Р Е Ш Е Н И Е
№…….../28.09.2017
г.
гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при
участието на секретаря И. В.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 219 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от С.К.К., с
ЕГН: **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка Р.Р. К., и Г.К.К., с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и
законен представител Р.Р. К., срещу К.Т.К., ЕГН **********, иск с правно основание по чл. 150
от СК за изменение на присъдената в полза на децата издръжка по гр.д. № 169/2014
г. по описа на ПPC, като бъде увеличен размера й
от по 85 лв. на 130 лв. месечно за всяко едно от тях, считано от 01.03.2017
г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла месечна вноска, до настъпване на законно основание за
изменението й или прекратяването.
В исковата молба се
посочва, че с
влязло в сила решение по гр. дело
№ 169/2014 г. на PC - Провадия, ответникът
е осъден да заплаща на децата си С.К. и Г.К. месечна издръжка в размер на по 85
лева, считано от влизане в сила на съдебното решение (30.05.2014 г.), ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, до настъпване на
основания за изменението или прекратяване на издръжката. От постановяване на решението
изминали почти три години, като обстоятелствата били
чувствително променени. Издръжката на всеки човек се увеличила пропорционално на нарастването на
цените. Издръжката която плащал
ответникът
била крайно недостатъчна за да се
задоволяват потребностите на децата, тъй като те имали
нужда от средства за учебни пособия,
облекло и други ежедневни потребности. Присъдената издръжка била под
законово определеният минимум и правят искане за нейното изменение,
като К.К. да бъде осъден да заплаща
на С.К. и на Г.К. издръжка в
размер на
по 130 лв. месечно, считано от месец 01.03.2017 г., с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска, до настъпване на законно основание за изменението й или
прекратяването.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание
ответникът посочва, че взима пенсия от 180 лв. и всеки месец плащал издръжката
на децата си. Не можел да плаща по-голяма издръжка.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
представеното по делото Решение 102 от 30.05.2014 г., постановено по гр. д. 169/2014 г. по описа на ПРС, влязло в
законна сила на 30.05.2014 г., се установява, че К.К. е осъден да заплаща в
полза на Г.К., месечна издръжка в размер на 85 лв., чрез нейната майка и
законен представител Р.К., считано от
влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжка. Със
същото решение К.К. е осъден да заплаща в полза на С.К. месечна издръжка в
размер на 85 лв., чрез нейната майка и законен
представител Р.К., считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
на издръжка.
Видно от
приетите по делото удостоверения за раждане родители на децата С. и Г. са Р.Р.К. и К.Т.К..
От представеното
по делото удостоверение с изх. N 2/02.02.2017 г., издадено от „Виола.3 2013“
ЕООД, се установява, че Р.Р.К. за периода от 09.2016 г. - 12.2016 г. е
получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 420 лв.
От
представените по делото служебни бележки се установява, че Г. К. е записана в първи клас през учебната
2016/2017 г., а С.К. е била ученичка в
осми клас през учебната 2016/2017 г.
От
приобщения социален доклад се установява, че основни грижи за децата полага
тяхната майка. В дома, където живеят С. и Г. имало осигурено всичко необходимо
за посрещане на нуждите им. Потребностите на момичетата от храна, облекло и
обувки, съобразени със сезона, играчки и аксесоари, според възрастта и пола,
били осигурени. Децата живеели в жилище на
свободен наем, находящо се на адрес: ***************, за което заплащали 320 лв.
Жилището представлявало апартамент, състоящ се от кухня, спалня, хол и санитарни
помещения, обзаведен с всички домакински уреди и вещи, необходими за
поддържането на едно съвременно домакинство. Хигиенно-битовите условия били
добри. Майката получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв.
По нейни данни ответникът редовно заплащал
присъдената месечна издръжка на децата. В заключение, дирекция “Социално
подпомагане” - гр. Варна посочва, че в интерес за децата С. и Г. е да се
определи по-висока месечна издръжка, съобразена с възрастта и нарастващите им
потребности.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните и най-добрия интерес на децата,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
За да бъдат уважени исковете по чл. 150 от СК
следва да бъде установено, че лицата, претендиращи издръжка не са навършили
пълнолетие, както и наличието на трайно изменение в обстоятелствата,
при които е определена издръжката, както и възможностите на всеки от родителите
да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки,
ответникът следва да докаже възраженията си срещу основанието и размера на
предявените искове.
Установява се
от приетите по делото доказателства, че С.К. е на 15 г., а Г.К. на 8 г., а техни родители са Р.Р.К. и К.Т.К..
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от СК присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена при изменение на обстоятелствата. Изменението на обстоятелствата трябва
да е трайно, като може да са в резултат на изменение на нуждите на издържания
или изменение на възможностите на дължащия издръжката.
Съдът
намира, че в случая, с оглед възрастта на ищците (на 8 г. и на 15 г.), може
да се презюмират нарасналите им нужди,
без да е необходимо последните да се доказват
изрично, т.е. измененото обстоятелство, което обуславя по-висок размер на
издръжките, е изминалият период от време след присъждането на издръжката в размер на по 85 лв. месечно през 2014 г. От тогава до настоящия момент са изминали три
години, през който период децата са пораснали, Г. е започнала да ходи на училище,
нуждите от храна, облекло, ежедневни средства, учебни пособия и на двете деца
са се увеличили. Към момента на постановяване на съдебното решение през 2014 г.,
минималната работна заплата за страната - като база за изчисляване на
минималния размер на издръжката за едно дете, е била в размер на 340 лв., или
минималната издръжка към този момент е била в размер на 85 лв. Към настоящия
момент минималната работна заплата е 460 лв. или минималната издръжка е вече 115
лв.
Издръжка се дължи
от двамата родители. При определяне размера на издръжката наред с нуждите на
децата съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. От
представеното по делото удостоверение за получени брутни месечни доходи се
установява, че майката е получава трудово възнаграждение за 2016 г. по 420 лв./м. По делото не се представиха доказателства за това
колко получава бащата на месец. Съдът счита, че за цялостната издръжка на
детето Г.К. с
оглед възрастта й - същата е на 8 години, и присъщите за тази възраст нужди от
средства за ежедневни, образователни и развлекателни разходи, са необходими
поне 250 лв. месечно, а за С.К. с оглед на нейните нужди и предвид възрастта й - на 15 г., поне 280 лв. Така посочените
размери следва да бъдат разпределени между двамата родители, съобразно
критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално
състояние: по отношение на Г.К. майката да поеме изплащането на 120 лв., а бащата на 130
лв. от общо определения размер на издръжката; по
отношение на С.К.
майката да поеме изплащането на 135 лв., а
бащата на 145 лв. от общо определения размер на издръжка. Доколкото не се
установиха по-големи техни възможности и предвид на това, че децата се намират
при своята майка, която полага всекидневни грижи за тях, съдът намира, че
майката следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари, а бащата
по-голям.
При
определяне на дължимия размер на издръжката съдът съобрази не само
обстоятелствата посочени в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. и Постановление №
5 от 30.XI.1981 г., и двете на Пленума на ВС, но и критериите, заложени в чл. 50 от ППЗЗД
във връзка с Постановление № 6 на МС от 15.01.2009 г. за определяне на нов месечен
размер на гарантирания минимален доход, като необходимите средства за отглеждане и
възпитание на дете от 7-годишна възраст до 14 – годишна възраст са в размер на
3,5 - кратния размер на гарантирания минимален доход, или 227.50 лв. (3.5 х 65
лв.), а от 14-годишна възраст, до навършване на пълнолетие - 4 кратния размер
на гарантирания минимален доход, или 260 лв. (4 х 65 лв.).
След като съобрази,
че
посочените критерии се отнасят
за деца,
настанени за отглеждане в приемно семейство, и
след като отчете индивидуалните потребности на децата, и
императивния минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК,
настоящият състав намира, че необходимата (минимална в случая) месечна издръжка, която следва да заплаща К.Т.К. на своите деца e както следва: за
детето Г.К.К. сумата
от 130 лв. на месец, а за С.К.К. сумата от 145 лв. на месец.
На основание чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати общо сумата от 151.20
лв., представляваща дължимата държавна такса върху размера, с който се
увеличава издръжката на децата.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, с която e увеличен размера
на дължимата от ответника издръжка.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера
на присъдената издръжка, съгласно Решение N 102 от 30.05.2014
г., постановено по гр. д. N 169/2014 г. по описа на ПРС, дължима от
бащата К.Т.К.,
ЕГН: **********, в полза на децата Г.К.К., ЕГН: **********, и С.К.К., ЕГН:
**********, чрез тяхната майка Р.Р.К., ЕГН: **********, като я увеличава както следва: за Г.К.К., ЕГН: **********, от 85 лв. (осемдесет
и пет лева) на 130 лв. (сто и
тридесет лева) месечно, за С.К.К., ЕГН: **********, от 85 лв. (осемдесет и пет лева)
на 145 лв. (сто четиридесет и пет
лева) месечно, считано от 01.03.2017 г. до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на
основание чл. 150 от СК във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в тази част, на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати по сметка на
Провадийски районен съд сумата от 151.20 лв. /сто
петдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса по присъдената издръжка, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд, а в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от получаване на настоящото решение.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: