Мотиви към присъда № 35/24.06.2013г., постановена по НОХД № 740/2011г. по описа на Окръжен съд гр.П.

 

Производството е образувано по внесен  обвинителен акт против Л.М. ***, обл.П. българин, бълг. гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 02.07.2007г. около 01.38ч. местно време, в Р. .С., на магистрала А-1, в участъка М-Ц., на 3,7 км. От пътен пункт „Т.“, в канавката до пътното платно по посока гр.М., умишлено умъртвил българския гражданин М. Б. ***, по начин и със средство опасно за живота на мнозина- неустановена марка и модел огнестрелно оръжие калибър 6,35 мм. с износена цев, без отражател- престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл.115 от НК.

В последното проведено съдебно заседание по делото прокурора извърши изменение на обвинението, съобразно което подс. Л.М.А. с посочена по-горе самоличност е обвинен в това, че на 02.07.2007г. около 00.38ч. местно време, в Р. .С., на магистрала А-1, в участъка М-Ц., на 3,7 км. От пътен пункт „Т.“, в канавката до пътното платно по посока гр.М., умишлено умъртвил българския гражданин М. Б. ***, по начин и със средство опасно за живота на мнозина- неустановена марка и модел огнестрелно оръжие калибър 6,35 мм. с износена цев, без отражател- престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 вр. чл.115 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от С.С.М. и Б.М.Б., против  подсъдимия Л.М.А., за обезщетяване на причинените от престъплението- предмет на настоящето наказателно производство неимуществени вреди в размер на 70 000лв., за всеки  от ищците, или общо за сумата от 140 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане 02.07.2007 година, до окончателното изплащане на сумата, с правно осн.чл.45 от ЗЗД.

С.С.М. и Б.М.Б. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство с повереник адвокат Д.Д. ***.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че същото е доказано в хода на проведеното съдебно следствие, поради което пледира за постановяване на реална присъда спрямо подсъдимия. Гражданските ищци и частни обвинители чрез повереника си адв.Д. поддържат повдигнатото обвинение, изразяват становище, че същото е доказано по несъмнен начин и пледират за постановяване на ефективна присъда по отношение на подсъдимия, както и за уважаване на предявените искове в пълен размер и присъждане на направени деловодни разноски.

Подсъдимият Л.М.А. се явява лично и със служебния си защитник си адв. П.В. ***, не признава вината си и моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитата в лицето на адв. П.В. пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявените граждански искове, като изразява становище, че обвинението по отношение на Л.А. не е доказано по несъмнен начин.

П.ски окръжен съд като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след преценка становищата на страните, намира за установено следното :

Подсъдимият  Л.М.А. работел като шофьор в ЕТ“****“ гр.П.. Към 01.07.2007г. същият осъществявал курс с крайна дестинация Р. Ф. с поверения му т.а. „******“ с рег. № *****, с ремарке рег. № ***. На горната дата около 22.30ч. местно време подсъдимият с управлявания от него товарен автомобил бил в Република .С. и се движел по магистрален път ***** по посока крайната си дестинация.

В същият ден и по същото време пострадалият М. Б. М., който работел във фирма „***“ ООД гр. П. управлявал т.а. „******“  с рег. ****** осъществявайки международен превоз в посока И. и също се движел по магистрален път *** в същото направление като подсъдимия. Двата товарни автомобила се движели в малък времеви интервал един от друг като от данните от контролно охранителните камери на магистралния път получени чрез трансфер  на наказателното производство се установява, че първо е преминавал т.а. управляван от М. М. и малко след това автомобилът управляван от подс. Л.А..

В 00:37:54ч. местно време охранителна камера № ** находяща се на 3,7 км. преди контролен пункт „Т.“, на виадукт между В. и П, в участък 637, в близост до км 5.1 на автомагистрала ** в Р..С., заснема спиране на товарен автомобил, който включва аварийните си светлини и веднага след него спиране на втори товарен камион с ремарке. Непосредствено след това преминават три, последвани от още два товарни камиона, които закриват за няколко секунди спрелите МПС от полезрението на камерата. Двата камиона остават спрели, с включени аварийни светлини, едни зад друг до 00:43:44ч., когато предният от двата камиона потегля и напуска полезрението на камерата.  Поради ниската резолюция на камерата, отдалечеността и от местопроизшествието и слабата осветеност, не могат да се идентифицират рег. Номера и индивидуализиращи белези на спрелите и преминаващите товарни МПС-та. В 00:44:58 ч. към останалия неподвижен камион с ремарке се приближава автомобил на ДАРС /служба отговаряща за пътищата в .С./ с включени сигнални светлини. В този автомобил са  свидетелите К.Б. и  С. Л.. Същите заварват на мястото т.а. с рег. ****** с включени фарове и габарити и работещ двигател.В дясно от превозното средство по посока движението му, на метър и половина от банкета по очи лежал пострадалият М. в очевидно безпомощно състояние, но все още жив. Впоследствие е установено, че същият е прострелян с огнестрелно оръжие в главата. М. е откаран в болнично заведение в гр.М., където починал вследствие нараняванията си на същия ден в 10.02ч. местно време без да идва в съзнание.

Така приетата от съда за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Властите на Р..С. образували наказателно производство, в рамките на което са извършени първоначалните действия по разследването, след което е приет  трансфер на наказателното производство с постановление № 11583/16.07.2007г. на ВКП на РБ.

Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.478, ал.4 НПК материалите от трансферираното производство следва да се ползват при разглеждане на настоящето наказателно производство след преценка на доказателствената им стойност съобразно българското законодателство.

Подс.А. дава обяснения, в които не се признава за виновен и завявява, че не знае нищо за случилото се, тъй като изобщо не е спирал по време на преминаването си през .С..

Съдът намира, че тези негови обяснения не се опровергават по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

В хода на същото са събрани множество гласни доказателства, които обаче в голямата си част са само с косвена доказателствена стойност и не касаят времето на извършеното престъпление.

Показанията на свидетелката С.С.М.- съпруга на пострадалия М. М., тези  на Б.М.Б. и на М. С. в, доведен син на убития, имат значение единствено за установяване на обстоятелствата свързани с обосноваване размера на неимуществените вреди по предявения граждански иск.

Единствено относимо към предмета на доказване обстоятелство което се установява от тези показания е, че пострадалият М. е пътувал сам при последния си курс.

От показанията на свидетеля Ц.Т., началник транспорт на фирма „***“ ООД гр. П. се установява, че пострадалия е работел като шофьор, извършвал е международни превози, бил е скромен и неконфликтен човек. Последният му курс е бил за И., където е трябвало да закара обувки от завод в гр.П.Свидетелят твърди, че пострадалия е пътувал сам, тъй като курса му е бил кратък и, че след инцидента не е установено да липсва нещо от товара.Курсът е бил довършен от свидетеля С.С., който е бил командирован за да получи камиона, да откара стоката до крайната дестинация и да върне камиона в България след освобождаването му от словенските власти.

От показанията на свидетеля К.Л.Г. се установява, че същият е работодател на подсъдимия. Курсът който е следвало да осъществи с А. бил до Ф. и И, пътувал е сам. Свидетелят твърди, че той лично е получил управлявания от А. товарен автомобил от митницата в гр.В.. При отиването му там, същият е бил запечатан. Бил е в добро техническо състояние. Свидетеля твърди, че е разбрал от полицията, че А. е издирван, но не му се е обаждал по мобилния телефон за да го пита какво е станало.

В този смисъл са и показанията на свидетеля К.Г., управител на ЕТ „В.Г.“ П., чиято собственост е т.а. управляван от подс. А.. Този свидетел твърди, че не е изпращал втори шофьор с А., но не изключва възможността подсъдимия да си е взел нерегламентирано придружител. И двамата свидетели твърдят, че не са имали проблеми с А. във връзка с работата му.

От показанията на свидетеля П.Н., управител на фирмата работодател на М. М. не се установяват релевантни към предмета на доказване обстоятелства, освен факта, че М. е служител на фирмата, пътувал е сам, без пом. шофьор в направление Италия, при който курс е станал процесния инцидент, за който свидетелят е узнал първоначално от обаждане на журналист от .С..

Свидетеля С.К. е колега на починалия М.  М., работел при същия работодател. Той е лицето, което е изпратено за да получи управлявания от М. камион от властите на .С.. Твърди,  че същият е бил запечатан е и разпечатан в негово присъствие от полицията.След това е разтоварен и е направен оглед. След това камиона отново е бил натоварен и е предаден на К.. Бил е разпитван от словенските власти, взети са му пръстови отпечатъци. По отношение на М. свидетелят заявява, че е работел с него само по време на един курс за около 10 дни, като човек бил спокоен, не проявявал агресивност.

Показанията на свидетеля В. дадени в хода на съдебното следствие не се кредитират от съда. Този свидетел първоначално твърди, че не познава подс.А.. След това изказва твърдение, че е контактувал с А. защото се е интересувал от това дали може да получи работа във фирмата работодател на подсъдимия. Тъй като свидетелят заяви, че не си спомня част от обстоятелствата, за които е разпитан в хода на досъдебното производство и предвид констатирани противоречия, показанията му от същото бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2 НПК. От тези показания става ясно, че свидетеля преди около 2 години взел на промоция две карти на „*****“ и едната от тях предоставил на свой познат на име П. от с.Т.

От показанията на свидетеля М.Д.П. се установява, че той е приятел на подс. А. и го е придружавал в предходен курс до Ф.. От тези показания не се установяват обстоятелства, които пряко са свързани с датата на престъплението и с инкриминираното деяние. Следи с ДНК профил на този свидетел са намерени по веществени доказателства- угарки от цигари, намерени при оглед на камиона управляван от подс.А. след задържането му в гр.В.. Същите са били предмет на изследване от съответна ДНК експертиза, изготвена от в.л. И.Г..

Сходни обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля Ц.П., който също е приятел на подс А. и твърди, че го е придружавал веднъж, когато е правил курс до Ф.. Този свидетел твърди, че е разговарял често по телефона с А. но предвид заявеното обстоятелство, че не си спомня дали е разговарял по телефона с него при поведения последен курс, показанията му от досъдебното производство бяха прочетени на основание чл.281, ал5, вр., ал.4, вр., ал.1,т.2 НПК.

От тези показания се установява, че по време на последния курс извършен от А. са провеждани телефонни разговори от телефона на свидетеля, но обикновено е звъняла съпругата на А. и са разговаряли по семейни въпроси.

От показанията на свидетеля В.А. също се установява, че през 2007г. е придружавал подс. Л.А. при извършван курс до Ф., различен от този, който касае настоящето наказателно производство. Този и предходния свидетел твърдят, че познават добре подсъдимия и го описват като спокоен и неконфликтен човек.Твърдят, че не са видели да е притежавал средства за самозащита.

От показанията на С.Д. се установява, че същата е спедитор във фирмата работодател на подсъдимия, че същият е трябвало да пътува в последния осъществен от него курс до Т., Ф.. Свидетелят твърди, че е поддържала връзка с шофьорите непрекъснато по телефон, тъй като трябва да знае във всяко време къде се намират камионите, кога ще бъдат разтоварени за да се търси товар в обратно направление. Твърди, че с А. се е чувала ежедневно по предоставения му служебен мобилен телефон. В един от дните не го намерила, но той се обадил по-късно за да каже, че е разтоварил и свидетелката може да му търси обратен товар. В останалата им част показанията на свидетелката касаят принципна организация на работата и документооборота на фирмата и нейни предположения за възможните маршрути по който е следвало да се прибере А., които обстоятелства не са относими към предмета на доказване. 

Съдът намира, че показанията на свидетеля П.С. нямат пряко отношение към предмета на делото.От същите е видно, че той е бил зам.директор в ОД на МВР В. и като такъв е внесъл документите свързани със задържането на А. от Гранична полиция в Окръжна прокуратура.

Свидетелят В.В. дава показания, от които се установява, че е бил командир на отделение в гранична полиция, в което си качество е взел участие при задържането на подс.А. в ГКПП В.

От показанията му е видно, че А. и управлявания от него товарен автомобил са били обявени за издирване от Интерпол. При преминаване на  граничния пункт, водача е бил извикан за проверка, дошъл доброволно, не оказал съпротива и не възпрепятствал по никакъв начин граничните служители. Свидетелят докладвал на началника си А.И.. В. твърди, че по отношение на А. бил извършен личен обиск по предвидения за това ред, за което е съставен протокол. В него са намерени единствено ключове, цигари и мобилен телефон. А. видимо нямал следи от наранявания. Бил притеснен и проявил нервност,тъй като не знаел за какво го издирват. След това бил предаден на мобилна група от ГУП В. Управлявания от А. камион бил преместен за да не пречи и запечатен.

В този смисъл са и показанията на свидетеля А.И., който към онзи момент е бил началник смяна на КПП В.. И. твърди, че служебно е бил уведомен за обстоятелството, че А. е предполагаем извършител на престъпление. При задържането му е бил хладнокръвен, но не е проявявал агресия. Свидетелят твърди, че е имало данни за А., че може да е въоръжен и опасен, поради което била извършена проверка на управлявания от него камион с помощта на специално обучено за търсене на взривове куче, но нищо не било открито. Бил извършен личен обиск, при който не било намерено нито огнестрелно, нито хладно оръжие.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П.С., служител на гранична полиция, който е участвал при задържане на А. и управлявания от него товарен автомобил. От показанията на този свидетел се установява, че след преминаване на пункта камиона е отбит, а водача е свален.Същият не е оказал съпротива.Бил е претърсен, както и камиона му като служителите са търсили „опасни предмети“. Такива не са открити. Свидетелят заявява, че не е сигурен дали камиона на А. е бил запечатен след претърсването, но със сигурност е оставен под охрана.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Н. Ц., който към онзи момент е работел като контрольор в гранична полиция.

В подкрепа на горните показания са и показанията на свидетеля Д.И.Г., който към онзи момент е бил началник на КПП В. Същият твърди, че в това си качество е уведомен за извършеното задържане в 8.30ч. сутринта при идването си на работа. Запознал се с постъпилото искане от Интерпол и осъществил координацията между различните служби, които имат отношение по случая. Твърди, че пряко не е участвал в извършване на претърсванията на камиона и личния обиск на задържания. По късно бил извършен оглед на т.а. от служители на НСС. В същият ден товарния автомобил бил запечатен в присъствие на подсъдимия. Не контактувал лично със задържания, не му е направило впечатления нищо в поведението му.

Показанията на свидетелката Р.П.,*** са без съществена доказателствена стойност. По принцип те кореспондират с посочените по-горе показания на нейни колеги, но не съдържат конкретика свързана с извършените действия по задържането на А.. Свидетелката заявява, че работното и място е било на половин километър от мястото, където е осъществено задържането.

В хода на съдебното следствие бе изготвена съдебна поръчка за призоваване на свидетелите К. Б. и С. Л., служители на ДАРС /служба за поддръжка на пътищата в Р..С./, които са първите лице пристигнали на местопроизшествието. Горната съдебна поръчка бе изпълнено от съдебните органи на Р..С., но двамата свидетели не се явиха пред настоящия съдебен състав. Предвид горното и на основание чл.281, ал.1, т.3 НПК, в хода на съдебното следствие бяха прочетени показанията им, които са дадени по трансферираното наказателно производство, като от протоколите /л.26-28 от том 9/ е видно, че се касае за показания дадени пред съдия.

Показанията на двамата свидетели са с почти идентично съдържание. От същите се установява обстановката на местопроизшествието непосредствено след извършеното престъпление, а именно, че при пристигането на местопроизшествието около камиона на пострадалия не са забелязали други превозни средства. Камионът бил със запалени габарити и фарове и работещ двигател. Пострадалият лежал на около метър и половина от банкета, по очи. При пристигане на свидетелите, пострадалият още дишал. От показанията се установява, че никой от двамата свидетели не е влизал в кабината на камиона. Вратите на камиона са намерени затворени. Бил отворен само прозореца на шофьорската врата. Никой от двамата свидетели не е докосвал и местил жертвата на престъплението до идването на полицията и „спасителите“/очевидно се касае за спешна медицинска помощ/.

От съществено значение за разкриване на обективната истина е заключението на видеотехническата експертиза изготвена от в.л. Й.Д. / л.108,т.15/. Същата е изследвала дискове със записи от видеохранителните камери на магистрален път *** в .С., предоставени с трансферираното наказателно производство. Съдът намира, че същите представляват веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК и съобразно нормата на чл.478, ал.4 НПК могат да бъдат ползвани като такива в настоящето наказателното производство, респ. по отношение на тях е допустимо изготвяне на съответна експертиза. В този смисъл е ******* г., според което : "Случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване, могат да се ползват като веществени доказателства...Няма никаква процесуална пречка снимките от видеокамерата ...от времето на инцидента да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията за достоверността им може да се проверява чрез различни процесуални способи, вкл. и експертиза. Неправилно е те да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал. 1 НПК".

От горното заключение на първо място се установява, че предоставените за изследване видеозаписи са автентични.По тях не са установени следи от манипулация, изтриване, заличаване, монтаж или промяна на тайм кода.

В отговор на въпрос № 2, вещото лице е посочило, че описаното съдържание и хронология на проследяването на т.а. с рег. № ********** и втори товарен автомобил с рег. № *********** по магистралата и контролните пунктове по протежението представено на страници 51-58 от материалите по делото, отговаря на заснетото от камерите.

От съществено значение за установяване на обективната истина са отговорите на въпрос № 3 и 4 от заключението. Същите касаят запис на камера № 11, която е заснела местопрестъплението. От заключението е видно, че на файл, създаден в 00:37:54ч. се вижда спиране на товарен камион, който включва аварийните си светлини и веднага след него спиране на втори товарен камион с ремарке. Непосредствено след това покрай спиращите камиони, преминават три, последвани от още два товарни камиона, които закриват за няколко секунди спрените МПС-та от полезрението на камерата. Отсъствието на осветление, отдалечеността на камерата и маскирането на спиращите камиони от други преминаващи край тях не дават възможност да се определи точно маневрата довела до спиране на задния камион. От записът може единствено да се заключи, че спирането на задния камион е предизвикано от спирането на предния, тъй като той първи включва аварийните си светлини. Двата камиона остават спрели до 00:43:44ч., когато предният потегля и напуска полезрението на камерата.

В 00:44:58ч. към останалия неподвижен камион с ремарке, отзад се приближава МПС с включени предупредителни светлини на тавана.

От заключението в отговор на въпрос № 4 е видно, че записът на камера 11 е регистриран в пълна тъмнина, като от превозните средства се виждат единствено фаровете, габаритите и стоп светлините. Резолюцията на изображението е 640х480 пиксела, при което размерът на рег. номера на преминаващите МПС не надвишава 3-5 пиксела. Гореизброените фактори не позволяват да се идентифицират ДК № на преминаващи, респ. спиращи МПС в посочения в задачите на експертизата интервал 00:38 до 00:49 на 02.07.2007г.

С това заключение вещото лице прави анализ на движението на т.а. ***** с оглед заснемането му от камери преди мястото на убийството, като излага становище, че в 22:30:34ч. на превозно средство от камера преди произшествието, а именно в Д. В. е заснето преминаване на камион, чиито горен ляв/гледано по посока на движението/ габарит не свети. Три секунди по-късно камерата е регистрирала втори кадър, включващ задната част на същия камион, която представлява жълто платнище. Възоснова на тези данни и предвид конфигурацията на предната решетка на този т.а., вещото лице изразява становище, че се касае именно за т.а. управляван от подс. А..  Това заключение касаещо начинът, по който е идентифициран т.а. управляван от подсъдимия на кадрите от контролноохранителните камери преди местопроизшествието, кореспондира със заключението по тройната видеотехническа експертиза.

Основния белег по който е идентифициран т.а. управляван от подс.А. преди местопрестъплението е несветещия горен ляв по посока на движението му габарит. В отговор на въпрос №4 вещото лице е посочило, че на записа от камера № 11 /заснела местопрестъплението/ от заснетите превозни средства се виждат единствено фаровете, габаритите и стоп светлините.При допълнителният разпит на вещото лице Д. в съдебно заседание на 10.07.2012г. бе извършено и възпроивеждане на въпросните записи. В отговор на въпрос на защитата досежно това дали въпросната камера е заснела именно камиона на подс.А., вещото лице отговаря, че единствения начин да бъде идентифициран същия е по неработещия ляв габарит, което означава, че този белег може да се види само на записи, които са заснели насрещно автомобила, но не и на такива, в които са заснели задната му част, какъвто е случая със записа на камера № 11.

От изложеното до тук съдът намира, че с това заключение не се установява спрелия и потеглил впоследствие товарен автомобил да е именно този управляван от подсъдимия. От видеозаписа е видно, че във времевия отрязък до идване на аварийният автомобил преминават поне още 5/три, а после още два/ товарни автомобила, които също не са идентифицирани.

Заключението по тройната видеотехническа експертиза изготвена от в.л. М.Й., А.Д. и Б.Ж. /л.469 и сл. от том 2 на съдебното производство/ не е в противоречие със заключението на в.л. Д. по единичната такава. Тези вещи лица са изготвили хронология на движението на т.а. с ДК****** и  ***** възоснова на данните от видеоохранителните камери. От заключението е видно, че т.а. с ДК№ ********* не е заснет никъде по трасето преди местопроизшествието по начин даващ възможност да се види контролния му номер. Изводи за това, че заснетия товарен автомобил е именно този управляван от подс. А. се извеждат от факта, че заснетият товарен автомобил е с несветещ горен ляв габарит и жълто платнища, които белези ведно с номера на тази автомобил са регистрирани при преминаването му през пункт Т. за времето от 00:47:06 до 00:47:36 на 02.07.2007г.

Ето защо съдът приема за достоверна установената хронология на движение, от която е видно, че двата товарни автомобила са се движели в малък времеви интервал един спрямо друг, в порядъка от около 10 секунди преди местопроизшествието. Съдът не кредитира заключението му в частта, в която се твърди, че на С.,В. и П.  в 00:37:54 е регистрирано спиране и на двата изследвани автомобила, тъй като в обстоятелствената част на заключението изрично е записано, че файловете са с резолюция 640х480 пиксела, с недостатъчна запълненост на кадрите от заснеманите обекти поради отдалечеността и гледната точка, което не позволява да се идентифицират номерата на преминаващите МПС-та. Записите са в тъмната част на денонощието и са регистрирани при отсъствие на осветление, като от превозните средства се виждат единствено фаровете и не е възможно да се определят марка и модел на преминаващите МПС.

По отношение движението на двете МПС-та са изготвени и автотехнически експертизи, основани на данните на иззетите като веществени доказателства тахо шайби.

         От заключението по приетата автотехническа експертиза на в.л. А.А./ л.120 и сл. том 4/ е видно, че за т.а. с ДК№ ***** са представени за изследване 12 тахошайби за времето от 15,42ч на 02.07.2007г. до 01.30ч. на 10.07.2007г. Горният период е след извършване на инкриминираното деяние, поради което поради липсата на тахошайби от предходен период не може да се направи анализ как се е движел управлявания от подс. А. автомобил преди и по време на престъплението. Такъв анализ е направен само и единствено за т.а. с ДК****** управляван от постр. М.. От горното заключение се установява, че малко преди последното спиране на процесния автомобил, когато е извършено убийството, той е започнал движение с постоянна максимална скорост ок. 90 км/ч по автомагистралата, която скорост е поддържал в продължение на 9 минути. След това е имало спиране за около 2 минути и последващо ускоряване до 50-55 км/ч, с която скорост т.а. се е движел в продължение на около 2 минути и е последвало окончателно спиране в 01.32ч. Във връзка с така посочения час, при разпита вещото лице уточнява, че тахографският апарат отчита времето по Гринуич, както и, че са възможни разлики в отчитане на времето според настройките на тахографския апарат, респ. настройките на видеокамерите.

         Възоснова на така установеното движение на т.а с ДК******, в отговор на поставена по експертизата задача, това вещо лице изразява становище, че от записа на тахографа за последните две минути и половина се установава, че в продължение на 2 минути процесният товарен автомобил се е движел със скорост в диапазона 50-60 км/ч, водачът е ускорявал и намалявал скоростта си чрез спиране 3 пъти, което не би следвало да му се налага при движение по автомагистрала. Ето защо вещото лице изказва предположението, че някой е пречил на нормалното движение на този товарен автомобил. От графиката на последното спиране е видно, че окончателното спиране е било интензивно и е извършено бързо. От заключението на вещото лице е видно също така, че последната тахошайба, която отразява и движението към момента на престъплението не е поставяна и сваляна правилно и своевременно. Тя е престояла в тахографа повече от 24 часа.Шайбата с дата 01.07.2007г. е датирана неправилно, поставяна е и изваждана няколко пъти след убийството, което обяснява превъртането и за повече от 24 часа.

         В хода на съдебното следствие, по искане на страните бе назначена и приета автотехническа експертиза, изготвена от в.л. маг. инж. П.Д.Д. /л.404 и сл. от том 2 на съдебното производство/, чиято задача бе да установи как са се движели двата товарни автомобила при навлизането на територията на .С. един спрямо друг, на каква дистанция са се намирали и при установяване скоростта на движение на т.а. управляван от А., какво е било необходимото време за да измине разстоянието от пункт Д.В. до пътна станция Т. и какъв е приблизителния част на пристигането му там.

         В.л. Д. дава заключение, че т.а. с ДК****** е влязъл на територията на .С. през граничен пункт, който е на ок. 130 км. от мястото на произшествието и съобразно приложената по делото тахографска шайба  съответства на пункта между  У. и .С. на път М 70. Горното е реализирано около 23.20ч. Дистанцията между процесните два т.а. до спирането на отбивката на магистрала М.-Л. е била ок. 143,73м. Скоростта на движение на управлявания от пострадалия автомобил до спирането му на отбивката, където последния е бил намерен е със средна числена стойност 57,5 км/ч. За т.а. с ***** вещото лице е отговорило, че липсват данни за навлизането му в .С.. Съдът намира, че не следва да кредитира заключението на това вещо лице в отговор на въпрос № 4 от експертизата, т.к. същия се основава на предположения досежно обстоятелството, че товарният автомобил засякъл този на пострадалия е именно управлявания от подс.А.. Това обстоятелство не се установява от видеозаписите, които са предмет на изследване в обсъдените по-горе две видеотехнически експертизи, от които се установява, че от тези записи не е възможно да се идентифицира МПС-то което спира, и впоследствие потегля от местопроизшествието. Налице е и предположение за скоростта на движение на т.а. с *****, доколкото по делото е установено, че липсват тахошайбите отразяващи движението на т.а. с ***** за този участък от пътя, от които може да се направи извод за скоростта на движение на този автомобил, а такива изводи не могат да се направят по записите от охранителните камери, т.к. същите не отразяват подобна информация. При разпита на това вещо лице в съдебно заседание се потвърждава изложеното от предходната автотехническа експертиза, че т.а. управляван от пострадалия е намерен с тахошайба, на която е отразена дата на поставяне 30.06.07г.

Заключението по приетата ДНК експертиза на веществени доказателства /  л.11 и сл. том 4/ е без съществено значение за установяване обективната истина по делото. Същата е изготвена в хода на разследването  с цел установяване дали по откритите при огледа на местопроизшествие угарки от цигари са налице биологични следи принадлежащи на свидетелите В.А. и Ц.П., за които са налице данни, че са придружавали подс.А. при предходни негови курсове до Ф..От тази експертиза не се установяват релевантни към предмета на доказване обстоятелства. Заключението е,че ДНК профилите изолирани върху веществените доказателства не съвпадат с тези на свидетелите.

От ДНК експертиза на веществени доказателства изготвена от в.л. Н.Т. / л.47, том 18/ е видно, че същата е изследвала веществени доказателства иззети при огледа на местопроизшествието от словенските власти, а именно кожна материя от вратата на водача от т.а. управляван от пострадалия, такава материя от другата врата и угарки от цигари иззети от кабината на камиона. Съобразно заключението, по кожена материя от лявата страна за изкачване в камината на  пом. шофьора е изолиран клетъчен материал, който съвпада с ДНК профила на  М. М.. Такъв материал е изолиран и от трите изследвани угарки от цигари иззети от пепелника на пътното превозно средство под № 7 и по двете изследвани цигари иззети от пепелника на пътното превозно средство под № 12.

Според вещото лице, клетъчният материал по обект № 32, представляващ кожена материя от дясната ръчка за качване в кабината откъм пом. шофьорската страна не принадлежи нито на пострадалия, нито на подсъдимия по делото.

Същото вещо лице е дало и заключение по назначена ДНК експертиза по отношение на веществените доказателства иззети при огледа на т.а. управляван от подс. А. /л.53 и сл. том 18/. От заключението е видно, че от иззетите от кабината на камиона два броя хартиени чаши за капучино, един брой хартиена чаша от кафе „С.“, два бр. бутилки от минерална вода и угарки от цигари с номера 1,2 и 3 е изолиран клетъчен материал с ДНК съвпадаща с тази на подсъдимия. По останалите веществени доказателства, а именно 7 бр. фасове с жълт филтър намерени в пепелник отляво на дясната седалка и 1 клечка кибрит- горяла е установен ДНК профил от двама различни мъже, които се различават и от профила на А..

Последните две експертизи по отношение на изолираните ДНК профили непринадлежащи нито на пострадалия, нито на подсъдимия по делото, са послужили за изготвяне на приетото по делото заключение по ДНК експертиза на в.л. И.Г.- починал към момента на съдебното следствие /л.59 и сл. том 18/. Горните заключения са приети чрез прочитането им със съгласие на страните и от същото се установява, че  биологичния материал намерен по веществените доказателства от камиона на подс. А. и по-конкретно фасове от цигари, по които не е установен профил на А., принадлежи на свидетеля М.Д.П., който в разпита си заявява, че е пътувал с подс. А., но в рамките на предходен курс като придружител.

От горното заключение е видно, че установения биологичен материал по дясната ръчка за качване в кабината откъм пом. шофьорската страна на т.а. управляван от пострадалия не принадлежи на свидетеля П..

Това вещо лице е изготвило и заключение по ДНК експертиза /л.67 и сл. том 18/  със задача да сравни неустановените ДНК профили от т.а. на пострадалия с този на свидетеля С.С.К., за който по делото е установено, че е колега на пострадалия, който е бил изпратен от фирмата работодател на последния да получи камиона от словенските власти.От заключението е видно ,че  неидентифицираните ДНК профили не принадлежат на този свидетел.

 

         Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, изготвена от в.л. М.Д. /л.34 от том 4/ е изследвала веществени доказателства иззети при проведен в гр.В. оглед на т.а.“******“ с ДК№ ****, управляван до този момент от подс.А.. От това заключение се установява, че по веществените доказателства намерени в купето на камиона, а именно два бр. хартиени чаши за капучино, един бр. хартиена чаша за кафе, бутилка минерална 2 бр. бутилки от минерална вода и угарки от цигари номерирани с 1,2 и 3 е намерен клетъчен материал, който принадлежи на А.. По угарките от цигари от плик с надпис :“ 7 бр. фасове с жълт филтър намерени в пепелник отляво на дясната седалка и 1 клечка кибрит- горяла“ е установен клетъчен материал от двама различни мъже, с ДНК различно от това на А..

         Дактилоскопната експертиза /л.42 и сл., том 4/ изготвена от в.л. Л.Ш., Б.Д. и Н.А. е изследвала дактилоскопни следи иззети при оглед на т.а.“******“ с ДК№ ****, управляван до този момент от подс.А..От това заключение се установява,че всички намерени при този оглед следи принадлежат на подс.А.. Не са открити и иззети такива, принадлежащи на други лица. Извод- установява се единствено безспорното обстоятелство, че т.а. е бил управляван от подсъдимия.

         Съдебномедицинска експертиза № 108/07г., л.57 и сл. от том 4., изготвена от в.л. д-р. А.А.. Касае се за СМЕ на веществени доказателства предоставени от властите на Р..С., а именно вишневочервена тениска и сини къси мъжки панталони, които са принадлежали на пост. М., както и за заключение по отношение на взаимното разположение на извършителя и пострадалия към момента на причиняване на огнестрелните наранявания на М.. От това заключение се установява, че по представените за изследване дрехи са установени следи от кръв, които принадлежат само на пострадалия. Не са установени такива следи, чиито генетичен профил да е различен от този на М.. Изхождайки от данните от протокол за аутопсия №492/07г. на щатен съдебен експерт прим. асист. маг. Р.К. специалист патолог при Обща болница М., в.л. д-р.А. дава заключение, че по тялото на М. са установени две огнестрелни наранявания – в областта на дясното слепоочие и в тила на главата. Предвид  локализацията на същите и посоката на раневите канали преценени при изправено положение на тялото на пострадалия, първоначално той се е намирал в дясно странично положение по отношение на нападателя си при произвеждане на изстрелите. Това положение на тялото се е променило в процеса на опита му да избяга, при което е получено второто нараняване в тила на главата, чиито раневи канал е с посока отзад напред и отгоре надолу, най-вероятно при последвало приклякане или падане върху терена.От резултатите от проведените изследвания на кожата в областта на огнестрелната рана на дясното слепоочие е установено наличие на недоизгорели частици барут, което сочи,че изстрела е произведен в границата на близката дистанция. Вещото лице изразява становище, че доколкото ръстовите характеристики на починалия М. и подс.А. са почти еднакви / налице е разлика от порядъка на 3 см./, то това може да обясни и хоризонталната посока на раневия канал от огнестрелното нараняване в областта на дясното слепоочие, при произвеждане на изстрел с опъната ръка и прицелване на нивото на очите на нападателя. В последната си част съдът намира,че в заключението се изказва предположение, което не се основава на събрани по делото доказателства досежно авторството на деянието и само косвено установява теоретична възможност извършителя да е лице с ръстови характеристика като на подсъдимия. В подкрепа на този извод на съда следва да се посочи, че това вещо лице, при разпита си, на въпроси зададени от страните уточнява, че раневия канал се описва винаги  при изправено положение на тялото, а какво е било реалното положение на тялото спрямо стрелеца не може да се каже. То би могло да е различно от описаното. Единственият начин да се установи това е по др. данни които са получени в хода на разследването.

         От заключението на д-р. П.Д. по СМЕ за освидетелстване на живо лице /л.88, т.4/ е видно, че към 27.07.07г. по тялото на подс. Л.А. не са установени пресни белези от наранявания. Единствено е установен белег на челото с давност 8 год. Горното освидетелстване очевидно е извършено с оглед установеното по делото обстоятелство, че на местопроизшествието е намерен нож с дължина 23 см., като органите на разследването в Р..С. непосредствено след огледа на местопроизшествие са обявили издирване на лице с наранявания от нож, доколкото са приели, че същият е използван при самоотбрана от страна на пострадалия./Словенските власти са изследвали биологична следа открита по иззетия при огледа на местопроизшествието нож. В доклад имащ характера на заключение по назначена биологична експертиза, приложен на л.47 и сл. на том 7 от досъдебното производство е отбелязано, че намерената следа има профил, който е еднакъв с този на пострадалия/.

         От заключението на д-р Д. се установяват и физическите белези на подс. А. и по-конкретно неговия ръст, което обстоятелство е от значение за отговор на задача по предходната експертиза, свързана с възможността първия от изстрелите да е произведен от лице с физическите характеристики / и по-конкретно ръст/, на подсъдимия. Както бе посочено по-горе, съдът намира,че в тази и част предходната експертиза изразява предположение и установява единствено теоретична възможност извършителя на престъплението да е лице с ръстовите характеристики на подсъдимия.

         Заключението на в.л. Н.Р. по приетата морфологична експертиза /л.79 и сл., том 4/ е изследвало иззети при извършен оглед от страна на словенските власти на т.а. управляван от пострадалия драскотини с отнемане на боя. От това заключение е видно, че не са установени частици от боя на друг автомобил, поради което не може да се направи извод за това какво е причинило въпросните одрасквания.

         По делото е приета  съдебно-психиатрична експертиза изготвена от в.л.д-р Р.С. и психолога Л.Б. /л.92 и сл. т.4/, от която се установява, че подс. Л.А. не показва данни за повишена агресивност в поведението си. Степента на манипулативност е разбираема в контекста на ситуацията. А. не страда от психични заболявания, в състояние е да дава достоверни обяснения за факти и обстоятелства от значение за делото /ако желае/ и да участва в наказателното производство. Горната експертиза дава основание да се приеме,че подс.А. е вменяем по смисъла на чл.31, ал.1 НК и може да участва в наказателното производство, доколкото за него не се  установяват предпоставките по чл.33, ал.1 НК.

         Между това заключение и заключението по съдебно-психологичната експертиза изготвена от в.л.Л.К.Х.- С., Т.Б.Т. и В. В.В. /л.96 и сл. от т.16/ е налице известно противоречие, доколкото второто заключение в първата си част дава различни личностни характеристики на подс. А., а именно, че същият е прикрито агресивен, склонен да избягва директно конфронтиране и конфликти, тъй като е  амбивалентен и несигурен във взаимоотношенията си с околните. В случаите когато се почувства застрашен е външно обвинителен и манипулативен, с нестабилна самооценка, влияеща се от външни фактори. Вещите лице изразяват становище, че А. е лице с проблемна употреба на алкохол, която оказва негативно влияние върху междуличностните отношения и дейността. В другите си части заключението изследва достоверността на обясненията и искреността на даваните отговори от подсъдимия на поставяни му въпроси във връзка с предмета на делото.  Съдът намира, че не следва да кредитира данните от това заключение по следните съображения:

         Същото се базира на полифизиографско изследване целящо да установи достоверността на даваните от подсъдимия обяснения в досъдебната фаза на производството, т. нар. детектор на лъжата, а освен това данните за проблемна употреба на алкохол са в противоречие със свидетелските показания обсъдени по-горе в настоящите мотиви. Константна е съдебната практика, съгласно която е недопустимо резултатите от полиграфското изследване да бъдат вземани предвид при формирането на вътрешното убеждение, тъй като същите не са годни доказателствени материали. По своята същност изследването с полиграф (т.нар. „детектор на лъжата"), представлява заключение относно верността на зададени на лицето въпроси, чрез изследване на реакциите му (промяна в пулса, дишането, кръвното налягане, кожните реакции и т.н.), при отговарянето на поставените на изследваното лице въпроси, т.е. изследват се поведенческите реакции на лицето, респ. неговото процесуално поведение. Процесуалното поведение на лицата /обвиняеми и свидетели/, установено по коментираните по-горе начин и средство, не може да се счита за надлежно доказателство по делото и не фигурира сред доказателствените способи, визирани в нашия наказателен процес, чрез които се цели установяване на обективност, пълнота и всестранност на разследването. Процесуалното поведение на лицата (промените в техните физиологични реакции), може да се дължи на участието или неучастието във вменяваното им престъпление, но също така може да се дължи на някои възрастови особености, темперамент, болезнени състояния (нервни разстройства, изострена чувствителност и много други), на грешен подход към изследвания субект. Въобще констатираните физиологични промени у едно лице, могат да се дължат на много и най-различни причини, за които не би могло да се даде единен, обективен и категоричен критерий, който да е в състояние да ориентира във всеки конкретен случай органа по ръководство и решаване в наказателния процес, както и да му даде категорично обяснение за процесуалното поведение на изследваното лице. Именно затова, резултатите от това изследване не могат да бъдат поставени в основата, нито на осъдителна, нито на оправдателна присъда, но не съществува никаква пречка да бъдат използвани при събирането на оперативна информация от полицейските органи.

         От заключението на вещите лица Г.М., Ц.Н. и И.В. по назначената физикохимическа експертиза /л.101 и сл. том 4/ се установява, че по предоставените за изследване веществени доказателства, иззети при оглед на т.а. „******“ с ДК№ ****“ в гр.В., а именно черна памучна блуза с дълъг ръкав,  раирана риза /синьо-бяла/ с къс ръкав, бяла памучна тениска без ръкав и бяла тениска с къс ръкав не са установени вещества влизащи в състава на бездимните барути. По представената за изследване червена памучна тениска с къс ръкав са констатирани следи от нитроцелулоза, която е основен компонент в състава на бездимните барути, но не са установени наличие на капсулни следи от изстрел, поради което заключението е, че се касае за нитроцелулозни следи с битов произход.

         По делото е прието и заключение на вещото лице Ц.Н. по физикохимична експертиза /л.112, том 4/, което в една своя част касае заключението по предходната експертиза доколкото е изследван възможният произход на установените нитроцелулозни следи. Налице е и анализ от теоретично естество за следообразуването и основните характеристики на следите оставяни при изстрел. Според съда, релевантни към предмета на доказване са единствено отговорите на въпроси № 1 и 6, от които се установява, че следи от нитроцелулоза могат да се получат при боравене с бездимни барути, както и с лако-бояджийски материали, в т.ч. грундове с основно приложение върху дърво и кожени изделия. В отговор на въпрос 6, който е : „ В какви случаи, когато има произведен изстрел може да се установи наличие на нитроцелулоза, без да се установят следи от капсулния състав на патрона“, вещото лице е отговорило, че няма такъв случай и потвърждава заключението по предходната експертиза, че установените нитроцелулозни следи са от битов характер.

         Приетото по делото заключение на в.л. М.Б.Д. по изготвената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /л.104 и сл. том 4/ касае изследване на веществени доказателства- дрехи и бельо, принадлежащи на подс. А., иззети при оглед на т.а. „******“ с ДК№ ****“ в гр.В., за наличие на биологични следи по тях. От същото е видно, че по представените дрехи не е установено наличие на косми и следи от кръв.

          

         Съдът намира, че заключението по приетата балистична експертиза на в.л. З.З. /л.138 и сл. том 4/ не е релевантно към предмета на делото. Тази експертиза изследва намерен в домът на подс. А. *** газов пистолет при претърсване на 12.06.08г., т.е. почти една година след инкриминираното деяние и след задържането на подсъдимия на границата в гр.В..От това заключение се установява, че изследваният револвер „***“  е сигнално газов, не е преправян и не може да произведе изстрели с патрони 6,35 мм, като тези, с които е извършено инкриминираното деяние. Същият освен това е и технически неизправен и в това техническо състояние изобщо не е годен да произведе изстрел. Заключението на в.л. Г.М. по изготвената физикохимическа експертиза /л.147, том 4/ е също във връзка с този газов револвер и от същото се установява, че с него и стреляно с различни газови патрони. Въпросният револвер е бил изследван и в рамките на дактилоскопна експертиза /л.150 и сл. том 4/, изготвена от в.л. Л.Ш., който е дал заключение, че по него няма годни за идентификация дактилоскопни следи.   

         С оглед разпоредбата на чл.478, ал.4 НПК материалите от трансферираното производство следва да се ползват при разглеждане на настоящето наказателно производство след преценка на доказателствената им стойност съобразно българското законодателство. По реда на чл.283 НПК съдът е приел като писмено доказателство протокол в превод, съдържащ доклад относно изследване на биологични следи на криминална полиция на Р..С., находящ се на л.47-49 от том 7 на досъдебното производство. Съдът намира, че доказателствената стойност на същият е идентична с тази на заключение по изготвена криминалистическа експертиза на биологични следи, поради което и с оглед чл.478, ал.4 НПК следва да се ползва в настоящето наказателно производство. Предмет на изследване са наличните установени при огледа на местопроизшествие биологични следи по иззетите веществени доказателства черни чехли № 43; синьо-сиви къси панталони с червени черти; тениска с къс ръкав цвят бордо; ръчен часовник с черна каишка, нокти на покойния М. М., проба от косата и кръвта на покойния М., сгъваем нож намерен на местопрестъплението. От горното заключение е видно, че по изследваните предмети са намерени единствено биологични следи, които принадлежат на пострадалия.      

          По реда на чл.283 НПК , във връзка с разпоредбата на чл.478, ал.4 НПК, съдът е приел като писмено доказателство протокол за криминало-техническа оценка в превод на български /л.65-71, т.7/. По преценка на съда горния документ е идентичен с протокол за оглед на местопроизшествие по смисъла на НПК на РБ. В същия е описано местопроизшествието и е отразено изземването на веществени доказателства и следи от местопрестъплението, които са предмет на изследване в рамките на назначените по делото експертизи.От този протокол е видно, че вратата от страната на мястото на водача на т.а. „******“ с ДКН е намерена заключена, от което може да се направи извода, че пострадалият М. е слязъл от превозното средство преди да бъде прострелян не от шофьорската, а от другата врата.

         Иззетите при този оглед два бр. гилзи и представените от словенските власти 2 бр. проектили са изследвани в рамките на балистична експертиза, изготвена от в.л. З.З. /л. 154 и сл. том 4/. От това заключение е видно, че представените за изследване гилзи са част от патрони кал. 6,35 мм, „***“, обр. 1906г., предназначени за стрелба с пистолети кал. 6,35 мм.Същите са произведени от фирмата „*****“- Чехия, които се предлагат и в оръжейни магазини в България в опаковки по 50 броя. Съгласно заключението, представените за изследване гилзи са изстреляни с едно и също оръжие. В отговор на въпрос № 5 по експертизата, вещото лице изброява 42 възможни марки огнестрелно оръжие, с които е възможно да бъде произведен изстрел с такъв боеприпас като изразява становище, че биха могли да бъдат изстреляни и с друго оръжие, за което няма данни в масива за огнестрелно оръжие.От експертизата се установява, че изследваните проектили са част от същия вид патрони като гилзите и са изстреляни с едно и също оръжие като се изразява становище, че с оглед отсъствието на дефинирани следи от браздите и полетата на канала на цевта, не може да се определи евентуалния модел на оръжието, с което са били изстреляни. От заключението е видно, че е възможно произвеждане на изстрел с патрони кал. 6,35 мм и със сигнално-газово оръжие след преработка на същото.

         Към доказателствения обем събран в хода на съдебното следствие, по реда на чл.283 НПК са приобщени протокол за оглед на местопроизшествие от 13.07.2007г., в който е отразен извършен оглед и изземване на веществени доказателства на т.а. ****** с ДК№ ***- влекач и ремарке, след задържането на въпросния камион в митницата на гр. В.. Съдът намира, че горният протокол отразява извършване на описаното в него следствено действие по определения в НПК процесуален ред за това, поради което резултатите от него следва да се ползват в настоящето наказателно производство.Иззетите при огледа следи и веществени доказателства са изследвани по част от описаните по-горе в настоящите мотиви експертизи.

         По този процесуален ред като писмено доказателство е приобщен и протокол за претърсване и изземване в дома на подсъдимия в с.С., обл. П.ска на 12.06.08г. Протоколът отразява законосъобразното извършване на горното следствено действие след разрешение на съдия от съответния първостепенен съд съобразно изискванията на НПК, при което е иззет газов пистолет, който е предмет на две криминалистически експертизи, от които не се установяват релевантни към предмета на доказване обстоятелства.

         От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира, че обвинението против подс.Л.М.А. не е доказано по несъмнен начин.

         Обект на престъплението, за което е налице повдигнато обвинение са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на живота.

         Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. С оглед приетите по делото психолого-психиатрични експертизи, съдът приема, че подс.А. е вменяемо пълнолетно лице, което може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен

         Предмет на престъплението е лицето, върху което се въздейства за да бъде лишено от живот. По делото е установено, че пострадалият  М. Б. М. е бил лишен от живот като е прострелян двукратно в главата с огнестрелно оръжие.

         Налице е причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние- произвеждане на два изстрела с неустановено огнестрелно оръжие калибър 6,35 мм. с износена цев, без отражател, в главата на жертвата, вследствие на което са причинени травматични увреждания несъвместими с живота.

         Съдът намира за доказано квалифициращото обстоятелство по чл.116,  ал.1, т.6, пр. НК- убийството е извършено по начин и със средство опасно за живота на мнозина. Съобразно съдебната практика, убийството ще е извършено по начин и със средства опасни за мнозина, и когато се използват обикновени, а не общоопасни средства, стига обаче да се използват в такава обстановка, че да създават опасност не само за едно лице. В конкретния случай е използвано огнестрелно оръжие в близост до натоварен международен път, при което е съществувала реална опасност да бъдат наранени и други лица.

         От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, деецът е целял умъртвяването на пострадалия, доколкото се установява, че са произведени две изстрела с огнестрелно оръжие в главата на жертвата, т.е. в жизненоважен орган и със средство, което обективно е могло и е причинило желания от дееца резултат.

         Съдът обаче намира, че не е доказано по несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние.

При анализа на всички приети по делото криминалистически експертизи е видно, че нито на местопроизшествието в Р..С., нито по тялото или дрехите на подс. А. иззети след задържането му на територията на Р.Б. и управлявания от него камион са установени следи, които да го свързват по някакъв начин с извършеното престъпление. На местопроизшествието са установени следи единствено от пострадалия и от трето, неустановено по делото лице, различно от Л.А..

         При извършените претърсвания в управлявания от подс. А. товарен автомобил с ДК№ *****, както и в жилището му не са намерени огнестрелни оръжия по смисъла на закона или боеприпаси за такива, т.е. не е установено средството за извършване на престъплението. Не са намерени и следи от ползване на такова.

         Липсата на тахо шайби от т.а. с ДК№ ***** отразяващи движението му непосредствено преди и по време на инкриминираното деяние не дава възможност да се направят неоспорими изводи за скоростта на движение преди по време и непосредствено след инкриминираното деяние, за обстоятелството спирал ли е управляваният от А. автомобил, ако да, кога и за какъв период от време. От видеотехническите експертизи приети по делото е видно, че записът на камера 11 е регистриран в пълна тъмнина, като от превозните средства се виждат единствено задните светлини. Резолюцията на изображението е 640х480 пиксела, при което размерът на рег. номера на преминаващите МПС не надвишава 3-5 пиксела. Гореизброените фактори не позволяват да се идентифицират ДК № на преминаващи, респ. спиращи МПС в посочения в задачите на експертизата интервал 00:38 до 00:49 на 02.07.2007г., което е времето на извършване на инкриминираното деяние. Изводите, че спрялото МПС пред това на пострадалия е именно управляваното от подс. А. са хипотетични и не се основават на събрани в хода на съдебното следствие преки доказателства. Това е така, защото от видеозаписите, които са предмет на приети по делото експертизи се установява, че по същото време непосредствено до местопроизшествието са преминали още 5 товарни автомобила, които не са идентифицирани.Според заключенията, от видеозаписите не може да бъде идентифициран и предно стоящият товарен автомобил, който предполагаемо е „засякъл“ този управляван от пострадалия. От така представените дискове не може да се извлече информация за скоростта на движение на наблюдаваните МПС-та, а за това управлявано от подс. А. липсват тахошайби, които да са отчели скоростта му непосредствено преди, по време и непосредствено след престъплението което е предмет на производството, дали се е движел с постоянна скорост, намалявал ли е същата и дали е спирал.

Обстоятелството ,че управлявания от него автомобил е преминал следващия по ред пункт малко след инкриминираното деяние е само косвена улика. Това е така, защото по делото няма данни, а и от представените от властите на .С. материали не може да се установи доколко времената отчитани от различните видеоохранителни камери по протежение на пътя са синхронизирани една с друга и дали данните за часа, минутите и секундите, които отчитат ,съответстват на реалното астрономическо време.Съобразно решение № 59 от 17.II.1981 г. по н. д. № 6/81 г., II н. о., в наказателния процес са допустими както преките, така и косвените доказателства. Обвинение за извършено престъпление по чл. 116 НК може да бъде доказано по несъмнен начин и само въз основа на косвени доказателства - улики. В този случай обаче направените въз основа на косвените доказателства изводи трябва да бъдат единствено възможните. Наред с това всяка улика трябва да бъде свързана с основния факт и да е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, да съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и да дава основание да се направят изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно обстоятелствата, при които е извършено престъплението. При опериране с косвени доказателства необходимо е същите да бъдат правилно обсъдени, да бъдат подложени на задълбочен и всестранен анализ и оценка и да се направи извод, който да не буди никакво съмнение. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно косвени доказателства и не са налице каквито и да е преки такива, от които може да се направи един единствен и несъмнен извод досежно авторството на инкриминираното деяние.

По отношение на субективната страна на деянието-  несъмнено мотива за извършване на престъплението по чл.116 НК съставлява елемент, който се отнася към субективната страна на деянието, в който смисъл са налице множество решения на ВКС на РБ. В конкретното дело такъв мотив изобщо не е установен. Налице е неподкрепено от каквито и да е доказателства твърдение, че мотив за извършване на престъплението е спор между подсъдимия и пострадалия за отнемане на предимство по време на движението им. Такива доказателства по делото няма. Безмотивно би могло да бъде само убийство извършено по хулигански подбуди, в каквато насока са доводите от обстоятелствената част на обв. акт, но липсва такова повдигнато обвинение. Ето защо съдът намира, че обвинението по отношение на А. не е доказано по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 304 НПК и същия следва да бъде признат за невинен.

С оглед този изход на производството следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният граждански иск, а направените деловодни разноски следва да останат за сметка на държавата.

Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕН- СЪДИЯ :