Определение по дело №464/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63в, предл. второ, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по частна жалба на В. К. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат М. В., от АК – София, негов пълномощник, срещу определение № 37 от 19.06.2024 г., постановено по НАХД № 23/2024 по описа на Районен съд – Брезник, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за изменение на решение № 31 от 13.05.2024 г., постановено по НАХД № 23/2024 г. по описа на Районен съд – Брезник, в частта за разноските. Искането за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 1200.00 лв. е отхвърлено като неоснователно.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Иска се отмяна на определението на районния съд и присъждане в полза на В. В. на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Препис от жалбата е връчен на ответната страна, която в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не изразява становище.

А. съд – Перник, в касационен състав, като съобрази наведените в жалбата оплаквания и взе предвид приобщените по делото доказателства, съобразно закона, намира следното:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, за което постановеният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По същество, настоящият касационен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Брезник се е развило по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН по жалба на В. В. срещу наказателно постановление № 23-1158-002826 от 07.11.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник, с което на жалбоподателя са наложени, както следва: 1. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 2 месеца, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП); 2. административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП. Жалбата е депозирана чрез адвокат М. В., от АК – София, пълномощник на В. В.. Претендирани към този момент за заплащане са съдебни разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна по делото – началник на сектор ПП в ОД на МВР - Перник, в придружителното писмо, с което преписката по издаване на оспореното наказателно постановление ведно с жалбата е изпратена на районния съд, изрично, в условието на алтернативност, направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

По делото е проведено едно отрито съдебно заседание, в което В. В. е представляван от адвокат М. В., от АК – София, в което са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Ответната страна не се е явила. След събиране на релевантните по делото доказателства съдебното следствие е приключено и са изслушани съдебните прения, в хода на които процесуалният представител на В. В. отново заявява претенция за присъждане на съдебни разноски, включително за адвокатско възнаграждение. След приключване на съдебните прения делото е обявено за решаване.

С решение № 31 от 13.05.2024 г. по НАХД № 23/2024 г. по описа на Районен съд – Брезник, наказателното постановление е отменено в частта за нарушението по т. 1 и потвърдено в частта за нарушението по т. 2. С решението, след приемане за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и предвид изхода на делото, ОД на МВР – Перник, юридическото лице, в чиято структура са намира наказващият орган, е осъдено да заплати в полза на В. В. съдебни разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е връчено на жалбоподателя чрез представляващия го адвокат на 21.05.2024 г.

С молба вх. № 1050 от 27.05.2024 г., процесуалният представител по пълномощие на В. В. поискал изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение в пълния му размер, а именно 1200.00 лв.

С Определение № 37 от 19.06.2024 година РС-Брезник е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за изменение на Решение № 31 от 13.05.2024 г. по НАХД № 23/2024 г. в частта за разноските, като бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 1200.00 лв. В мотивите районния съд е посочил, че с обжалваното наказателно постановление В. е санкциониран за две нарушения, като в едната част наказателното постановление е отменено, а в другата част е потвърдено. Приел е за основателно своевременно направеното искане от ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение при съобразяване с обемът на осъществената от процесуалният представител на жалбоподателя защита изразяваща се в процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване. Посочил е, че производството по делото не се отличава с правна или фактическа сложност. Въз основа на това, приел, че адвокатско възнаграждение в минималния размер от 500 лв., предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този тип дела, при съобразяване с изхода на спора е съответен на положения по делото труд на адвоката. С тези доводи е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението, в частта за разноските.

Определението е правилно.

Отговорността за разноски е свързана с изхода на правния спор и е негова последица. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В случая правилно е определен размера на адвокатското възнаграждение, като първоинстанционният съд е взел предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, обема на правната защита, както и обстоятелството, че наказателното постановление е отменено само в едната му част, а в другата част е потвърдено. Спорът в процесния случай не се отличава с фактическа и правна сложност, както правилно е приел и районния съд, поради спецификата на обществените отношения, регулирани от ЗДвП и конкретно ангажираната административнонаказателна отговорност на В. В. за управление на МПС без преден регистрационен номер и неносене на свидетелство за регистрация на това МПС, което не изисква установяване на многобройни факти, нито приобщаване на голям брой доказателства, които ги обективират, респективно не изисква разрешаване на голям брой правни въпроси. Следва да се отчете освен това обстоятелството, че наказателното постановление е и потвърдено в частта му за второто нарушение, в каквато хипотеза, освен че съдът при присъждане на сторени по делото разноски дължи преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение при своевременно направено възражение в тази посока, също дължи и редуциране на размера на адвокатското възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата. Каквото е и сторено – съдът, във връзка с възражението на наказващия орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените от представляващия наказаното лице адвокат процесуални действия и проведеното по делото едно съдебно заседание, правилно е редуцирал размера на възнаграждението на 500 лв., което е съобразено включително с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въпреки необвързваща съда, включително по силата на решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22.

Наведените доводи касателно пътни разноски включени в обхвата на договора за правна помощ и съдействие не променят горните изводи.

По изложените съображения, касационната инстанция приема, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, А. съд – Перник, в касационен състав:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В С. определение № 37 от 19.06.2024 г., постановено по НАХД № 23/2024 по описа на Районен съд – Брезник.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.