О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Монтана, 27.02.2023 г.
Административен
съд - Монтана ІІ – ри съдебен състав в закрито заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав,
Административен
съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от съдията - докладчик
Административно дело №348/2022г. по
описа на Административен съд – Монтана, приема за установено следното:
Производството е във връзка с постъпила жалба подадена
от Ц.Ч.Е. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ
„Бойчиновци” към Затвора гр.Враца с вх.№278/26.01.2023г. съдържаща искане за
отмяна на влезли в сила съдебни актове, за да се произнесе в производство по чл.
242 и сл. от АПК, съдът, е дал конкретни указания на жалбоподателя, свързани с
конкретизиране на основанието за отмяна по чл.239, ал.1 от АПК и внасяне на
дължимата държавна такса.
С молба вх.№786/09.02.2023г. жалбоподателя е конкретизирал основанието на
което се иска отмяна на
влязъл в сила съдебен акт по чл.239,т.2 от АПК, като с нарочна молба е поискал
да бъде освободен от такси и разноски, като е посочил, че е социално слаб. Към молбата е приложена декларация, че не получава месечни
доходи, кана няма информация за доходите на съпругата си, наличното му имущество
е запорирано, като доходи е отразил „подаяния“.
По делото е приложена справка от
административния орган за размера на получените и налични у жалбоподателя
финансови средства за период от 01.01.2022г. до 08.02.2023г., като приходите са
по-малко от разходите. Приходите са в различни месечни периоди по 50,00лева и
по 30,00лева.
Безспорно е, че за съдебните производства по
отмяна на влезли в сила съдебни актове се дължи държавна такса която в случая е
30,00 лв. по реда на чл.242а от АПК. В нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е предоставена възможност на съда за освобождаване от
задължението за внасяне на такси съобразно законоустановени критерии, като от
задължението за освобождаване от такси и/или разноски могат да бъдат освободени
само физически лица, но не и юридически. Наред с това, освобождаването става на
по разпореждане на закона по категории спорове, а с оглед конкретната преценка
на съда за възможностите на един конкретен жалбоподател да понесе разходите за
конкретното производство. По искането за освобождаване от задължението за
внасяне на съдебна такса или от разноски се произнася съдът, пред който следва
да се извърши съответното процесуално действие, във връзка с което възниква задължението
за внасяне на такса. Освобождаването от задължението за заплащане на държавна
такса се извършва с изричен и мотивиран съдебен акт и в него следва да се
посочи изрично от кое задължение е освободена страната/ от такси и / или от
разноски и причините за това. По молбата за освобождаване съдът взема
предвид-доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, други констатирани обстоятелства, които могат да способстват
за формиране на извод дали конкретно дължимият размер на съдебната такса или на
разноските, които трябва да се внесат, практически би лишило страната от достъп
до правосъдие, като преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на
таксата или разноските и с оглед конкретните обстоятелства, които препятстват
възможността на страната да изпълни задълженията си по внасянето им.
В конкретния случай съдът приема, че са
налице основания за освобождаването от заплащане на държавна такса по делото,
тъй като оспорващият е лице, което изтърпява наложено наказание лишаване от
свобода, не притежава имущество и доходи.
В контекста на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че искането за освобождаване от държавна такса е основателно
и следва да бъде уважено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК
във вр. чл.242а от АПК, Административен съд-Монтана
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА Ц.Ч.Е.
изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към
Затвора гр.Враца
от заплащане на държавна такса от 30,00 лева в производство пред ВАС съдържащо искане за отмяна на
влезли в сила съдебни актове по чл. 242 и сл. от АПК.
На основание чл. 138, ал. 1 АПК,
препис от определението да се изпрати на страните.
Административен съдия: