РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Сливен, 22. 03. 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на първи март, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 5 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от А.Г.С.,
подадена против Решение № 410 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200871
по описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като
законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 6116658 на ОД МВР - Сливен, с
който на жалбоподателя С. е наложено административно наказание глоба за сума в
размер на 420 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, и жалбоподателят С. е осъдена да заплати на ОД на МВР - Сливен
сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изложени
са съображения, че: неправилно съдът е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ; налице били нарушения на
Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Моли съда да отмени решението на Районния съд и
потвърдения с него електронен фиш.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище, чрез упълномощен
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита същата
за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на Районния съд като
правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, Районният съд е приел, че на 01.03.2022
г. в 12,57 часа, в с. Т., общ. Сливен, до бистро „Женика“,
с автоматизирано техническо средство TFR1-M 638, било заснето движение на
автомобил с Рег. № ******, със скорост от 97 км/ч - над разрешената скорост от
50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11. Въз основа на
заснемането, бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
5641753, в който като нарушител бил вписан Е.Д. К., на когото било регистрирано
моторното превозно средство. След попълнена декларация от Колев, съгласно която
на 01.03.2022 г. е предоставил автомобила си на А.Г.С., фишът бил анулиран и издаден
обжалваният ЕФ № 6116658 срещу жалбоподателя С. за налагане на глоба за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
За да потвърди процесния ЕФ като законосъобразен,
Районният съд е приел за установено извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя С.; изложил е съображения за
неоснователност на наведените в жалбата доводи; счел е, че наложеното наказание
е правилно определено и правилно е приложена съответната
административнонаказателна разпоредба от ЗДвП; приел е, че не са налице
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са допуснати
от АНО при издаването на обжалвания ЕФ. При тези изводи, Районният съд е
потвърдил обжалвания ЕФ за наложено административно наказание глоба в размер от
420 лева.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд
следва да обсъди събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 220 от АПК,
касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От
събраните от Районния съд доказателства е установено, че административното
нарушение, за което касационният жалбоподател С. е санкционирана, е извършено.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице жалба.
От доказателствата, събрани пред първоинстанционния
съд, се установява по категоричен начин, че на 01.03.2022 год. в 12,57 часа, в
с. Т., общ. Сливен, до бистро „Женика“, с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 638, е било заснето движение на
автомобил с Рег. № ****** със скорост от 97 км/ч, след приспаднат толеранс от 3
км/ч, която скорост е с 47 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч за населено
място, въведена с пътен знак Д-11. Автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя С., видно от приложената по делото декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите
на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да не превишават
посочените в същата стойности на скоростта, като за населено място е установена
максимална скорост от 50 км/ч. Неизпълнението на този законов императив е
прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 1, т. 5, на водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място с над 40 км/ч, се налага наказание глоба
600 лева.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата
касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими
доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от
жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал прави изводи, които се
споделят от касационната инстанция.
Към доказателствения материал по делото са приобщени: снимка-клип
№ 7160, TFR1-M № 638;
Протокол за използване на АТСС Рег. № 804р-1191/2022 г.; Протокол № 6-44-22 от
24.02.2022 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 638;
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН; ЕФ Серия К № 5641753; Декларация
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ведно с копие на СУМПС. Посоченото в електронния фиш
място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати
на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният
номер на автомобила са отразени в приложената към административнонаказателната
преписка снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес. От посочените доказателствата
по делото се установява, че процесното нарушение е установено и санкционирано
при спазване на всички съществени правила, регламентирани в ЗДвП и Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
С обжалваното решение Районният съд е потвърдил
електронния фиш за глоба в размер от 420 лева. В изпълнение на чл. 220 от АПК
касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Настоящото
производство е образувано по жалба на наказаното лице и предвид липсата на жалба
от страна на наказващия орган, и съблюдавайки забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя /по чл. 144 от АПК вр.
чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК/, касационният съд не може да се произнесе по
размер, различен от постановения от първоинстанционния съд.
В решението на Районния съд е описано мястото, където
административното нарушение е извършено. Действително се среща едно разминаване
при посочване на наименованието на населеното място, което представлява
техническа грешка при изписването му и не може да обоснове отмяна на съдебния
акт.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и се явява
правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените
от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира,
че доводите в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения,
Районният съд правилно е потвърдил процесния електронен фиш, поради което
съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 63д, ал. 4 във вр.
с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател С. следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР – Сливен,
защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 410 от 25.10.2022
г., постановено по АНД № 20222230200871 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА А.Г.С. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: