Решение по дело №360/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, образувано въз основа на депозирана жалба от „Шумен – Пътнически Автотранспорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя д-р инж.Г. Б., против Решение №334/20.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място], с което на основание чл.99 т.1 във вр. с чл.100 от АПК е: 1.Възобновена процедурата по разглеждане на уведомление за инвестиционно предложение вх.№УИН-302/16.07.2024 г. относно ИП „Извършване на водовземане от съществуващ шахтов кладенец за водоснабдяване на съществуваща автомивка в границите на ПИ с [идентификатор] /с площ 74039 кв.м. и НТП: „За автогараж“/ по КК на [населено място], община Шумен.“. 2.Отменено писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място].

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на административния акт и в частност наличие на основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 т.3 и т.4 от АПК. Жалбоподателят счита, че при издаване на процесното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като отменения с процесното решение административен акт - писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място] не е влязъл в сила, което е абсолютна процесуална предпоставка за възобновяване на производство по издаване на административен акт. Незаконосъобразното възобновяване на административното производство обосновава и незаконосъобразност на отмяната на писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място]. На тези основания жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение №334/20.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място] като незаконосъобразно и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на РИОСВ [населено място], редовно призован, за него се явява служител с юридическо образование Н. Г., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което отправя искане към съда да отхвърли жалбата и да присъди направените по делото разноски.

С Определение №5087/16.05.2025 г. по адм.д.№3752/2025 г. по описа на ВАС на Р България е отменено Определение №374/12.03.2025 г. по настоящото адм.д.№360/2024 г. по описа на АдмС [населено място] в частта, с което жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството е прекратено, като е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания в мотивите на определението на ВАС.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал Уведомление за инвестиционно предложение до Директора на РИОСВ [населено място] с вх.№УИН-302/16.07.2024 г., с което уведомил Директора, че има следното инвестиционно предложение /ИП/: „Извършване на водовземане от съществуващ шахтов кладенец за водоснабдяване на съществуваща автомивка в рамките на поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор], [населено място], община Шумен, като е поискал информация за необходимите действия, които трябва да се предприемат по реда на глава VІ от ЗООС. Към уведомлението са приложени Акт за държавна собственост №2020/26.071976 г., Договор за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води, ведно с два броя приложения към него, скица на ПИ и обява по чл.4 ал.2 от Наредбата за ОВОС.

С оглед така депозираното Уведомление за ИП и приложените към него документи, Директорът на РИОСВ [населено място] е изискал становище от Директора на БДЧР [населено място] по чл.155 ал.1 т.23 от Закона за водите, съгласно чл.4а ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда /Наредбата за ОВОС/. Т. становище е изготвено и депозирано от Директора на БДЧР [населено място] с вх.№УИН-302-/2/ от 07.08.2024 г. до Директора на РИОСВ [населено място], ведно с копие до жалбоподателя.

Въз основа на Уведомлението за ИП и изразеното становище от Директора на БДЧР [населено място], Директорът на РИОСВ [населено място] издал писмо изх.№УИН-302-3 от 16.08.2024 г., с което е приел, че уведомлението за ИП е такова по реда на чл.10 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/. След извършен анализ на ИП и на становището на Директора на БДЧР [населено място], Директорът на РИОСВ [населено място] на основание чл.2 ал.2 от Наредбата за ОС уведомил дружеството-жалбоподател, че за така заявеното ИП “Извършване на водовземане от съществуващ шахтов кладенец за водоснабдяване на съществуваща автомивка в границите на ПИ с [идентификатор] /с площ 74039 кв.м. и НТП: „За автогараж“/ по КК на [населено място], община Шумен“, не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. Това писмо е връчено на жалбоподателя, ведно с копие до Кмета на Община Шумен и БД “Черноморки район“ – Варна.

На 20.08.2024 г. Директорът на РИОСВ [населено място] издал оспореното в настоящото производство Решение №334, с което на основание чл.99 т.1 във вр. с чл.100 от АПК е: 1.Възобновил процедурата по разглеждане на уведомление за инвестиционно предложение вх.№УИН-302/16.07.2024 г. относно ИП „Извършване на водовземане от съществуващ шахтов кладенец за водоснабдяване на съществуваща автомивка в границите на ПИ с [идентификатор] /с площ 74039 кв.м. и НТП: „За автогараж“/ по КК на [населено място], община Шумен.“. 2.Отменил писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място]. В мотивите органът е приел, че издаденото на 16.08.2024 г. писмо е неправилно, тъй като не е взето предвид становище на компетентния орган Б. Д. „Черноморски район“ – Варна по чл.155 ал.1 т.23 от ЗВ, според което за ИП е приложим чл.93 ал.9 т.3 от ЗОС – за инвестиционни предложения може да се произвежда задължителен ОВОС, без да се извършва преценка, тъй като ИП попада в обхвата на чл.156е ал.3 т.3 б.а от ЗВ, поради това, че в този случай има водовземане от подземно водно тяло с експлоатационен индекс по-голям от 60%. С оглед на това и на основание чл.5 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС органът е приел, че следва възложителя да бъде информиран за предприемане на необходимите действия.

Процесното Решение на Директора на РИОСВ [населено място] е изпратено на жалбоподателя по електронен път на 20.08.2024 г., който го е потвърдил като получено на 21.08.2024 г. Недоволен от него, жалбоподателят го е оспорил пред АдмС [населено място] с жалба, депозирана на 03.09.2024 г.

Само за изчерпателност следва да се посочи, че след възобновяване на административното производство Директорът на РИОСВ [населено място] е издал ново уведомително писмо с изх.№УИН-302-/5/ от 22.08.2024 г. в хипотезата на чл.5 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда по подаденото уведомление за инвестиционно предложение от жалбоподателя. Това писмо с изх.№УИН-302-/5/ от 22.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място] обаче не е предмет на настоящото производство, с оглед направеното изрично уточнение от жалбоподателя с молба от 18.09.2024 г., че жалбата е подадена срещу Решение №334/20.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място].

От приложеното по делото Решение №147/01.11.2024 г. на Директора на БДЧР – Варна, влязло в сила на 20.11.2024 г., се установи, че е прекратено действието на Разрешително №21530188/22.02.2022 г. на „Технострой-Г“ ЕООД [населено място] за водовземане от подземни води чрез съществуващо съоръжение шахтов кладенец – ШК „Шумен“.

От приложеното становище на Директора на БДЧР-Варна, обективирано в писмо от 11.12.2024 г., се установи, че няма издавани разрешителни за водоползване след проведена процедура ОВОС за обекти – автомивки от подземни води по отношение на обект: ПВТ на BG2G000000Q004.

По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, приета от съда като компетентно дадена и неоспорена от страните. От заключението на вещото лице се установи, че в един и същ участък от подземното водно тяло „Порови води в кватернера на р.Врана“, с код BG2G000000Q004, попадат обект ШК-1 „Шумен пътнически автотранспорт - Шумен“ и обект ШК – Шумен, ползването на който е прекратено с Решение №147/01.11.2024 г. на Директора на БДЧР – Варна. Установи се също, че за месец август 2024 г. експлоатационния индекс на подземното водно тяло „Порови води в кватернера на р.Врана“, с код BG2G000000Q004, определен на база чл.156е ал.3 т. б.в от ЗВ, е 64.66 %, което представлява съотношението между общото водочерпене от ПВТ /което е сума от разрешените водни количества плюс водни количества от кладенци за собствени потребности за съответния месец/ и разполагаемите ресурси за същия месец. Съгласно заключението на вещото лице експлоатационния индекс, при съобразено прекратено водоползване с Решение №147/01.11.2024 г. на Директора на БДЧР – Варна от водното тяло „Порови води в кватернера на р.Врана“, с код BG2G000000Q004, е 64.65%.

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима срещу процесното Решение в цялост, предвид Определение №5087/16.05.2025 г. по адм.д.№3752/2025 г. по описа на ВАС на Р България, с което съдът следва да се съобрази, включително и с дадените указания в него. Разгледаната по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Производството по чл.99 и сл. от АПК е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, необжалван по съдебен ред, от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при наличие на някое от предвидените в чл.99 т.1-7 от АПК основания. Този законов текст определя и компетентността на органа, който може да разглежда такива производства -непосредствено по-горестоящия административен такъв или издателя на акта, когато актът не подлежи на оспорване по административен ред.

Законодателят в сочената разпоредба – чл.99 от АПК също изрично и лимитативно е посочил кои административни актове подлежат на този извънреден контролен способ. Това са само влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съд и само тези актове могат да бъдат отменен или изменен в производство по чл.99 и сл. от АПК.

В настоящата хипотеза с процесното Решение е възобновено производство по разглеждане на уведомление за инвестиционно предложение вх.№УИН-302/16.07.2024 г. относно ИП „Извършване на водовземане от съществуващ шахтов кладенец за водоснабдяване на съществуваща автомивка в границите на ПИ с [идентификатор] /с площ 74039 кв.м. и НТП: „За автогараж“/ по КК на [населено място], община Шумен“ и съответно е отменено писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място], с което на основание чл.2 ал.2 от Наредбата за ОС е уведомено дружеството-жалбоподател, че за така заявеното ИП “Извършване на водовземане от съществуващ шахтов кладенец за водоснабдяване на съществуваща автомивка в границите на ПИ с [идентификатор] /с площ 74039 кв.м. и НТП: „За автогараж“/ по КК на [населено място], община Шумен“, не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС, т.е. компетентният орган е преценил, че не е необходимо да се преценява необходимостта от извършване на екологична оценка. Съгласно утвърдената съдебна практика това писмо, постановено в хипотезата на чл.2 ал.2 от Наредбата за ОС, е акт, имащ характер на решение по чл.84 ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ във вр. с чл.82 ал.4 от ЗООС, който акт има самостоятелно правно значение и подлежи на контрол на собствено основание – в този смисъл е Определение №12390/19.11.2015 г. по адм.д.№12671/2015 г. по описа на ВАС.

На първо место: Съдът приема, че в конкретния случай Директорът на РИОСВ [населено място] няма компетентност да отмени собствения си акт, а именно писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място], като компетентен такъв е Министърът на околната среда и водите, който се явява по-горестоящ административен орган на Директора на РИОСВ [населено място] – чл.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.88 ал.3 от ЗООС, заинтересуваните лица могат да обжалват становището по екологична оценка или решението, с което е преценено да се извършва или да не се извършва екологична оценка, по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му. Следователно писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място], издадено в хипотезата на чл.2 ал.2 от Наредбата за ОС, подлежи на контрол както пред съда, така и пред по-горестоящия административен орган, в 14-дневен срок от съобщаването му. Това обуславя извода, че компетентен да издаде оспореното Решение по реда на чл.99 т.1 от АПК е по-горестоящият административен орган на издателя на писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. - Директора на РИОСВ [населено място], а именно Министърът на околната среда и водите. С оглед на това съдът приема, че процесното Решение №334/20.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място] по чл.99 т.1 от АПК е издадено от некомпетентен по степен орган, с оглед на което същото се явява нищожно на това основание, което е достатъчно оспореното Решение №334/20.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място] да бъде прогласено за нищожно.

Цитираната в процесното Решение норма на чл.100 от АПК регламентира по чия инициатива може да бъде възобновено административното производство, което е различно от компетентния орган по чл.99 т.1 от АПК, който може да отмени влязъл в сила индивидуален или общ административен акт.

На второ место: Съдът приема, че процесното Решение е издадено и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както бе посочено по-горе в разпоредбата на чл.99 от АПК лимитативно са посочени кои административни актове подлежат на този извънреден контролен способ. Това са само влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съд и само тези актове могат да бъдат отменен или изменен в производство по чл.99 и сл. от АПК.

В случая Директорът на РИОСВ [населено място] е издал процесното Решение №334/20.08.2024 г. преди отменения от него акт, а именно писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място], да е влязъл в сила. Доколкото писмо изх.№УИН-302-3/16.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място] подлежи на обжалване в 14-дневен срок, то в срока на обжалването му е издадено процесното Решение №334/20.08.2024 г. от Директора на РИОСВ [населено място] – в този смисъл е и Определение №5087/16.05.2025 г. по адм.д.№3752/2025 г. по описа на ВАС на Р България. В случая липсва влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който може да бъде предмет на производство по чл.99 от АПК. Това налага и извода, че Директорът на РИОСВ [населено място] е издал оспорената Решение при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно при липса на процесуална предпоставка да възобнови производството на основание чл.99 т.1 от АПК - липса на влязъл в сила административен акт. В този смисъл административният орган е нарушил и задължението си да конституира като страна в производството лицето, придобило права от отменения административния акт, а именно дружеството - жалбоподател, което само по себе си също е нарушение по смисъла на чл.146 т.3 от АПК и самостоятелно основание за отмяна.

От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът приема, че оспореното Решение е издадено от некомпетентен орган и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Независимо, че жалбоподателят не е отправил искане за прогласяване на нищожността на процесното решение, то съобразно правилото на чл.168 ал.2 от АПК и с оглед издаването на оспорения акт от некомпетентен административен орган, в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.2 от АПК, съдът следва да обяви нищожността на оспорения административен акт, а именно Решение №334/20.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място], поради което жалбата се явява основателна.

На основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 750.00 лв., от които 50.00 лв. дължима държавна такса, 200.00 лв. внесен депозит за вещо лице и 500.00 лв. възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА нищожността на Решение №334/20.08.2024 г. на Директора на РИОСВ [населено място].

ОСЪЖДА РИОСВ [населено място], представлявано от Директора, да заплати на „Шумен – Пътнически Автотранспорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя д-р инж.Г. Б., направените по делото разноски общо в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет лева/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.