Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 28.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на тринадесети октомври през две хиляди
и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря
Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело
№ 5202 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 304878 от 18.12.2019 г. по гр. д. № 49229/2018
г. на СРС, 150 състав, е 1)
прекратено производството в ЧАСТТА по предявения от А.Р.Т.
срещу П.П.И. отрицателен установителен
иск за сумата от 450 лева разноски по изп.д. № 20187880400225 по описа на ЧСИ М.К.,
per. № 788 на КЧСИ и 759.55 лева - такси по Тарифа към ЗЧСИ по изп.д. №
20187880400225 по описа на ЧСИ М.К., per. № 788 на КЧСИ; 2) признато за установено на
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че А.Р.Т. не дължи на П.П.И. сума в размер на
947.32 лева неолихвяемо вземане,
представляващо мораторна лихва за период от 10.03.2006г. до 27.10.2008г. и сума
в размер на 1 835.91 лева - законна
лихва върху сумата от 2547.85 лева за периода от 28.10.2008г. до 10.07.2015г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2008г. от Софийски районен
съд по гр.д.№ 33075/2008г. по описа на СРС, 32 състав, срещу ищцата А.Р.Т. и е
образувано изпълнително производство № 20187880400225 по описа на ЧСИ М.К.,
per. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради погасяване по давност; 3) отхвърлени са предявените от А.Р.Т.
срещу П.П.И. искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за сума в
размер на 2 547.85 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до окончателното плащане на
сумата, и сумата в размер над 1 835.91 лева до пълния предявен размер от
2 653.58 лева, т.е сума в размер на 817.67
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
11.07.2015г. до 24.07.2018г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
12.12.2008г. от Софийски районен съд по гр.д.№ 33075/2008г. по описа на СРС, 32
състав, срещу ищцата А.Р.Т. и е образувано изпълнително производство №
20187880400225 по описа на ЧСИ М.К., per. № 788 на КЧСИ, с район на действие
СГС.
Недоволна
от така постановеното решение е останала ищцата А.Р.Т., която в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която са отхвърлени нейните искови
претенции поради неправилност, незаконосъобразност и нарушение на
съдопроизводствените правила. Поддържа, че в периода от 06.08.2012г. до
21.06.2018г. по изпълнително производство № 20097880400100 по описа на ЧСИ М.К.,
рег.№ 788 на КЧСИ е нямало изпълнение, което да е доведено до край от кредитора
и взискател П.П.И.. По същество според жалбоподателката неправилно
първоинстанционният съд е приел, че с подадената от взискателя молба на
02.07.2014г. по изпълнително производство № 20097880400100 по описа на ЧСИ М.К.,
рег.№ 788 на КЧСИ, с която е поискано насрочване на публична продан на описани
преди това движими вещи, е прекъсната погасителната давност. Това било така,
доколкото искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало
давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е
предприето. Аргументира се също така, че макар искането за извършване на
изпълнително действие и самото предприемане на същото от съдебния изпълнител да
представляват два самостоятелни юридически факта, респективно да имат
самостоятелно правно значение относно давността, то действието по прекъсване на
давността можело да се породи единствено при кумулативното им наличие. Ето защо,
според жалбоподателката, с подаването на процесната молба на 02.07.2014г. не е
била прекъсната давността за вземанията по изпълнителното дело № 20097880400100
по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ, поради което моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваните части и вместо нея да уважи изцяло предявените срещу
П.П.И. искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Въззиваемият
П.П.И. оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания
в срока по чл. 263, ал. 1от ГПК писмен отговор.
От
друга страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила и втора въззивна жалба от ответникът П.П.И. срещу първоинстанционното решение в ЧАСТТА,
в която е признато за установено, че въззиваемата А.Р.Т. не дължи на
жалбоподателя сума в размер на 947.32
лева неолихвяемо вземане, представляващо мораторна лихва за период от
10.03.2006г. до 27.10.2008г. и сума в размер на 1 835.91 лева - законна лихва
върху сумата от 2 547.85 лева за периода от 28.10.2008г. до 10.07.2015г.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение в тази част за неправилно и
необосновано. По повод на сумата от 947.32 лева се излагат аргументи, че макар
същата да произтича от забава на длъжника да плати изискуемо от него
задължение, то след датата на издаване на заповедта за изпълнение, тази сума
представлявала ликвидно – установено по основание и размер вземане с правно
основание чл. 86 от ЗЗД. Ето защо счита, че това вземане има характер на
главница, откъдето първоинстанционният съд неправилно го е разгледал на
плоскостта на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. По повод на сумата от 1 835.91 лева,
жалбоподателят излага аргументи, че спрямо нея също е неприложима разпоредбата
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Това било така, тъй като според жалбоподателя
неоспорената от длъжника заповед за изпълнение и породения нейн стабилитет имат
за правна последица непререшаемост на спора относно вземането – предмет на
заповедното производство. В този смисъл приравнява по правни последици влязлата
в сила заповед за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, поради което
за цялото вземане /главница и законна лихва/ била приложима разпоредбата на чл.
117, ал. 2 от ЗЗД. Изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че
тази част от вземането на жалбоподателя е била погасена по давност, съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорва и размера на законната лихва,
начислена в хода на изпълнителното дело, за която е уважен предявения
отрицателен установителен иск. Поради всичко това, жалбоподателят моли съдa да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части, като отхвърли изцяло
предявените от ищцата искове.
Въззиваемата
А.Р.Т. оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания
в срока по чл. 263, ал. 1от ГПК писмен отговор.
Съдът, като взе
предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните
доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери
следното:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
установяване, че ищцата А.Р.Т. не дължи на П.П.И. сумата от 7358.23 лева, от
която сумата от 2547.85 лева - главница, сумата от 2653.58 лева - законна лихва
върху главницата за периода от 28.10.2008г. до 24.07.2017г., сумата от 947.32
лева - неолихвяеми вземания, 450 лева - разноски по изпълнителното дело в полза
на П.И., както и 759.48 лева - начислени такси и разноски в полза на ЧСИ
съгласно Тарифата към ЗЧСИ, за които суми е издаден изпълнителен лист на
12.12.2008г. от Софийски районен съд по гр.д.№ 33075/2008г. по описа на СРС, 32
състав.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл.
269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В
случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски
районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в
обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд
намира първоистанционното решение за правилно и обосновано, поради което
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
От
фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната преценка на
събраните доказателства се установява, че срещу А.Р.Т. е издадена в полза на П.П.И.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.11.2008г.
по ч.гр.д. № 33075/2008г. по описа на СРС, 32 състав, а въз основа на
издадената заповед е издаден и изпълнителен лист от 12.12.2008г. по ч.гр.д. №
33075/2008г. по описа на СРС, 32 състав за сумата от 2 547.85 лева - главница,
ведно със законната лихва върху сумата от 28.10.2008г. до окончателното и заплащане
и за 947.32 лева лихва за периода от 10.03.2006г. до 27.10.2008г. Въз основа на
молба, подадена от П.П.И. по чл. 426 от ГПК на 09.04.2009г. е образувано изпълнително
дело № 20097880400100 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ. Видно от същата,
взискателят е посочил способите на изпълнение, а именно релевирано е искане от
взискателя да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на А.Р.Т. в изпълнителното производство, да бъдат наложени запори върху
банковите и сметки, да бъде извършен опис на движимото имущество на същата. На 20.11.2009г.
от страна на взискателя е подадена молба, с която последният на основание чл.
18 от ЗЧСИ възлага на съдебния изпълнител да определи и да предприеме подходящ
способ за изпълнение на задълженията по изпълнителното дело. До ищцата е била
изпратена и покана за доброволно изпълнение на 09.03.2010г., получена от нея на
13.03.2010г. От взискателя с молба от 21.04.2010г. е отправено искане до
съдебния изпълнител да извърши опис на движимо имущество, притежавано от А.Р.Т.,
находящо се в жилището и, като в изпълнение на искането на взискателя е
насрочен опис на движимо имущество. Видно от протокол за опис на движими
имущества на 29.06.2010г. съдебният изпълнител е посетил жилището на ищцата и е
извършил опис на находящите се в него движими вещи, а в последствие е възложил
и изготвянето на оценка на същите. От доказателствата по делото става ясно
също, че в периода от 05.07.2010г. до 06.08.2012г. почти ежемесечно са постъпвали плащания в размер на по 20 лева по
изпълнителното дело за погасяване на
задълженията на А.Р.Т. спрямо П.П.И.. С оглед на спирането на тези плащания, на 02.07.2014г.
от взискателя е депозирана молба пред съдебния изпълнител с искане да бъдат
предприети принудителни действия за събиране на процесиите вземания, като бъде насрочена публична продан на описаните преди
това движими вещи. От събраните доказателства по делото става ясно, че съдебният
изпълнител е наложил запор на банковите
сметки на А.Р.Т. в „Банка ДСК“
ЕАД и в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с получените съответно на 21.06.2018г.
и 25.06.2018г. запорни съобщения. С
постановление от 10.07.2018г. производството по изпълнително дело №
20097880400100 по описа на ЧСИ М.К. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ТПК.
След
прекратяване на изпълнителното производство, от името на П.П.И. е подадена молба от 10.07.2018г. по чл. 426 от ГПК за образуване
на ново изпълнително дело при ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ за същите суми,
като в молба са посочени изрично изпълнителни действия, които да бъдат
предприети от съдебния изпълнител, както и на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ М.К. да предприеме необходимите
действия във връзка с принудителното изпълнение. По така образуваното
изпълнително дело № 20187880400225 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ
отново са наложени запори на банковите
сметки на А.Р.Т. в „Банка ДСК“
ЕАД и в „Райфайзенбанк България“ ЕАД със запорни съобщения получени от
банките съответно на 13.07.2018г. и 12.07.2018г. Понастоящем, с Определение № 496437/27.09.2018г.
по гр.д.№ 49229/2018г. по описа на СРС, 150-ти състав, е спряно принудителното
изпълнение по изп.д.№ 20187880400225 по описа на ЧСИ М.К..
От правна страна, предмет на
специалния отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК е съдебно признаване между страните, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили такива факти, които погасяват изпълняемото право, предмет на
изпълнението. Един от тези правопогасяващи факти е изтичането на погасителна
давност относно подлежащите на принудително изпълнение вземания. В конкретния
случай давността за вземанията по
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело № 20097880400100 по
описа на ЧСИ М.К., е започнала да тече с
издаването на изпълнителния лист от 12.12.2008г. по ч.гр.д. № 33075/2008г.
по описа на СРС, 32 състав. Това е така, защото от
този момент кредиторът вече е снабден с изпълнителен лист и следователно е
овластен да предприеме всички възможни действия за принудителното събиране на
вземането си. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД течението на погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Както това е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), сред които
са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
извършването на опис и оценка, назначаването на пазач и т.н. Обратно, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и други подобни.
При
съобразяване с посочените указания по тълкуване на закона в случая давността е прекъсната с молбата от
09.04.2009г. по чл. 426 от ГПК до ЧСИ М.К., съдържаща овластяване по чл. 18 от ЗЧСИ, с която е образувано изпълнително дело № 20097880400100 по негов опис,
доколкото същата молба не просто слага началото на изпълнителното производство,
а и съдържа конкретно посочени от
взискателя изпълнителни способи (запор върху трудово възнаграждение, запори
върху банкови сметки, опис на движимото имущество на ищцата-длъжник). Правилно
първоинстанционният съд е съобразил релевантните въпроси около спирането и
прекъсването на давността в настоящия случай, с оглед на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС и предхождащото го ППВС № 3/1980г. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на СРС, че
погасителната давност по отношение на процесните вземания е започнала да тече
едва на 26.06.2015 г., когато с Тълкувателното решение № 2/26.06.2015г. по т.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е отменено действието на ППВС № 3/1980г., съгласно което
през времето на висящ изпълнителен процес не тече погасителна давност. Тоест
самото тълкувателно решение няма обратно действие по повод на давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г., като в
този смисъл са Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС,
четвърто ГО и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, четвърто
ГО. Ето защо и съвсем коректно първоинстанционният съд е изследвал въпроса за
т.нар. перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в рамките на изпълнителното
производство – от датата на неговото образуване до датата, на която е започнала
да тече давността за процесните вземания. Въпросът е от съществено значение за
предмета на делото, доколкото чрез перемпцията изпълнителното производство се
прекратява по право (ex lege), респективно
от датата на прекратяване започва да тече погасителната давност за вземанията,
предвид на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС и отмененото вече ППВС № 3/1980г.
Видно
от доказателствата по делото се установява, че от датата на последното
постъпило плащане от длъжника по изпълнителното дело – 06.08.2012г. до датата на подаване на молба от взискателя с искане
за насрочване на публична продан на описани преди това движими вещи,
собственост на длъжника – 02.07.2014г. не
е изтекъл преклузивния срок от две години, поради което изпълнителното дело е
продължило да бъде висящо. Последното е така едва до 02.07.2016г., когато в резултат от неизвършването на никакви
действия по процесното изпълнително дело, по отношение на същото е настъпила
перемпцията, а всички последващи действия по това изпълнително дело са били без
правно значение, в това число и за течащата погасителна давност. Давността за
процесните вземания е била пръсната отново едва на 10.07.2018г., когато с молба по чл. 426 от ГПК, съдържаща
овластяване по чл. 18 от ЗЧСИ, от страна на П.П.И. е образувано ново
изпълнително дело с № 20187880400225 по описа на ЧСИ М.К., с която са посочени
изрично изпълнителни действия, които да бъдат предприети от съдебния
изпълнител. Ето защо по отношение на
главницата към 10.07.2018г. не са изтекли 5 години, считано от 26.06.2015г.,
поради което вземането за сумата от 2 547.85 лева не се явява погасено по
давност. От 10.07.2018 г. е започнала да тече нова петгодишна давност,
която към настоящия момент не е изтекла. По тези съображения, направените
възражения от А.Р.Т.
в депозираната от нея въззивна жалба следва да се отхвърлят като неоснователни.
Молбата от 02.07.2014г. на П.П.И. по изпълнителното дело няма как да бъде
разглеждана на плоскостта на прекъсването на давността за вземанията, тъй като
към този момент и преди приемането на горецитираното Тълкувателно решение,
задължителната практика на съда, изложена в ППВС № 3/1980г. е била в смисъл, че
през времето на висящ изпълнителен процес погасителна давност не тече. За
пълнота, дори да бъде възприето виждането, че с отмяната на ППВС № 3/1980г.,
давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувани преди
26.06.2015г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, то с
молбата от 02.07.2014г. на взискателя по изпълнително дело № 20097880400100 по
описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ е прекъсната валидно погасителната
давност. Това е така, защото имплементираното в процесната молба искане от
страна на взискателя за извършване на изпълнително действие е самостоятелен и
достатъчен юридически факт, водещ до прекъсване на давността, независимо от
това дали съдебният изпълнител действително е предприел същото действие,
съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Тоест, дори от
този момент давността не е била изтекла към датата на образуване на ново
изпълнително дело на 10.07.2018г. по отношение на вземането за главницата на П.П.И.
към А.Р.Т..
Касателно
вземанията за лихви,
първоинстанционният съд правилно е съобразил, че издаденият изпълнителен лист
по отношение на лихва в размер на 947.32 лева и на законна лихва върху
главницата е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение,
което действително притежава изпълнителна сила, но не и сила на пресъдено нещо.
Правните последици на този акт не се приравняват на съдебно решение, поради
което по отношение на тях е неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
а напротив в конкретния случай
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Предвид на казаното, правилно първоинстанционният съд е счел, че двете вземания
за лихви са погасени по кратката тригодишна давност на основание чл.111, б. „в“
от ЗЗД. В допълнение, правилно е изчислен размера на законната лихва, начислена
в хода на изпълнително дело № 20097880400100 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на
КЧСИ, за която е уважен предявения отрицателен установителен иск. Ето защо
възраженията на въззивника П.П.И., изложени в депозираната от него въззивна
жалба, следва да се отхвърлят като неоснователни.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А.Р.Т. се дължат
617 лв., а на П.П.И. 655, 67 лв., направени разноски по делото пред въззивния
съд, по компенсация.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20017590 от
20.01.2021 г. по гр. д. № 49426/2020 г. на СРС, 25 състав, В ЧАСТТА, в която е
признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че А.Р.Т., ЕГН **********, не дължи на П.П.И., ЕГН **********, сума в размер
на 947.32 лева неолихвяемо вземане, представляващо мораторна лихва за
период от 10.03.2006г. до 27.10.2008г. и сума в размер на 1835.91 лева -
законна лихва върху сумата от 2547.85 лева за периода от 28.10.2008г. до
10.07.2015г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2008г. от
Софийски районен съд по гр.д.№ 33075/2008г. по описа на СРС, 32 състав, срещу
ищцата А.Р.Т. и е образувано изпълнително производство № 20187880400225 по
описа на ЧСИ М.К., per. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20017590 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 49426/2020 г. на
СРС, 25 състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от А.Р.Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, срещу П.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, an. 64, искове с
правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че А.Р.Т., ЕГН **********,
не дължи на П.П.И., ЕГН **********, сума в размер на 2547.85 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до окончателното плащане на
сумата, и сумата в размер над 1835.91 лева до пълния предявен размер от 2653.58
лева, т.е сума в размер на 817.67 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 11.07.2015г. до 24.07.2018г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 12.12.2008г. от Софийски районен съд по гр.д.№
33075/2008г. по описа на СРС, 32 състав, срещу ищцата А.Р.Т. и е образувано
изпълнително производство № 20187880400225 по описа на ЧСИ М.К., per. № 788 на
КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА
П.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, an. 64 да заплати на
А.Р.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 617 лв, направени разноски пред въззивния съд, по компенсация.
ОСЪЖДА А.Р.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да
заплати на П.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, an. 64, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 655, 67 лв., направени разноски пред
въззивния съд, по компенсация.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.