№ 904
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208555 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С НП № 23-003131/09.03.2020 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по
труда Софийска област”, на „***” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Р А № 26, бл. 3, вх. А, ет. 5, ап. 10, с управител И М И,
за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство, във
връзка с постъпил сигнал за нарушения, на място в обект на контрол: Бърза закуска “С”,
находящ се в гр. София, бл. ****** и на 25.11.2019 г., на 16.12.2019 г. и на 06.01.2020 г. за
приключване на проверката по документи в сградата на ДИТСО, било установено, че „***”
ЕООД, в качеството му на предприятие ползвател (ПП), по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на
КТ, е приел от предприятието, осигуряващо временна работа (ПОВР) „Е А Е С“ ЕООД,
ЕИК: *********, повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и
служители. Съгласно представена идентификационна карта на „***” ЕООД и направена
справка в информационната система на ИА „ГИТ“, в дружеството нямало наети лица, а труд
полагали 11 човека, изпратени от „Е А Е С“ ЕООД. С горното „***” ЕООД, в качеството му
на ПП, нарушил разпоредбата на чл. 107р, ал. 2 от КТ, като нарушението било продължено
и извършено на 25.11.2019 г., поради което, на основание чл. 416 ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от
КТ, на „***” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „***” ЕООД, чрез неговия управител, който
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се изтъкват
множество нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва се териториалната
компетентност на директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област”, по
отношение на издаденото от него НП. Проверката на място в обекта била осъществена по
1
отношение на друго контролно производство и по отношение на друго ЮЛ. Освен това,
посоченият обект на бул. ****** (Ринг Мол) не бил стопанисван от „***” ЕООД. В НП
липсвали част от задължителните реквизити на чл.57, ал.1 т. 5 от ЗАНН и по-конкретно
непосочване на мястото на твърдяното нарушение. Неяснота съществувала и по отношение
на посочената дата на нарушение. Посочената като нарушена разпоредба на чл.107р, ал.2 от
КТ и предвидените в нея условия били неприложими спрямо „***” ЕООД. Отделно от това,
„Е А Е С“ ЕООД не било ПОВР по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ, тъй като
задължителната му регистрация в Агенция по заетостта била изтекла на 21.07.2019 г.
Съответно, при това положение „***” ЕООД не било ПП по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на
КТ. Дружеството нямало качеството на работодател спрямо лицата, назначени от „Е А Е С“
ЕООД, поради което не можело да бъде адресат на санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1
от КТ. Цитираният договор за услуги от 01.06.2015 г. между „***” ЕООД и „Е А Е С“
ЕООД не уреждал отношения по предоставяне на персонал за временна (краткосрочна или
сезонна) работа и не съдържал нито един от реквизитите на чл.100у, ал. 2, т. 1-10 от КТ.
Алтернативно се изтъква, че дори да е било осъществено, нарушението било маловажно,
както по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, така и по чл. 415в, ал. 1 от КТ. За с.з., редовно
призовано, дружеството не изпраща представител.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на въззивната инстанция са
следните:
На първо място, в нарушение на чл.42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
актосъставителят и АНО не са посочили в своите актове редица релевантни и относими към
предмета на доказване обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение по чл. 107р, ал. 2 от
КТ („Общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което
осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто
от общия брой на работещите при него работници и служители“). Именно материално-
правните характеристики на вменената като нарушена разпоредба определят
задължителните съставомерни обстоятелства, които следва да присъстват непротиворечиво
в АУАН и НП. В тази връзка, съдът следва да посочи (макар това да не е уточнено в АУАН
и НП), че спазването на разпоредбата на чл. 107р, ал. 2 от КТ е обвързано с наличието на
предпоставките, визирани в предходната алинея 1 на чл. 107р от КТ („В трудовия договор с
предприятие, което осигурява временна работа, се уговаря, че работникът или
служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател
под негово ръководство и контрол“). Тоест, за да се установи нарушение на изискванията на
чл. 107р, ал. 2 от КТ (за недопускане на повече от 30 на сто от общия брой на работещите да
2
са работници и служители, изпратени от ПОВР), е необходимо да се посочат поименно
работниците и служителите, изпратени от ПОВР (по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на КТ) в ПП
(по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на КТ), както и данни за изискуемия и с реквизитите по ал.1
трудов договор на всеки един от тях, сключен с ПОВР. В случая, нито от АУАН, нито от НП
стават ясни имената на работниците и служителите, изпратени от „Е А Е С“ ЕООД, нито
датите и номерата на сключените от тях договори, което да подпомогне въззивната
инстанция при дължимата служебна проверка за основанията, визирани в чл. 107р, ал. 1 и ал.
2 от КТ. Цитира се единствено число (11) на броя на работниците, без да се конкретизира
кога е бил сключен трудов договор с всеки един от тях, дали той е бил сключен с ПОВР и на
какво основание.
Липсата на горепосочените релевантни обстоятелства безспорно и сериозно
нарушава правото на защита на наказаното дружество. Още повече, че спрямо същото е
приложена санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ, което предполага дружеството
да е наказано в качеството му на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. В случая
обаче не става ясно кои са работниците и служителите, спрямо които „***” ЕООД се явява
работодател.
На второ място, и в нарушение на чл.42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
актосъставителят и АНО са посочили по твърде неясен начин датата и мястото на
твърдяното нарушение. Като дата е посочено, че нарушението „е продължено и извършено
на 25.11.2019 г.“. Освен, че в ЗАНН и НК няма понятие за „продължено“ престъпление (в
тази връзка АНО поне е следвало да посочи началната дата на осъществяване на
нарушението), датата 25.11.2019 г. трябва да е свързана и да се следва логично от текстовото
описание на нарушението и изискванията на чл. 107р, ал. 2 от КТ. След като в АУАН и НП
се твърди, че „***” ЕООД няма въобще наети лица, а работещите за него 11 човека са
изпратени от „Е А Е С“ ЕООД, то очевидно е, че още с изпращането на първия работник и
служител в „***” ЕООД визираното в разпоредбата съотношение (не повече от 30 на сто) е
било нарушено. Тоест, на датата на изпращане на този първи работник/служител е било
осъществено нарушение на чл. 107р, ал. 2 от КТ. При липсата на каквито и да е данни не
само за личните данни за всичките 11 работници/служители и датите на изпращането им в
„***” ЕООД, датата на нарушението 25.11.2019 г. се явява не само неясна и нелогична, но и
напълно произволна, с което допълнително се препятства адекватното упражняване на
правото на защита.
По подобен начин, мястото на твърдяното нарушение въобще не е посочено изрично
и то, при положение, че за твърдения обект (Бърза закуска “С”, находящ се в гр. София, бл.
******) не сочи да е стопанисван от „***” ЕООД, нито въобще е посочено от кого се
стопанисва.
Като допълнение на горното, следва да се посочи, че изготвеният по случая протокол
за проверка № ПР 1935704 не е връчен на представляващ „***” ЕООД, а на
представляващия другото дружество „Е А Е С“ ЕООД, поради което не би могло да се
приеме, че наказаното дружество е било в състояние да се осведоми за обстоятелствата
около твърдяното нарушение (за да реализира и правото си на защита) от друг документ,
извън АУАН и НП.
3.Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения са накърнили по драстичен
начин правото на защита на наказаното дружество, което е достатъчно основание за отмяна
на атакуваното НП.
За пълнота, въззивната инстанция следва да добави и допълнителни аргументи по
същество, които са също самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, поради
неправилно приложение на материалния закон.
3
Разпоредбите на чл. 107р, ал. 1 и ал. 2 от КТ визират задължения единствено към
ПОВР. Изрично е подчертано, че работниците и служителите, изпратени на временна
работа, сключват трудовия си договор с ПОВР. Съответно, ал. 2 предвижда забрана за
„изпращане“ на работници от ПОВР в ПП „повече от 30 на сто от общия брой на наетите“ в
ПП работници. Не съществува забрана за ПП да „приема“ повече от това съотношение. При
липсата на изрична санкционна разпоредба в КТ по този Раздел VIII "в" от КТ
(Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява
временна работа) логиката повелява, че административно-наказателната отговорност в
качеството му на „работодател“ следва да бъде понесена от ПОВР (в случая „Е А Е С“
ЕООД), с което работниците и служителите сключват трудов договор, а не от ПП (в случая
наказаното дружество „***” ЕООД).
Отделно от горното, при липсата не само на цитирани, но и приложени трудови
договори за визираните в НП 11 човека, няма как да се прецени дали тези лица са обект на
приложения по преписката договор за услуги от 01.06.2015 г. между „***” ЕООД и „Е А Е
С“ ЕООД (ведно с приложение и анекс към него) и дали последният договор е относим към
предмета на делото, както и дали покрива изискуемите реквизити по чл. 100у, ал. 2 от КТ.
На последно място, във връзка и с изложените по-горе аргументи за евентуалната дата
на осъществяване на нарушението, както и доколкото АНО се позовава именно на договора
от 01.06.2015 г., ако визираните 11 човека са били изпратени от ПОВР в ПП именно въз
основа на този договор, то за твърдяното нарушение към настоящия момент е изтекла
абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от
НК.
Въз основа на горното, атакуваното НП следва да бъде отменено, а искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
оставено без уважение.
В рамките на настоящото съдебно производство другата страна не е претендирала
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-003131/09.03.2020 г., издадено от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда Софийска област”, на „***” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ********.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4