Р Е
Ш Е Н
И Е №160
гр.Враца, 10.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 13.09.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Миглена Костадинова
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 10 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх.№408
от 15.01.2019
год., депозирана от А.Г.А., Г.Г.И. и M. Г.И., против "Застрахователно дружество ЕИГ Ре"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Христофор Колумб" №43, представлявано от П.В.А., Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б.
с искане: Да се осъди ответното дружество да заплати на ищците обезщетения за
причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпяни болки и страдания вследствие смъртта на Н.В. А.,
починала при ПТП, извършено на 30.10.2015г от Я.Л.Д. с автомобил
"Фолксваген" модел "Шаран" с №***, който към този момент е
бил застрахован за риска "Гражданска отговорност" в ответното
дружество. Претенцията е в общ размер от
160 000,00лева, от които 150 000лева за А.Г.А.
и по 5 000 лева за Г.Г.И. и M. Г.И..
Ответникът е оспорил изцяло предявените искове.
Предявените
осъдителни искове са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/Обн. ДВ бр.103 от 23.12.2005 год., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл.86 ЗЗД
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
и са назначени и изслушани две експертизи - специализирана автотехническа
и съдебно медицинска.
В депозираната искова
молба се твърди, че на
30.10.2015 г., на първокласен път Е-79 при км 106+500, в район „Лозята“, близо
до гр. Монтана, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“ с per. №***, с посока на
движение от гр. Видин към гр. Монтана, Я.Л.Д., нарушава правилата за движение
по пътищата - чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по непредпазливост
причинява смъртта на Н.В. А. и Д.Б.Д., пътуващи в насрещно движещия се лек
автомобил марка „Ланчия“, модел „Ипсилон“, с per. №***. При настъпилия челен удар, пострадалите
Н.В. А. и Д.Б.Д. загиват на място по брутален и особено мъчителен начин.
Виновният водач Я.Л.Д. управлява лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Шаран“ с per. номер
№***, собственост на Л. Г. Д., ЕГН**********, с валидна застраховка ГО в „ХДИ
Застраховане“ АД, с полица №BG/09/l 15001287851
- видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 246/30.10.2015г. на
ОД МВР - Монтана.
Застрахователното дружество „ХДИ Застраховане“ АД променя
наименованието (на 31.03.2016г.) на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД.
Променена е и правноорганизационната му форма (от АД на ЕАД).
Във връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пострадалите Н.В.
А. и Д.Б.Д. е образувано досъдебно производство и като обвиняем е привлечен Я.Л.Д.,
като е образувано наказателно дело № 121/2016 г. по описа на Окръжен Съд - гр
Монтана. Подсъдимият Я.Л.Д. чрез своя процесуален представител отправил искане
за разглеждане на делото при условията на гл.27 от НПК - Съкратено съдебно
следствие, с което признава всички, събрани в досъдебното производство
доказателства и доказателствени материали и установените с тях фактически
обстоятелства. С тези свои действия водачът на МПС-то, предизвикало
настъпването на ПТП недвусмислено признава вината за причиняването на смърт по
непредпазливост при управление на МПС. Постановената присъда е обжалвана и
отменена от Апелативен съд — гр. София с Решение №21/2018 г. по ВНОХД
№1256/2018 г. Делото е върнато и разгледано от нов състав на ОС -- гр. Монтана
по НОХД №19/2018 г. Постановената присъда отново е обжалвана пред Апелативен
съд - гр. София С решение №293/13.07.2018 г. по ВНОХД №742/2018 г. по описа на
АС — гр. София, подсъдимият е признат за виновен. Решението на САС е влязло в
сила.
Починалата Н.В. А. е майка на ищцата А.А. и баба на двете
й деца - Г.И. и M. И..
Настъпването на смъртта на Н. А. нанася на ищците тежки
(неимуществени по своя характер) вреди - болки и страдания, които настъпват към
момента на узнаване за трагичното събитие (непосредствено след настъпването му)
и които продължават и към датата на предявяване на настоящите искове.
Безвъзвратната загуба, преживените болки не биха могли да се оценят и да се
компенсират. Болката от загубата на любим човек може да бъде разбрана
единствено от хората, които са я изпитали. Още по-силна е тя поради
изключително нелепите обстоятелства, при които е настъпила. Липсата на любим
човек, на опората в живота, на човека, който те е родил и отгледал и който те е
подкрепял през целия ти живот е непрежалима, а загубата - безвъзвратна.
А. намира смъртта си неочаквано и преждевременно, което
оставя една огромна, трайна и непреодолима празнина в живота на близките й.
Болката и страданията на ищците, допълнително се подсилва и от болезнения,
мъчителен и нелеп начин, по-който тя губи живота си. От данните по
наказателното дело и съдебномедицинската експертиза е видно, че
непосредствената причина за смъртта на Н. А. е травматичен шок с остра вътрешна
кръвозагуба, развили се на базата на тежка множествена травма със счупването на
кости на черепа, гръдния кош, гръбначния стълб и крайниците, с разкъсвания на
жизнено важни органи — сърце, черен дроб и слезка. При всички описани травми,
непосредствено след ПТП-то, пострадалата е лежала безпомощно на пътното платно
и е починала в неописуеми мъки. Начинът, по-който е издъхнала, е съкрушителен
за близките й.
В исковата молба се твърди, че починалата Н. А. е била
изключително близка с дъщеря си А.А.. Предвид развода на родителите й през
80-те години и последвалата кончина на бащата на А.А., на практика последната е отгледана и
възпитана само от майка си, която е била и единственият й преживял родител през
по-голямата част от съзнателния й живот. Същата е била нейна опора през целия й
живот. Нелепата й и жестока смърт оставя огромна празнина в живота на А., а
непреодолимата мъка и болка никога няма да бъдат излекувани. Тежките
психологически травми от непрежалимата загуба бележат живота й и този на
семейството й завинаги.
Г. и M. също са били изключително близки със своята баба.
Същата е помагала за тяхното отглеждане в невръстната им възраст, а след като пораснали,
поддържат постоянна връзка. Двамата редовно се интересували за нейното здраве,
обаждали й се по телефона, посещавали я лично. Взаимното уважение и обич
неминуемо предполагат здрава духовна връзка, която е съществувала между тях и
която е била насилствено прекъсната. Трагичното събитие белязва и тяхното
съзнание неизлечимо и завинаги, защото губят човек, когото обичат и на когото
могат да разчитат.
Изтъква се в исковата молба, че Н. А. е била жизнена и
енергична и се е грижела за имотите на семейството. Последната е била стожер и
опора за всички негови членове и е изпълнявала тези задължения до последния си
дъх. До момента на произшествието е била в добро общо здравословно състояние и
е водела активен и пълноценен живот.
На основание чл. 223, ал. 1 от КЗ(отм.), във връзка с чл.
86, ал. 3 от ЗДД, претендират и законната лихва върху горепосочените суми от
датата на деликта до окончателното плащане. Излага се становище, че доколкото
застрахователното събитие е възникнало към 2015г. - преди влизане в сила на
Кодекс за застраховане (от 2016г.) - то ответното дружество отговаря за лихви
за забава от датата на настъпване на събитието (тъй като отговорността на
дружеството е идентична с отговорността на деликвента и не се прилагат
правилата за изпадане в забава, предвидени в новия Кодекс).
С отговора исковете са оспорени по основание и по
размер.
В отговора се посочва, че с оглед разпоредбата на чл. 300
от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Наказателното
производство, обаче, няма за предмет изследване поведението на пострадалите от
виновното поведение на дееца лица. В този смисъл чрез присъдата не е изяснено
дали пострадалото лице не е съпричинило в дадена степен вредоносния резултат.
В конкретния случай
се прави възражение за съпричиняване, а именно, че към момента на ПТП Н.
А. не е била с поставен обезопасителен колан. С това си поведение тя е
съпричинила телесните си увреждания, които са станали причина на за
последвалата й смърт.
Оспорен е предявения от А.А. иск по размер, като прекомерно завишен с оглед правилата на
справедливостта и съществуващата икономическа обстановка в страната, както и
установената в това отношение съдебна практика. Към датата на смъртта на майката
Н. А. ищцата А.А. е била вече изградена личност (на 55 години), водеща свой
самостоятелен живот и живееща в различно домакинство от това на своята починала
майка, поради което се изтъква, че предявения от нея иск е необосновано висок и
неоправдано завишен.
Оспорени са по основание и размер исковите претенции на
внуците на починалата Н. А. - Г.И. и M. И. . Според изложеното в отговора в исковата молба не са наведени твърдения за
създадена между бабата и внуците изключителна трайна и дълбока емоционална
връзка. Изтъква се, че новата разпоредба на КЗ, а именно чл. 493а, ал.4,
разглеждана в светлината на Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено по ТД
№ 1/2016 г. ОСНГТК, не разширява кръга от материално легитимирани лица
изначално и по правило. Доказването на съществуваща родствена връзка не
обосновава присъждане на обезщетение. Такова обезщетение се присъжда само по
изключение на лице след като същото успее да установи пред съда, че е създало с
починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални
болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. В
конкретния случай се оспорва Г.И. и M. И. да са изградили с починалата
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, която да обоснове претърпяване
на неимуществени вреди, които да следва да бъдат обезщетени. Спорадичните
посещения и телефонни обаждания, на които се позовават ищците в исковата молба,
са форма на елементарна грижа, която се отдава на по-възрастен човек, като не е
показател за силна и близка емоционална и житейска връзка. От друга страна, в
нашите географски ширини бабите традиционно присъстват в отглеждането на
внуците си, като подпомагат родителите в отглеждането на техните деца. Ето защо
конкретният случай потвърждава общото правило, а не е изключение от него.
В отговора е изложено твърдение, че внуците никога не са
живели с баба си в едно домакинство, което е още един показател за липсата на
изградена с нея изключителна и трайна житейска връзка. Същите не са били
отглеждани от нея постоянно.
С оглед претендираната неоснователност на главните
субективно съединени искове са оспорени по основание всичките три иска за
заплащане на законната лихва, считано от дата 30.10.2015 г.
Направено е и възражение за изтекла погасителна давност
на вземането за лихва поотделно за всеки от ищците А.А., Г.И. и M. И., тъй като
и трите акцесорни иска за погасени по давност поради обстоятелството че
вземането за лихви всякога се погасява с тригодишна давност.
С депозираната допълнителна искова молба е изложено
становище по всяко възражение на ответника.
Ищците считат направеното възражение за съпричиняване за
неоснователно. Според изложеното в допълнителната искова молба неоснователни и
недоказани са твърденията на застрахователя, че предявеният от А.А. иск е
необосновано висок и неоправдано завишен. При определяне на обезщетение за
неимуществени вреди при причиняване на смърт от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките
му, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието
на обществото. Изложени са обаче твърдения касаещи връзката между починалата и синът й.
На следващо място е посочено, че обезщетението следва да
се определи и при отчитане на конкретните икономически условия, като при
преценката на последните и като индиция за тях се вземат предвид и
застрахователните лимити.
Според ищците съществува задължителна и трайна съдебна
практика на ВКС при сходни случаи, че на пострадали (навършили пълнолетие деца
на починал при ПТП) са присъждани обезщетения средно в диапазон от 120 000-150
000 лева за преживените от тях душевните страдания, а в отделни случаи и
обезщетения в по-висок размер. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
подобни размери на обезщетения са присъждани за ПТП, които са възникнали
няколко години по-рано в сравнение с настоящото. Ето защо следва да се отчетат
промените в икономическите условия, поскъпването на живота и като основен
индекс постоянното увеличение на минималната работна заплата. Тези
обстоятелства обуславят присъждане на обезщетение в по-висок размер, който да
отговаря на изискванията за справедливост и еднакво третиране на всички
пострадали с оглед присъдения размер на обезщетение.
В допълнителната искова молба се посочва, че наведените
възражения и доводи за неоснователност на претенциите на Г. и M. И. са
бланкетни и неоснователни, тъй като в исковата молба е посочено ясно, че между починалата Н. А. и ищците Г. и M. И.
е налице близка, трайна и дълбока емоционална и житейска връзка, която е
прекъсната от настъпилото застрахователно събитие. Изтъква се, че внуците са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци
и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, какъвто е и процесният случай.
Между ищците Г. и M. И. и починалата Н. А. е била налице
дълбока и трайна емоционална връзка, като неочакваната и нелепа смърт на
последната е довела до
настъпването на болки и страдания (продължителни по своя характер) за първите.
По отношение на възражението за погасяване на акцесорните
вземания за лихви е посочено, че
вземането за лихви е периодично и като такова подлежи на погасяване с
предвидената в закона кратка 3-годишна давност. Дори и да бъде констатирано
погасяването на част от вземанията за мораторна лихва, то това не влече априори
погасяване на цялото акцесорно задължение, а единствено за периода (изчисляван
по дни), по отношение на който е изтекъл съответния предвиден от закона
давностен срок.
С депозирания в срок отговор на допълнителната искова
молба от ответното дружество поддържат изцяло подадения отговор на искова молба
в цялост, както и направените възражения за съпричиняване вредите от страна на
пострадалата и за изтекла погасителна давност досежно претендираните лихви.
Поддържа се и възражението, че претендираните обезщетения
са силно завишени с оглед описаната в исковата молба връзка на починалата с
всеки един от ищците.
Изтъква се също, че на основание разпоредбата на чл. 497
от КЗ ответникът не дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение
считано от датата на ПТП-то, тъй като ищците не са предявили извънсъдебно
своите претенции пред застрахователя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства
Удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки и Удостоверение за
наследници
се установяват твърдените от ищците
роднински връзки с Н.В. А., която съгласно Препис-извлечение от
акт за смърт № 708/02.11.2015 г е починала в резултат на ПТП от 30.10.2015 г.
Н.В. А. е майка
на ищцата А.А. и баба на другите двама ищци Г.И. и M. И..
С Присъда от 20.03.2018г,
постановена по НОХД №19/2018г, Окръжен Съд Монтана е признал подсъдимия Я.Л.Д. - роден на ***г. в гр.София, жител и
живущ ***, българин, български гражданин, със средно специално образование,
неосъждан, с ЕГН ********* ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 30.10.2015 г., на първокласен път Е-79 при
км 106+ 500, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, м.
„Шаран“ с ДК № СА *** СХ (собственост на Л. Г. Д. от гр. София) с посока на
движение от гр. Видин към гр. Монтана нарушил правилата за движение по пътищата
- чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП /Водач, който ще предпиеме изпреварване е длъжен;
след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение/ и чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП /Водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в
пътна лента предназначена за насрещното движение да не създава опасност или
пречки за превозните средства движещи се по нея/, като предприел маневра
изпреварване на движещото се пред него МПС без да се убеди, че има видимост и
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че няма да създаде
опасност за превозните средства движещи се в пътната лента, предназначена за
насрещното движение, вследствие на което блъснал насрещно движещия се лек
автомобил „Ланчия“, м. „Ипсилон“ с ДК№ М *** АТ и по непредпазливост причинил
смъртта на Д.Б.Д. и Н.В. А., и двамата от гр.Монтана и средна телесна повреда -
счупване на големия пищял на лявата подбедрица и на ребра l-o, IV-o и V-o вляво,
довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник и снагата на
Емануилка Рашкова Дюлгерова, поради което и на основание чл.343,ал.4 във вр. с
ал.З, б."б“ и ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342,ал.1 от НК, вр. с чл.58а, ал.1, вр. с
чл.54 НК
го
ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл. 66 от НК отлага
изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
С решение № 293/13.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 742/2018
г. Софийски Апелативен съд е изменил присъдата на ОС- Монтана от 20.03.2018 година, постановена по НОХД 19/2018 година
на ОС Монтана като е увеличил НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ на поде. Я.Л.Д., със снета по делото самоличност по чл.
343г НК „лишаване от право да управлява МПС“ от
ЧЕТИРИ на ПЕТ
ГОДИНИ.
От представените Справка от ТР за запазено име и Протокол
от заседание на извънредно Общо събрание на акционерите на „ХДИ Застраховане“
АД от 22.03.2016г. се установява, че Застрахователното дружество „ХДИ
Застраховане“ АД променя наименованието си на 31.03.2016г. на „Застрахователно
дружество ЕИГ Ре“ ЕАД. Променена е и правноорганизационната му форма (от АД на
ЕАД).
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа
експертиза, чието заключение е прието от съда. Вещото лице изготвило
експертизата е констатирало, че на 30.10.2015 г около 13.40ч е станало ПТП, при
което челно се удрят лек автомобил
марка „Фолксваген“, м. „Шаран“ с ДК № СА *** СХ
с посока на движение от гр. Видин и насрещно движещия се лек автомобил
„Ланчия“, м. „Ипсилон“ с ДК№ М *** АТ. Към момента на удара надлъжните оси на
двата автомобила са сключвали ъгъл от около 40 градуса. Загиналата при ПТП-то Н.В.
А. е била пътник, седящ на предната дясна седалка на лек автомобил „Ланчия“, м.
„Ипсилон“ с ДК№ М *** АТ. Вещото лице е посочило, че за лекия автомобил
„Ланчия“, м. „Ипсилон“ са предвидени пет обезопасителни колани. В процесния
автомобил е имало триточкови обезопасителни колани на предна лява, предна дясна, задна лява и задна
дясна седалка, а на задната седалка за средното място е поставен двуточков
тазов обезопасителен колан.
По делото е допусната съдебномедицинска експертиза.
Първоначално е назначено вещото лице д-р Ф.Т., чието заключение не е прието от
съда. Допусната е повторна СМЕ със същите задачи с вещо лице д-р Р.А..
последният е констатирал, че при огледа и аутопсията върху трупа на А. не
са описани увреждания /охлузвания,
повърхностни разкъсно контузии рани, разположени по предната повърхност на гръдния кош и
коремната стена/, които да могат да бъдат определени като получени от
притискащото действие на обезопасителен колан.
При огледа и аутопсията върху трупа на А. е описана
гръдна
травма, изразяваща в множествени счупвания на ребра и на гръдната кост, които
оформят гръден капак с подлежащо разкъсване на околосърцевата торбичка и сърцето с кръвоизлив в двете
гръдните кухини. Това увреждане неизбежно би довело до неблагоприятния изход, но същото не
може да се получи от инерционното движение на тялото, а само от
притискане между твърди тъпи предмети със широка повърхност, в този случай
между седалката и твърдите части по предната повърхност на купето. Счупването
на двете бедрени кости /същите са най-здрави в човешки
тяло и издържат на тежест до 1500кг/ също не могат да бъдат получени от инерционното
движение на тялото. А. е получили, травма, която е причинена със значителна
сила. Според експерта тези увреждания, както и обстоятелството, че е задействан
аербег, означават, че би настъпил
вредоносен резултат за А.- смърт и при
поставен и при непоставен обезопасителен колан.
По делото са разпитани
трима свидетели - И.И.Б., Г.И. М. и Н. Д. Д..
Свидетелят И.Б.: Познава семейството повече от 25 години.
С Н. са работили заедно, била му е
ръководител. Н. и А. имали общ бизнес близо 5-6 години, а А. се занимавала с
част от бизнеса във Враца. Те имали нормални, човешки отношения. А. приела
много тежко смъртта на майка си, както всеки човек би приел смъртта на родител.
Според свидетеля А. се грижела до
последно за нея и относно погребението и други неща, а и преди това.
Непрекъснато контактувала с майка си, дори когато била в чужбина. Тежко преживява
смъртта й. Децата на А. след катастрофата ходят на гробища, какъвто е реда,
грижат се за гроба. Смъртта на Н. се отразила зле и на M. и Г., тъй като тя ги
е отгледала и си били близки. Н. била сериозен, отговорен човек, трудела се и полагала
грижи за децата си. А. ***, след това била в Италия на работа. В Монтана идвала
на гости. Когато загинала майка й, А. била в чужбина. Свидетелят твърди, че е присъствал
на срещи на децата на А. и починалата Н.. Счита, че А. не е прежалила майка си
към момента, тъй като това е травма за цял живот.
Свидетелят Г. М. без роднински връзки с ищците. Съсед на Н.
в гр. Вършец, която иначе е от Монтана. Срещали се често с нея в пенсионерския
клуб и пеели в певчески групи. Н. купила къщата във Вършец преди 7-8години и
оттогава постоянно си живеела във Вършец. Познава А. по повод на масажни
процедури, които е извършил на съпруга й. През това време е бил в семейството и
в контакт с тях. Неговото впечатление е, че били изключително близки като
дъщеря и майка. Н. му споделяла, че дъщеря й много често се е обаждала от
Италия.
Свидетелят Н. Д. също без роднинска връзка с ищците.
Твърди, че е израснала заедно с M. и Г. и са си много близки. Познава майката
на M. и Г. - А., с която също е много близка. В момента, в който станал
инцидента с Н. /баба Нела, така й казват всички/, тя закарала А. до Вършец и били
на погребението заедно. Във Враца много често се виждали с А.. Ходили си на
гости, като и с децата й и с нея. Децата цяло лято прекарвали във Вършец при
баба си. Тя ги гледала. Свидетелката също е ходила при тях на гости във Вършец.
Когато баба Нела идвала в София отсядала при нея. Тя била много социална,
динамична, жизнена жена. Когато Н. починала А. била в Италия, но веднага
пристигнала. За случилото й се обадил Г., който плачел по телефона и тя
неразбрала какво е станало. След това и А. й звъннала и тя я взела от летището
и я закарала до Вършец. Финансово също й помогнала за погребението. А. отслабна
драстично, буквално за дни тогава. M. и Г. били смазани. Продължава да общува с
ищците и не би казала, че са преживели смъртта на майка си и баба си.
При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове за заплащане
на обезщетения за претърпени неимуществени вреди са с правно по чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.226,ал.1 КЗ/отм./, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и има вторичен
характер трябва
да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
"ГО", както и предпоставките на чл.45 ЗЗД пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това
поведението на водача на МПС. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента.
В случая са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника "Застрахователно дружество ЕИГ Ре" ЕАД с
предишно наименование Застрахователното дружество „ХДИ Застраховане“ АД.
С изготвения в определение №287 от 30.04.2019г проект на
доклад по делото са приети за безспорни
следните обстоятелства:
На 30.10.2015 г. в местност близо до гр.Монтана се е
осъществило ПТП между л.а. „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег.№ *** и л.а.
„Ланчия“, модел „Ипсилон“.
За лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“ със „ЗД
ЕИГ РЕ“ ЕАД (с предходно наименование „ХДИ Застраховане“ АД) е било сключено
валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с обект на
застраховане ГО на автомобилистите.
Лицето Я.Л.Д., като водач на л.а. „Фолксваген Шаран“ е
застрахован по смисъла на разпоредбата на чл. 477, ал. 3 от КЗ и срещу Я.Л.Д.
по повод на процесното ПТП е постановена влязла в сила осъдителна присъда по
НОХД №19/2018г по описа на Монтански окръжен съд.
Починалата Н. А. е била пътник в л.а. „Ланчия Ипсилон“ и
по време на осъщественото ПТП същата е получила травми, в следствие на които е
загинала на място.
В проведеното на 18.06.2019г съдебно заседание страните
са заявили, че нямат възражения по проекто-доклада, поради което съдът е обявил
същия за окончателен.
Съдът намира, че
механизмът на ПТП и настъпилата смърт на пострадалата, намираща се в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, задължителна за настоящия съдебен състав на основание
чл. 300 от ГПК.
От представените по делото Присъда от 20.03.2018г,
постановена по НОХД №19/2018г по описа на Окръжен Съд Монтана и решение №
293/13.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 742/2018 г. по описа на Софийски
Апелативен съд се установи,
че Н. е починала на 30.10.2015г в следствие на ПТП, извършено
от Я.Л.Д.. С
постановените съдебни актове на различните инстанции по развилото се
наказателно производство Я.Л.Д. е
признат "ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 30.10.2015г., на
първокласен път Е-79 при км 106+ 500, при управление на МПС - лек автомобил
марка „Фолксваген“, м. „Шаран“ с ДК № СА *** СХ (собственост на Л. Г. Д. от гр.
София) с посока на движение от гр. Видин към гр. Монтана нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП,
вследствие на което блъснал насрещно движещия се лек автомобил „Ланчия“, м.
„Ипсилон“ с ДК№ М *** АТ и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Б.Д. и Н.В.
А., и двамата от гр.Монтана и средна телесна повреда - счупване на голе¬мия
пищял на лявата подбедрица и на ребра l-o, IV-o и V-o вляво, довело до трайно
затруднение движението на долен ляв крайник и снагата на Емануилка Рашкова
Дюлгерова.
Не се спори между страните, а и се установява от
представените доказателства, че ищцата А. е дъщеря на починалата от ПТП Н.В. А.,
а ищците Г. и M. са нейни внуци.
С оглед възраженията на ответника спорни по делото са
следните обстоятелства: относно размера на претендираното от ищцата А. А. обезщетение, имат ли ищците Г. и M. И.
право да получат обезщетение във връзка със загубата на своята родственица,
както и в какъв размер, и по въпроса за приноса пострадалата Н.В. А. за настъпване на вредоносните
последици с оглед обстоятелството, че същата не е била с поставен
обезопасителен колан.
По тези спорни въпроси са събрани гласни доказателства,
назначени са автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
Ищцата А.А. като дъщеря на починалата при ПТП Н.В. А.,
безспорно попада сред кръга от лица, визиран в Постановление №4/1961 г. и
Постановление №5/1969 г- на Пленума на ВС, имащи право на обезщетение.
Кръгът от лицата, легитимирани да получават обезщетение
за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък,
не е уреден в законодателството на Република България. С Тълкувателно решение
№1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС обаче, с оглед
развитието на обществените отношения, задължението за синхронизиране на
българското законодателство с европейското / в частност Д. 2009/103/ЕО,
2012/29/ЕС/ и съвременните изисквания за справедливост, приема че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление
№5/1969 г- на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че обезщетението следва да се
присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни/като интензитет и продължителност/морални болки и страдания. Отчетено
е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята,
сестрите и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Ищците Г. и M. И. като внуци на починалата от ПТП Н.В. А.,
попадат в кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщтетени справедливо
при доказана особено близка връзка с починалата.
За установяване съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка на ищците Г. и M. И. с починалата и респективно на
претърпените неимуществени вреди, за които ищците претендират обезщетение са
ангажирани гласни доказателства. За същите може да се приеме, че са имали
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата Н.В. А., която е тяхна баба, и
търпят от нейната смърт болки и страдания. Както бе посочено внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг, а предвид показанията на разпитаните
свидетели И.Б. , Г. М. и Н. Д., пострадалата Н.В. А. активно е
участвала в отглеждането на двамата ищци и последните са били много разтроени
от нейната смърт. Предвид горното предявения исковете от Г. и M. И. за неимуществени вреди се явяват основателни
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето
вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението.
Специфичното при
неимуществени вреди, причинени от
смъртта на близък е, че те имат много по-дълго проявление. При определяне на дължимия размер следва да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на
пострадалите.
Следва да се отчете,че претърпените болки и страдания
от загубата на близък човек са изключително интензивни както на емоционално
ниво,
така и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата А.А., съдът приема,
че същата е преживяла значителни по степен негативни
емоции, причинени в резултат на внезапната смърт на нейната майка Н.В. А., починала от ПТП. Невъзвратимостта на загубата от
преждевременната внезапна смърт на майка й са и причинили болки и
страдания характеризиращи се както с голяма интензивност, така също и със значителна
продължителност. Възрастта на починалата и обстоятелството, че дъщеря й има
семейство и не живеят в едно домакинство не съставляват самостоятелен критерий
за съдържанието на връзката между родител и дете. Следва да се отчете факта ,
че двете са имали перфектни отношения, работели са известен период от време
заедно, поддържали са непрекъсната връзка, поради което ищцата много страда от
загубата, което се установява по делото от свидетелските показания. С
оглед на изложеното и съобразявайки обществено-икономическите условия в
страната към същия момент, намерили отражение в нивото на застрахователните
лимити, съдът
намира, че справедливо обезщетение за преживените от А.А. душевни болки и
страдания, търпени от момента на узнаване за трагичното събитие до датата на
съдебното заседание, в което са изслушани свидетелите, следва да се определи на сумата от 120 000лева. В останалата част до пълния размер на
предявената претенция от 150 00лева иска следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
От показанията на свидетелите И.Б. , Г.
М. и Н. Д. се установи, че Н.В.
А. е участвала в отглеждането на своите внуци M. Г.И. и Г.Г.И., които са ищци по настоящото дело. Последните са преживели тежко смъртта
на баба си и все още страдат за нея, тъй като според всички свидетели
семейството е било задружно и често се събирали. Според свидетеля Н. Д. към момента на проведения разпит всички все още не са преживели загубата.
Настоящият състав
намира, че ищците Г.
и M. И., са претърпели пряко, непосредствено и за
продължителен период от време морални болки и страдания от невъзвратимостта на загубата от преждевременната внезапна
смърт на баба си, които следва да им
бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД.
При определяне на заместващото обезщетение следва също да
се вземе предвид, че ищците, към момента на трагедията са били пълнолетни и
съответно няма данни, че са разчитали на преките и непосредствени грижи и помощ
от страна на своята баба. Същевременно следва да се отчете също, че към датата
на деликта, Н.В. А. е била на 77 години - възраст която не й позволява да
полага максимални грижи към своите близки и не би могла да им помага със своя
труд и средства, въпреки сведенията от свидетелите, че същата е била много активна.
С оглед на гореизложеното настоящата
съдебна инстанция, счита че ищците Г. и M. И. са доказали претърпени болки и
страдания, които следва да се обезвъзмездят с обезщетение в размер на 5 000 лв. за всеки
един.
Следва да бъде разгледано и заявеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата. Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя,
пострадалият, като участник в движението по пътищата в нарушение на правилата
за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за
произшествието, при което е пострадал.
Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е
не всяко поведение на пострадалия, дори когато то не съответства на
предписаното от закона, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена последица за произлезлите вреди.Формирана е практика на ВКС, според
която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди, следва
да се отчита не само факта на извършеното от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата,но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат.
Възражението на ответника, че вредоносния резултат е последица и от факта, че пострадалата е била без обезопасителен колан съдът приема
за неоснователно.
От ангажираните специални знания на вещото лице по
назначената от съда съдебно медицинска експертиза,
която е приета от съда и не е оспорена от страните в тази част, се установява,
че вредоносния резултат за А.- смърт, би настъпил и при
поставен и при непоставен обезопасителен колан. С оглед на така установеното,
съдът намира приема,че не са ангажирани категорични доказателства за
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалата, изразяващо се в
пътуване на предната дясна седалка без поставен обезопасителен колан и
настъпването на смъртта й, поради което и определените обезщетения по
чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ не следва да се намаляват на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Основателността на
главния иск обосновава основателност и на акцесорните искове с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от деня
на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Съгласно разпоредбата на
чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.), застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. Отговорността
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за плащане
на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена
от тази на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от
него вреди при същите условия. Ищците са увредени от ПТП на 30.10.2015 г. и съобразно горното ответникът, в качеството на застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" дължи от тази дата законната
лихва до окончателното изплащане. Ответникът е противопоставил възражение за
погасяване по давност на тази лихва, за която е предвидена по чл. 111, б.
"в" ЗЗД тригодишна давност. Възражението е основателно за периода от
деня на увреждането 30.10.2015 г. до 14.01.2016 г. /исковата молба съгласно пощенското
клеймо е подадена на 14.01.2019г. /, за който период
вземането за лихва е погасено по давност, поради което следва да се присъди
законна лихва от 14.01.2019г. до окончателното изплащане на присъдените обезщетения.
Неоснователно е възражението на ответника развито в
отговора на допълнителната искова молба, че на основание разпоредбата на чл.
497 от КЗ ответникът не дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение считано от датата на ПТП-то, тъй като ищците не са предявили извънсъдебно
своите претенции пред застрахователя. Както се установи ПТП е извършено на 30.10.2015г и предявените
искове са с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / Обн. ДВ бр.103 от 23.12.2005 год., отм., считано от
01.01.2016 г./. В отменения КЗ няма норма,
визираща такова задължение на пострадалите.
По разноските:
При този изход на
делото разноски се дължат и на двете страни съобразно уважената и отхвърлената
част от иска.
Искът на А.Г.А. за заплащане на обезщетение е уважен на 80%, а исковете на M. Г.И.
и Г.Г.И. са изцяло уважени или общо уважената част от исковете съставлява 93%,
а отхвърлената 7%.
Ищците са освободени от заплащане на разноски на
основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК. Процесуалните им представители претендират
адвокатско пвъзнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Исканията на процесуалните представители на ищците да
бъде присъдено възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 от ЗА е своевременно
направено и основателно. В представените договори за правна защита и съдействие
е отбелязано, че процесуалното представителство е на основание чл.38 от ЗА. С
оглед уважения размер на иска на А.Г.А. и разпоредбите на Наредба №1/2004г.
минималното адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител възлиза на
сумата 3930 лева - чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата, а възнагражденията на
процесуалните представители на ищците Г.Г.И. и M. Г.И. възлиза на по 580 лева
за всеки-чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004г. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия ,съдът приема че това е
съответния размер на адвокатско възнаграждение.
Ответникът е представил доказателства за направени
разходи за експертизи в размер на 400 лева. Поискано е и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78 ал. ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 28,00 лева, както и да бъде присъдено юрисконсулство
възнаграждение в размер на 100,00лева.
На основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът "Застрахователно
дружество ЕИГ Ре" ЕАД, ЕИК *********, следва да бъде осъдено да заплати в
полза на съда държавна такса за
уважената част от исковете в размер на 5200,00лева, както и разноски в
размер на 373,00лева съразмерно с уважената част от исковете.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА "Застрахователно
дружество ЕИГ Ре" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Христофор Колумб" №43, представлявано от П.В.А., Й.Ц.Ц.
и Р.Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.А., ЕГН **********, сумата от 120 000,00лв./ сто и двадесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили в резултат от смъртта на майка й Н.В. А., починала при ПТП, извършено на
30.10.2015г от Я.Л.Д. с автомобил "Фолксваген" модел
"Шаран" с №***, който към този момент е бил застрахован за риска
"Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със законната
лихва считано от 14.01.2016г до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Г.А. за
разликата над 120 000 лева до претендирания размер от 150 000 лева като
неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ иска
й за законна лихва върху присъдената сума за периода от 30.10.2015 г. до 14.01.2016 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА "Застрахователно
дружество ЕИГ Ре" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Христофор Колумб" №43, представлявано от П.В.А., Й.Ц.Ц.
и Р.Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.И. с ЕГН **********, сумата от 5 000,00лв./ пет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и
страдания/, настъпили в резултат от смъртта на баба му Н.В. А., починала при
ПТП, извършено на 30.10.2015г от Я.Л.Д. с автомобил "Фолксваген"
модел "Шаран" с №***, който към този момент е бил застрахован за риска
"Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със законната
лихва считано от 14.01.2016г до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода от 30.10.2015 г. до 14.01.2016 г., като
погасен по давност.
ОСЪЖДА "Застрахователно
дружество ЕИГ Ре" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Христофор Колумб" №43, представлявано от П.В.А., Й.Ц.Ц.
и Р.Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ на M. Г.И. с ЕГН **********, сумата от 5 000,00лв./ пет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/болки и страдания/, настъпили в резултат от смъртта на баба й Н.В. А.,
починала при ПТП, извършено на 30.10.2015г от Я.Л.Д. с автомобил
"Фолксваген" модел "Шаран" с №***, който към този момент е
бил застрахован за риска "Гражданска отговорност" в ответното
дружество, ведно със законната лихва считано от 14.01.2016г до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
законна лихва за периода от 30.10.2015 г. до 14.01.2016 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА "Застрахователно
дружество ЕИГ Ре" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Христофор Колумб" №43, представлявано от П.В.А., Й.Ц.Ц.
и Р.Г.Б. да заплати на адв. Д.П.Ш. от САК, на основание чл.38,ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 4510,00 лева /четири хиляди петстотин и
десет лева/ съразмерно с уважените искове на представляваните от него А.Г.А. и Г.Г.И. .
ОСЪЖДА
"Застрахователно дружество ЕИГ Ре" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул."Христофор Колумб" №43,
представлявано от П.В.А., Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б. да заплати на М.И. от САК, на
основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на M. Г.И. в размер на 580 лева /петстотин и осемнадесет
лева/.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН **********, Г.Г.И. с ЕГН **********
и M. Г.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на "Застрахователно дружество
ЕИГ Ре" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Христофор Колумб" №43, представлявано от П.В.А., Й.Ц.Ц. и Р.Г.Б., деловодни разноски за
отхвърлената част от иска в размер на 28,00лв.
/ двадесет и осем лева и 00 ст./, както
и
сумата от 100,00лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "Застрахователно
дружество ЕИГ Ре" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Христофор Колумб" №43, представлявано от П.В.А., Й.Ц.Ц.
и Р.Г.Б., на основание чл. 78 ал.6 ГПК да заплати в полза на ОС Враца сумата от
5200лв./пет хиляди и двеста лева/ –
държавна такса, от внасянето на която, ищците са били освободени, както и сумата от 373,00лева, представляваща
деловодни разноски за уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: