РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-009661 от
11.10.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на К. Е. Х., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, с по своята същност е недопустим административен акт,
като предлага същото да бъде отменено. Жалбоподателят Х. се явява пред
съда и поддържа жалбата, като сочи, че според него наказанието 500 лева и
глоба и една година лишаване от правоуправление е прекалено тежко за
нарушението, той имал документи за скутера, но не могъл да регистрира,
защото не си бил оправил ауспуха.
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив
не изпраща представител, в писмено становище посочва, че не са налице
1
съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 21.10.2021г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив, чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив на 22.10.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.06.2021г., в село П., П. Д. Д. – в качеството му на *** в сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив установил, в същото населено място,
по *** се движело МПС – мотопед „Априлия“, без регистрационен номер, с
рама № ***. След като спрял последното МПС за проверка Д. установил, че
същото, било управлявано от жалбоподателя К. Е. Х., ЕГН:**********, както
и че мотопедът не бил регистриран по надлежния ред.
С оглед на горното, на място П.Д. съставил АУАН с бланков № 445712
от 14.06.2020г. срещу жалбоподателя К. Е. Х. за нарушение на чл.140 ал.1 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал,
като не отразил възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
2
установява предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното.
Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените
доказателства, напротив – жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка и изрично сочи, че не желае да бъде разпитван актосъставителя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., като за актосъставителя следва да се
има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от
ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което К. Е. Х., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това че на 14.06.2021г., в село П., по *** е управлявал МПС – мотопед
„Априлия“, без регистрационен номер, с рама № ***, което не е регистрирано
по надлежния ред.
В този смисъл по делото не се спори, както и се признава от
актосъставителя, че мотопед „Априлия“, с рама № ***, което не е
3
регистрирано по надлежния ред. В случая надлежния ред е посочен в Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.29, ал.2 от Закона за храните, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Следва още да се отбележи, че същото деяние е дори криминализирано
съгласно разпоредбата на чл.345, ал.2 от НК, от което е видно, че подобен тип
деяния не могат да бъдат определени като такива с незначителна обществена
опасност, независимо от вида на превозното средство.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.175,
ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата, за така описаното нарушение
е предвидено административно наказание - лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лева. В случая е определено наказание в максималния възможен размер, а
именно – глоба в размер на 500 лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен
като необоснован. Действително, правилно е посоченото в наказателното
постановление, че жалбоподателя е многократно наказван за нарушения на
ЗДвП, което обосновава налагане на наказание в по-голям размер от
минималния. Следва обаче от друга страна да се съобрази, че в случая се
касае за управление на МПС – мотопед, което общоизвестно, предвид своя
вид и характеристики, а именно – малки размери и мощност, както и
споделяне на общи елементи с велосипедите, не е МПС, чието управление да
разкрива възможно най-голямата степен на обществена опасност, вложена от
законодателя в разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по
4
пътищата. Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва да
бъдат коригирани към предвидения от закона среден размер, а именно – глоба
в размер на 300 лв. /триста лева/, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 9 /девет/ месеца, като намери същото в този му размер за
достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН,
предвид вече посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ
от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-009661 от
11.10.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на К. Е. Х., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата,
като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата административно наказание – глоба в размер на 500
лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, до
размер от – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 9 /девет/ месеца, като
ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5