Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. Враца, 9 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в открито съдебно заседание на 2 април 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ Ц.
при секретаря: МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ Ц., четвърти състав, Адм.д. № 59 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 49, във връзка с чл. 16 от ЗГР, във връзка с чл. 144
от АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията.
Образувано е по
жалба на И.Ц.М.,***, чрез адв. И.М. против Заповед № 646/26.10.2018 г. на Кмета
на Община Бяла Слатина, с която от една страна е спряно производството по
извършване на припознаване на С.И.Ц. от Б.П.Б., а от друга е отказано вписване
на лицето Б.П.Б.,*** като баща в акта за раждане на детето.
Ответната страна
– Кметът на Община Бяла Слатина не взема становище по жалбата.
Доказателствата
по делото са писмени.
Административен съд Враца след като обсъди сочените в жалбата основания във
връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема
за установено следното:
Със
заявление за припознаване, вх. № АО-2016/04.10.2018 г. до Кмета на Община Бяла
Слатина, лицето Б.П.Б.,*** е заявил при условията на чл. 64 от СК припознаване
на свое дете С.И.Ц., родена на *** г. от майка И.Ц.М.. Със заявлението майката,
настояща оспорваща, е удостоверила, че не оспорва припознаването на детето от
бащата Б.П.Б..
С оспорената
заповед освен, че е спряно производството по извършване на припознаване на С.И.Ц.
от Б.П.Б. поради настъпила смърт на детето, е отказано вписване на лицето Б.П.Б.,***,
като баща в акта за раждане на детето, тъй като поради смъртта на детето, за
него е погасено правото му да предяви иск за установяване на произход, в случай
на несъгласие, респ. да оспори припознаването след навършване на пълнолетие.
По делото са
представени още Препис-извлечение от Акт за раждане, Акт за смърт на С.И.Ц. и Удостоверение за
наследници на С.И.Ц., удостоверение за сключен граждански брак между
оспорващата И.Ц.М. и Б.П.Б.. Представени са и удостоверения за раждане на шест
деца от оспорващата, за които като баща е вписан Б.П.Б..
При така
изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията -
Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове,
които ги засягат освен изрично посочените със закон.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от СК -
Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори
припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското
състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде
оспорено, то се вписва в акта за раждане.
С постановения акт, освен че е
спряно производството по извършване на припознаване на С.И.Ц., е отказано
вписване в регистрите на Общината на определени факти и обстоятелства, което
представлява своеобразен отказ от извършване на административна услуга, поради
което този акт подлежи на оспорване по силата на принципната норма на чл. 120,
ал. 2 от Конституцията по реда и при условията на АПК, в качеството му на
индивидуален административен акт.
На практика с постановения отказ от вписване
на надлежно волеизявление за припознаване в съставен вече Акт за раждане, е
погълнато разпореждането по спиране на производството, тъй като отказът от
вписване на припознаването всъщност е произнасяне по същество на отправеното
искане. Производството по припознаване е отделно и самостоятелно от
производството по оспорване на произход по реда и при условията на СК, без правата
по последното да се явяват препятстващи за упражняване на правата по реда на
ЗГР. Постановеният отказ засяга, както правната сфера на бащата, така и
правната сфера на майката, в качеството й на родител на детето и предвид
биологичната й връзка с него, съвместно с неговия баща извършил припознаване и поискал
вписване в съставения вече Акт за раждане. В този смисъл съдът намира жалбата за подадена от заинтересовано лице и в законоустановения за
това 14 дневен срок – Заповедта е получена на 10.01.2019 г., а жалбата е
подадена на 15.01.2019 г., поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 49 от ЗГР - Когато
припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за
припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за
раждане в съответствие със Семейния кодекс.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от СК - Всеки
родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати
деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
Съгласно чл. 65, ал. 1, изр. първо
от СК - Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното
лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис,
подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.
Съгласно чл. 66, ал. 5 - Извън
случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез
иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора.
Безспорно е, че волеизявлението за
припознаване не подлежи на проверка и/или контрол от страна административния
орган. Както презумпцията за бащинство, така и правният институт на
припознаването са създадени в интерес на детето, който защитен интерес е целта
на закона. Припознаване може да се извърши освен в случаите на установен
произход от другия родител, така и в случаите на неизвестен произход. В случая
безспорно в акта за раждане на детето няма вписан баща, както е безспорно и
обстоятелството, че детето е починало на 12.10.2018 г. без да е оставило
низходящи.
Припознаването е един от начините да
бъде установен произходът на едно лице, без намесата на съда и това може да
бъде извършено от всеки един от родителите, както от бащата, така и от майката
и не зависи от произхода на детето спрямо другия родител. За да бъде, обаче,
вписано припознаването в графа „Бележки“ на Акта за раждане, в който смисъл е
чл. 49 от ЗГР, следва да са налице всички предпоставки на материалния закон, в
случая Семейния кодекс. Последният, в текста на чл. 64, ал. 1, предвижда, че
припознаване може да се извършва и по отношение на починали деца, но само
когато има низходящи. В случая от Удостоверение за наследници изх. № 858 от
26.03.2019 г. на Община Бяла Слатина се установява, че починалото дете С.И.Ц.,
което е припознато от бащата Б.П.Б., е оставило единствено възходящ наследник -
майка и няма оставени низходящи, поради което оспореният акт се явява издаден в
съответствие с материалния закон, въпреки посочените други мотиви.
Неотносимо към разглеждания спор е
постановеното спиране на производството, предвид обезсмислянето му с
разпореждането за отказ, постановен със същия индивидуален административен акт.
Без значение за правилното решаване
на настоящия спор е обстоятелството, че впоследствие между оспорващата и Б.П.Б.
е сключен граждански брак, респ. други шест деца са записани с имената на тези
родители, тъй като такава презумпция законът не предвижда.
С оглед на изложеното съдът намира оспореният административен акт
за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната
форма, при спазване на материалноправните норми, и в съответствие с целта на
закона.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на И.Ц.М.,***, чрез адв. И.М. против Заповед № 646/26.10.2018 г. на
Кмета на Община Бяла Слатина.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок пред Върховен Административен Съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: