Р Е Ш Е Н И Е
№ 124 6 март 2019 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, на 6 февруари 2019…………………………… година, в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар….. Стойка
Стоилова…………………………..…като разгледа докладвано от… съдията МИШОВА………………. гр. дело № 66 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „М.“ ООД срещу ТПК „К.“ и ТПК „К. 2“,
с която са предявени установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК и отрицателен
установителен иск за установяване на липсата
на правоприемство по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът “М.“ ООД
твърди, че е собственик по
силата на покупко-продажба на недвижими имоти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.441.3.1, с предназначение за търговска дейност, находящ се в гр. С.З., бул.Ц. С., №.; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68850.505.441.4.36, с предназначение за
търговска дейност, находящ се в гр. С.З., бул. Ц. № .; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.505.441.4.38,
с предназначение за търговска дейност, находящ се в гр. С.З., бул. Ц. С., № .;
самостоятелен обект в сграда с
с идентификатор
68850.505.441.4.37, с предназначение за
търговска дейност, находящ се в гр. С.З., бул. Ц. №. и на. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.505.441.4.35, с предназначение за ателие
за творческа дейност, находящо се в гр. С.З., бул. Ц. №., както и
със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Покупко-продажбите били оформени в 08н.а. № ..., дело
№ .г.; н.а. № ., дело № . г.; н.а. № ., дело № ..; н.а. №
№ ., дело № .. и н.а. № 39, дело № .. – всички на
нотариус рег.№ . Продавач по описаните
сделки бил „А.“ ООД, а по
последната - „Л.“ ЕООД. Тези две дружества придобили имотите от ТПК „К.“
– гр. С.З., която била възстановена кооперация -
правоприемник на ТПК „К.“ от 1970
г., и в чиято полза било
приключило реституционно производство по възстановяване на собствеността върху
недвижимите имоти.
Ищецът твърди,
че през 1996 г. против ТПК „К.“ било
образувано гр.д. № 1796/1996 г. по описа на РС - С.З. за
съдебна делба на същите недвижими имоти. Ищецът по това делбено
дело
ТПК „К.“ твърдял,
че също е правоприемник на възстановената
ТПК „К.“, тъй като голяма
част от членовете на старата кооперация понастоящем членували в
новорегистрирана ТПК „К.“. Искът за делба бил отхвърлен от районния съд. В хода на
въззивното производство, образувано по въззивна жалба на ТПК „К.“ като съделител е конституирана и ТПК „К. 2“ също с претенции за правоприемство на „старата“ кооперация. С решение № 103 от 25.04.2007 г.,
постановено по в.гр.д. № 661/2002 г.,
първоинстанционното решение е отменено и е допусната делба
между трите кооперации ТПК „К.“,
ТПК „К. 2“ и ТПК „К.“
при дялове, съответстващи на броя на членовете на всяка една от трите
кооперации, спрямо общия брой на членовете на „старата“
ТПК „К.“ преди
датата на реституцията. Срещу това решение е била подадена касационна жалба. По
образуваното к.гр.д. №3963/2007 г. на ВКС,
V г.о. е постановено решение № 909/29.08.200 8г.,
с което въззивното е отменено изцяло и искът за делба -
отхвърлен.
Ищецът твърди,
че ТПК „К.“, като
единствен собственик с признати права на собственост по реституция е продала на
„А.“ ООД и „Л.“ ЕООД
описаните по-горе недвижими имоти, след което тези
дружества му ги продават. Ищецът счита, че е добросъвестен купувач, защото,
както праводателите му, така и той упражняват владение
непрекъснато, спокойно и необезпокоявано от никого и то повече от 5 години. Счита, че дружеството е собственик на
процесните имоти и на основание добросъвестно давностно владение повече от 5
години. Едва на 03.02.2015 г. ищцовото дружество е било конституирано като
ответник по гр.д.№ 1796/96г. на РС - С.З. за делба в
качеството на частен правоприемник на ТПК „К.“.
Ищецът твърди, че след
придобиване собствеността на описаните имоти, с решение
№ 38/27.01.2011 г. по гр.дело № 1343/2010 г.
ВКС отменя влязлото в сила решение
№ 909 от 29.08.2008 г. по гр.дело № 3963/07 г. на ВКС, V г.о.,
с което искът за делба е бил отхвърлен. Делото е било
върнато за ново касационно разглеждане от друг тричленен състав на ВКС.
Образуваното ново к.гр.д. № 438/2011 г., І г.о. е било прекратено, тъй като ВКС е приел, че липсват
правоприемници на касатора ТПК „К.“, която междувременно била заличена.
Така
реално въззивното решение, допускащо делба между трите кооперации било влязло в сила.
Ищецът счита, че закупените
от него имоти вече не били съсобствени и не е следвало да се
допускат изобщо до делба. Счита, че за него е налице правен интерес да предяви положителен
установителен иск за собственост, тъй като неговото
право
се оспорвало от двете ответни кооперации, които
претендирали правото си на съсобственост по силата на правоприемство на ТПК „К.“. Във втората фаза на делбата процесните имоти били поставени в дял на първия
ответник. Ищецът оспорва правоприемството на всяка една от двете ответни кооперации по отношение
на заличената през 1970 г. ТПК „К.”. Твърди, че има правен
интерес да установи, че двете ответни кооперации не са изобщо правоприемници на
ТПК „К.“ от 1970 г. и
не притежават качеството „възстановена кооперация“ по смисъла на ЗК, тъй като по този начин ще възрази срещу правото им въобще да бъдат
страни по делба на собствения му недвижим имот, при условие, че поради
неучастието на „М.“ ООД в първата фаза на делбата, не е имал възможност да
направи пред съд такова възражение. Моли, съдът да
постанови решение, с което да признаване за
установено по отношение на ТПК „К.” и ТПК „К.
Ответникът ТПК „К. 2“ твърди,
че исковата молба е недопустима и моли съда да прекрати производството, а
алтернативно да приеме, че разгледана по същество е неоснователна и недоказана.
Счита, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за водене на настоящия
исков процес, за която съдът следи служебно, а именно
изискването за непререшаемост на съдебните спорове, установено в чл.299 ГПК.
Твърди, че настоящото дело се явява повторно заведено дело за разглеждане на
спор, по който вече има влязло в сила определение
№ 74 от 11.02.2016 г. по т.д. № 3008/2016г. по описа на ВКС, с
което не се допуска касационно обжалване на определение
от 8.07.2015 г. по т.д. № 432/2015 г. на Апелативен съд П., потвърждаващо определение
от 9.03.2015 г. на Окръжен съд С.З. по т.д. № 302/2013г.,
с което производството е прекратено като недопустимо. Т.д.
№ 302/2013 г. по
описа на Окръжен съд С.З. било
образувано по идентична на настоящата искова молба по
отношение на същите имоти против същите
ответници, с три идентични обективно съединени иска - установителен иск по чл.
124 ГПК, иск за нищожност на съдебната делба по гр.д. №1796/1996 г. на РС С.З.
и инцидентен иск за установяване, че ответниците не са правоприемници на
одържавената през 1970 г. ТПК „К.“. Твърди, че новообразуваното т.д.№ 66/2016 г. на Окръжен съд С.З.
се явява повторно заведено по спор, по който вече има влязъл в сила съдебен
акт, и подлежи на прекратяване.
Ответникът ТПК „К. 2“ счита,
че
исковете са недопустими и защото е налице влязло в сила решение
№ 103/25.04.2007 г.
по гр.д. № 661/2002г. на ОС С.З. по допускане на делбата. Това решение
било обвързващо за ищеца със сила
на пресьдено нещо в качеството му на частен правоприемник на заличения
съделител ТПК „К.“. По
отношение на установителния иск за собственост счита, че същият е
неоснователен и недоказан. Счита, че не е налице добросъвестно владение в
продължение на пет години, тъй като „М.“
ООД е придобил права от заличения си праводател ТПК „К.“
опосредено - чрез сделка за покупко-продажба на
посочените пет имота, а именно като ги е закупил от "А." ООД и "Л.”
ЕООД чрез поредица от сделки между 28.10.2008г. и 19.11.2008 г. ТПК „К.”
е разпродала процесните имоти, част от делбената маса, в хода на процеса, чрез
поредица от сделки със свързани с един и същи икономически кръг търговски
дружества, още преди да бъде постановено дори решение №
909 от 29.08.2008 г. по гр.д.
№3963/2007г. на ВКС и скоро след това е побързала да се заличи, за да избегне
отговорност за разпродаването на цялото делбено имущество в ущърб на останалите
съделители. Към момента на сделките през 2008 г. собственици и управители на „А.“
ООД били П.Д.
А. и С. Д.
А.. Същите физически лица били
собственици и управители и на „М.” ООД - купувач на
посочените имоти, като счита, че едни и същи физически лица са
продали „от себе си на себе си“,
опосредено чрез две собствени търговски дружества с единствената цел да
прикрият по този начин едноличното заграбване на всички делбени имоти и то още
по време, когато делбеният процес е бил висящ в първа фаза. След
постановяване на решение № 909
от 29.08.2008 г. по гр.д. № 3963/2007 г. на ВКС „А.“
ООД, представлявано от Светослав Арбалов, е прехвърлило
процесните имоти на собственото си дружество "М." ООД, представлявано
от същото физическо лице, поради което счита, че добросъвестност не може да се
твърди, след като „А.“ ООД е
придобило имотите от несобственика ТПК „К.“
по време на висящ делбен процес. Счита, че
при всички прехвърлителни сделки е налице недобросъвестност. Счита, че посочените сделки между „А.“
ООД, „Л.“ ЕООД и „М.“
ООД са привидни и сключени при пълна симулация и следователно нищожни по
смисъла на чл.26 ЗЗД, сключени с цел увреждане на делбеното
имущество и на останалите съделители по делото за делба. Твърди, че по
посочените сделки не е осъществявано плащане, като видно от нотариалните актове
е предвидено плащането да се осъществи по данъчна оценка след 6 месеца.
Иск
за собственост бил предявен още през 2009 г. от държавата в лицето на заместник-областния
управител, по повод на което е образувано т.д.
№41/2009 г. на Окръжен съд С.З., а с
това давността била прекъсната. Решение № 38 по гр.д. №1343/2010 г.
на ВКС, с което се отменя решението за отхвърляне на
делбата, било постановено на 27.01.2011 г., с което се възстановява висящността на
делбеното дело и съответно давността е прекъсната на собствено основание. По отношение на изискването на чл.79 ЗС за
необезпокоявано владение в продължение на пет години сочи, че след влизане в
сила на отменителното решение ТПК „К.“,
на която са предоставени за привременно ползване и управление процесните имоти
до края на делбения процес, е предприела действия за влизане във владение и е
образувала изпълнително дело № 5225/2013 г.
на ДСИ при РС - С.З., а през м. юли 2016 г.
е владелец на същите, след извършен въвод във владение.
Предявеният установителен
иск, че ответниците не са правоприемници на ТПК „К.“,
одържавена през
Ответникът
ТПК „К.“ счита исковата молба за
недопустима
на основание чл.299 ГПК и моли съда да прекрати производството. Евентуално
моли съда да приеме, че исковата молба е неоснователна, поради което предявените с нея установителни
искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК по силата на покупко-продажби и на
давностно владение следва да бъдат отхвърлени от съда. Иска също така съдът да
отхвърли предявения установителен иск, че двамата ответника не са
правоприемници на ТПК „К.“
одържавена и прекратена през 1970 г. и не притежават качеството
възстановена кооперация по смисъла на ЗК. Излага напълно
идентични с отговора на другия ответник твърдения относно постановените съдебни
актове по делбата и другите дела, както и напълно идентични съображения относно
възражението за нищожност на придобивните основания на ищеца, относно
твърдението му, че е добросъвестен владелец и относно правоприемството.
В
допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението, че спорното право е
придобито при условията на чл.121 (отм.) ГПК; че купувач по посочените в
отговора на ТПК „К.“ 5 бр. нотариални
актове не е ищецът; оспорва твърдението, че представените нотариални актове са
нишожни, тъй като не било ясно на какво основание се твърди нищожността; счита
за ирелевантни за спора твърденията за наличието на измамна схема. Оспорва
твърдението, че ТПК „К.“ е завела две искови молби за собственост, както и че
държавата била завела такъв иск за собственост.
В допълнителния отговор ответникът ТПК „К.“
оспорва допустимостта на допълнителната искова молба; оспорва твърдението за
липсата на идентичност между исковите молби по т.д. № 302/2013 г. и настоящото;
оспорва твърдението относно определение
№ 74 от 11.02.2016 г. по ч.т.д. № 3008/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, че не
било по същество и нямало формирана сила на пресъдено нещо. Предявява възражение за нищожност на определение
№ 362 от 2016 г. по т.д. № 1248/2016 г. поради нарушено право на защита, както
и твърдението, че имотите не били прехвърлени по време на висящ процес за
делба. Напълно доказано било твърдението, че още през м. юни 2008 г. заличеният
през 2009 г. ТПК „К.“ е прехвърлил
процесните имоти на трето неучастващо в делото лице, свързано с ищеца. В
останалата част допълнителният отговор съдържа твърдения и правни изводи, които
вече са били изложени в първоначалния отговор.
Ответникът
ТПК „К. 2“ изразява становище, че
допълнителната искова молба не съставлява такава по смисъла на чл.372 ГПК.
Оспорва изложените в нея твърдения относно идентитета на настоящото
производство с предмета на т.д. № 302/2013 г. на ОС С.З.. Счита, че определение
№ 362 от 18.07.2016 г. на ІІ т.о. на ВКС е порочно. Не отговаряло на истината
твърдението на ищцовата страна, че прехвърлянето на имотите не било по време на
висящ процес за делба. Не отговаряло на истината и твърдението, че петте
нотариални акта за разпоредителните сделки по време на висящността на делбата
не били представени по делото.
Съдът преди
да се произнесе по съществото на спора, ще обсъди направеното от процесуалните
представители на ответниците възражение по допустимостта на исковете поради
това, че възражението е въведено за пореден път и в писмените защити.
Ответниците считат, че
предявеният установителен иск за собственост е недопустим на две основания:
първо, че този въпрос вече бил решен с определение № 340 от 09.03.2015 г.,
постановено по т.д. № 302/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд,
потвърдено с определение № 306 от 08.07.2015 г. по ч.т.д. 432/2015 г. на
Апелативен съд Пловди, недопуснато до касация с определение № 74 от 11.02.2016
г. по ч.к.д. № 3008/2015 г. на ВКС; и второ, че въпросът за съсобствеността бил
решен с решение № 103 от 25.04.2007 г. по в.гр.д. № 661/2002 г. на Окръжен съд С.З.
по допускането на делба на няколко недвижими имота, сред които са и имотите,
предмет на това дело. Това решение обвързвало със сила на пресъдено нещо ищеца
„М.“ ООД, тъй като той бил частен правоприемник на съделителя ГПК „К.“.
Недопустимо било и производството относно предявения установителен иск за
правоприемство, тъй като и този въпрос бил решен с влязлото в сила решение по
допускане на делбата.
Възражението за
недопустимост на исковете е неоснователно.
Неправилно ответниците считат,
позовавайки се на нормата на чл.299 ГПК, че, след като веднъж производството по
едно дело е прекратено и определението е влязло в сила, ищецът не може да
предяви отново същия иск, срещу същите страни и на същото основание. Съгласно
посочения текст не може да бъде пререшаван спор, който е разрешен с влязло в
сила решение. Това е актът, с който завършва исковото производство и с който
спорът, с който съдът е сезиран, е разрешен. Т.е. това е акт по съществото на
спора, който установява какво е правното положение между спорещите и ги
задължава да се съобразяват с него. Определенията са актове на съда, с които
той не се произнася по съществото на спора. Това се отнася и до определенията,
с които производството по делото се прекратява. Прекратяването е преустановяване висящността на
спора, при което се отказва решаването му по същество и се заличават с обратна
сила всички процесуални действия по делото. Със сила на пресъдено нещо, респ. непререшаемост на разрешения
спор, се ползват само решенията, но не и определенията на съда, тъй като с тях
не се пресъжда нищо по спора между страните.
Неоснователно
е и възражението, че решение № 103 от 25.04.2007 г., постановено по гр.д. №
661/2002 г. на ОС С.З., което по първата
фаза на делбата, е обвързващо със сила на пресъдено нещо ищеца „М.“ ООД в
качеството му на частен правоприемник на заличения съделител ТПК „К.“. ТР
№3/2013 г., т.3, на което се позовават ответниците, дава отговор на въпроса
може ли лице, придобило права по време на първата фаза на делбения процес, след
предявяване на иска за делба да участва като главна страна в процеса в
отклонение на правилото на чл.226 ГПК. Но това разрешение е неприложимо в
случая, защото договорите за покупко-продажба на недвижими имоти, на които
ищецът се позовава, са сключени когато производството по съдебната делба не е
висящо. Това е времето след влизане в сила на решението № 909 от 29.08.2008 г.
по гр.д. № 3963/2007 г. на ВКС, V г.о., с което предявеният иск за делба от ТПК
„К.“ срещу ТПК „К.“ и ТПК „К. 2“ е отхвърлен, и преди отмяна на това решение по
реда на чл.303 ГПК с решение № 38 от 27.01.2011 г. по гр.д. № 1343/2010 г. на
ВКС, І г.о., респ. възобновяването на касационното производство по обжалване на
решението за допускане на делбата. Вярно е, че праводателите на ищеца са
придобили тези имоти преди влизане в сила на решение № 909 от 29.08.2008 г., но
е видно, че договорите за покупко-продажба, които ищецът сочи за придобивно
основание, са от 28.10.2008 г. и от 19.11.2008 г., т.е. в посочения горе
времеви интервал. Освен това, влязлото в сила решение на ВКС, с което се отменя
решението по допускане на делбата и се отхвърля предявеният иск за делба, няма
конститутивен характер. Такъв характер имат само решенията, с които се
потвърждава спорното потестативно право и с които се постановява търсената
промяна в гражданските правоотношения. Затова в настоящия случай не е налице
хипотезата на разпореждане със спорното право в хода на делбеното производство,
тъй като то е приключило с отхвърлянето на иска за делба. Придобитите права от
трето добросъвестно лице не могат да бъдат засегнати от отмяната на решението,
с което искът за делба е отхвърлен, независимо, че висящността на делбата се
възстановява. Освен това другото придобивно основание, на което се позовава
третото лице, е изтекла придобивна давност поради добросъвество владение през
периода след влизане в сила на решението на ВКС за отхвърляне на иска за делба
до възобновяване на касационното производство, респективно конституиране на
правоприемника в делбеното производство, поради което заявяването на тези права
не се преклудира с влизане в сила на решението по допускане на делбата, тъй
като към момента на прекратяване на касационното производство и влизане в сила
на решението по допускане на делбата съделителят-прехвърлител на имота е
заличен и неговите правоприемници не са били конституирани. Придобивната
давност, започнала да тече след влизане в сила на решението на ВКС за
отхвърляне на иска за делба, е ново обстоятелство, което не е могло да бъде
въведено при разглеждане на делбеното производство в първата му фаза пред
районния съд, нито във въззивното или касационното производство. Ако се приеме
обратното и при положение, че възобновеното касационно производство не се е
развило поради прекратяването му поради заличаване на съделителя - праводател
на третото лице, без конституиране на правоприемниците, без правоприемниците да
са взели участие в първата фаза на делбата и при влизане в сила на решението по
допускане на делбата спрямо неправосубектно и несъществуващо в правния мир към
него момент лице, то правоприемникът би бил лишен от право на защита – така
О–362/18.07.2016 г. по ч.т.д. № 1248/2016 г. на ВКС, ІІ т.о., което е
задължително за настоящия съд.
Предвид
на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество. Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните, въз
основа на приложимото право намери за установено следното:
С
договори за покупко-продажба ищецът „М.“ ООД е закупил пет самостоятелни
обекта, както следва: С договор от 28.10.2008 г., оформен в н.а. № ..., том ІV,
рег. № 8195, дело № 673/2008 г. на нотариус Пламен И. с № 308 по списъка на
Нотарилната камара, ищецът е закупил обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.3.1, попадащ
в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в град С.З., бул.Цар С., №. (бивш булевард „Г. Д.“ ), представляващ магазин № 1, на партерен етаж, състоящ се от търлговска сграда и санитарен
възел, със застроена площ от
115,31 кв.м и магазин № 2, състоящ се от търговска площ със застроена
площ от 50,94 кв.м, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж няма, под обекта - няма, над обекта: 68850.505.441.3.4,
68850.505.441.3.3. С
договор, оформен в нотариален акт № 145, том ІV, рег. № 8196, дело №
674/2008 г. на нотариус Пламен И. с № 308 по списъка на Нотарилната камара,
ищецът е закупил обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.36, попадащ в сграда №4, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ
ателие за услуги, находящо се в град С.З., бул. Ц. №., в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 39,08
кв.м. кв.м, както и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 68850.505.441.4.35, 68850.505.441.4.38,
68850.505.441.4.37, под обекта: няма, над обекта: няма. С договор, оформен в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на
нотариус П. И. с № . по списъка на Нотарилната камара, ищецът е закупил обект
за търговска дейност с
идентификатор 68850.505.441.4.38, попадащ в сграда №4,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в град С.З. , бул. Ц. №., ет.., в
партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г. с разгъната застроена площ от 73,68 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото
на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68850,505.441.4.2,
68850.505.441.4.37, 68850.505.441.4.36, 68850.505.441.4.35, под обекта: няма,
над обекта 68850.505.441.4.5, 68850.505.441.4.4. С договор, оформен в нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . г. на
нотариус П.И. с № . по списъка на Нотарилната камара, ищецът е закупил обект за
търговска дейност с
идентификатор 68850.505.441.4.37, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в град С.З., бул. Ц. С., № ., в партерния
етаж на масивна сграда, построена
По
делото не е спорно, че ТПК „К.“ е била учредена през 1945 г. По решение на ИК
на ОНС – С.З. през 1971 г. дейността на кооперацията е била прекратена и е
преминала към ДПП „Модно облекло“, съгласно ПМС № 16 от 03.07.1970 г., заедно с
имуществото, необходимо за осъществяване на дейността. Видно от писмо от 13.03.1972
г. на Министерството на финансите, на основание т.2 от 35-то решение на
Комитета за стопанска координация от 25.02.1971 г., Министерството на финансите
е утвърдило протоколите на общите събрания на ТПК, които прекратяват дейността
си като юридически лица, между които е и ТПК „К.“ - С.З.. По делото няма данни
дали е завършена процедурата по ликвидация на кооперацията и отписването й от
регистъра на кооперативните организации след одържавяването й.
Праводателят
на ищеца, ТПК „К.“ е регистрирана по ф.д. № 4446/1991 г. с решение № 4639 от
23.09.1991 г. на Окръжен съд – С.З., с наименовение „К.“ и със седалище в гр. С.З.,
бул. Цар Симеон Велики, № 130 и с предмет на дейност: производство на всички
видове мъжко и дамско бельо, всички видове мъжки костюми, дамски рокли,
извършване на шивашки услуги и търговия със същите у нас и в чужбина.
Ответникът
ТПК „К. 2“ е регистриран във фирмения регистър на кооперативните организации с
решение № 2491 от 21.09.2001 г. по ф.д. № 1227 по описа на Окръжен съд – С.З..
Ответникът
ТПК „К. – 945“ е регистриран в кооперативния регистър при Старозагорския
окръжен съд с решение № 21 от 26.01.1998 г.
Освен
тези факти, по делото е установено още, че ТПК „К. 45“, впоследствие вляла се в
ТПК „К. – 945“, е инициирала производство за съдебна делба на недвижими имоти,
сред които са и процесните. Искът по образуваното гр.д.
№ 1796/1996 г. по описа на РС - С.З. е бил отхвърлен. С
решение № 103 от 25.04.2007 г., постановено по в.гр.д. № 661/2002 г.,
първоинстанционното решение е отменено и е допусната делба
между три кооперации - ТПК „К.“,
ТПК „К.“ (конституирана като
съделител по-късно) и ТПК „К.“
при дялове, съответстващи на броя на членовете на всяка една от трите
кооперации, спрямо общия брой на членовете на старата ТПК „К.“. Срещу това решение е била подадена касационна жалба. По
образуваното к.гр.д. №3963/2007 г. на ВКС,
V г.о. е постановено решение № 909/29.08.2008г., с което въззивното е отменено
изцяло и искът за делба -
отхвърлен. С
решение № 38/27.01.2011 г. по гр.дело №
1343/2010 г. ВКС отменя
влязлото в сила решение № 909 от 29.08.2008 г. по гр.дело №
3963/07 г. на ВКС, V г.о., с което искът за делба е
бил отхвърлен. Делото е било върнато за ново касационно разглеждане
от друг тричленен състав на ВКС. Образуваното ново
к.гр.д. № 438/2011 г., І г.о. е било прекратено, тъй като ВКС е приел, че липсват
правоприемници на касатора ТПК „К.“ (регистрирана през 1991 г.), която
междувременно била заличена. Към момента производството по съдебната делба е
приключило и във втората си фаза.
С решение №
1157/28.07.2006 г., постановено по к.гр.д. № 896/2005 г., ВКС, ІV-Б отделение е
отменил решение № 431/23.12.2004 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено
по гр.д. № 354/2004 г. и вместо него предявеният от ТПК „К.“ иск срещу ТПК „К.“
и ТПК „К. 2“ за признаване за установено, че ищецът е правоприемник на ТПК „К.“,
прекратена през 1971 г., е отхвърлен.
С оглед на така
приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
По иска за
признаване за установено, че ответниците ТПК „К. 2“ и ТПК „К.“ не са
правоприемници на ТПК „К.“, прекратила дейността си през 1971 г.:
Искът е
отрицателен установителен, поради което в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича
правото му. В случая правеният интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за липсата на правоприемство не е спорен. Ищецът твърди, че
притежава самостоятелно право на собственост върху процесните търговски
помещения, което се оспорва от ответниците, които твърдят, че също имат право
на собственост върху тези имоти, защото са правоприемници така, както и ТПК „К.“
- праводател на ищеца. Ответниците от своя страна не представят доказателства
за правоприемство, като твърдят, че този въпрос е разрешен в делбеното дело с
решението по допускането на делбата по реда на дадените указания с решение №
307/08.07.2002 г. на ВКС, 5-чл. състав. Затова производството е не само
недопустимо, но и неоснователно и недоказано.
Възражението е неоснователно. Не е допустимо
съдът да обосновава фактически и правни изводи, позовавайки се на мотивите по
влязло в сила решение по друго дело. Съобразно изрично разпореденото от
законодателя, силата на пресъдено нещо се формира по предмета на решението,
което трябва да съвпада с предмета на иска, и установява съществуването или
несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с
белезите, които го индивидуализират – правопораждащи юридически факти,
съдържание, субекти и правно естество. Със сила на пресъдено нещо се ползват
още и разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане –
чл.298, ал.4 ГПК. Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено
нещо. Такава се формира само за спорното право, т.е. по това, с което съдът е
сезиран, и върху което трябва да се произнесе с решението си. Фактическите
констатации на съда, правните му изводи, становището му по преюдициалните
въпроси имат задължителна сила за подпомагащата и подпомаганата страна, между
ответника по първоначалния иск и главно встъпилия в процеса, между другарите
спрямо общите факти. Произнасянето по преюдициално правоотношение, когато няма
предявен нарочен инцидентен установителен иск, е част от спора, но не е част от
предмета на иска. Следователно, по този въпрос не се формира сила на пресъдено
нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение в отношенията между насрещните страни по
иска. По друг спор, ако се позовават на съществуването или не на същото
преюдициално правоотношение, страните следва да изложат фактическите си твърдения
и правни доводи по новия спор, както и да проведат доказване (Р-472-2012 г., ІV
г.о.).
Предмет на спора по този отрицателен установителен иск е наличието на общо
и пълно правоприемство между прекратената през 1971 г. ТПК „К.“ и ответниците
по делото. Правоприемството, с оглед на правната му същност на преминаване на
едно имущество при настъпването на определени юридически факти от патрумониума
на едно лице в патримониума на друго, е свързано и черпи своето основание от
разпоредбата на § 1, ал.1 от ДР на ЗК (ДВ, бр.63/1991 г. – отменен) и § 1, ал.1
от ДР на действащия ЗК. Съгласно посочения текст по силата на закона се
възстановява правата на съществуващите и възстановените кооперации върху
тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г. Аналогична е разпоредбата на § 1, ал.1 от ДР
на ЗК, според която се възстановяват правата на кооперациите и кооперативните
съюзи върху тяхно иззето, одържавено или преразпределено по какъвто и да е
начин имущество след 10.09.1944 г., ако искането е направено до 07.02.1993 г.
Направено е уточнение, че собствеността се възстановява на кооперациите, от
които е отнета или на техните правоприемници, включително и на прекратените, но
незаличени кооперации, които имат право да възстановят дейността си по реда на
чл.49 от този закон – ал.2 на посочения
текст. С тълкувателната норма на § 27 от ПРЗ на ЗИДЗК (ДВ, бр.41/2007 г.)
качеството на възстановена кооперация се признава не само на тези, за които са
спазени изискванията на чл.52 ЗК (1991 г.), респ. чл.49 ЗК (1999 г.), но и на
такива, регистрирани след 07.08.1991 г. със същото наименование, седалище и
предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7
кооператори, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване и
преразпределение на имуществото на кооперацията. Тъй като нормата има
тълкувателен характер, от тези критерии следва да се изхожда винаги, когато се
преценяват права, произтичащи от § 1, ал.1 от ЗР на ЗК от 1991 г. (отм.) и от §
1, ал.1 от ДР на ЗК от 1999 г., независимо от това, че са възникнали преди
влизане в сила на търкувателната норма (Р-28-2011 г., І г.о.; Р-602-2009, І
г.о.; Р-76-2010, ІІ г.о.).
Безспорно е, че ответните
кооперации са новосъздадени – ТПК „К. 2“ през 2002 г., а ТПК „К.“ през 1998 г. Основанието, по силата на което
съществуващата към 1971 г. ТПК е прекратила дейността си поради преманаването й
към създаденото ДПП изключва възможността за универсално правоприемство спрямо
една възникнала по-късно кооперативна организация. Съществувалата до 1971 г.
ТПК „К.“ не е възстановила дейността си – по делото не се твърди, нито се
доказва, че е проведено специално предвиденото в закона производство по
възстановяване. Правоприемството е обусловено от положително доказване, че
прекратената, но незаличена кооперация, е възстановила дейността си по реда на
чл.49 ЗК или, че има качеството на кооперация, вписана в регистъра след
07.08.1991 г. с наименование, седалище и предмет на дейност, идентични с тези
на съществувалана кооперация , и включва най-малко седем кооператори, които са
членували в нея и към датата на изземване или одържаняване на имуществото на
кооперацията. Законът не съдържа материалноправна норма, по силата на която
правото на собственост върху иззетото през 1971 г. кооперативно имущество да
премине безусловно и по право върху други последващо учредени кооперации, без
да са налице предвидените предпоставки.
Наименованията на ответниците,
макар и сходни с наименованието на прекратилата дейността си през 1971 г. ТПК „К.",
не са идентични и при липса на данни по делото за предмета на дейност,
седалището и списък на кооператорите, членували в нея, съдът няма как да приеме
за доказано наличието на правоприемство между тях и прекратилата дейността си
ТПК „К.“.
Предвид на тези съображения
съдът намира, че ответниците не се легитимират като правоприемници на
прекратената през 1971 г. ТПК „К.“.
По установителния иск за
собственост:
Установителният
иск за собственост съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу
ответника, че ищецът действително притежава вещното право върху имота, предмет
на спора. Следователно той трябва да докаже по положителен начин, че е придобил
твърдяното право съобразно придобивния способ, посочен в исковата молба. В
случая ищецът твърди, че е собственик на процесните имоти по силата на
договорите за покупко-продажбата им. Съгласно чл.77
ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. Когато собствеността се придобива чрез
сделка, с отчуждаването на имотите от страна на продавача собствеността
преминава върху купувача - новият собственик. В случая, по силата на
покупко-продажбите ищецът е придобил процесните имоти. От своя страна
продавачът „А.“ ООД е придобил тези имоти от „Л.“ ЕООД с договор за
покупко-продажба, оформен с н.а. от . г. № . т.рег. № ., дело № . г., и от ТПК
„К.“ също с договори за покупко-продажба, оформени в н.а. от . г., №., т. .,
рег. №., дело № . г.; № ., т.., рег. № ., дело . г.; № ., т. ., рег. № ., дело
№ . г.; № .от 05.08.2008 г., т.. рег. № 5720, дело № . г., всички на нотариус П.
И. с № .по списъка на Нотариалната камара. Продавачът „Л.“ ООД също е придобил
продадения от него имот от ТПК „К.“ на 13.06.2008 г. с н.а. № 126, т. ІІ, рег.
№ 4226, дело № 291/2008 г. на нотариус И.. Ответниците оспорват правата на
продавача ТПК „К.“, като твърдят, че той е собственик само на 10/285 ид.ч. –
толкова, колкото са определени с решението по допускането на делбата № 103/25.04.2007
г. Възражението е неоснователно. Както бе посочено по-горе, продавачът ТПК „К.“
е новообразувана кооперация, която обаче по силата на § 27, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗК има правата на възстановена кооперация по смисъла на § 1 от ДР на ЗК и на
§ 1 на ЗК (отм.), т.е. правото да се възстанови собствеността върху иззето,
одържавено или преразпределено по какъвто и да е начин имущество. Правото на
собственост по § 1, ал. 1 от ДР
на ЗК от 1991 г. (отм.) се
възстановява по силата на самия закон, а връщането му става по реда на ПМС №
192/1991 г. Административният орган по §1, ал.2 на ПМС № 192/1991 г. е длъжен
да преценява наличието на всички условия при издаване на заповед за връщане на
иззето и одържавено кооперативно имущество. Актът, с който се уважава искането,
има конститутивно действие с реституционен ефект (ТР №6/2006, ОСГК). В случая
ТПК „К.“ е предявила искане за възстановяване на одържавеното имущество пред
министъра на промишлеността, който със заповед № РД-25-57 от 29.07.1993 г. е
възстановил правото на собственост върху сгради, в т.ч. и шивашките ателиета на
бул. ., № . и № .. Тази заповед, както бе посочено по-горе, има конститутивно
действие с реституционен ефект, което ще рече, че одържа ар Симеон Великивеното
имущество преминава от патримониума на държавата в патримониума на правоимащата
кооперация.
Неоснователно
е възражението на ответниците за нищожност на договорите. Сочените от тях
основания не са налице. Процесните сделки не противоречат на закона. При
противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко
нарушение на повелителна правна норма. Неоснователно се претендира в отговора
на исковата молба, че с извършеното разпореждане с притежаваните от
кооперацията права върху процесния
недвижим имот тя е нарушила разпоредбата на чл.33 ЗС, тъй като съсобственост
върху тези имоти не е налице. Освен това, тази правна норма не е императивна.
Тя не съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от
недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността лице, а само въвежда
ограничение в упражняването на това право. Нарушаването на задължението от
страна на съсобственика има за правна последица само възникването на
преобразуващото право на останалите съсобственици за изкупуване при същите
условия, но не създава правно задължение за изкупуване. Затова, когато правото
на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в
нарушение на чл.33 ЗС, осъществената сделка не е нищожна.
Неоснователно
е и възражението на ответниците, че липсва съгласие на общото събрание на кооперацията за извършване на сделките. Такова
съгласие не е необходимо условие за действителността на разпоредителна сделка
със собствен на кооперацията недвижим
имот или с вещно право върху такъв имот,
сключена от представляващия кооперацията орган – ТР № 4/2018 г., ОСГТК.
Ответниците
считат, че договорите, с които ищецът е придобил имотите, са привидни, сключени при пълна
симулация, тъй като те са придобити от несобственик; сключени с цел увреждане
на делбеното имущество и на останалите съделители, и безвъзмездни, защото по тях не е извършено
плащане. Сделките не са привидни, поради което и не са нищожни. За да е
привидна една сделка, следва да се установи липсата на действителната воля у
страните да бъдат обвързани от действието и правните й последици. Известно е, че с такива
сделки правните субекти целят да се създаде едно привидно правно състояние за
пред трети лица, че тази сделка е породила правните си последици. Третите лица
трябва да зачитат тези последици в отношенията си със страните по сделката. Само когато волята на страните по
облигационното правоотношение е насочена не към пораждане на правното действие
на съответната правна сделка, а само да се създаде привидна правна обвързаност,
симулацията е абсолютна, респ. относителна, когато волята на страните
е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в съглашението. В
конкретния случай съдът намира, че договорите, по силата на които ищецът е
придобил правото на собственост върху процесните имоти, не са привидни. Това е
така, защото действителната воля на страните, които са участвували в сделката, е
такава, каквато е отразена в него. По делото няма доказателства, от които да се
направи извод за противното. Соченото от ответниците, че имотите са
придобити от несобственик не е основание за привидност на договорите.
Продажбата на чужд имот по правило не е нищожна. Тя просто не поражда типичните
за този вид договори правни последици, тъй като никой не може да прехвърли. В
случая обаче, с оглед на изложените по-горе съображения, ТПК „К.“ не е продала
чужди имоти, а нейни собствени, придобити по реституция. Ответниците не са
представили нито едно доказателство, от което да се направи извод, че и те са
собственици на тези имоти. Процесуалното задължение за установяване
привидността на оспорената сделка, както и на прикритата в случая на
относителна симулация, принадлежи на страната, която навежда това правно
твърдение. В настоящия процес това са
ответниците, които
следва чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК,
да установят, че процесните
транслативни сделки са
симулативни, т.е. че страните са се съгласили да не бъдат
обвързани или да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключените договори. Такива основания обаче нито са изложени в отговорите на ответниците, нито се доказват от тях.
В тази връзка следва да се има предвид, че основанията за нищожност на
договорите са разписани изрично и изчерпателно в закона, което ще рече, че
друго, в т.ч. и соченото от ответниците, че имотите са придобити от
несобственик; че сделките са сключени с цел увреждане на делбеното имущество и
на останалите съделители не може да бъде прието като основание за нищожност на
договорите. Това се отнася и до твърдението, че сделките за безвъзмездни. Това
не се установява от представените по делото доказателства, а и може да бъде
само и единствено индиция за привидност на договора, но не и пряко
доказателство. Друг е въпросът, че, след като в договорите е посочена цената за
покупко-продажбата, то непращането й би могло да бъде основание за развалянето
на договора, но не и за обявяване на нищожността му.
Без значение за собствеността е обстоятелството, че продавачът и купувачът по процесните договори са търговски дружества, представлявани от едно и също лице. Ставайки собственик на продадените имоти, купувачът може да се разпорежда свободно с тях, включително и да ги продаде, като е свободен и в правото си да определи на кого да ги продаде. Управителят като органен представител на търговското дружество упражнява представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице. В такъв смисъл то (юридическото лице) влиза в правоотношения с трети лица чрез своя представител. Той обаче не прави свое лично волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на юридическото лице. С други думи, във външните действия органният представител представлява търговското дружество, въпреки, че волята, която изразява, е на субект, различен от юридическото лице.
Когато
едно лице действа като органен представител на две юридически лица, няма лице -
правен субект, различно от тях, което да изявява своя воля като представител.
Договарящи са юридическите лица. Волеизявлението е на овластения представител,
който на основание представителната власт, извършва правни действия, пораждащи
правни последици в сферата на представлявания. Не са налице действия, извършени
от лице, различно от представлявания (ТР 3/2013 г., ОСГТК).
С
оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че по делото се установи правото
на собственост на ищеца върху имотите, предмет на настоящия спор. Ето защо,
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. На основание
чл.78, ла.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в размер на 8 081 лв.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М.“ ООД, със седалище и адрес на управление в
гр. С.З., ул. Б., № ., ет.., ап.., ЕИК ., представлявано от управителя С. Д.А.,
че ТПК „К.“, със седалище и адрес на
управление в гр. С.З., жк Т., бл.., вх., ет.. ап.., ЕИК .., представлявана от
председателя М.С.К., и ТПК „К. .“ със седалище и адрес на управление в гр. С.З.,
ул. Г., №., ет.. ап.., ЕИК .., представлявана от председателя Д. Р. Р., не са
правоприемници на ТПК „К.“, прекратена и преминала към ДПП „М.“, съгласно ПМС №
16 от 03.07.1970 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТПК „К.“, със седалище и адрес на управление в
гр. С.З., жк Т., бл.. вх.., ет.., ап.., ЕИК ., представлявана от председателя М.С.К.,
и ТПК „К. 2“ със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ул. Г.№ ., ет..,
ап.., ЕИК.., представлявана от председателя Д. Р. Р., че „М.“ ООД, със седалище
и адрес на управление в гр. С.З., ул. Б., № ., ет., ап.., ЕИК…, представлявано
от управителя С. Д. А., е собственик по силата на покупко-продажби,
обективирани в н.а. № ..., том ., рег. № .., дело № . г.; в н.а. № ., том ., рег. № . дело № .г.; н.а. № ., том ., рег. № ., дело № . г.; нотариален акт № ., том ., рег. №., дело № .г. и н.а. № ., том ., рег. № ., дело № . г., всички на нотариус П. И. с
№ . по списъка на Нотарилната камара, на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.3.1, попадащ
в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в град С.З., бул.Цар С., №., представляващ магазин № 1, на партерен
етаж, състоящ се от търлговска сграда и санитарен възел, със застроена площ от 115,31 кв.м и магазин № .,
състоящ се от търговска площ със застроена площ от 50,94 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж няма, под обекта - няма,
над обекта: 68850.505.441.3.4, 68850.505.441.3.3; на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.36, попадащ в сграда №4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ
ателие за услуги, находящо се в град С.З., бул. Ц. №., в партерния етаж на масивна сграда, построена 1963 г., с разгъната застроена площ от 39,08
кв.м. кв.м, както и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 68850.505.441.4.35, 68850.505.441.4.38,
68850.505.441.4.37, под обекта: няма, над обекта: няма; на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.38, попадащ в сграда №4,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в град С.З. , бул. Ц. №., ет.1, в партерния етаж на масивна сграда,
построена 1963 г. с разгъната застроена
площ от 73,68 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото
на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68850,505.441.4.2,
68850.505.441.4.37, 68850.505.441.4.36, 68850.505.441.4.35, под обекта: няма,
над обекта 68850.505.441.4.5, 68850.505.441.4.4; на обект за търговска дейност с идентификатор 68850.505.441.4.37, попадащ в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.505.441, съставляващ ателие за услуги, находящо се в град С.З., бул. Ц. №., в партерния
етаж на масивна сграда, построена
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК ТПК „К.“, със седалище и адрес на управление в гр.
С.З., жк Т.бл.., вх.., ет., ап.. ЕИК … представлявана от председателя М.С.К., и
ТПК „К..“ със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ул. Г., № ., ет..,
ап.2, ЕИК …, представлявана от председателя Д. Р.Р., ДА ЗАПЛАТЯТ на „М.“ ООД,
със седалище и адрес на управление в гр. С.З., ул. Б., № ., ет.., ап.2, ЕИК ..,
представлявано от управителя С. Д. А., сумата от 8 081 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: