О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
град Велико Търново, 5.04.2021 г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 196/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото
е образувано по жалба на Ц.С.Д. ***, с която се оспорва писмо №94ЦЦ-536-1#5/14.01.2021 година на кмета на община Велико
Търново, както и писмо №94ЦЦ-536-1#1/18.02.2021 година на кмета на община Велико Търново,
като жалбоподателят ги възприема като отказ на кмета на община Велико Търново
да се произнесе по негова жалба №94ЦЦ-536-1/5.06.2020 година и
№94ЦЦ-536-3/14.10.2020 година.
Сочи
се, че жалбоподателя е собственик на имот, за който е отредено УПИ XVI-897,
кв.66 в град Дебелец, който граници с УПИ XVII-895,
като в това си качество е установил нарушение на чл.34, ал.1 от ЗУТ. Възложил
на правоспособно лице трасирането и означаването на границите между тези два
имота, като съставеният протокол бил подписан без възлажение от собствениците
на съседния имот. След изработването на кадастрална карта на град Дебелец
жалбоподателя е възразил, като възражението му е било уважено, като е било
установено намалено отстояние от границите до строежа в съседния имот. На
практика се иска от съда да задължи ответника кмета на община Велико Търново,
да издаде заповед, с която да разпореди премахването на незаконно строителство,
което според подателя на жалбата представлява пристройка и надстройка на
жилищна сграда в УПИ XVII-895 в град
Дебелец.
От
представените от община Велико Търново доказателства, които съставляват
преписката се установява следното:
Констатира
се, че на 7.08.2020 година общината е изпратила на настоящият жалбоподател
препис от писмо, адресирано до В.С.Р. и Р.К.Р., като ги е уведомила, че във
връзка с постъпила жалба от Ц.Д. досежно разположението на „надстройка и
пристройка към жилищна сграда“, която е собственост на тези лица и се намира в УПИ
XVII-895, кв. 66 по плана на града, като е
необходимо в най – кратък срок тези две лица да представят геодезическо
заснемане от лицензирана геодезическа фирма, на което да се нанесат границите
на имота им от страната, граничеща с имота на жалбоподателя Д..
Приложен
е протокол за трасиране, означаване на граница на УПИ XVI-897,
кв.66, който е от 22.06.2011 година, към който е приложена скица.
Жалбоподателят
е подал нова жалба на 31.08.2020 година, изтъквайки, че кадастралната карта на
Дебелец е влязла в сила. Той е направил възражение, което е било одобрено, като
данните от коментирания по-горе протокол съвпадали с тези по одобрената
кадастрална карта, а собствениците на УПИ
XVII-895 били подписали без възражение
протокола.
Жалбоподателят
е подал поредна жалба №94ЦЦ-536-3/14.10.2020 година. В нея е формулирано искане
ответникът да се произнесе зали е законен строеж „пристройка и надстройка на
жилищна сграда в УПИ XVII-895“, за да
може да предприеме съответните действия.
С
жалба, вх.№94ЦЦ-536-1/19.01.2021 година е поискано друг служител, а не
служителят Д.И., да се запознае с подадените до този момент жалби и да предложи
на кмета да вземе решение.
Последвало
е подаване на жалба с вх.№94ЦЦ-536-2/12.02.2021 година, в която, най общо казано, се твърди, че въпросните
пристройка и надстройка на жилищна сграда в УПИ XVII-895,
са незаконни.
С
първото писмо, което жалбоподателят оспорва, ответникът е посочил, че във
връзка с жалби от 5.06.2020 година, и от
14.10.2020 година относно реализацията на строеж в УПИ XVII-897 в
кв.66 по плана на града, са били насрочени дати за проверки на място от работна
група и са изискани документи по ЗУТ за предприемане на действия. Установили са
се противоречиви данни в представените документи, като до решаване на въпроса
по съдебен ред, общинската администрация ще замрази административната
процедура, касаеща жалбата на Ц.Д..
С
второто писмо, което се обжалва, ответникът е посочил, че във връзка с жалбата
от 19.01.2021 година по повод на строежа в УПИ XVII-985
на границата с УПИ XVI-897, че е
отговорил с писмото от 14.01.2020 година, като отново е изтъкнал, че спора за
границата между двата имота следва да се реши по съдебен ред.
При тези
факти съдът счита, че подадената жалба следва да се остави без разглеждане,
като производството се прекрати и то на три самостоятелни основания.
Следва
да се констатира, че жалбоподателят няма интерес да оспори посочените писма,
самите писма не представляват като правни параметри индивидуални
административни актове.
Обжалваните
писма на кмета на община Велико Търново не представляват индивидуален акт по
смисъла на разпоредбите на чл.214 от ЗУТ, който е приложим закон предвид
твърденията в жалбата и претендираните правни последици от обжалването.
Посочените
и коментирани по-горе писма не са актове по устройство на територията по
смисъла на чл.1 от ЗУТ, нито са откази за издаване на такива устройствени актове,
както и административни актове за отмяна
или оставане в сила на актове, издадени по административен ред по смисъла на
чл.214, т.1 от ЗУТ. Конкретно, посочените писма не са откази за издаване на
акт, който представлява законен интерес или би засегнал право или би създал
задължение за настоящият жалбоподател. В производството по издаване на заповед за премахване на незаконно
строителство по чл.225а от ЗУТ се конституират само водещият производството
орган и някое от лицата, които са адресати на уредените в разпоредбата на
чл.225, ал.6 от ЗУТ неблагоприятни последици, които са и заинтересуваните лица
по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Извън тези лица, които се установяват в това
специфично производство, никой не може да бъде страна в него, като всички трети
лица, които сезират органа по чл.225а от ЗУТ не представлява заинтересована
страна, която е подала искане за издаване на административен акт по чл.24, ал.1
във връзка с чл.29 от АПК. Самото производство се развива служебно, а не по
искане на заинтересована страна, поради което непроизнасянето по такова искане
или отказа за произнасяне по него не легитимира сезиращото лице да го оспори.
Впрочем този извод се налага и с оглед изричната разпоредба на чл.214, т.3 от ЗУТ, която предвижда, че единствено актовете за спиране, за забрана на
ползването и за премахване на незаконни строежи са индивидуални административни
актове по смисъла на този закон, като от друга страна не е предвидено отказите
за издаване на тези изчерпателно посочени актове да имат характеристиките на
индивидуални административни актове.
Предвид изложеното и на основание чл.159, т.1
и т.4 от АПК вр. с чл.219, ал.1 от ЗУТ
Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.С.Д. *** против писмо №94ЦЦ-536-1#5/14.01.2021 година на кмета на община Велико
Търново и против писмо №94ЦЦ-536-1#1/18.02.2021 година на кмета на община Велико Търново и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: