Р Е Ш Е Н И Е
№ 758/28.4.2022г.
Град Пловдив, 28.04.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесет и
първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Петър Касабов
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 370 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Т.Х.Х. *** срещу решение № 107 от 08.12.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 452 по описа на Районен съд Асеновград за 2021 година,
с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0239-000662 от 12.05.2021
г. на началника на РУ Асеновград при ОДМВР Пловдив, с който на Т.Х.Х., ЕГН **********,***,
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 и ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП и глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП,
и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Според касатора
обжалваното решение е необосновано и неправилно. Твърди, че не е извършил
вменените нарушения. Иска се отмяна на решението и на наказателното
постановление, както и присъждане на разноски.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата и да се
остави в сила първоинстанционното
решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно доказано
от събраните писмени и гласни доказателства, че на 12.04.2021 г. в 21:25 часа
на ул. „****“ в град Асеновград Т.Х. е управлявал лек автомобил с ДК№ **** и
срещу № 65 е бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ Асеновград,
при която е било установено, че водачът не е използвал обезопасителен колан и
не е представил контролен талон към СУМПС. Съответно при съставяне и връчване
на АУАН жалбоподателят не е имал възражения. Според районния съд правото на
защита на нарушителя, изразяващо се във възможността да разбере какво му се
вменява във вина и правилно да организира защитата си, не е било нарушено и е
без правно значение фактът, че актосъставителят няма почти никакви спомени за
обстоятелствата по извършената проверка, защото презумптивната доказателствена
сила на АУАН по силата на чл.189, ал.2 ЗДвП не е била разколебана. Според
районния съд без правно значение за съставомерността на двете нарушения е
фактът, чия е собствеността на управляваното МПС. Въпреки това от извършената
от съда служебна проверка е установено, че заявлението за получаване на
временни регистрационни табели е подадено от Благовест Х. Пройчев, регистриран
като собственик на МПС, че на 26.03.2021 г. между Благовест Пройчев и
жалбоподателя е сключен договор за покупко-продажба на същия автомобил, без
нотариална заверка на подписите, като жалбоподателят е станал негов собственик
на 29.04.2021 г., т.е., на 12.04.2021 г. жалбоподателят е управлявал автомобил
чужда собственост. Като неоснователни са преценени и възраженията във връзка с
второто нарушение, защото макар по силата на чл.157, ал.6 ЗДвП актът за
нарушението да заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му,
е установено, че АУАН за предходно извършено нарушение по ЗДвП, въз основа на
който е отнет контролния талон на жалбоподателя, е съставен на 23.01.2021 г.,
наказателното постановление е издадено на 15.02.2021 г., връчено на нарушителя
на 15.04.2021 г. и влязло в сила на 23.04.2021 г., т.е., към 12.04.2021 г.,
датата на настоящото нарушение, правилно на жалбоподателя е съставен АУАН за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, защото АУАН от 23.01.2021 г. не е бил
заверен за още един месец, за да може да замести контролния талон. Според
районния съд в административнонаказателното производство не са били допуснати
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
нарушителя, актосъставителят е изпълнил задълженията си по чл.43, ал.5 ЗАНН и е
връчил препис от АУАН на нарушителя, който е подписал първия екземпляр от акта,
т.е., запознал се е с неговото съдържание, не е имал никакви възражения относно
самата проверка и мястото на констатиране на двете нарушения, не е подал
писмено възражение в 3-дневния срок и не е поискал връчване на четлив препис от
АУАН, поради което оплакванията му в тази насока са преценени като
неоснователни. Крайният извод на районния съд е, че отразените в наказателното
постановление административни нарушения са извършени, а тяхната квалификация е
съобразена с изискванията на ЗАНН и ЗДвП. При определяне на административните
наказания наказващият орган се е съобразил изцяло с чл.183, ал.1, т.1, пр.2 и
чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП. Районният съд е посочил, че отнемането на контролни
точки не представлява налагане на административно наказание, но въпреки това е
извършена служебна проверка, при която е установено, че то съответства на
чл.157, ал.3 ЗДвП и чл.6, ал.1, т.9 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР. Като неоснователно е преценено искането за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото
констатираните нарушения и обстоятелствата по тяхното извършване не се
отличават от останалите нарушения от този вид, а санкциите са минимални и не се
явяват прекалено тежки за нарушителя, второто нарушение е свързано с
осигуряване безопасността на водача и пътниците, като в началото на 2021 г.
нарушителят е бил вече санкциониран по същия текст на чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд,
обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и
подробни мотиви. Всички доказателства са преценени при постановяване на
обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са
напълно обосновани и правилни.
Правилно при липса на
каквито и да било други доказателства, установяващи различни факти от
отразените в АУАН и в наказателното постановление, районният съд е приложил
презумпцията на чл.189, ал.2 ЗДвП, защото противното (различното, различни
факти) не е доказано при доказателствена тежест за касатора. Цитираната съдебна
практика е стара, преди приемане на сега действащия Закон за движението по
пътищата, обн., ДВ, бр.20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г., и съответно
неотносима към настоящия казус.
Настоящата инстанция
напълно споделя изводите на районния съд относно доказаността на нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП с оглед на обстоятелството, че срокът от 1 месец, за
който по силата на чл.157, ал.6 ЗДвП актът за нарушение може да заменя
контролния талон, е бил изтекъл към 12.04.2021 г.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на касатора не
се дължат разноски. Затова и на основание
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 107
от 08.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 452 по описа на Районен съд
Асеновград за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.