№ 489
гр. Благоевград, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500414 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивни жалби и от двете сраните по
делото против решение № 906145, постановено по гр.д. 1321 по описа за 2019
г. на РС-Благоевград.
В жалбите се навеждат доводите за необоснованост и
незаконосъобразност на приетото от РС, респ. в отговорите по жалбите
съответната насрещна страна излага становище за неоснователността им.
БлОС счита подадените въззивни жалби за допустими. Подадени са от
лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона срок. Постановеното от РС е валидно и допустимо. С
него РС на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се е произнесъл по предявените от
Д. СП. Н. и Т. ИВ. Г. искове за заплащане на обезщетение за лишаване от
възможността за ползване по предназначение на собствения им имот поради
прокарване и държане на захранващи кабели 20 кV без уреден за това
сервитут, както и за заплащане на мораторна лихва
За преценка на доводите в жалбата въз основа на закона, тезите на
страните и събраните доказателства БлОС приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните не спорят, по приетия от РС факт, че Д. СП. Н. и Т. ИВ. Г. са
собственици на ПИ с идентификатор 04279.612.162 като първата притежава
159/378 ид.ч. , а втората - 79,50/378 ид.ч.
Ищците претендират обезщетение за ползваното незаконно без тяхно
1
съгласие изградено в техния имот трасе, по което е прокаран кабел за
захранване с ел. енергия на друг имот, захранването, на който се
осъществява от ответника т.е. трасето се ползва от Ч..
Не се спори по приетия от РС факт, че трасето през
претендирания период е ползвано от Ч.
От заключението на вещото лице А. се установява ,след огледа от
експерта и измерването на място, че съоръженията, ползвани от Ч. възлизат
на 24,48 кв. м. Вещото лице посочва, че трасето на кабел 20 КV през имота
на ищците минава покрай стената, която е граница с ПИ 04279.612.163
/онагледено в скица към заключението на л. 197 от делото/, което е с дължина
29,80 м. ширината на трасето е от 0.80 м. или всичко трасето заема 30,60 м.
/линейни заедно с шахтата/ като общо заетото място от трасето и шахтата в
квадратни метри е 24,48 кв.м.
Вещото лице при огледа си е констатирало, че тръбите, макар и от тях
да са изтеглени кабелите са в земята в имота на ищците.
Според БлОС спорът по отношение на това каква е сервитутната площ
на трасето е ирелевантен за настоящото производство, поради което и не
обсъжда доводите на страните по отношение на този факт. Счита, че е от
значение е единствено размера на реално засегната от част от имота. Затова
намира за незаконосъобразно приетото от РС, че обезщетението следва да се
определи спрямо размера на сервитутната зона, който РС е възприел за
обосновано, че е дадено от вещото лице инж. А., от в.л. П. и от експертите по
тройната съдебно техническа експертиза , че възлиза на 30 кв.м.
По отношение размера на обезщетението са изслушани заключения на
вещите лица П.Т. и В.Д..
В основното заключение П. Т. е изчислил пазарния наем по два
метода. По посочения в заключението като първи метод експертът е
определил размера на база отдавани открити площи под наем от О.Б. във
връзка с определяне на начални цени при провеждане на търгове за отдаване
под наем на открити площи на заинтересовани лица в съответствие с
Приложение № 8 по § 7 , ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗОС и Наредбата за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О.Б. в
сила от 1.1.2009 г., където е дефинирана начална пазарна месечна наемна
стойност за открити площи /тротоарно право/ в размер на 4,70 лв. за кв.м. Въз
основа на нея е изчислил, че за периода от 13.10.2011 г. до 12.1.2019 г- за 87
месеца при 4,70 лв. за кв. м. месечния наем за 24,48 кв.м. възлиза на 10 010
лв., за останалата част от претендирания период съотв. от 13.1.2019 г. до
11.2.2019 г. за 0.97 месеца възлиза на 112 лв. Или общо брутния месечен
наем за целия период от 13.10.2011 г. до 11.2.2019 г. възлиза на 10 122 лв. От
него за Д.Н. за притежаваните от нея 159/378 ид.ч. й се следват 4 258 лв., а
на Т.Г. за притежаванието от нея 79/378 ид.ч. й се следват 2 129 лв.
По 2-рия посочен от експерта метод обезщетението е изчислено при
евентуално договорено и учредено сервитутно право на преминаване на
подземен линеен и площов обекти /трасе и шахта/. Вещото лице е посочило,
2
че при него се налага да е използват като източници на информация,
достатъчен брой аналози с подобен на оценявания имота пазарен статус. За
целта вещото лице е ползвало информацията от собствения си архив. Въз
основа на този метод е посочил че брутния месечен наем за 24,48 кв.м.
възлиза на 4 056 лв.
Въз основа на тези два метода е дал осреднената стойност между тях от
7 089 лв. за 24,48 кв.м.
При изслушването в с.з. вещото лице е разяснило, че е съобразило,
липсата на сделки за отдаване под наем на свободни площи от физически
лица на търговци в ЦГЧ . Единствения, който има реални сделки с такива
наеми е Общината по отношение на откритите площи /тротоарно право,
поради което въз основа на Наредбата на общината в ЦГЧ цената е 4,70 лв. за
кв.м.
Назначена е повторна експертиза по същите въпроси, изготвена от в.л.
В. Д..
И това вещо лице сочи, че не е получило информация за сделки за наем
на незастроени площи в ЦГЧ на Благоевград, нито е намерило да са
публикувани такива оферти, независимо от щателното му търсене. И то, както
в.л. П. Т. сочи, че единствената информация за налични пазарни наемни
отношения на открити площи за процесния период и конкретно за ЦГЦ е за
отдавани под наем от Общината, които предвид Наредбата на общината са,
както е посочило и в.л. Т. за ЦГЧ 4,70 лв. за кв.м. Въз основа на нея и при
корекция на базисната цена, която корекция експерта е сторил по собствена
преценка е посочил че пазарната цена е 4 лв./кв.м. или за 24.48 кв.м. за 87,97
месеца за периода от 13.10.2011 г. до 11.2.2019 г. сумата възлиза на 8 616 лв.,
от която за ищцата Д.Н. следващия й се размер възлиза на 3 623 лв., а за Т. Г.
– 1812 лв.
Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице
В. Д., а не на в.л. П. Т., за което е посочил че в.л. Т. е ползвал само отдаваните
под наем открити площи от Общината и е съобразил съответно действащата
Наредба на общината при отдаване под наем и при изслушването е заявил, че
единствено Общината има реални сделки с такива наеми и той няма данни в
агенциите за недвижми имоти да са сключвани сделки за отдаване под наем
на свободни площи от физически лица на търговци в ЦГЧ, докато в.л. В.Д. е
изготило заключение въз основа на сделки с аналогични обекти – незастроени
площи от недвижими имоти в ЦГЧ, за което съдът е изискал информация от
съответните занимаващи се с такава дейност агенции.
БлОС счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото
лице В. Д., с посочения от РС аргумент, тъй като от заключението и
изслушването на експерта очевидно е, че и той не се е съобразил с наличието
на такива сделки, тъй като както е посочил, такива не е намерил да са се
осъществили, като е имало едно изключение, но то не е съобразено от него, а
е ползвал за стойността 4,70 лв. за кв.м., която с приложения корекционен
коефициент, възлиза на 4 лв.за кв.м.
3
БлОС счита, че следва да се кредитира експертното заключение на
вещото лице П. Т. предвид необосноваването от вещото лице В. Д. за
ползване на корекционни коефициенти. Не пояснява какво точно от начина на
местоположението респ. подхода на обекта е съобразило, за да приложи
корекционния коефициент.
Ето защо БлОС, въз основа на 1-вия метод от заключението на в.л. Т.,
приема за установено, че за един месец пазарния наем за реално засегната
площ от имота на ищците от 24,48 кв.м. възлиза на 115,06 лв. / 10 010 лв.:87
месеца=115.06 лв./
За да се уважи исковата претенция по чл. 59 ЗЗД следва да са налице
следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно
лице за сметка на имуществото на друго; обедняването на другото лице да е
свързано със съответното обогатяване; да отсъства правно основание за
обогатяването; обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтича от един и същ факт или от обща група факти; да липсва друга
възможност за правна защита на обеднелия.
Посочената хипотезата на неоснователно обогатяване е налице и в
случаите, когато лице-несобственик ползва недвижимия имот без правно
основание и така препятства собственика да го ползва, съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които има. В този случай
от едни и същи факти – ползването от несобственика-ответник на имота на
ищеца, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му
от възможността да го ползва сам или да го отдава под наем за процесния
период от време и така да реализира имуществена облага, както произтича и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем
за ползването през процесния период.
В настоящата хипотеза са налице елементите на фактическия състав на
чл. 59 ЗЗД, а именно – ищците са собственици на имот с идентификатор
04279.612.162; ответникът ползва реална част от него без правно основание,
както и размера на вредата, изчислена на база на сумата, с която собственика
е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на
ползване на имота за процесния период.
В постановено Р. 251/4.4.2017 г. на ВКС, ТК, II ТО по т. д. № 1023/2015
г. се приема при съобразяване на постоянната практика, че всяко владение
/държане/ без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за
сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
Изрично по въпроса в хипотеза като настоящата е и съдържащото се в
кориците на първоинстанционното производство, цитирано и от РС Решение
№ 309 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 850 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр. отд., в което е
прието, че "Когато енергиен обект е изграден в чужд недвижим имот, за
който няма предвиждане в подробния устройствен план, по аргумент за
противното от чл. 64, ал. 4 от ЗЕ, в полза на енергийното предприятие не
възниква сервитутно право върху този имот. В този случай енергийното
предприятие държи енергийния обект в чуждия имот, респ. - ползва
последния или съответната засегната част от него, върху която е изграден
4
енергийният обект, без да има правно основание за това, като по този начин
лишава собственика от възможността безпрепятствено да ползва по
предназначение имота си, респ. -съответната засегната част от него. Поради
това, отношенията между тях се уреждат от общата хипотеза на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД - енергийното предприятие
дължи на собственика на имота обезщетение.
С оглед посоченото, което се споделя от настоящия състав,
несъстоятелни са доводите в жалбата на Ч., че не било разгледано
възражението им, че ползването от тях трасе не пречело на ищците да ползват
имота по предназначение. Доводите не държат сметка за неприкосновеността
на правото на собственост, забраната за неоснователно обогатяване, както и
че не може да се извлича облага от собствено незаконосъобразно поведение.
В същото това решение, ВКС сочи, че обезщетението се съизмерява
със средната пазарна наемна цена за имота, респ. за засегнатата част от него,
за съответния период от време, през който енергийният обект продължава да
се намира в имота, без да е налице предвиждане за това в подробния
устройствен план, респ. - без да е налице учреден сервитут.
Затова че единственият обективен критерий за определяне размера на
паричното обедняване на собственика е само пазарът - търсенето и отдаването
под наем на недвижими имоти с характеристиките на процесния, е и решение
на ВКС № 293/30.09.2015 г. по гр.д. 119/2015 г., IV г.о.
От заключението на вещото лице П. Т., е видно, за пазарния наем да
претендирания период 13.10.2011 г. – 11.2.2019 г. за 24,48 кв.м., възлиза на 10
122 лв. От него за Д.Н. за притежаваните от нея 159/378 ид.ч. й се следват 4
258 лв., а на Т.Г. за притежаваните от нея 79/378 ид.ч. й се следват 2 129 лв.
По отношение частта, спрямо която да се определи размера на
обезщетението, БлОС счита, че следва да се определи спрямо реално
ползваната от ответника част, а не от частта, която би се включвала в
сервитута на трасето, определен по Наредба№16/09.06.2004 г. за сервитутите
на енергийните обекти, тъй като с реално ползваната част ответникът се
обогатява респ. с нея фактически се лишава действителния собственик от
ползването й, според притежаваното от него право. Затова и доводите на
страните пред настоящата инстанция за площта, която би се заемала от
имота на ищците в случай на учреден по надлежния ред сервитут, както вече
се псочи и по горе в настоящия акт не се обсъждат.
Според заключението на в.л. инж. А. реално засегната площ възлиза на
24,48 кв.м
Възражението срещу приетото от РС за погасяване по давност на
претенцията за периода 13.10.2011 г.-28.5.2014 г. е несъстоятелно:
Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня , в който
вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта предполага вземането да е установено по основание и
размер. В основанието се включва и субекта спрямо който е налице вземане
т.е. следва да съществува възможност да се разбере.
5
Видно е, че в исковата молба ищците са заявили, че след сезиране на
О.Б. с жалби с писмо изх. № П-03-72/20.4.2012 г. са уведомени, че е издаден
констативен протокол от 06.04.2012 г. за установяване на незаконен строеж в
имота им с извършител „М.Ч.Б.“, ООД и ползвател Ч.Е.З.Р.Б. АД при липсата
на одобрени проекти и липсата на издадено разрешение за строеж за
изпълнените СМР.
В случая с уведомяването на ищците от Общината през април 2014 г. за
съдържанието на констативния протокол, в който е посочен кой е
извършителя на съоръжението и кой е неговия ползвател, според БлОС за
ищците не е имало пречки да предявят иска срещу ползвателя. Затова
несъстоятелно се сочи, че изискуемостта на вземането е възникнало след
влизане на решение на административен съд в сила, с което е отхвърлена
жалбата против Заповед № Дк-19-БЛ-2/8.3.2016 г. на началника на РДНСК, с
която е забранено ползването на строежа кабели 20 кV за захранване на
БКТП М. трасе на кабелите, с ползвател Ч.Е.З.Р.Б. АД чрез прекъсване на
кабела.
Следователно вземанията за обезщетение до 20.4.2014 г. и за
обезщетение за периода след тази дата до 29.5.2014 г. /5 години назад от
предявяване на иска на 29.5.2019 г./, са погасени по давност, както правилно
е приел и РС.
Това означава, че за периода от 5 години/ или за 60 месеца/, обхващащ
времето от 29.5.2014 г. до 29.5.2019 г. за реално засегната част от 24,48 кв.ч
от имота на ищците, в които те са съсобственици, се следва обезщетение от 6
903, 60 лв. /115.06х60/, от което следващата се на Д.Н. част за
притежаваните от нея 159/378 ид.ч. обезщетението възлиза на 2903,34, а на
Т.Г. за притежаваните 79,50/378 ид.ч. - 1 451,67 лв. /6903,60:378=18,26;
18.26х159=2903,34;18,26х79,50= 1451,67 лв/
Ето защо решението на РС за разликата между уважените размери за
Д.Н. от 2851, 60 лв. до 2903,34 лв., а за Т.Г. от 1425,80 лв. до 1451,67 лв., за
която разлика исковете са отхвърлени следва да се отмени и се постанови
уважаването им.
Доводите срещу приетото от РС в решението по отношение на
мораторната лихва са несъстоятелни.
РС е приел въз основа на чл. 84, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, че лихва се дължи
само на Д.Н., тъй като само тя е поканила ответника да й плати обезщетение и
я е изчислил, че възлиза на 376, 03 лв. върху сумата от 2 851,60 лв. за периода
от 14.12.2017 лв. до 28.5.2019 г.
Поради липса на покана от ищцата Т.Г. до ответника, РС е счел, че
ответникът не е поставен в забава, и не дължи мораторна лихва.
БлОС споделя изцяло приетото от РС по отношение на неприсъждането
на мораторна лихва на ищцата Т.Г.. Доводите в жалбата не водят до друг
извод, тъй като дори и да се приеме, че ответникът не оспорва факта да е
канен да плати обезщетение и от Г., то по делото няма доказателства за
конкретната дата на която е канен, а установяването на такава е в тежест на
6
ищеца, за да може да се изчисли мораторната лихва. Ето защо не е доказано
кога е канен да плати обезщетение на Г., от когато да е изпаднал в забава по
отношение на дължимото й обезщетение.
Видно е, че РС е изчислили размера на мораторната лихва, дължима на
Д.Н., неправилно. Към сочения за начален момент на периода на лихвата -
14.12.2017 г. се дължи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД в размер на 2056,57 лв.
/за периода от 29.5.2014 г. до 14.12.2017 г./ , тъй като към този момент
обезщетенията за период след 14.12.2017 г. не са дължими. Ето защо следва
да се съобрази ежемесечното натрупване на размера на обезщетението до
предявяване на иска на 29.5.2019 г. Изчислена по този начин, за дължимия
месечен наем за нейната част от 48,39 лв. /2903,34:60=43,39/ за периода от
29.5.2014 г. до 14.12.2017 г. /за 42,5 месеца / възлиза на 2056,57 лв., върху
която сума от 14.12.2017 г. се дължи лихва, с натрупване от 1.1.2018 г. от
24,19 лв. /дължимото обезщетения за половиния месец декември на 2017 г.,
след изтичането му/ и след това с натрупване от 48,39 лв. от всяко първо
число на следващия месец - 2, 3 и т.н. на 2018 г. -до 29.5.2019 г. изчислена по
този начин чрезз апис финанси , лихата възлиза на 362,50 лв. Затова
решението за разликата между уважения от РС размер от 376,03 лв. до
дължимия от 362,50 лв. решението следа да се отмени и се постанови
отхвърлянето му.
В останалата част решението следва да се потвърди.
Приетото от БлОС налага да се редуцират и разноските. С оглед
изложеното и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК към присъдените от РС
разноски на ищците следва да се добвави и сумата от 19,75 лв., респ.. да се
отмени решението в частта в която ищците са осъдени да платят на ответника
разноски над сумата от 1640 лв.
За настоящата инстанция не се присъждат разноски предвид частичната
основателност на жалбите от двете страни.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 906145/9.2.2022 г., постановено по гр.д. 1321 по
описа за 2019 г., в частта с която е отхвърлен иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
предявен от Д. СП. Н. против Ч.Е.З.Р.Б. АД за сумата над уважения размер от
2851,60 лв. до 2903,34 лв.; в частта с която е уважен иска за мораторна лихва
за разликата от 376,03 лв. и 362,50 лв. и вместо това постановява:
Осъжда Ч.Е.З.Р.Б. АД, с ЕИК **** да заплати на Д. СП. Н., с ЕГН
********** сумата от 51,74 лв. допълнително към размера уважен от РС за
обезщетения за лишаване от възможността за ползване по предназначение на
собствения й имот с идентификатор 04279.612.162, в който притежава
159/378 ид.ч. през периода от 13.10.2011 г. до 28.5.2014 г. поради прокарване
и държане на захранващи кабели 20 КV без учреден за това сервитут, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.5.2019 г. до окончателното й
7
плащане.
Отхвърля като неоснователен иска предявен от Д. СП. Н., с ЕГН
********** против Ч.Е.З.Р.Б. АД, с ЕИК **** за заплащане на дължимата
мораторна лихва за сумата от 13,53 лв. за периода от 14.12.2017 г. до
28.5.2019 г. върху присъденото й обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
Отменя решение в частта № 906145/9.2.2022 г., постановено по гр.д.
1321 по описа за 2019 г., в частта с която е отхвърлен иска по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД, предявен от Т. ИВ. Г. против Ч.Е.З.Р.Б. АД, с ЕИК **** за сумата над
уважения размер 1425,80 лв. до 1451,67 лв. и вместо това постановява:
Осъжда Ч.Е.З.Р.Б. АД, с ЕИК **** да заплати на Т. ИВ. Г., с ЕГН
********** сумата от 25,87 лв. допълнително към размера уважен от РС за
обезщетения за лишаване от възможността за ползване по предназначение на
собствения й имот с идентификатор 04279.612.162, в който притежава
79,50/378 ид.ч. през периода от 13.10.2011 г. до 28.5.2014 г., поради
прокарване и държане на захранващи кабели 20 КV без учреден за това
сервитут, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.5.2019 г., до
окончателното й плащане.
Отменя решение № 906145/9.2.2022 г., постановено по гр.д. 1321 по
описа за 2019 г.в частта с която Д. СП. Н., с ЕГН ********** и Т. ИВ. Г., с
ЕГН ********** са осъдени да заплатя на Ч. Разпределение АД, с ЕИК ****
разноски за размера над сумата от 1640 лв.
Потвърждава решението в останалата му част.
Осъжда Ч. Разпределение АД, с ЕИК **** до заплати на Д. СП. Н., с
ЕГН ********** и Т. ИВ. Г., с ЕГН ********** още 19,75 лв. за разноски,
направени пред РС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8