред един хотел и да я закарат в психиатричната клиника в Бургас, тъй като в Сливен
няколко пъти им се обаждахме, но те не дойдоха. Идваха, но казваха: „Това са си ваши
неща, оправяйте се“. Аз и мъжа ми и М. бяхме в Бургас и се обадих.
АДВ. А.: Подавали ли сте искане до Районна прокуратура, до Районен съд, за
принудителното й лечение?
СВИДЕТЕЛ: Да, подавала съм, това беше преди Бургас. От прокуратурата ни казаха
да чакаме и ние един месец чакаме.
В психиатричното в Бургас я взеха веднага, а тук в Сливен мисля, че имат само
четири стаи и никога няма места.
СЪДЪТ: Вие тримата целенасочено за това ли отидохте в Бургас?
СВИДЕТЕЛ: Не точно целенасочено, а на мен там ми дойде този вариант. В Бургас
първо отиде М., след това аз и баща й. Тя ми се обади от там, но от друг телефон, защото на
нейния й беше паднала батерията.
АДВ. А.: Защо детето беше отписано от първата детска градина, в която беше
записано и кой го отписа?
СЪДЪТ: М., докато беше в клиниката в Бургас, се е обадила и го е отписала, защото
не искаше да бъде в кв. „Българска“.
АДВ. А.: Казахте, че от петък вземате децата до неделя. Това съобразено ли е с
вашето присъствие в дома?
СВИДЕТЕЛ: Да, съобразено е, но това е решение на В., с което ние не сме много
съгласни той еднолично да определя. Сега, когато М. е по-добре, аз като родител не съм
съгласна той да определя кога ще си гледа М. децата.
Аз се надявам те с В. да се оправят, защото имат две малки деца. Ние сме баба и дядо,
както и другите, просто можем само да им бъдем в помощ.
АДВ. А.: Нямам повече въпроси.
Съдът ИЗВЕДЕ от залата разпитания свидетел К. и ВЪВЕДЕ в залата свидетеля Д..
На осн. чл.170 от ГПК сне самоличността й:
К.А.Д.- ЕГН: ......., българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, приятелка
на ответницата.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.
На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля К. Д..
На въпроси, формулирани от адв. С., свидетеля отговори:
Познавам М. от 12-13 години, а В. го познавам откакто те са заедно с М., а те са
18
заедно от 3-4 години. Първият път, когато се разделиха това беше, когато тя беше бременна
със С.. В. замина на морето, а тя беше тук сама. Това беше лятото и той замина на морето, за
да работи там. М. остана тук сама бременна и с по-големия си син Г..
АДВ. С.: Знаете ли тя да е ходила на морето?
СВИДЕТЕЛ: Да, тя беше там, но аз не съм била там, за да знам с точност какво се е
случило. Знам от нея, че условията не са й харесали и тя се е прибрала в Сливен. Били са
доста хора в квартирата, имало е общи помещения, които трябва да ползват. Имало е една
жена, която също е имала малко детенце и не са се разбирали със сина на М. и тя се е
прибрала. Не знам колко време е била М. на морето.
Когато С. се роди мисля, че В. не беше тук, той си дойде два дена след това; постоя
няколко дена в Сливен и пак се върна на морето.
АДВ С.: Вие знаете ли по какви причини са се разделили те двамата; споделяла ли е
тя пред вас?
СВИДЕТЕЛ: Лошо държание от негова страна и не си е изпълнявал бащинските
задължения, все пак те имат две деца. М. ми е казвала, че В. ходи на работа и като се
прибере трябва да му е готова салатката и да седне, а М. сама да си приготвя децата. Най-
вече лошото му държание към нея е посягане, психически и физически тормоз от негова
страна. Ние сме голяма компания и сме се събирали заедно. Виждала съм В. да изпива
голямо количество алкохол.
СЪДЪТ: Какво означава голямо количество?
СВИДЕТЕЛ: Една бутилка водка. Не знам колко често се е случвало, но тя ми е
споделяла, че когато В. пие, започвал да я обижда. Знам случай, в който са били на гости в
други наши приятели и след като се прибират от таксито тръгва една кавга, той я обиждал и
й посегнал.
Били сме заедно с М. на поводи- събирали сме се на рождени дни и мисля, че тя се
справя перфектно като майка, играе си с Г., обръща внимание на С.. М. живее в голяма
къща, всеки си има спалня, всеки от децата си има играчки, кошари, всичко необходимо и
нужно за децата го има, чисто е.
АДВ С.: Знаете ли тя какво образование има и какво й предстои като развитие по-
нататък?
СВИДЕТЕЛ: Да, разбира се. Има средно образование, но има и висше - учи и
завършва за учител. Вижда бъдещето си с това, което завършва, да започне да преподава
дали в училище или детска градина, все още не е решила, но иска да се занимава с това,
защото М. обича децата, харесва децата, прави го с любов.
Ние сме приятелки и се чуваме доста често. Тя идва в нас, аз в тях и навън сме се
срещали и обстановката винаги е била нормална.
АДВ С.: Какво значи нормална?
СВИДЕТЕЛ: Събираме се по женски, хапваме си, пийваме си, говорим си, по женски.
19
АДВ С.: Тя пред вас споделяла ли е за липсата на децата й; какво отношение изразява
когато децата ги няма при нея?
СВИДЕТЕЛ: Естествено, че ми е споделяла. Все пак и аз съм майка и не мога да си
представя моето дете да го няма. Естествено, че й е тъжно, тежко, все пак има бебе, което
има нужда от майка си, има и голямо дете, което постоянно я търси. Няма как според мен
бащата да отгледа децата, както една майка.
АДВ С.: Това ваше принципно отношение към майките ли е или конкретно
сравнявате с М..
СВИДЕТЕЛ: Конкретно сравнявам с М..
СВИДЕТЕЛ: Можете ли да дадете ваша лична преценка- последните два месеца
виждате ли някаква промяна в нейното поведение; да конкретизирате как го виждате; в
резултат на какво се е случила тази промяна?
СВИДЕТЕЛ: Ами преди два месеца по-скоро моите впечатления са, че на всеки може
да се случи, това се казва след родилна депресия. Тя е била много притеснена, имат две
деца, с мъжа си не се разбират и всичко това влияе, но сега според мен всичко е наред и М.
може да се справи сама. Също така, майка й и баща й са до нея и ще й помагат.
АДВ С.: Тя пред вас споделяла ли е дали пие някакви лекарства; по каква причина;
информирала ли ви е, ако е намерила за необходимо?
СВИДЕТЕЛ: Да, тя пие лекарства, но с точност не знам какви са и как точно се
казват. Пие ги, за да не изпада в такива състояния- депресия.
АДВ С.: Когато вие сте обсъждали помежду си в разговори, освен професионалното й
развитие, тя някакво бъдеще вижда ли заедно с децата си; как, ако е споделяла пред Вас?
СВИДЕТЕЛ: Ние сме приятелки и тя ми е споделяла какви планове има за Г.. Тя иска
да го запише на уроци по пиано, иска да го научи на всичко, което е възможно.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
На въпроси, формулирани от адв. А., свидетеля отговори:
Казахте, че сте нейна близка приятелка. Вие наясно ли сте с диагнозата, която й е
поставена; че провежда лечение?
СВИДЕТЕЛ: Да, наясно съм с диагнозата на М..
АДВ. А.: Когато тя спре приема на лекарствата, какви симптоми проявява; виждали
ли сте; знаете ли?
СВИДЕТЕЛ: Аз казах- депресивно състояние. Не съм виждала да проявява агресия.
АДВ. А.: Виждали ли сте я преди Бургас?
СВИДЕТЕЛ: За Бургас знам. Да, виждала съм я преди това, но не съм виждала нещо
особено.
СЪДЪТ: Вижте, всички тук сме наясно, че жената има някакви здравословни
20
проблеми, които се лекуват с терапия. Вие през цялото време- и когато отговаряхте на
въпроси на нейния адвокат и сега, на въпроси, които са във връзка с така да кажем укоримо,
общо казано, нейно поведение, Вие отговаряхте на въпросите, но не с информация за
заболяването или състоянието й в резултат на същото, а някакси търсейки оправдание защо
е така; оправдание за състоянието й.
СВИДЕТЕЛ: Аз не съм постоянно с тях; не мога да знам всичките неща.
АДВ. А.: Какво беше нейното състояние; тя изоставяла ли е децата. Вие обаждали ли
сте се на В. да дойде и да я прибере?
СВИДЕТЕЛ: Не е изоставяла децата и не съм се обаждала на В..
АДВ. А.: Не сте се обаждала?
СВИДЕТЕЛ: Не.
АДВ. А.: Нямам повече въпроси.
Съдът ИЗВЕДЕ от залата разпитания свидетел Д. и ВЪВЕДЕ в залата свидетеля Р..
На осн. чл.170 от ГПК сне самоличността й:
Д.Р.Р. - ЕГН: **********, българка, български гражданин, неосъждана, неомъжена,
без родствена връзка към страните, приятелка на ответницата.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, която носи при
лъжесвидетелстване – ако каже неистина или ако затаи истина, обещава да говори истината.
На осн.чл.171 от ГПК съда ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Д. Р..
На въпроси, формулирани от адв. С., свидетеля отговори:
Познава М. повече от 20 години, израснали сме заедно, а В. го познавам
впоследствие, след като те двамата се запознават в Банско, това беше зимата на 2018-та
година.
Аз предимно поддържам връзка с М.. Излизали сме заедно и съм ходила в тях. М.
много добре се грижеше за Г.- първия й син. Правеше игри, с които той да развива
капацитета си. Много добре се грижеше, гледаше си детето.
АДВ С.: Когато разбрахте, че тя е бременна, знаехте ли те къде живееха?
СВИДЕТЕЛ: Когато беше бременна мисля, че живееха при майка й и баща й. Те не
бяха в много добри отношения с В. след като Г. се роди; тя като забременя, даже малко
преди това ми е споделяла, че не се разбират.
АДВ С.: Спомняте ли си, когато се роди малкия им син- С., вие как научихте и имате
ли някакви лични впечатления след като тя е родила?
СВИДЕТЕЛ: Аз понеже съм приятелка на М. и поддържам постоянен контакт с нея
зная, че по време на втората бременност тя си гледаше детето, защото В. замина за морето и
я остави бременна и с Г., който прохождаше и обръщаше нужното внимание на детето
21
въпреки, че беше сама.
Доколкото аз знам, В. всяка вечер като един мъж си е искал салатата и ракията и от
нея съм чувала, че след това я обиждал и нагрубявал, но не съм го виждала това нещо, тя ми
го е споделяла.
Аз съм ходила в нейната къща и последно бях там, защото празнувахме първия имен
ден на С.- второто й дете. Празненството протече добре, имаше поканени и други майки с
деца, но периода е такъв, че децата са болни, хремави и не дойдоха много деца. Аз бях там.
М. много добре се беше постарала да приготви празника. Г. си играеше с играчките и дори
ми показваше животните. М. гледаше бебето, хранеше го, сменяше му памперса и не съм
забелязала нещо нередно.
АДВ С.: Тя привързана ли е към децата и вие как го възприемате това привързване-
напр. като болестно състояние ли? Специално вашата преценка за нея като майка каква е?
СВИДЕТЕЛ: Може би като всяка една майка си има майчинския инстинкт. Уникално
се грижеше за Г.. За С. също се грижеше, но дойде периода, в който баща му го отскубна
така да се каже от майка му, а той е бебе и в момента е на шест месеца и всяко дете се
нуждае от ласките на майка си. Със сигурност в момента й е много трудно. Отделена от
децата си, а особено Г. е по-голям и е много привързан към майка си. Аз, когато бях на
именния ден на С., като си тръгвах М. ме изпращаше на вратата и Г. си помисли, че майка
му си тръгва и изпадна в такава истерия, толкова рева детето, със сигурност то преживява
доста покрай тях. Има нужда от майка си. Всяко дете има нужда от майка си и баща си.
АДВ С.: Колко често вие се чувате и виждате с нея през седмицата.
СВИДЕТЕЛ: През седмицата се виждаме през ден-два, а се чуваме всеки ден. М. ми е
споменавала, че В. не й вдига телефона, дори и пред мен е звъняла, за да попита детето в
колко часа се е хранило; кога е спало; нормални неща, но той не й даваше информация,
даваше я на майка й. Знам, че са комуникирали чрез нейната майка.
Разбрах, че Г. е записан на ясла, това от М. го разбрах. Детето е записано на ясла в
квартала на В., но нямам други сведения.
АДВ С.: Вие знаете ли дали тя има някакво заболяване; от кога го има това
заболяване и знаете ли тя как се лекува; въобще впечатленията ви?
СВИДЕТЕЛ: Да, знам, че има заболяване и се лекува и е предприела мерки.
СЪДЪТ: Какво заболяване има и как го лекува?
СВИДЕТЕЛ: Ами тя доброволно отиде в Бургас.
СЪДЪТ: Знаете ли какво е заболяването?
СВИДЕТЕЛ: Ами не го знам с точност.
СЪДЪТ: Вие как го възприемате?
СВИДЕТЕЛ: Аз знам, че изпада в криза и дори съм била свидетел.
СЪДЪТ: Какво означава като изпадне в криза?
22
СВИДЕТЕЛ: Затваря се в себе си, не комуникира с никого. Случва се да изпада в
криза, в която да избухва. Според мен това е следствие от натрупани неща.
АДВ С.: В какво се изразява това заболяване; вие как сте го преценили?
СЪДЪТ към свидетеля: Виждам, разбирам, че не искате да отговорите конкретно на
конкретно зададения въпрос- за Ви го поставих, а сега и адвоката!
АДВ С.: Знаете ли или ако тя ви е казала, дали взема някакви лекарства; по какъв
повод, през последните два месеца; ако е споделяла пред вас?
СВИДЕТЕЛ: Сега тя пие лекарства, за да е пълноценна и да притъпи тези кризи,
които прави, доколкото съм запозната. Знам също, че ходи при психолог ли, при психиатър
ли и аз не знам точно. Приема медикаменти, за да е добре.
АДВ С.: Вие как преценявате, примерно за последните два месеца, има ли промяна в
нейното поведение в сравнение от преди това?
СВИДЕТЕЛ: Да, има огромна промяна. Тя е коренно различен човек. Сега тя си е
старата М., която аз познавам.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
На въпроси, формулирани от адв. А., свидетеля отговори:
М. употребявала ли е наркотици?
СВИДЕТЕЛ: Употребявала е преди много години, преди да се срещне с В..
АДВ. А.: Чували ли сте дали има връзка отключването на това й заболяване с приема
на наркотици?
СВИДЕТЕЛ: Не, не съм чувала.
АДВ. А.: Изоставяла ли е децата?
СВИДЕТЕЛ: Какво имате предвид изоставяла ли е децата?
АДВ. А.: Да е изпадала в ситуации, в които Вие да звъните на бащата да дойде да я
прибере; ставала ли сте свидетел на ситуации, в които сте били заедно и сте установили, че
тя не може адекватно да реагира на ситуация; на децата; на нещо, което вие сте видяла?
СВИДЕТЕЛ: В ситуация с децата не съм я виждала да не може да се оправи, но
изпадна в криза и дори аз лично се обадих на В.. Бяхме на едно кафе с приятелки, с деца, и
тя искаше да се прибере при него с децата. Той я докара на кафето и той я взе.
АДВ. А.: Нямам повече въпроси.
Съдът счита, че съдебното дирене не може да бъде приключено днес, тъй като следва
да се съберат още доказателства- чрез исканата/ите от ищеца експертизи и
О П Р Е Д Е Л И:
23
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА в съдебно заседание на 23.02.2023 г. от 13,30
часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.
Съда УКАЗВА, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 13,47 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
24