№ 1099
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500950 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 9420/07.02.2023г., подадена от „Неткредит“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“
No 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И.Х.С. – управител, срещу Решение № 4162/
30.12.2022г., постановено по гр.д. № 2871 / 2022г. по описа на РС – Варна, в неговата
цялост, с което е прието за установено в отношенията между ищеца Ж. Т. Р., ЕГН
**********, с адрес г**********************, от една страна и ответника „Неткредит"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Лъчезар Станчев"
№3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И.Н.Х.С., от друга страна, че ищецът няма
парично задължение към ответника в размер на сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6, ал.1 във вр. с чл.4,
ал.3 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020г., тъй като
клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за
потребителския кредит), поради което същата се явява на основание чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД
нищожна, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Сочи, че по
отношение на характера на задължението за неустойка, първоинстанционният съд не бил
1
съобразил разпоредбата чл. 6, ал. 3 от Договора, в която изрично било предвидено, че
неустойка се дължала само за периоди, в които кредитът бил без осигурена гаранция.
Кредитополучателят имал възможност да осигури гаранция и след изтичането на срока по
чл. 4, ал. 3 от Договора. От тук следвало, че кредитополучателят можел да избегне
възникването на задължението за неустойка или да ограничи неговия размер, в случай че
предостави надлежно обезпечение и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от Договора.
Изрично е предвидено, че неустойка се дължи само при конкретно неизпълнение на
договорно задължение и само за периода на това неизпълнение, като функцията на
обезпечението била да гарантира изпълнението на договора и да намали и обезщети вреди,
които би могъл да претърпи кредиторът. По логиката изложена от първоинстанционния съд
предоставянето или не на обезпечение нямало никакво отношение към възможността на
кредитора да получи обратно заемната сума, съответно дали ще се предостави обезпечение
било все едно за кредитора. Правната и житейска логика обаче напълно оборвала тази теза,
тъй като смисълът на обезпечението бил точно този – да ограничат/обезщетят вредите на
кредитора при неизпълнение от страна на длъжника, а практиката била наложила
кредитните и финансови институции като търговци, които по занятие сключват договори за
кредит и носят риска от платежоспособността на кредитополучателите, да изискват
обезпечаване на своите вземания по договора. Твърди, че кредитополучателят бил уведомен
за това свое задължение / да предостави обезпечение/ преди да вземе решение за
сключването на договора и би могъл да направи свободна и самостоятелна преценка дали е
в състояния да изпълни това изискване на кредитодателя или не. След като
кредитополучателят бил уведомен предварително за това изискване на кредитора, той
разполагал с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и едва
след като осигури изпълнението на изискването на кредитора да сключи договора за заем (а
не първо да сключи договора за заем и после да търси обезпечение). След като било
направено изрично волеизявление за сключването на договор за кредит, било безспорно, че
кредитополучателят бил поел и задължението да даде и надлежно обезпечение, като е имал
достатъчно време да прецени дали може да изпълни това задължение в предвидения срок.
От друга страна кредитополучателят разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което
той имал субективното потестативно право да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и
без да дължи обезщетение и неустойки. След като не бил упражнил правото си да се откаже
от договора в предвидения в закона срок, можело да се направи обоснованото
предположение, че той не смятал клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договора за неизпълнима.
Обобщава, че необходимостта от обезпечение за кредитора се явявало следствие на
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от
ЗПК, кредиторите били длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и
имало за цел да гарантира финансовия риск, който кредитодателят носел от възможността да
има неизпълнение от страна на получателя. Уредената в случай на неизпълнение неустойка
несъмнено изпълнявала присъщите си функции обезпечителна, гаранционна и санкционна и
не накърнявала добрите нрави по смисъла на ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Моли съда да
2
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както и да присъди разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
оспорва подадената жалба. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно.С оглед
предвидените в договора редица изисквания за обезпеченията по същия, се явявало
несъстоятелно твърдението на въззивника, че неустоичната клауза можела да се избегне и да
не се начислява (съответно заплаща) предвидената неустойка. В договора за кредит бил
посочен изключително кратък срок, в който следвало да се представи обезпечение и то да
отговаря на Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Неткредит"
ООД, което от своя страна водело до извода, че в полза на кредитора във всички случаи
щяло да възникне вземане за неустойка в посочения размер. Съдът правилно бил приел, че
непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемополучателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. В глава четвърта от ЗПК било уредено
задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. Сочи, че клауза, която предвиждала, че се дължи неустойка при неосигуряване на
обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на Договора, което
задължение ставало изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, била в пряко
противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити. На практика такава клауза прехвърляла
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредитът бил отпуснат, като ако не
го направел, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличавала. Предвидената неустойка била за неизпълнение на акцесорно задължение -
непредставено обезпечение, което не било свързано пряко с претърпени вреди. Моли да
бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да бъдат присъдени разноски.
С определение No 1857 / 16.05.2023г. и определение No 2305/ 14.06.2023г. въззивната
инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като
съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 13240 /
29.05.2022г. и молба с вх. No 16805/04.07.2023г., нередовностите са отстранени, като
ищецът поддържа, че основанията за недействителност са както следва: 1/ нищожност
поради накърняване на добрите нрави / клаузата за неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции/, в условията на евентуалност 2/
нищожност поради противоречие със закона /ЗПК/ и в условията на евентуалност 3/
нищожност, поради неравноправност.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява процесуален представител,
като е депозирано писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, моли се за
3
отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна
не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като е депозирано писменo
становище, с което се оспорва жалбата, моли се да бъде оставена без уважение. И двете
страни претендират разноски по представени списъци.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционият съд е приел, че с искова молба, подадена от Ж. Т. Р., ЕГН
**********, с адрес г**********************, срещу „Неткредит" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Лъчезар Станчев" №3 (Литекс Тауър),
ет.10, представлявано от И.Н.Х.С., е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 1 200 лв. /хиляда
и двеста лева/, представляваща неустойка за непредставяне на гаранция, съгласно чл.6, ал.1
във вр. с чл.4, ал.3 от Договор за потребителски кредит № 202002210156060070 от
21.02.2020 г. тъй като клаузата за неустойка, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон
за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр.осн. чл.26, ал. 1, т. 1
от ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 21.02.2020г. между нея и „Неткредит" ООД,
ЕИК *********, се сключва Договор за потребителски кредит № 202002210156060070. По
силата на Договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя
Ж. Р. потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 500лв. /хиляда и петстотин
лева/, а кредитополучателят Ж. Р. се задължава да върне предоставената сума в срок до
22.02.2021г., при годишна лихва в размер на 40,39 % и годишен лихвен процент на
разходите /ГПР/ - 48,77%. Общата дължима сума, която Ж. Р. следва да върне е в размер на 1
848 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева/, от които 1 500 лв. главница и 348 лв.
лихва, при условие, че представи в срок до края на следващия ден от сключване на договора
/до22.02.2020г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова
институция, която да бъде в размер на 1 848,00лв. със срок на валидност до 23.02.2021г.,
съгласно чл.4, ал.3 от Договора. В случай, че не представи гаранцията по чл.4, ал.3, то
съгласно чл.6, ал. 1 от Договора, Ж. Р. дължи на Кредитора „Неткредит" ООД неустойка в
размер на 1200 лв. Съгласно погасителният план, посочен в чл. 11, ал.2 от Договор за
потребителски кредит № 202002210156060070 от 21.02.2020г., всяка погасителна вноска е в
размер на 154 лв. /сто петдесет и четири лева/, включваща главница и лихва, като първата
погасителна вноска е с падеж 22.03.2020г., а последната под номер 12 с падеж 22.02.2021г.
В посочения в чл.11, ал.2 от Договора погасителен план, не е включена неустойката за
непредставяне на гаранция по чл.4, ал.З от Договора. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора,
неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.З /от
22.02.2020г./. В чл.6, ал.5 е посочено, че начислената неустойка се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
4
Твърди, че посочената клауза за неустойка накърнява добрите нрави, доколкото били
нарушени основните принципи на добросъвестността и справедливостта, поради което
клаузата била нищожна. Клаузата излизала извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. Позовава се на неравноправност в правата и задълженията на
страните. Целта на регламентираната неустойка излизала извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. Твърди, че посочената клауза е
нищожна и като уговорена в противоречие със ЗПК – с чл. 10а, ал. 1 и ал.4 от ЗПК /забрана
за начисляване на допълнителни такси и комисионии/ и с глава четвърта на ЗПК, в която е
уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. На практика такава клауза
прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че посочената в чл.6, ал.1 от
Договора неустойка в размер на 1 200лв., не е включена в процента на разходите на
годишна база, поради което ако бъде добавена, то тя ще надхвърли размера предвиден в
чл.19, ал.4 от ЗПК, което отново обуславя, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл.
26, ал. 1 от ЗЗД била нищожна.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на ищцовата претенция. Клаузата, предвиждаща неустойка
при неизпълнение на задължението за даване на обезпечение, била действителна, като
излага следните аргументи: Кредитополучателят можел да избегне възникването на
задължението за неустойка или да ограничи неговия размер, в случай че предостави
надлежно обезпечение и след изтичането на срока по чл.4, ал.3 от договора. Уговореният
размер на неустойката по чл.6, ал.1 от договора била горната граница, до която можело да се
начислява неустойка, но дължимата неустойка можела да бъде и в много по-нисък размер
или дори минимална, ако в срока на договора за заем кредитополучателят предоставил на
кредитора надлежно обезпечение. Уговарянето на неустойка при неизпълнение на
съществено договорно задължение, поето доброволно от едната страна, не нарушавало
добрите нрави, особено при условията на пазарна икономика. Ищецът бил получил
информация за условията на договора и размера на евентуално дължимата неустойка още
преди сключване на договора. Условията, при които се сключвал договора за кредит били
ясно, точно и пълно описани в Стандартен европейски формуляр, който бил изпратен на
ищеца преди подписването на договора за кредит. Видът на предоставената гаранция
зависел изцяло и само от преценката на кредитополучателя. След като кредитополучателят
бил уведомен предварително за това изискване на кредитора, той разполагал с достатъчно
време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и едва след като осигури
5
изпълнението на изискването на кредитора да сключи договора за заем (а не първо да
сключи договора за заем и после да търси обезпечение). След като ищецът бил направил
изрично волеизявление за сключването на договор за кредит, било безспорно, че той бил
поел и задължението да даде и надлежно обезпечение, като имал достатъчно време да
прецени дали може да изпълни това задължение в предвидения срок. Ищецът разполагал и
със субективното потестативно право по чл.29 ЗПК да се откаже от сключения договор за
потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения за това и
без да дължи обезщетение и неустойки. В случай, че ищецът е бил в невъзможност да
изпълни договорното си задължение за осигуряване на обезпечение на договора за кредит в
срок до края на деня следващ деня на сключването му, той е имал на разположение още 13
дни, в които да вземе решение за отказ от договора, без да дължи обезщетения или
неустойки. Той не бил упражнил това свое право. След като не бил упражнил правото си да
се откаже от договора в предвидения в закона срок, може да се направи обоснованото
предположение, че той не смятал клаузата на чл. 4, ал. 3 от Договора за неизпълнима.
Обобщава, че в конкретния случай била уговорена неустойка, което било напълно
допустимо от закона, като размерът на неустойката бил ограничен по размер, а отделно от
това можело да се спре начисляването й във всеки един момент, ако кредитополучателят
изпълни задължението си, дори и в по-късен момент. Необходимостта от обезпечение за
кредитора се явявала следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на
потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във
всеки отделен случай) и имала за цел да гарантира финансовия риск, който кредитодателят
носел от възможността да има неизпълнение от страна на получателя. Цялата информация е
била предоставена на ищеца преди сключване на договора, като същият никога не се е
задължавал да плати суми, различни от посочените. Спазени били всички изискванията на
чл. 3 и чл. 13 от ЗЕДЕУУ, съответно на чл. 3, т. 10 и т. 35 от Регламент 910/2014 г. Следвало
да се отчете и че при предоставяне на малки потребителски кредити, какъвто е предмета на
дейност на ответника, в не малка част от случаите същите не биват изплатени в срок.
Последващото водене на заповедно, исково, съответно изпълнително производство, не само
носи нови разходи и удължава срока, през който кредитора не може да се ползва от
паричните средства, но не гарантира пълното удовлетворяване на вземането. Именно
поради тази причина, в предлаганите на потребителите условия за сключване на договор за
кредит, е включено задължение за обезпечаване на отпуснатата сума. Неустойката,
предвидена при неизпълнение на горепосоченото задължение, има както превантивна
функция, а именно да мотивира кредитополучателя да обезпечи задължението си, така и
обезщетителна - да възстанови вредите на кредитодателя за времето, през което
задължението не е било обезпечено. Въпросната клауза следва да бъде преценявана при
съобразяване на баланса между правата и интересите на кредитора и на кредитополучателя
по договор за потребителски кредит, вземайки предвид рисковете за дружествата,
предоставящи малки потребителски кредити. По–нататък твърди, че предвидената
неустойка при липса на обезпечение от страна на кредитополучателя, не се включва в
размера на ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК, не подлежат на включване суми,
6
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор. Няма как
размерът на неустойката да се включи в ГПР по простата причина, че няма яснота дали ще
се дължи неустойка и в какъв размер. Неустойката няма как да бъде предвиден в ГПР след
като може изобщо да не се дължи. Не на последно място по конкретния договор за кредит
неустойка не била начислявана и не била претендирана от ищеца. С оглед на изложените
по-горе обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Моли съда да присъди на „Неткредит" ООД, ЕИК *********,
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.
В писмена форма процесуалният й представител моли за уважаване на иска и присъждане
на сторените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се
явява. В писмена форма заявява,че поддържа отговора на исковата молба.Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Предявеният отрицателен установителен иск се явява допустим, доколкото страните
към настоящият момент се намират в облигационна обвързаност по силата на сключения
процесен договор за кредит, в който фигурира оспорената клауза, както и предвид
защитната позиция на ответника, която се поддържа и във въззивната жалба и с която се
твърди, че ищецът е валидно обвързан от клаузата за неустойка.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от представените по делото доказателства – договор
за потребителски кредит No 202002210156060070 / 21.02.2020г., Общите условия,
приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит“ ООД, стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и справки
за кредитоспособността на кредитоискателя от ЦКР и НОИ, се установява, че на
21.02.2020г., между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №
202002210156060070. По силата на Договора ответното дружество се задължава да
7
предостави на кредитополучателя Ж. Р. потребителски кредит под формата на заем в размер
на 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/, а кредитополучателят Ж. Р. се задължава да върне
предоставената сума в срок до 22.02.2021г., при годишна лихва в размер на 40,39 % и
годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 48,77%. В договора е обективиран
погасителен план. В чл. 4 ал.3 от Договора страните са уговорили, че в срок до края на
следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в ОУ
на договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова
институция, трябва да бъде за сума в размер на 1848 лв. със срок на валидност до
23.02.2021г. В раздел IV от Договора, страните са уговорили неустойка при неосигуряване
на гаранция – чл. 6 ал.1 – в размер на 1200 лв. В ал.2 е предвидено, че неустойката се
начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4 ал.3. Ако срокът, за който се
начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се
начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка /ал.3/. В ал.4 страните са
уговорили, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена
гаранция. В този смисъл, ако кредиторът осигури надлежна гаранция по кредита, макар и
след изтичането на срока по чл.4 ал.3, неустойката спира да се начислява. Ако действието на
гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който
действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. Предвидено
е и че начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по
кредита, съобразно уговорения погасителен план.
Няма спор между страните, че кредитът е усвоен, както и че приложимите ОУ са
именно тези, които ответникът е представил с отговора на исковата си молба.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Предявеният иск намира своята правна квалификация в разпоредбата на 124 ал.1 от
ГПК. В тежест на ищеца да установи наличието на заемно правоотношение между него и
ответното дружество, както и недействителността на процесната договорна клауза на
заявените в условията на евентуалност основания. От своя страна, ответникът е следвало да
установи, че е валидно обвързан от заемния договор, както и че клаузата за неустойка не
накърнява добрите нрави, евент. е сключена в съответствие със ЗПК и не е неравноправна.
Страните не спорят, а и от представените доказателства се установява, че същите са
сключили по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, договор за
потребителски кредит No 202002210156060070 / 21.02.2020г. Към сключения между
страните договор се прилага и Закона за потребителския кредит, както и Закона за защита на
потребителите.
С уточнителната си молба пред въззивната инстанция, ищцата заявява, че поддържа
трите заявени от нея основания за недействителност на клаузата за неустойка в условията на
евентуалност, а не както ги е разгледал ВРС – кумулативно. В този смисъл въззивната
инстанция намира, че следва да обсъди основанията в поредност така, както са заявени от
ищцата.
8
Клаузата за неустойка, която страните са уговорили в чл.6, ал.1 от процесния договор,
а имено, че в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита
по чл.4, ал.3, той дължи на дружеството неустойка в размер на фиксирана сума 1200 лв.,
което се явява близо 70 % от стойността на заемната сума, е нищожна поради накърняване
на добрите нрави. Съгласно приетото в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС, нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Очевидно, че неустойка в посочения размер излиза
извън тези присъщи на неустойката функции. Съобразно приетото в. т. 3 от ТР 1/15.06.2010
г. по тълк. дело № 1/2009 г. по описа на ОСТК условията и предпоставките за нищожност на
неустоечна клауза произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост,
биващ част от принципите, попадащи в родовото понятие „добри нрави“. В конкретиката на
настоящия спор, съдът намира, че клаузата излиза извън обичайните й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Начисляването й не е свързано с претърпени вреди
от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума,
което е в основата на тази форма на обезпечение на кредитора съгласно чл. 92 ЗЗД.
Уговарянето на вид плащане по договора за кредит под формата на неустойка в размер
близък до размера на отпуснатия кредит, съдът намира за установено в разрез с добрите
нрави. Не без значение са и както моментът на начисляването й - по време на действието на
договора, така и разпределянето й към погасителните вноски, увеличаващо техния размер и
създаващо реална възможност за свръхзадлъжнялост на ищеца и невъзможност за
изпълнение на поетите от него ангажименти. Основната цел на така уговореното
възнаграждение е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума.
Предвид, че се установи недействителността на клаузата още на първото заявено
основание, съдът намира, че не следва да се пристъпва към разглеждане и на другите две
основания, които са заявени в условията на евентуалност.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен, доколкото процесната
клауза за неустойка се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като сключена в
противоречие с добрите нрави, като сумата, уговорена в нея в размер на 1200 лв. не се
следва да се дължи на кредитора.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна, която
претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, за което са представени надлежни доказателства. В този случай, съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 от ЗАдв. или сумата от 400 лв. за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдебният състав,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4162/ 30.12.2022г., постановено по гр.д. № 2871 /
2022г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ No 3 (Литекс Тауър), ет.10, представлявано от И.Н.Х. -
управител, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. – от Адвокатска Колегия - Варна, с адрес на
кантората: **************************, сумата от общо 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита, осъществена в
полза на въззиваемата страна Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, в производството
пред Варненски окръжен съд, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10