Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Габрово, 1.07.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от девети
юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-Т.А
И секретар – Радослава Кънева, като разгледа материалите
по адм. дело № 44 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-464 от 16.03.2022 г., подадена от „*******“
ЕООД, Габрово, ЕИК: *********, чрез адв. Х.К., срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11184 от 15.02.2022 г. на началник
отдел „Оперативни дейности, ТД „ФК“ при ЦУ на НАП.
С атакувания ИАА на дружеството е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – автосервиз, находящ се в гр. Габрово,
стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Мярката е
наложена за нарушение, извършено от търговеца, изразяващо се в следното: На
8.02.2022 г., между 10.30 - 11.45 ч., е извършена проверка от служители на НАП в
търговския обект, при която е установено, че за извършването на контролна
покупка на 1 л наливно масло за цена 14.00 лв./л е било платено в брой, като
търговецът не е издал касов бон от монтираното и въведено в експлоатация ЕФУФП,
нито от кочан с ръчни касови бележки, въпреки че плащането е било прието от
работещо по трудово правоотношение в обекта лице, с което е извършено нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Изложени са мотиви за необходимостта от налагане на мярката и за опреД.е на
посочения в оспорената Заповед срок. Предвидено е запечатването да се извърши в
14-дневен срок от влизане на заповедта в сила– т.е. не е предвидено предварително
изпълнение.
ИАА е връчен на своя адресат на 25.02.2022 г.,
видно от приложена разписка.
Жалбата е депозирана на 11.03.2022 г. – в
14-дневния срок за обжалване. Подадена е от заинтересовано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, против подлежащ на съдебно оспорване ИАА,
което я прави редовна и допустима, с оглед на което същата следва да се
разгледа по същество за нейната основателност.
В
жалбата си търговецът сочи, че лицето, приело плащането в обекта, работи за
дружеството по трудов договор. При проверката обаче не е имало законен
представител на проверяваното лице. Жалбоподателят оспорва приетата за
реализирана фактическа обстановка, като твърди, че предоставеното количество
наливно масло е лична собственост на работещия по време на проверката служител,
от което следва, че не е установено, че е налице продажба от търговеца и то
такава, по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. Неясно е по какъв начин е
заплатено, на кого, дали плащането е отразено въобще или със закъснение и ако е
отразено със закъснение – то какви са причините за това. Намира, че актът не е
в достатъчна степен мотивиран и от него не се разбира по каква причина
административният орган е решил да наложи ПАМ. Мотивите, касаещи срока за
налагането на мярката, са бланкетни, а не конкретни и нямат отношение към
установеното и отразено в ИАА нарушение. Не са изложени данни за извършени
предходни нарушения от същия търговец. Наложената ПАМ не съответства на
предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип
за съразмерност, което я прави незаконосъобразна, поради което се моли за
отмяна на процесната заповед.
Жалбоподателят,
редовно призован за о.с.з., се представлява от адв. Глутников, който поддържа
депозираната жалба.
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“
при ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт Ц. и Д., който
оспорва жалбата.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност
на обжалвания административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят „*******“ ЕООД, Габрово
осъществява търговска дейност, а именно – автосервизни услуги, като стопанисва
търговския обект, посочен в процесния ИАА – автосервиз, находящ се в гр.
Габрово, бул. „Бойката“ № 16.
На 8.02.2022 г., в 10.30 ч., в сервиза е
извършена проверка от служители на НАП – И.о .Т.и Н. Т., в присъствието на
работещ в обекта служител на търговеца – Н. И.. При проверката е установено, че
преди проверяващите да се легитимират те са извършили контролна покупка на
моторно масло от един литър на цена от 14.00 лв. /заплатени в брой на
служителя/, за което не им бил издаден касов бон, нито касова бележка от кочан,
въпреки че наличното в обекта фискално устройство работело. След легитимирането
им като служители на НАП те направили проверка на касата и установили разлика в
касовата наличност и касовите документи, изразяваща се в това, че в касата
имало налични парични средства от 585.00 лв., описани в Опис на паричните
средства в касата по видове и брой купюри, а в дневен отчет като налични са
отразени 0.00 лв. Въз основа на така установеното проверяващите са отчели две
нормативни нарушения: 1. На чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. за неиздаване
на фискален бон и 2. На чл. 33, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт –
установена разлика в касовата наличност. Като възражение в съставения при
проверката Протокол е записано, че наличните парични средства били лични
средства на управителя. Протоколът е подписан от двата проверяващи и лицето,
присъствало на проверката – служителят И..
За двете нарушения са издадени два броя АУАН,
приложени към преписката.
В обекта са наети на работа по трудов договор две
лица – присъствалият на проверката Н.И.и Д. Кръстев, които извършват работа
като автомонтьори.
С Определение № 268 от 22.03.2022 г. съдът е дал
указания на страните за разпределение на доказателствената тежест.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, която е приета и приобщена към доказателствения материал. От
заключението на вещото лице и от показанията му, дадени в о.с.з. се установява,
че в дружеството не се води аналитична счетоводна отчетност и не са съставяни
първични счетоводни документи, от които да е видно дали и какво количество
машинно масло се ползва при ремонтните дейности на сервиза, а такова се ползва
като консуматив, закупено е и се съхранява в обекта. Не са налице счетоводни
данни за извършвани продажби на такова масло на клиенти, но в предоставяните им
услуги такова се ползва, без обаче да става ясно какви количества се изписват
за конкретен ремонт и на каква стойност. Отразеният разход за масло по вложени
ремонти е осчетоводен в цялост, общо за период, и е от количество, закупено
през 2021 година. В периода януари, 2021 г. – февруари, 2022 г. такава покупка
е правена еднократно през ноември, 2021 г. – wision winter – 20 C. При изписване от склада
и разходване на маслото, като консуматив, не се издават документи, а според
вещото лице когато се влага консуматива в ремонт за яснота и добра отчетност е
редно да се съставят първични документи – напр. искания за определено
количество, експедиционна бележка или друг подобен. След като търговецът
твърди, че не продава масло, а само го влага в услугите, които предлага, трябва
да организира съставянето на такива документи, което е необходимо с цел да се
проследи хода на материалите. При тези констатации на вещото лице съдът приема,
че е обективно възможно от закупеното от търговеца масло да се продава и на
клиенти на обекта такова, без това да може да се установи в последствие
документално, т.к. от счетоводната отчетност не може да се установи кога и на
какво основание от склада е изписан този консуматив и в какви количества е
вложен при ремонт, респективно – продаден.
По делото, като свидетели, са разпитани двамата
проверяващи и служителят на дружеството, присъствал при проверката.
Според показанията на служителя И.в процесните
дата и час той действително предоставил на проверяващите масло, т.к. този ден
валяло силен сняг, те влезли в автосервиза и му заявили, че им светнала
лампичката за масло в автомобила, поради което им било необходимо такова. Той
им дал от неговото масло, т.к. в сервиза държал такова, за да си „прави“
неговата кола. Казал им, че маслото струва 14.00 лв., отсипал им около литър,
те му дали 15.00 лв. и той им върнал един лев. След около две минути те се
върнали отново в обекта и се представили като проверяващи, поискали различни
документи, но тъй като той не работел с касовия апарат, не могъл да помогне.
През това време управителят бил в болницата, след обаждане в обекта дошъл синът
му и представил на проверяващите исканите от тях книжа. И.не се занимавал с плащания и получаване на
такива, когато правел ремонт, той съобщавал това на „шефа“ си и последният се
разбирал с клиента за цената и плащането. В протокола, когато проверяващите го
запознали със съдържанието му и го помолили да го подпише, той не е отразил, че
маслото било лично негово, тъй като не счел за нужно. Въз основа на така дадените
показания съдът намира за нелогично и недостоверно твърдението на свидетеля, че
продаденото от него масло било лично негово. По делото няма доказателства, че
негов автомобил е бил повреден и закаран на ремонт в същия автосервиз. Не е
логично и оправдано в него той да държи и свои материали, след като работи като
наемен работник за друго лице, с материали и консумативи на това лице. Нелогично
е и отбелязването в протокола, че наличните в касата парични средства били
лични на управителя, след като за това не са съставени необходимите документи и
този управител по същото време е бил болен, на лечение в болница. Няма и
причина ако маслото е било лично на И., той да не отрази този факт при
подписването на протокола, още повече, че в него е имало място за посочване на
възражения и той е вписал дори такива по отношение на разминаването в касовата
наличност. Неговите показания се разминават с дадените от другите двама
свидетели – проверяващите лица.
Според показанията на проверяващите те влезли
първоначално в обекта без да се легитимират и тогава там работел само И.. Те го
попитали дали се продава масло за автомобили там, защото искали да си закупят,
а автомонтьорът само ги попитал какво да бъде маслото, като им изброил няколко
вида налично такова. Те избрали един вид и го закупили. Служителят взел едно
шише, върнал се в търговското помещение и от наличен в същото бидон им налял
масло. В залата били няколко бидона с наливно масло. Те били големи – около 200
литра единия, което изключва възможността налятото и продадено масло да е било
лично на И.. Проверяващите заплатили и автомонтьорът вкарал получените пари в
касата на обекта, която представлявала чекмедже с фискално устройство. Начинът
на заплащане също е индиция за това, че маслото е било служебно, на
работодателя на И., а не негово. След това проверяващите излезли и след няколко
минути се върнали, легитимирали се и започнали проверка, като изискали
документи. Тъй като И.не можел да им предостави необходимите такива, той се
обадил на сина на управителя, който дошъл и предоставил необходимата
документация за осъществяване на проверката. С него дошла и съпругата на
управителя. При тази проверка не е било заявявано, че продаденото масло било
лична собственост на работещия в обекта. Засичането на касовата наличност
проверяващите направили преди да дойдат последните две лица, на засичането
присъствал И..
В случай, че наличните парични средства в касата
на дружеството са били не негови, а на управителя, както е вписал И.във
възражението си, то е следвало това да бъде отразено във фискалното устройство
като „служебно въведени суми“ по реда на чл. 33, ал. 1от Наредба Н-18/2006 г.,
каквито обстоятелства не се твърдят, нито се установяват.
Съдът счита, че не е налице логично обяснение за находящата се в
касата сума, за която не са издавани касови документи и то в такъв ранен час на
работния ден – 10.30 ч. В случая действително е налице разминаване в
установената такава и документираните чрез касовия апарат продажби в обекта.
Налице е и другото нарушение – продажба на стока, собственост на търговеца, за
която не е издаден необходимия платежен документ.
ПАМ е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. А от ЗДДС, според която разпоредба мярката запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен
документ за продажба по чл. 118 - фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), каквито следва да се издадат независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. В случая този елемент от фактическия състав на нормата
е налице – извършена е продажба от обекта на търговеца-жалбоподател, без да се
издаде такъв документ.
Принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая тя е наложена
от Мария Димитрова Ковачева – началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция
„ОД“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, оправомощена за това със
Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, приложена
по делото, поради което съдът намира, че процесният ИАА е издаден от
компетентен орган.
Налице са посочените в Протокола от проверката и
в Заповедта нарушения на Наредба Н-18/2006 г.
При наличието на посочената нормативна
предпоставка административният орган е длъжен да приложи процесната ПАМ. Въпрос
на оперативна самостоятелност е избирането на срока за нейното прилагане, като
в този избор той е ограничен досежно горната граница – за не повече от 30 дни.
В случая авторът на ИАА се е спрял на 14-дневно приложение на мярката, като се
е обосновал за избора си с това, че при проверката са били установени две
нарушения – едното задължителната предпоставка за налагане на мярката, а
другото – несъответствие в касовата наличност. В случая административният орган
е изложил както общи, така и конкретни мотиви за избора на тази
продължителност.
В заключение на гореизложеното съдът намира, че
процесната Заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и
съответства на изискванията за форма, на материалния закон и неговите принципи,
поради което подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза
на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите се
присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер
на 100 лева.
В тази връзка и на основание чл. 170, ал. 2,във
вр. с ал.1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-464
от 16.03.2022 г., подадена от „*******“ ЕООД, Габрово, ЕИК: *********, чрез
адв. Х.К., на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11184
от 15.02.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности, ТД „ФК“ при ЦУ на НАП,
като неоснователно.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, Габрово, ЕИК: ********* да
заплати на Национална агенция по приходите деловодни разноски за настоящата
съдебна инстанция на стойност от 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати на страните в
едно със съобщенията за изготвянето му.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово
до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- Т.А/
/