РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Разград, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно
наказателно дело № 20243330200678 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л. И. Е. от с. К против НП № 24-1075-
000***/15.10.2024г. на Началник група в ОДМВР- Разград, сектор Пътна
полиция Разград, с което на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП са му наложени
глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца
за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да бъде отменено
изцяло. Твърди, че не е осъществил цитираното нарушение, тъй като
автомобилът е бил с регистрация, бил е с поставени регистрационни табели.
При извършеното прехвърляне на собствеността, не е подал документи в КАТ
за пререгистрация, но това не означава, че е прекратена регистрацията на
регистрираното МПС. Сочи, че не е бил уведомяван за предприетата по
служебен ред дерегистрация на автомобила. В с.з. процесуалният
представител адв. Ч. заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР- Разград, сектор
Пътна полиция Разград, при редовност в призоваването, не се явява
представител в с.з., като в депозираното писмено становище от юрисконсулт
М***** счита жалбата за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно
и моли да бъде потвърдено и присъждане на разноски.
Районна прокуратура гр.Разград, при редовност в призоваването, не
се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.
Районен съд Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2024г. св. Х.- мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР -
Разград бил назначен в наряд, като работели по КАТ по разпореден маршрут
по път І-2 /Е-70/ в района на бензиностанция П в гр. Р, където заедно с
колегата му М*** спрели за проверка лек автомобил Опел Антара с рег.№ РВ
**** АВ. При извършената проверка установили, че автомобила се управлява
1
от неговия собственик- жалбоподателя Е.. След направената справка с
регионалната станция за отдалечен достъп, това е таблетът, който е свързан с
техните системи и чрез който правят справки за всички водачи и ППС, се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация. Свидетелят приел, че
това е в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което му съставил и АУАН.
Преписката била изпратена на РП-Разград за образуване на
наказателно производство, но с постановление от 09.10.2024г. прокурор от
РП-Разград отказал да стори това, тъй като приел, че в случая макар формално
да е налице престъпление по чл.345, ал.2 от НК, деянието не е престъпно по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а съставлява административно нарушение и е
изпратил преписката обратно на началник сектор ПП при ОДМВР-Разград за
произнасяне.
Обстоятелствата по акта са отразени и в НП, поради което на Е. на
основание чл.175, ал.3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 300 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 от същия закон.
Към преписката освен НП и АУАН са приложени и справка картон на
водача, свидетелство за регистрация на процесното МПС от която е видно, че
на 17.11.2023г. е бил регистриран договор за продажба док.№ *****, нотариус
*** до сектор ПП-Разград, постановление за отказ за образуване на
наказателно производство, докладни записки, сведение, справка, мотивирана
резолюция, писма, обяснение от Л. И. Е., заповеди за определяне на
компетентни лица, длъжностна характеристика.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от всички приложени писмени и гласни доказателства по делото, които са
единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт.
При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите
досежно тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че на инкриминираната дата- 03.08.2024г. жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил по главен път Е-70 /І-2/ на изхода на гр.
Разград до бензиностанция Петрол, когато е спрян за проверка от св. Х..
Последният констатирал, че така управлявания автомобил не е регистриран по
надлежния ред в Р България, тъй като е със служебно прекратена регистрация
от 19.01.2024г., тъй като не го е регистрирал в двумесечен срок след
закупуването.
По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставен на определените за това места, и е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.175, ал.3
от ЗДвП, предвиждащ санкция лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. Редът за това е определен в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
2
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
Не е спорно по делото, че мястото на което жалбоподателят е бил
спрян за проверка представлява път, отворен за обществено ползване, на
който се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани. От приложените по делото справка по история за ПС с рег. №
РВ **** АВ е видно, че на 17.11.2023 г. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР
Разград по електронен път е регистриран в нотариална форма договор № ***
от същата дата за покупко - продажба на процесното МПС, като приобретател
е именно Е.. Тези обстоятелства се потвърждават и от дадените в хода на
проведената проверка обяснения. Като приобретател е следвало да заяви това
придобиване пред контролните органи в едномесечния срок по чл. 145, ал. 2 от
ЗДвП, който срок е изтекъл 17.12.2023 г. В резултат на това негово
бездействие изрично законът (чл. 143, ал. 15 от ЗДвП) е предвидил, че с
изтичането на двумесечния срок от придобиването на МПС, настъпват
неблагоприятни последици за приобретателя, изразяващи се в прекратяване
регистрацията на придобитото превозно средство. Доказателствата сочат, че
на към момента на проверката на 03.08.2024 г. жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена на
19.01.2024 г. вследствие на неизпълнение на законово задължение на самия
собственик. Дерегистрацията на автомобила е била отбелязана в
автоматизираната информационна система на КАТ.
Извън изложеното в настоящата хипотеза е без правно значение за
субективната страна на нарушението обстоятелството дали водачът е знаел
или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му е
бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена
регистрация. Незнанието на вменени със закон задължения не може бъде
прието като липса на субективен елемент от състава на нарушението.
За жалбоподателят по силата на ЗДвП е съществувало задължение за
регистрацията на МПС в определен срок, което той не е изпълнил, при това в
течение на значителен като продължителност времеви период. Новият
собственик безспорно е наясно кога е придобил МПС, то следва изводът, че
при изтичането на срока за пререгистрация е наясно и със законовите
последици от това, т. е. знае, че ако управлява МПС, ще осъществи именно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Следва да се има предвид, че нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не
изисква уведомяване на новия собственик за прекратяването на регистрацията
по служебен път, така както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП и по отношение на които случаи е приложимо Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС.
Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП изрично поставя
задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за
факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв.
Неблагоприятното засягане за собственика на автомобила е предвидено като
задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт –
изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и
неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на
3
регистрация на същия. Липсва законово вменено задължение за постановяване
на нарочен акт и не е налице изискване да бъде издадена предхождаща
ЗППАМ. Цитираната в касационната жалба съдебна практика на други
съдилища в страната няма задължителен характер за настоящия състав,
каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления.
Описанието на нарушението от фактическа страна съответства на
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от
АНО санкционна норма кореспондира на установеното нарушение. В тази
насока съдът, в настоящият му състав, цени възражението да не била посочена
датата на придобиване като неоснователно – доколкото се касае за покупка на
МПС със законови изисквания за форма, то безспорно купувачът е наясно кога
я е извършил. Липсват данни МПС да е закупено чрез пълномощник.
Прилагането на чл. 28 от ЗАНН е изключено към момента на
извършване деянието за нарушения по ЗДвП - чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). С оглед обявяването разпоредбата за
противоконституцинна, то съдът намира, че следва да изложи следното –
процесното нарушение се изявява като такова с обичайната за подобни
нарушения обществена опасност. Липсват каквито и да било признаци, които
да позволят то да бъде прието като малозначително, напротив в обичайните
случаи деянието е непредпазливо, докато в случая се явява умишлено, не е
малък и срокът на забавата.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушението на
жалбоподателя е установено по несъмнен начин от обективна и субективна
страна и следва да бъде ангажирана административно наказателната му
отговорност, както правилно е сторил и АНО.
Съдът намира, че наложените наказания са съответни и справедливи,
съобразявайки обстоятелството, че от служебната дерегистрация /19.01.2024г./
до датата на установяване на нарушението /03.08.2024г./ е изминал
сравнително дълъг период, наличието на множество нарушения от страна на
жалбоподателя по ЗДвП, което сочи че е водач с по-висока обществена
опасност, наложените наказания са ориентирани към минималния, предвиден
в санкционната норма, поради което са определени при спазване принципите
на чл. 27 от ЗАНН и следователно обжалваното НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание,
съответно същото не представлява фактическа и правна сложност и
процесуалния представител не е участвал в съдебното заседание, а е
депозирал само писмени бележки, намира, че на въззиваемата страна следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
4
/осемдесет/ лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-1075-000***/15.10.2024г. на Началник
група в ОДМВР- Разград, сектор Пътна полиция Разград, с което на Л. И. Е. от
с. К, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 300
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Л. И. Е. от с. К да ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Разград сумата
от 80 /осемдесет/ лева направени по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5