Р Е Ш Е Н И Е
№ 563
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, ХVІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Петя Петрова и с
участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия
Юрукова адм. дело № 2648 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на П.М.Т., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив, чрез упълномощен адвокат – С.Н., против
Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ с искане за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой в
Затвора гр. Пловдив от 10.01.2015г. до 30.09.2020г., като се претендира
присъждане на обезщетение за този период в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва от 30.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата; както и
обезщетение за престоя му в Затвора гр. Пловдив от 05.02.2022г. до 14.10.2022г.
(датата на завеждане на исковата молба) в
размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от 14.10.2022г. до окончателното изплащане на
сумата. Ищецът сочи, че ответникът не е осигурил условия за изтърпяване на
наказанието съгласно чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на
човека. Конкретните оплакванията са от санитарно-битовите условия в Затвора гр.
Пловдив: пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца
– нетната площ не надвишавала 4 кв.м.; липса на вентилация и достатъчно свеж
въздух, водещо до задух и кашлица; лоши битови условия в тоалетната –
неработещи казанчета, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на
работещи чешми и умивалници и липса на санитарен възел в килията при престой на
ищеца в четвърти отряд, което налагало ползване на кофи и туби за облекчаване
физиологичните му нужди; лошо състояние на банята с множество ползващи я лишени
от свобода, които следвало да се изчакват и наличие, или само на гореща, или на
ледено студена вода на душовете, които били малко; липса на достатъчно светлина
в помещенията поради наличието само на един прозорец; развитие на мухъл в
помещенията, поради липсата на светлина, прокапали тръби и застоял въздух;
липса на външна и вътрешна изолация на стените на затвора, водещо до ниски
температури в помещенията през зимата; отказ от предоставяне на завивки от страна
на затворническата администрация; нередовна подмяна на спалното бельо, водещо
до развъждане на дървеници и бълхи в леглата на лишените от свобода; непредоставяне
на почистващи препарати за тоалетните и спалните помещенията; непровеждане на
индивидуална и корекционна работа с ищеца и непредоставяне на възможност същият
да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което го
довело до поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно шкафове в
помещенията, водещо до необходимост от ползване на общи шкафове за бельо и посуда,
както и липсата на достатъчно мебели и лошо състояние на наличните такива. От
всичко това твърди, че са настъпили неимуществени вреди, стрес, възмущение,
психически травми и унижение поради което претендира посочения размер на
обезщетение
Процесуалният представител на
ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София - в
депозиран писмен отговор застъпва становище, че исковите претенции са
неоснователни и недоказани. Сочи се, че ищецът търпи своята присъда при условия,
не по различни от условията, при които са поставени останалите затворници, като
всички те са лишени от свобода в изпълнение на съответно наложена санкция, но
не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според
процесуалния представител на ответника, не може да се приеме, че престоят в
условията на затвора биха провокирали твърдените от ищеца неимуществени вреди. Прави
се възражение за изтекла петгодишна давност. Иска се претенцията за парично
обезщетение да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание юрк. Ч. поддържа оспорването на иска.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище, че предявеният иск не е доказан, поради
което следва да бъде отхвърлен, алтернативно – ако се приеме за доказан – да се
присъди обезщетение по справедливост.
Административен съд Пловдив, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
За първия исков период от
10.01.2015г. до 30.09.2020г. установяванията са следните:
Съгласно представените от ответника
по делото писмени справки за П.М.Т. е видно, че е изтърпявал наказание лишаване
от свобода в Затворническо общежитие от открит тип Хеброс при Затвора гр. Пловдив
в периода от началото на исковия период – 10.01.2015г. до 18.02.2015г., когато
е освободен. За този период от 38 дни няма
данни с колко души и в кои помещения е пребивавал ищецът в затворническото
общежитие.
След освобождаването от изтърпяване
на наказанието му на 18.02.2015г. до 24.04.2016г. Т. ***.
Ищецът е постъпил отново в Затвора
гр. Пловдив на 25.04.2016г. и е настанен в Приемно отделение до 30.11.2016г.
(220 дни), като в становище от ГДИН на
л.84 не са посочени данни за периода на пребиваване и помещенията, в които е
бил настанен ищецът в приемното отделение на затвора. Видно от докладна записка
на л.64 на 30.11.2016г. Т. е преведен в Затворническо общежитие от открит тип
„Смолян“, където е престоява до освобождаването си на 29.08.2017г.
След освобождаването от изтърпяване
на наказанието му на 29.08.2017г. до 18.06.2018г. Т. ***.
Постъпва отново в Затвора гр.
Пловдив на 18.06.2018г. и е настанен в Приемно отделение. В становище от ГДИН(л.84)
не са посочени данни за периода на пребиваване и помещенията, в които е бил
настанен ищецът в приемното отделение на затвора. На 22.06.2018г. е преместен в
стая № 7 на пост 6, която е с площ 28, 28 кв.м.(без санитарния възел),
разполагаща с два отваряеми прозореца с размери 1,00 м. х 1.15 м. и 0.40 м. х
1.15 м. и санитарен възел е 2.94 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.40 м. х
1.15 м. Няма данни заедно с колко лица е пребивавал ищеца в посоченото помещение,
тъй като такава информация „по утвърдена „Номенкалтура на делата със срокове за
съхранение на ГДИН и териториалните поделения“ – ТС-НО-5, утвърдена от Държавна
агенция „Архиви“ се съхранява за срок от три години“. В стая № 7 ищецът
престоява в периода от 22.06.2018г до 08.02.2019г., когато е освободен от
изтърпяване на наказанието си. Тоест за времето от 18.06.2018г. до 08.02.2019
г.(236 дни) ответникът не доказва
спазване изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС.
Следващият престой на ищеца в
Затвора гр. Пловдив, видно от представените по делото писмени становища от ГДИН
е от 09.07.2019г. до 02.10.2020г.
По справка на л. 84 от постъпването
си в Затвора на 09.07.2020г. до 11.07.2020г.
(вкл.) е настанен в Стая „ОП-2“ на Приемно отделение, с площ от 26,28
кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери
0,44 м. х 1,18 м. и 0,98 м. х 1,18 м.
Санитарният възел е с площ 2,27 кв/м. и разполага с един прозорец с размери
0,35 м., течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за
вентилация. Стаята има две осветителни тела и достатъчно дневна светлина.
Отоплява се с централно парно отопление. При постъпването в затвора на всички
лишени от свобода са предоставени за ползване дюшек, възглавница и спално
бельо. Дадена е възможност за внасяне на лично спално бельо. Хигиената на
спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от
свобода. При престоя му в Приемно отделение Т. не е подавал молби или жалби,
свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.
Съжителствал е в Стая „ОП-2“ с още от трима до четирима лишени от свобода /
5,25 кв/м – 6,57 кв.м. нетна площ на човек/.
На 12.07.2019. Т. е бил преместен на
пост VI в стая № 17, която е с площ от 28,75 кв.м. /без площта на санитарния
възел/, разполагаща с един отваряем прозорец с размери 1 х 1 м и обособено
помещение - санитарен възел с площ 3,14 кв.м. с отдушник ф 110. Съгласно
становище на л.71 липсва информация за престоя на ищеца от 12.07.2019г. до
17.12.2019г. Такава е налична за периода от 18.12.2019г. до 01.10.2020г.,
когато лицето е било освободено от изтърпяване на наказание, както следва: от 18.12.2019г.
до 24.12.2019г. в помещението са били настанени 9 л.св. /при капацитет 7/; от 25.12.2019г.
до 03.02.2020г. в помещението са били настанени 8 л.св. /при капацитет 7/; от
04.02.2020г. до 10.02.2020г. в помещението са били настанени 9 л.св. /при
капацитет 7/; от 11.02.2020г. до 12.02.2020г. в помещението са били настанени
10 л.св. /при капацитет 7/; от 13.02.2020г. до 13.02.2020г. в помещението са
били настанени 9 л.св. /при капацитет 7/; от 14.02.2020г. до 17.02.2020г. в
помещението са били настанени 8 л.св. /при капацитет 7/; от 18.02.2020г. до
21.02.2020г. в помещението са били настанени 7 л.св. /при капацитет 7/; от
22.02.2020г. до 12.03.2020г. в помещението са били настанени 8 л.св. /при
капацитет 7/; от 13.03.2020г. до 17.03.2020г. в помещението са били настанени 9
л.св. /при капацитет 7/; от 18.03.2020г. до 15.04.2020г. в помещението са били
настанени 8 л.св. /при капацитет 7/; от 16.04.2020г. до 04.06.2020г. в
помещението са били настанени 9 л.св. /при капацитет 7/; от 05.06.2020г. до
17.06.2020г. в помещението са били настанени 10 л.св. /при капацитет 7/; от
18.06.2020г. до 23.06.2020г. в помещението са били настанени 8 л.св. /при
капацитет 7/; от 24.06.2020г. до 02.07.2020г. лисва информация за броя на
настанените в помещението лица; от 03.07.2020г. до 09.07.2020г. в помещението са
били настанени 8 л.св. /при капацитет 7/; от 10.07.2020г. до 15.07.2020г. в
помещението са били настанени 9 л.св. /при капацитет 7/; от 16.07.2020г. до
23.07.2020г. в помещението са били настанени 8 л.св. /при капацитет 7/; от
24.07.2020г. до 14.09.2020г. в помещението са били настанени 7 л.св. /при
капацитет 7/; от 15.09.2020г. до 17.09.2020г. в помещението са били настанени 6
л.св. /при капацитет 7/; от 18.09.2020г. до 01.10.2020г. в помещението са били
настанени 7 л.св. /при капацитет 7/.
От посоченото се установява, че за
периода на пребиваване в Затвора гр. Пловдив от 09.07.2019г. до 01.10.2020г.
ответникът доказа, че е осигурил 4 кв.м. жилищна площ на ищеца само за времето
от 09.07.2019г.-11.07.20219г., 18.02.2020г.-21.02.2020г. и 24.07.2020г.-01.10.2020г.
През останалите дни от 12.07.2019г. до 30.09.2020г.(без посочените
09.07.2019г.-11.07.2019г.,18.02.2020г.-21.02.2020г. и 24.07.2020г.-30.09.2020г.)
липсват данни или наличните сочат, че е налице пренаселеност в помещенията – за
период от време 373 дни.
По време на изтърпяване на това
наказание, видно от становището на ответника, корекционна мярка, спрямо ишеца била
включването му в образователен процес като ученик в СУ „Св.Иван Рилски“ при Затвора
– Пловдив и има зачетени 46 работни дни. На 01.10.2020г. лицето е освободено от
изтърпяване на наказание.
След освобождаването от изтърпяване
на наказанието му на 01.10.2020г. до 30.06.2022г. няма данни Т. ***.
За втория исков период от
05.02.2022г. до 14.10.2022г. установяванията са следните:
Постъпва е отново в пенитенциарното
заведение на 01.07.2022г. и е настанен в стая РЦ на Приемно отделение(л.84),
където е пребивавал до 07.07.2022г. вкл. Стая РЦ е площ от 27,04 кв/м. (без площта
на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,49 м. х 1,2 м.
и 1,1 м. х 1,2 м. Санитарният възел е с
площ 2,66 кв/м. и разполага с един прозорец с размери 0,34м. х 1,2 м., течаща
студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята има
две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с централно
парно отопление. При постъпването му в затвора, както и на всички лишени от
свобода, е предоставено за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Дадена е
възможност за лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на
спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя му в
Приемно отделение в посочения период Т. не е подавал молби или жалби, свързани
с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. Съжителствал
е в Стая РЦ с още от трима до шестима лишени от свобода /3,86-6,76 кв.м нетна
площ на човек/. За седем дни само два от тях са с осигурена площ под 4 кв.м.,
но отклонението е незначително и за твърде кратък период.
За периода от 08.07.2022г. г. до 12.07.2022
г. Т. е пребивавал в спално помещение №
57 на пост V, с площ 27,11 кв.м. (без площта на санитарен възел), разполагащо с
два отваряеми прозореца с размери 0,45 м. х 1.17 м. и 0.90 м. х 1.17 м.
Санитарният възел е 2.53 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.35 м. За всеки
л.св. е осигурено легло и са налични шкафове с размери 45х50 м. В стая № 57 са
били настанени от петима до шестима лишени от свобода /4,52-5,42 кв.м нетна
площ на човек/.
За периода от 12.07.2022 г. до 09.08.2022
г. Т. е пребивавал в спално помещение №
61 на пост V, с площ 27 кв.м. (без площта на санитарен възел), разполагащо с
два отваряеми прозореца с размери 0,95 м. х 1.17 м. и 0.44 м. х 1.17 м. и санитарен
възел е 2.50 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.34 м. х 1.17 м. За всеки л.св.
е осигурено легло и са налични шкафове с размери 45х50 м. През посочения период
в спално помещение № 61 са били настанени от петима до шестима лишени от
свобода /4,5 - 4,6 кв.м. нетна площ на човек/. Според данните в становище на
л.65 на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода,
съгласно утвърден график, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Отоплението
е чрез централно-локално парно през отоплителния сезон, проветряването – по
желание на пребиваващите, чрез отваряне на прозорците. Хигиената също се
осъществява от лишените от свобода, като за целта получават съответните
консумативи и имат възможност да закупуват допълнително от лавката на затвора
или да им бъдат донасяни от близки. След ремонт на 5-та група е подменена
изцяло подовата настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са
оборудвани с нови легла, шкафчета,
столове и маси.
За периода от 09.08.2022г –
04.10.2022г. Т. е пребивавал на пост VI в стая № 17, която е с площ от 28,75
кв.м. /без площта на санитарния възел/, разполагаща с един отваряем прозорец с
размери 1 х 1 м и обособено помещение - санитарен възел с площ 3,14 кв.м. с
отдушник ф 110. От 09.08.2022г. до 18.08.2022г. в посоченото помещение са били
настанени 6 лишени от свобода /при капацитет - 7/; от 19.08.2022г. до
21.08.2022г. в посоченото помещение са били настанени 7 лишени от свобода /при
капацитет - 7/; от 22.08.2022г. до 29.08.2022г. в посоченото помещение са били
настанени 6 лишени от свобода /при капацитет - 7/; от 30.08.2022г. до
03.10.2022г. в посоченото помещение са били настанени 7 лишени от свобода /при
капацитет - 7/.
На 04.10.2022г. ищецът Т. е
преместен на пост VI в стая № 8, с площ 29,66 кв.м. (без санитарния възел),
разполагаща с два отваряеми прозореца с размери 0,5 х 1,15 м и 1,00 х1,15 м., и
санитарен възел с площ 2,54 кв.м. с отваряем прозорец с размери 0,30м х 1,15м. От
04.10.2020г. до 14.10.2022г. ищецът е пребивавал в посоченото помещение заедно
с още 6 лишени от свобода /при капацитет -7/.
Ответникът е представил графици на
разпределение на времето на лишени от свобода от V и VI-ти пост /л. 67,75/,
седмичен график на служебната пералня /л.82/
Представени са първоначален доклад и план за присъдата с описани цели и
зони на въздействие, дневник за индивидуална работа /л.76-78/, надлежно
подписани със съгласие от л.св. Т..
Съгласно становище на л.83 в Затвора
гр.Пловдив са извършвани текущи ремонти по своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняване на течове, сменя на осветителните тела. Не се допуска да
има счупени прозорци /същите се подменят своевременно.
През 2017г. е
извършен основен ремонт на общите части - боядисване на общите помещения;
подмяна на дограмата с нова/П В Ц/, поставяне на гранитогрес в общите умивални;
фаянс на стените на общата баня, подът й е с мозайка. Банята се ползва от
лишените от свобода по утвърден график. Всички лишени от свобода, работещи,
имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване
на работния ден. Ищецът Т. като работещ и е имал възможност да ползва банята
всеки ден. Съгласно справката във всяко спално помещение има течаща вода и
санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до тях. Затвора гр. Пловдив се
отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването па помещението се
извършва от лишените от свобода. Според становището на ответника никога не е
имало проблем стаите да бъдат проветрявани и не би следвало да има наличие на
мухъл.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в
затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по които се извършва
дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. По делото са представени
протоколи от ДДД обработки за процесните периоди /л.24-48/.
По делото са събрани гласни
доказателства.
Разпитан е свидетелят М.Р.М.,
който сочи, че познава ищеца от пребиваването им заедно в Затвора Пловдив през
2016г. – 2019г. където са били настанени заедно в стаи № 7, 18, 16, 17. През
2016г. в стаята били 14-15 човека и нямало въздух. Състоянието на помещенията
било лошо. Имало легла, шкафчета, маси. Повечето мебели били разбити. През
2015г. дограмата била подменена. На лишените от свобода се давали одеяла,
повечето си внасяли отвън, както направил и ищеца. Банята се използвала, но не
всички душове работели. Парното се включвало по режим зимата. Липсвала изолация
на стените. Имало дървеници и хлебарки, въпреки, че се е извършвала обработка
против такива. Посочва, че шести пост се е чистил, но нямало препарати. Можело
да се закупуват такива. Според свидетеля, ищецът не е участвал в курсове и
програми, работел е в обособено производство.
Разпитан е свидетелят В.И.Ч. – инспектор
„Социална и възпитателна дейност“ към Затвора Пловдив. В съдебно заседание на 24.02.2023г.
той посочва, че е работил с ищеца Т. през всички, периоди, в които е пребивавал
в Затвора Пловдив. Разяснява, че работата се състояла в провеждане на беседи и включване
в групови мероприятия от различен характер. Т. е бил устройван на работа е извеждан в
общежитие от открит тип. Назначаван е на
работа в обособеното производство и е в включван в образователен процес в
училище, като единствено през последния период на пребиваване Т. не е посещавал
редовно учебните занятия. По мнение на свидетеля такова отношение е имал ищецът
и към груповата работа по време на последното му пребиваване в затвора.
Съдът кредитира с доверие
показанията на тримата свидетели по делото. Св. М. и ищецът са изтърпявали
наказанията си заедно през 2018г. и 2019г. има непосредствени впечатления от
съвместното съжителство, както и от обстановката в килиите, като
съдът кредитира неговите показания, доколкото не противоречат на събраните
писмени доказателства. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Ч., който има
преки впечатления от работата си с ищеца през всички периоди, в който
последният е пребивавал в Затвора Пловдив.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
престоя му в Затвора в гр. Пловдив, като ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на
наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес.
Претенцията на ищеца е за заплащане на 12 000 лв. обезщетение за
претърпените вреди и е насочена срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12,
ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват
от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. ГДИН е надлежен ответник по
предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията
на затворите.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно
ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
В
конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от
незаконосъобразното бездействие на ГДИН, е да осигури площ, подходящи
битово-хигиенни условия в Затвора гр. Пловдив и корекционно въздействие на
ищеца за периодите:10.01.2015г.-30.09.2020г.
и 05.02.2022г.-14.10.2022г.
Фактическия състав на обезвредата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, 2. настъпили
вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите
два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия,
при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
Изискванията за осигуряване на
минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в разпоредбата на чл. 43, ал.
3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима
Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България.
Съгласно практиката на Европейския
съд по правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен
период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Съобразно §
167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице
трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да
има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите. В § 166 от същото решение „Нешков и други против България“, се
акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни
метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да
доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от
Конвенцията.
По отношение на първия исков период
от 10.01.2015г. до 30.09.2020г. на престой в Затвора гр. Пловдив и искането за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000
лева, ведно със законната лихва от 30.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата;
Съдът счита за основателно в една част направеното възражение за изтекла
давност в полза на ответника. Вземането за обезвреда от незаконосъобразна административна дейност се
погасява с общата 5 годишна погасителна давност /чл.110 ЗЗД, вр.с §1 от ЗОДОВ/.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълкувателно гр. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на изискуемостта на обезщетението
при незаконни действия и бездействия на административните органи, /вкл. от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/ е моментът на тяхното преустановяване. В случая престоят на ищеца Т. 10.01.2015г. до
18.02.2015г. през първия исков период е преустановен на 18.02.2015г., от която
дата до датата на предявяване на исковата молба е изтекла 5-годишната
погаситела давност. Тоест исковата претенция на Т. за периода от 10.01.2015г.
до 18.02.2015г. е погасена по давност и съответно искът в тази му част е
неоснователен на това основание.
Неоснователна се явява и исковата претенция за периода от 18.02.2015г. до
24.04.2016г., тъй като от доказателствата по делото се установява, че П.Т. не е
пребивавал в Затвора-Пловдив през този период.
По отношение на периода на престой на ищеца в пенитенциарното заведение от
25.04.2016г. до 29.08.2017г., съдът по изложените по–горе съображения намира,
че исковата претенция се явява неоснователна, поради изтекла – 5-годишна
погасителна давност, с оглед факта, че престоят на Т. е преустановен на
29.08.2017г., а датата на подаване на
исковата молба е 14.10.2022г.
Неоснователна се явява и исковата претенция за периода от 29.08.2017г. до
18.06.2018г., тъй като от доказателствата по делото се установява, че П.Т. не е
пребивавал в Затвора- Пловдив през този период.
Претенцията за
последващите периоди след постъпване в затвора гр. Пловдив на 18.06.2018г., за
които са налице данни, че ищецът е пребивавал на територията на Затвор –
Пловдив, не са погасени по давност, тъй като не са налице факти обуславящи
нейното настъпване.
Установи се, че от
18.06.2018г. до 08.02.2019г. Т. е
пребивавал в приемно отделение и стая № 7 в Затвора гр. Пловдив, като предвид липсата
на представени доказателства от страна на ответника за броя на лишените от
свобода в помещенията и тяхната населеност, съдът с оглед разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС, приема за доказано, че ищецът е пребивавал в условия на
пренаселеност за общо 236 дни.
Ищецът не е
пребивавал в Затвора гр. Пловдив за времето 09.02.2019г. до 08.07.2019г.,
поради което искът му за този период е неоснователен.
От
постъпването си в Затвора гр.Пловдив на 09.07.2019г. до 30.09.2020г. – дата
посочена от ищеца като край на първия исков период, се установи, че ищецът е
пребивавал 3 дни в стая ОП-2 в приемното отделение, без да е налице
пренаселеност. За периода 12.07.2019г.-17.12.2019г. ответникът не доказа
спазване на изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС съдът приема, че от 12.07.2019г. до 17.12.2019г. е доказана
претенцията на ищеца за пренаселеност. За периода от 18.12.2019г. до 17.02.2020г.
и 22.02.2020г.-23.07.2020г. се установяват условия на пренаселеност. Такава не
е налице за периодите от 18.02.2020г. до 21.02.2020г., от 24.07.2020г. до
01.10.2020г.
Тоест
за целия първи исков период исковата претенция е основателна по отношение на
установеното незаконосъобразно бездействие на администрацията да осигури
необходимата жилищна площ от 4 кв.м. за 236 дни(от 18.06.2018г. до 08.02.2019г.), 220 дни (от 12.07.2019г. до
17.02.2020г.), 153дни(22.02.2020г.-23.07.2020г.) или общо 609 дни.
По
отношение на втория исков период (05.02.2022г.-14.10.2022г.), се установи, че Т.
е постъпил на 01.07.2022г. в Затвора гр.Пловдив, т.е. за периода от
05.02.2022г. до 30.06.2022г. твърденията му са недоказани, тъй като в това
време не е пребивавал на територията на пенитенциарното заведение. По отношение
на останалата част от исковия период – от 01.07.2022г. до 14.10.2022г. не се
установяват условия на пренаселеност в помещенията /стая РЦ, стая № 57, стая №
61, стая № 17 и стая № 8/, в които е пребивавал ищеца. Отклонението
от 4 кв.м. при пребиваването на ищеца в Приемното отделение /стая РЦ/ е съвсем
минимално(0,10км.м.) и е само за 2 дни, което съдът не намира за основание за
уважаване на претенцията му в тази ѝ част.
Установява се, че в посочените всички по-горе периоди на пребиваване на
ищеца в Затвора гр. Пловдив, в помещенията, в които същият е бил настанен, е осигурявана достатъчно светлина и вентилация, поради
наличието на отваряеми прозорци. Няма данни по делото, вкл. и медицински
документи, от които да е видно, че Т. е имал симптоми или е страдал от задух и кашлица.
В показанията си свидетелят М., сочи за наличие на мухъл в помещенията, но
самият ищец в исковата молба описва, че периодично се пръскало против мухъл и
плесен, което сочи на признание за липса на установено бездействие, но
напротив, за предприети конкретни мерки от страна на ответника за справяне с
този проблем. Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се
установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив са изградени санитарни
възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода могат да
ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти
седмично, а ищецът, когато е бил на работа и ежедневно. Установява се от
писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално
помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни
помещения, разполагащи и със собствени прозорци, поради което и твърденията на
ищеца за липса на уединение при ползване на тоалетната, не са изобщо доказани,
включително и не се потвърждават от показанията на разпитания свидетел. Не се
установява нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от
помещенията по настаняване на ищеца да не е имало санитарен възел и същият да
се е налагало да ползва за облекчаване на нуждите си кофи и туби, както твърди
в исковата молба, а и не са налице доказателства същият да е бил настанен на
четвърти пост, където всъщност сочи да е търпял подобни неблагоприятни условия.
Установява се от представеното по делото становище на
л.83, че в Затвора – Пловдив при наличие на повреди са извършвани текущи
ремонти - смяна на кранчета,
отстраняване на течове и подмяна на осветителни тела, като поради това и
оплакването за претърпени вреди от подобни повреди, не се доказва.
Не е доказано и
твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за
лоши условия в банята при Затвора Пловдив, доколкото се установява, че е
въведен изричен график за използването. Относно общото твърдение за лоши
условия в банята, следва да се има предвид, че от писмените доказателства се
установява банята да е със съответна за такъв тип помещение подова и стенна
настилка. Има осигурени препарати, извършва
се дезинфекция, дадени са постелъчно бельо, одеяла, дюшеци, възглавници. В
частта, че същите като количество са малко или недостатъчни, съдът не
кредитира, още повече, че тези доводи са недостатъчни за доказване на
незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Същата е осигурила
набавянето им, дала е възможност за закупуване или внасяне като по данни на
свидетеля М. на ищеца е внесено одеяло.
Не е основателно и
оплакването на ищеца за липса на достатъчни мебели, като в тази насока от
свидетелските показания се установява, че имало налични шкафове и гардероби. Твърдението
на ищеца, че шкафовете били недостатъчни и се ползвали общо за бельо и посуда,
според съда, дори и да бъде установен, не би могъл да доведе до извод за
отношение на администрацията на затвора, което поставя лишения от свобода в
унизително положение, като се имат предвид усилията на администрацията да
оборудва помещенията с необходимите мебели и несъответното поведение на
лишените от свобода по увреждане и унищожаване на този инвентар. В показанията
си свидетелят М. посочва, че са налични мебели в помещенията. Поради така
посоченото и според съда не може да се счете за доказана и причинна връзка
между наличието на по-малко мебели в помещенията и причиняването на
неимуществени вреди на ищеца, като в тази насока не са налице и ангажирани
конкретни доказателства за търпени конкретно от ищеца неимуществени вреди, нито
в какво са се изразили те. Оплакването на ищеца относно липсата на изолация на
външните и вътрешните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни
усещания на студ също са неоснователни. Установява се, че в затвора Пловдив
отоплението през отоплителния сезон се осъществява посредством изградено
локално парно, за което е свидетелствал и свид. М.. В действителност ответникът
не е ангажирал доказателства по отношение твърденията за липса на изолация, но
следва да се има предвид, че поставянето на такава не е негово нормативно
установено задължение. Нещо повече, установено е от писмените доказателства, че
дограмата на затвора е била подменена с ПВЦ такава, което е доказателство за
стремеж на администрацията на затвора за осигуряване на по-благоприятни условия
на престой на лишените от свобода, включително и по отношение на изолация на
помещенията от външните климатични условия. Що се касае до оплакването за лоша
хигиена и нередовна подмяна на спалното и постелъчно бельо, създаващо според
ищеца предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи в леглата на лишените от
свобода, то от доказателствата по делото се установява, че са създадени условия
за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това,
както се каза, обаче, е на самите лишени от свобода. Същото касае и смяната и
изпирането на спалното бельо, в която връзка е предоставена възможност за избор
на лишените от свобода. От страна на ответника са представени и доказателства
за осъществяване на дейности по дезинсекция и дератизация периодично за времето
на престой на ищеца в затвора Пловдив, които дейности са включвали и
обработката на спалните помещения. Видно от представените доказателства по делото, от страна на
администрацията в Затвора гр. Пловдив се извършва дезинсекция и дератизация на
сградите. В справките от директора на Затвора гр. Пловдив също се сочи за
извършване на тези мероприятия. Тоест от страна на ответника са положени усилия
за справяне с проблема с инсектите. Ноторно известен факт е, че хлебарките са
вид насекомо, чието унищожаване е труден процес, но са предприети мерки от
страна на администрацията в Затвора гр. Пловдив за решаването му.
Що се касае до оплакването на ищеца
относно това, че спрямо него не е била извършвана индивидуална и групова
възпитателно - корекционна работа, то следва да се има предвид, че по делото са
ангажирани от страна на ответника доказателства за изготвен план за изпълнение
на присъдата му с конкретно посочени цели и начини за постигането им. Установява
се от разпита на свидетеля Ч., че с Т.
са провеждани индивидуални разговори и е включван в общогрупови мероприятия от
различен характер, както и че се обучавал в училището при затвора. Установява
се, че корекционен подход на администрацията спрямо ищецът е и устройването му
на работа в Обособено производство. Ето защо и съдът
намира, че в случая не е установено противоправно бездействие на ГДИН, което е
елемент от отговорността по чл.284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото от
страна на ищеца не са били ангажирани и каквито и да било доказателства за
реално претърпени вреди, изразили се в твърдяната от него поведенческа и
личностна криза.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните
лица от Затвора – гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на Т. за
посочените периоди в горното изложение се установи нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС единствено по отношение на пренаселеност. В останалите времеви периоди
съгласно всички справки от Затвора гр. Пловдив се установява, че на ищеца е
осигурено пребиваване в килии, със съответен на капацитета им настанени лишени
от свобода, при което е спазено изискването за осигуряване на 4 кв.м. жилищна
площ, битови условия и корекционно въздействие на ищеца.
Съдът отчита и застъпването на
началото и края при броенето на дните по справките.
С оглед на
установеното и съответните изводи на съда искът на Т. за заплащане
на обезщетение в размер на 10000 лева за причинени неимуществени вреди по време
на престой в Затвора гр. Пловдив от 10.01.2015г. до 30.09.2020г., се явява
основателен за периодите: от 18.06.2018г.
до 08.02.2019г., от 12.07.2019г. до
17.02.2020г., 22.02.2020г.-23.07.2020г., за които е установеното
незаконосъобразно бездействие на администрацията да осигури необходимата
жилищна площ от 4 кв.м. за общо 600 дни. В останалата си част от същия този
първи исков период от 10.01.2015г. до 30.09.2020г. искът е
неоснователен, тъй като е погасен по давност, няма установено незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация или ищецът не е бил в Затвора гр.
Пловдив.
Вторият иск за присъждане на
обезщетение в размер на 2000 лева за престоя му в Затвора гр. Пловдив от
05.02.2022г. до 14.10.2022г. (датата на
завеждане на исковата молба), е неоснователен изцяло, тъй като не се
установяват незаконосъобразни действия на администрацията от Затвора гр.
Пловдив и ищецът за част от периода не е бил в Затвора гр. Пловдив.
Размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия
на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен
по реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че
по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 609 дни през
първия исков период се явява частично доказана и следва да бъде уважена
частично. Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на
обезщетението за неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът
за основателен, следва да бъде определено по справедливост. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да
бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България", съгласно
което паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение с
присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.
41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да
служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно
фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по
въпросите за размера на присъжданите обезщетения. В случая, като се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на
физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата
инстанция приема, че искът в тази част следва да бъдат уважен при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва:
За периода на престой в Затвора гр.
Пловдив от 18.06.2018г. до 08.02.2019г., от 12.07.2019г. до
17.02.2020г., 22.02.2020г.-23.07.2020г. поради установено бездействие на
ГДИН и установена пренаселеност през 609 дни искът следва да бъде уважен за
сумата в размер на 3045 лв. Претендираните лихви следва да бъдат присъдени,
така както са заявени от 30.09.2020г.(тъй като датата на първото незаконосъобразното
действие е 18.06.2018г.) За разликата до претендираните 10 000 лв. за първи
исков период искът следва да се отхвърли като неоснователен, с оглед липсата на
незаконосъобразни действия/бездействия на ГДИН.
Вторият иск за присъждане на
обезщетение в размер на 2000 лева за престоя му в Затвора гр. Пловдив от
05.02.2022г. до 14.10.2022г. (датата на
завеждане на исковата молба), е неоснователен изцяло и следва да бъде
отхвърлен, тъй като не се установяват незаконосъобразни действия на
администрацията от Затвора гр. Пловдив и ищецът за част от периода не е бил в
Затвора гр. Пловдив.
С оглед частичната основателност на иска, следва да се присъдят разноски за
ДТ в размер на 10 лева на ищеца. както и възнаграждение
за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и
съдействие се установява, че адвокатът Н., упълномощен от ищеца за
представителство по делото, е следвало да представлява последния безплатно като
лице, което е близък на адвоката, сиреч на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Поради това и според съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв. С.Н. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер,
определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в случая съобразно с нормата на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2,
т.3 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на
уважената част на иска, така изчислено възлиза на 325 лева.
По отношение на претендираните
разноски от юрк. Ч. в полза на ответника, съдът счита, че същият
няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната
норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл.
203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС,
Административен съд Пловдив, ХVI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” София, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати
на П.М.Т., ЕГН **********, сумата в размер на 3075(три хиляди седемдесет и
пет) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие
от неосигуряване на минимална жилищна площ
за период в Затвора гр.Пловдив от 18.06.2018г.
до 08.02.2019г., от 12.07.2019г. до
17.02.2020г., 22.02.2020г.-23.07.2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” София да заплати на П.М.Т., ЕГН **********, законна лихва
върху присъдената сума, считано от 30.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.Т., ЕГН **********,
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на
обезщетение над сумата от 3075 лева до предявения размер от 10000 лева за
процесния първи исков период от
10.01.2015г. до 30.09.2020г. в останалата си част, в която не се установяват
незаконосъобразни действия на администрацията на затвора гр. Пловдив, ищецът не
е бил в затвора гр. Пловдив или са погасени по давност,
както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за
заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева за целия втори исков период от 05.02.2022г.
до 14.10.2022г. на пребиваване в Затвора гр. Пловдив.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ гр.София да заплати на П.М.Т., ЕГН ********** сумата
от 10 (десет) лева разноски по делото за държавна такса.
Осъжда Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да
заплати на адв. С.К.Н., сумата от 325(триста двадесет и пет) лева, съставляваща
размер на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.
Отхвърля искането на Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по
делото за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен
състав на Административен съд Пловдив.
СЪДИЯ: