РЕШЕНИЕ
№ 1723
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330104260 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС и чл.
45 ЗЗД, предявени от Г.Н. срещу И.С..
Ищцата твърди, че е собственик на СОС с идентификатор *****. Ответникът
бил собственик на апартамент съседен на неговия на същия етаж. Твърди, че стената в
коридора на апартамента му, граничеща с банята в апартамента на ответницата се
появил теч. Твърди, че причина за просмукването на вода е теч от банята на
ответницата. Иска се осъждането на ответницата да отстрани теча и да плати
обезщетение от 400 лева за имуществени вреди. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорват
исковете. Твърди, че е била собственик на апартамента, но след това е прехвърлила
правото на собственост. Оспорва да съществува теч от имота, като твърди, че такъв е
имало от обща водопроводна инсталация на сградата. Въпреки това от нейна страна
бил направен ремонт, като било заменено заустването в общата тръба и цялата
водопроводна развръзка в банята. Предложили на ищеца да бъдат ремонтирани и
вредите по неговия апартамент, но той отказал. По иска по чл. 45 ЗЗД оспорва всички
елементи от фактическия състав. Иска се отхвърляне на исковете и присъждането на
разноски.
С определение от о.с.з. от 18.04.2022 г. размерът на иска по чл. 45 ЗЗД бе
1
увеличен на сумата от 502.60 лева.
От представения нотариален акт от 31.08.2021 г. се установява, че
ответницата, заедно със съпруга си, е продала апартамента в хода на процеса на *****
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 109 ЗС:
Искът с правно основание чл. 109 ЗС служи за защита на правото на собственост
срещу неоснователното въздействие и посегателство върху обекта на собственост. От
характера на този иск следва, че всяко увреждащо въздействие върху имота може да
бъде предмет на петиторна защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи на
установения правен режим на имотите и по този начин накърнява чужди права. На
петиторна защита подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни
пречки за ползване на имота от собственика.
Между насрещните страни по делото е безспорно, че ищецът е собственик на
СОС с идентификатор *****, а ответницата е била собственик на от апартамента до
неговия с идентификатор *****, като е прехвърлила правата си в хода на делото.
Притежанието на имота в режим на СИО не се отразява на материалната легитимация,
защото съсобствеността е бездялова.
Безспорно се установява и теч, който се отразява в апартамента на ищеца, като
възраженията на ответницата са в насока за липса на вина, тъй като причините не били
от повреди в нейния имот, а от общата инсталация.
За установяване съществуването на теч и последиците от него са допуснати и
приети СТЕ и ДСТЕ. Съгласно първата по долната част на ляво разположената стена от
входа на жилището на ищеца, на височина от 1 метър от пода, се наблюдава участък от
компрометирано от проникваща влага шпакловъчно и бояджийско покритие.
Размерите му са 2.80 м. на 1 м. Сочи се, че технически е възможно теч от банята на
апартамента на ответницата (ап.4) да предизвика вредите по стената на коридора в
апартамента на ищеца. По общата с коридора стена на банята на апартамент 4
преминават хоризонталните ВиК проводи, захранващи санитарните прибори. Даден е
извод, че съществува причинно следствена връзка между щетите в имота на ищеца и
съществуващ теч в имота на ответницата. Вещото лице не е констатирало следи от
течове в имота на ответницата, но е посочено, че в банята е извършен ремонт от новия
собственик. При изслушването си в о.с.з. експертът посочва, че на стената в банята има
водопровод на това отстояние от пода. Самата вертикална тръба видимо не била
подменяна, поне в участъка достъпен за оглед. Прави предположение, че е възможно
2
течът да е бил породен и от участъка, който се твърди да е бил подменен от
ответницата, ако е имало компрометиран участък близо до плочата. След това заявява,
че ако течът е бил само във вертикалния клон, би обхванал участък в стената на
коридора, но би се отразил в по-малък мащаб. В крайна сметка дава предположение, че
течът е възможно да бил от връзка по вертикалата, но най-вероятната причина би
следвало да се търси в ненадеждна хидроизолация на фаянса и теракота, което е довело
до овлажняване на мазилката и тухлената стена и по този начин се е отразило на
коридора. Друга причина посочва в хоризонталния канал и водопроводните разводки-
права и обратна вода, разположени на общата стена. В допълнителното заключение се
установява, че към момента няма теч в банята на апартамент 4. Заключенията са
обосновани и пълни и следва да бъдат кредитирани.
За изясняване на делото бяха допуснати и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелката *****. От нейните показания се установява, че теч се е появил
преди няколко години в долната част на стената по протежението на тръбите, които
били на банята на съседката. Това били тръбите, които захранвали мивката, бойлера и
тоалетната чиния. За влага в тази част на банята споделил и съсед, притежаващ
апартамент под този на ответницата, като под апартамента на ищеца имало влага на
същата стена на коридора. В апартамента над техния нямало течова, а новият
собственик на съседния имот заявил, че е сменил изцяло тръбите. Показанията на
свидетелката, преценени съобразно чл. 172 ГПК, предвид евентуалната
заинтересованост (живее е имота на ищеца) следва да бъдат кредитирани. Същите са
конкретни и последователни, като не противоречат на останалите събрани
доказателства.
При така събраните доказателства съдът намира, че може да се направи
обоснован извод наличието на теч от банята на ответницата, които е създавал пречки за
упражняването на правото на собственост на ищеца, като е довел до компрометиране
на покритието на долната част на стена в коридора. Този извод следва от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, като съдът взе предвид разположението
на теча- в долната част на стената, на която са били разположени тръби за мивка,
бойлер и тоалетна, на тази височина; становището, че ако течът е бил само по
вертикалата би обхванал участък от стената на коридора, но би се отразил в по- малък
мащаб, данните за разпространението на теча в апартаментите под тези на ответницата
и ищеца, както и признанието на ответницата за съществувал в банята на имота й теч
(неизгодно за страната обстоятелство). В същото време се съобрази липсата на теч от
вертикалната тръба, липсата на данни за нейната подмяна и липата на данни за други
водопроводни отклонения в тази част на имотите, от които да е възможно да се прояви
течът. Възраженията на ответницата, че течът е бил от общата водопроводна
3
инсталация, не могат да бъдат възприети. Те представляват изгодни за страната
обстоятелства, които не се установяват от събраните по делото доказателства. В тази
насока на ответницата бе допуснат 1 свидетел, но такъв не бе доведен за разпит.
Поради това, претенцията по чл. 109 ЗС се явява установена по основание, като
търсената защита е съответства на нарушението.
От приетата ДСТЕ се установява, че към настоящия момент няма теч, като на
банята в апартамента е бил извършен ремонт от новия собственик. С това е изпълнено
задължението, което е имала ответницата като предишен собственик на имота, да се
отстранят пречките за упражняването на правото на собственост на ищеца. За страната
не е от значение дали действието ще бъде изпълнено от ответницата или от трето лице,
поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.
Изпълнението обаче е станало в хода на процеса. Този извод се налага при
съпоставката на данните от експерта при първоначалното изслушване, че има налична
влага, но е в процес на изсъхване, заключението на ДСТЕ (почти два месеца по-късно),
че след замерване на стената влагометърът не отчита влага и данните за извършването
на ремонта след продажбата на имота в хода на процеса, от новия собственик.
Отвеницата не ангажира доказателства за отстраняване на теча преди завеждане на
исковата молба.
Относно иска по чл. 45 ЗЗД:
За уважаването на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че е собственик
на процесния имот на посоченото основание, съществуването на теч от имота на
ответницата, в причинна връзка с които се е стигнало до нанасянето на посочените в
исковата молба вреди, размера на обезщетението, както и правото на собственост на
ответницата.
При така разпределената доказателствена тежест претенцията се явява
основателна, поради следните съображения:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява освен
съществувалият теч и съществуващите в апартамента на ищеца увреждания по стената
на коридора. В основаното заключение вещото лице изрично посочва, че съществува
причинно-следствена връзка между щетите и теч в апартамента, който е бил
собственост на ответницата. Предвид това съдът намира, че с категоричност се
установява, че вследствие на бездействието на ответницата, изразяващо се в
неотстраняване на теч във времето, когато имотът е бил нейна собственост, са били
нанесени вреди в жилището на ищеца- подробно описани от вещото лице в
заключението. Това деяние се явява противоправно, тъй като противоречи на общата
забрана да не се вреди другимо, предвидена в чл. 45 ЗЗД. Претенцията се явява
4
основателна за доказаните по делото вреди на стената на коридора. В ДСТЕ, изготвена
с оглед актуализация на средните пазарни цени в строителството, е посочена стойност
за отстраняването им в размер на 502.60 лева. Същият е и размерът на претенцията,
поради което се явява основателна.
Относно цената на иска:
Съгласно чл. 70, ал. 2 ГПК по искове, по които оценката представлява
затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя
приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща
надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Съгласно
т. 1, абзац трети от ТР № 4/2015г. от 6.11.2017г. когато негаторният иск съдържа
осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от
определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими
действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр.
2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да
извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху
който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява
затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.
Окончателната цена на иска по чл. 109 ЗС следва да бъде определена съобразно
приетата СТЕ в размер на 4617.82 лева. На основание чл. 70, ал. 3 ГПК следва да бъде
изискана допълнителна такса от ищеца в размер на 134.71 лева.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, изпълнението в хода на процеса и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените по делото
разноски в размер на общо 1430 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Н. с ЕГН **********, срещу ИВ. СТ. СТ. с
ЕГН **********, иск за ОСЪЖДАНЕТО на ИВ. СТ. СТ., да преустанови
неоснователните си деяния, с които пречи на Г. Н. Н., да упражнява правото си на
собственото върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, като
отстрани теча в имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******, поради изпълнение в хода на процеса.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 70, ал. 3 ГПК окончателна цена на негаторния
5
осъдителен иск за заместими действия по чл. 109 ЗС в размер на 4617.82 лева, според
заключението на СТЕ.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. СТ. с ЕГН **********, да заплати на Г. Н. Н. с ЕГН
**********, сумата от 502.60 лева, представляваща обезщетение за вреди, нанесени
по стена в коридора на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******,
вследствие на теч възникнал от банята на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба- 05.03.2021г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. СТ. с ЕГН **********, да заплати на Г. Н. Н. с ЕГН
**********, сумата от 1430.00 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка, посочена
в исковата молба- IBAN: ******.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи доказателства за внесена по сметка на съда допълнителна държавна такса в
размер на 134.71 лева, съобразно окончателната цена на иска.
В тази част решението има характер на определение и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6