№ 211
гр. Велико Търново , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000352 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 175 от 22.07.2020 г. по т.д. № 83/ 2019г. по описа на
Окръжен съд- Габрово е обявено за недействително по отношение
кредиторите на несъстоятелността на „Велттед инвест” ООД (н)-гр.Габрово,
ЕИК *********, действието, извършено от „Велттед инвест“ ООД /н./-
гр.Габрово, по внасяне на непарична вноска в капитала на „Велттед Асет
Мениджмънт“ ЕООД-гр.Габрово, изразяваща се в право на собственост върху
недвижими имоти, описани подробно в решението. С решението е осъден
„Велттед инвест“ ООД /н./-гр.Габрово да заплати по сметка на ОС-Габрово
държавна такса в размер на 202969 лв., на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от „Велттед Инвест“ ООД (в несъстоятелност)-гр.
Габрово, чрез пълномощника адв.П.Б.. Счита решението за недопустимо, а
ако съдът счете за допустимо-за неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, и необосновано. Излага, че неправилно ОС-Габрово е приел, че
1
искът е допустим , след като кредитор, какъвто банката твърди да е, може да
предяви този иск само ако синдикът бездейства, а в случая не били
представени доказателства, че синдикът бездействал. Счита, че съвместно
участие на синдик, със самостоятелна процесуална легитимация на ищец и
кредитор на несъстоятелността не било предвидено в чл.694 ал.1 ТЗ. Съдът не
бил обсъдил и доводите за порочност на представителната власт на
процесуалния представител на ОББ, като в случая не било доказано, че
исковата молба е подписана от лице, което е юрисконсулт.
Първоинстанционният съд не бил обсъдил и доводите, че с иска по чл.135 от
ЗЗД не може да се иска обявяване на апорт за относително недействителен,
тъй като същият не е действие на длъжника по смисъла на чл.135 ЗЗД, а
представлявал сложен фактически състав, който съдържал и
административни елементи. Не било доказано, че ищецът притежавал
качеството на кредитор с прието вземане по см. на ТЗ и предвид на това-не
притежавал активна процесуална легитимация в настоящото производство.
Неправилен бил изводът на съда, че не са налице предпоставките за
уважаване на иска, тъй като апортът е извършен на 23.01.2015г., а началната
дата на неплатежоспособност на „Велттед инвест“ ООД е 31.12.2017г.,
съответно твърдяните от ОББ вземания са станали изискуеми най –рано на
30.03.2016г. Предвид на това, към датата на апорта не е имало увреждане на
кредиторите на несъстоятелността, нито е имало как да има
знание/намерение да се направи, още по-малко-за увреждане на кредиторите.
В хипотезата на апорт нямало и увреждане на кредиторите, тъй като срещу
непаричната вноска апортиращото дружество получава дял в дружеството-
приобретател, който съответствал на стойността на направената вноска, т.е.
налице е еквивалентност между стойността на апортираното имущество и
получения срещу неимуществената вноска дял от капитала на дружеството-
приобретател. Не били обсъдени от съда и доводите относно липсата на
знание у „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД за твърдяното увреждане, не
бил обсъден и фактът, че това дружество и несъстоятелния длъжник се
управлявали и представлявали съвместно от двама управители, което
означавало, че волята на всяко едно то тези две дружества, съответно-
знанието по смисъла на чл.135 от ЗЗД се формирало съвестно от две
физически лица. „Велттед инвест“ ОООД не бил кредитополучател, за да
черпи ОББ права на кредитор спрямо него. Неправилно ОС-Габрово приел, че
2
с иска по чл.135 от ЗЗД е приложим по отношение на апорта. Моли
въззивния съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да
прекрати производството по делото, а ако счете, че същото е допустимо-да
отмени изцяло решението като неправилно, вместо което-да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Обединена българска банка“ АД-гр. София, чрез юриск.Т.П.. В същия се
излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
допустимо, правилно и законосъобразно по изложени за това доводи. Моли
да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо. Доводите на жалбоподателя „Велттед Инвест“ ООД (н) за
недопустимост на съдебния акт са несъстоятелни. Иск по чл. 645, чл. 646 и
чл. 647 от ТЗ, иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по
несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие –
всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на
производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632,
ал. 2 от ТЗ (чл. 649, ал. 1 от ТЗ). При предявен иск от кредитор, съдът
служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск
по чл. 649, ал. 1 от ТЗ друг кредитор няма право да предяви същия иск, но
може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание (чл.
649, ал. 3 от ТЗ). Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика
и всички кредитори (чл. 649, ал. 5 от ТЗ). В случая „Обединена българска
банка“ АД е кредитор с приети вземания в производството по
несъстоятелност за „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност. Законодателят
изрично е регламентирал възможност за кумулиране на предявени от синдика
и от кредитор в производството по несъстоятелност искове по чл. 135 от ЗЗД.
Становището на жалбоподателя, че в случая не били представени
3
доказателства, че синдикът бездействал, поради което не били налице
предпоставките за предявяване на иска от кредитор, е несъстоятелно.
Очевидно е, че след като синдикът не е предявил този иск, то той бездейства-
конкретно по отношение предявяване на този иск, поради което
законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл.649 ал.1 от ТЗ
кредиторът „ОББ“ АД е предявил иска по чл.135 от ЗЗД. Несъстоятелни са и
доводите за порочност на представителната власт на процесуалния
представител на ОББ, тъй като в случая не било доказано, че исковата молба е
подписана от лице, което е юрисконсулт. Съгласно чл.33 ГПК
пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или
от нейния представител. В случая е налице пълномощно, с което е
упълномощена юрисконсулт Т.П. да предявява искове, което е нотариално
заверено, т.е. налице е редовно учредена представителна власт на Т.П.. Освен
това, по делото е приложена декларация на законните представители на
банката от 14.02.2020г., с която са потвърдили, че Т.П. работи по трудов
договор на длъжността юрисконсулт в „ОББ“ АД, като са и потвърдени
всички извършени от нея действия. Доводите за недопустимост на иска, респ.-
на решението, основани на тезата на жалбоподателя, че с иска по чл.135 от
ЗЗД не може да се иска обявяване на апорт за относително недействителен,
тъй като същият не е действие на длъжника по смисъла на чл.135 ЗЗД, а
представлявал сложен фактически състав, който съдържал и
административни елементи, е довод по същество, а не по допустимост на
предявения иск.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото
доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло
така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Предявен е иск с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр.чл.135 ал.1 ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
4
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя: съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че с иска по чл.135 от ЗЗД не може да се иска обявяване
на апорт за относително недействителен, тъй като същият не е действие на
длъжника по смисъла на чл.135 ЗЗД, а представлявал сложен фактически
състав, който съдържал и административни елементи, е неоснователно.
Фактът, че за настъпване на вещно прехвърлителния ефект на апорта е
необходимо вписването му в ТР, не променя същността му-правно действие,
представляващо особен вид отчуждение, имащо едностранен характер, чрез
което се отчуждават движими и недвижими вещи от едно търговско
дружество в друго /в случая от дружеството-длъжник в друго дружество/.
Като такова правно действие, същото попада в хипотезата на чл.135 от ЗЗД, за
което може да се иска да бъде обявено за недействително спрямо кредитора,
при наличието и на другите предвидени за това предпоставки-увреждане на
кредитора и знание за същото у длъжника, както и знание на лицето, с което
длъжникът е договарял, ако действието е възмездно /в случая предвид
едностранния характер на апорта като особен вид отчуждаване не се изисква
наличието на тази предпоставка/.
Оплакването, че не било доказано, че ищецът притежавал качеството на
кредитор с прието вземане по смисъла на ТЗ и предвид на това-не притежавал
активна процесуална легитимация в настоящото производство, е
неоснователно. Безспорно е установено от приложените по делото
доказателства-списък на приетите вземания по т.д. № 68/ 2018г. по описа на
ОС-Габрово, обявен в ТР на 22.07.2019г./, че „ОББ“ АД е кредитор с прието
вземане по смисъла на ТЗ в производството по несъстоятелност на
дружеството-длъжник, т.е. е кредитор на несъстоятелността по смисъла на
чл.649 ал1 ТЗ. Следва да се отбележи и че освен това част от приетите
вземания са установени и със сила на пресъдено нещо /макар и в това
5
производство да не е необходимо досежно установяване качеството на
кредитор/-решения по т.д. № 32/ 2017г. на ОС-Габрово и решение по т.д. №
2682/ 2017г. по описа на СГС.
Оплакването, че неправилен бил изводът на съда, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска, тъй като апортът е извършен на
23.01.2015г., а началната дата на неплатежоспособност на „Велттед инвест“
ООД е 31.12.2017г., съответно твърдяните от ОББ вземания са станали
изискуеми най –рано на 30.03.2016г., и предвид на това, към датата на апорта
не е имало увреждане на кредиторите на несъстоятелността, нито е имало как
да има знание/намерение да се направи, още по-малко-за увреждане на
кредиторите, е неоснователно. Правото на кредитора да иска обявяване на
недействителни спрямо него на увреждащите действия на длъжника по реда
на чл.135 от ЗЗД е предпоставено от наличието на действително вземане,
което може да не е ликвидно и изискуемо /ТР № 2/ 09.07.2019г. на ОСГТК на
ВКС/. Видно от приложените по делото доказателства /вкл. списъка на
приетите вземания по т.д. № 68/ 2018г. на ОС-Габрово/, вземанията на „ОББ“
АД са възникнали преди датата на апорта /, вписан на 23.01.2015г. Времевия
момент на настъпване на изискуемостта на вземанията на кредиторите на
несъстоятелността-преди или след извършване на атакуваното действие,
както и началната дата на неплатежосбособност, са ирелевантни
обстоягтелства досежно наличието на увреждане на същите. Релевантен е
фактът на възникване на задължението към кредитора, респ.-неговото
вземане, в случая-преди извършване на апорта: 30.07.2010г. със сключване на
договора за кредитна линия, по който „Велттед инвест“ ООД е съдлъжник,
обезпечил кредита с договорна ипотека, и 04.06.2007г. със сключване на
договора за инвестиционен кредит, по който „Велттед инвест“ е съдлъжник, с
учредена от него договорна ипотека. Съгласно трайната съдебна практика,
увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД има винаги когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, вкл. и когато възможността на
кредитора да се удовлетвори намалява.
Оплакването, че в хипотезата на апорт нямало и увреждане на
кредиторите, тъй като срещу непаричната вноска апортиращото дружество
получава дял в дружеството-приобретател, който съответствал на стойността
на направената вноска, т.е. налице е еквивалентност между стойността на
6
апортираното имущество и получения срещу неимуществената вноска дял от
капитала на дружеството-приобретател, е неоснователно. Налице е такова
увреждане на кредитора от длъжника с това действие в случая-с извършения
апорт се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника „Велттед
инвест“ ООД, тъй като актът на апортиране намалява значително
възможността за удовлетворяване на кредитора на длъжника с оглед
придобиване на дялове от капитала на дружеството-приобретател, спрямо
който актив принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо отколкото
срещу недвижими имоти. Освен това, в случая е установено, че впоследствие
тези дружествени дялове от капитала на дружеството-приобретател, са
продадени от длъжника на стойност значително по-ниска /повече от десет
пъти/ от стойността на апортираното имущество, като както правилно е
посочил ОС-Габрово, паричните средства от продадените дружествени
дялове са бързо ликвидно имущество, с което дружеството-длъжник може да
се разпореди най-бързо и лесно и по този начин да се осуети възможността за
удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността.
Оплакването, че не били обсъдени от съда и доводите относно липсата
на знание у „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД за твърдяното увреждане, не
бил обсъден и фактът, че това дружество и несъстоятелния длъжник се
управлявали и представлявали съвместно от двама управители, което
означавало, че волята на всяко едно то тези две дружества, съответно-
знанието по смисъла на чл.135 от ЗЗД се формирало съвестно от две
физически лица, е неоснователно. ОС-Габрово е обсъдил всички релевантни
факти относно наличието на знание у длъжника и дружеството-приобретател
и правилно е приел, че след като С. А. е едноличен собственик на „Велттед
Асет Мениджмънт“ ЕООД-дружеството-приобретател, и същевременно е и
управител на длъжника „Велттед инвест“ ООД, е налице свързаност на двете
дружества по смисъла на пар.1 ал.1 т.3 и ал.2 от ДР на ТЗ, предвид на което е
приложима презумпцията чл.135 ал.2 ЗЗД вр.чл.649 ал.4 ТЗ, необорена от
ответниците. Фактът, че дружеството-длъжник се управлявало от две лица,
предвид на това е ирелевантен, след като едното от тях, собственик на едното
дружество, участва в управлението на другото дружество, и предвид на това
се предполага, че знае основни обстоятелства от дейността на дружествата,
още повече, че в случая А. в качеството си на съвместно управляващ
7
дружеството-длъжник е заявил съгласие и внася в капитала на „Велттед Асет
мениджмънт“ ЕООД /дружеството, на което е едноличен собственик/
непаричната вноска.
чрез своите органи знае в какви договорни правоотношения се намира,
кои са кредиторите му към датата на подписване на споразуменията от
04.09.2017 г. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на
кредитора. С подписването на споразуменията от 04.09.2017 г., безвъзмездно
е обременено имуществото на „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност –
признато и поето е значително по размер задължение без уговорка за
насрещна престация. „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност е имало
задължения към кредитори, включително към „Обединена българска банка“
АД още през 2015 г. – 2016 г., т.е. преди сключване на споразуменията от
04.09.2017 г.. С оглед на изложеното, съдът смята, че при подписване на
споразуменията от 04.09.2017 г. е налице знание у представителните органи
на „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност, че чрез встъпването на
дружеството в значително по размер задължение намалява възможността
кредиторите му да се удовлетворят от неговото имущество.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност и „Велттед Асет
мениджмънт“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на „ОББ“ АД, гр.
София направените разноски пред въззивната инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение-в размер на 450 лв.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ следва да се осъдят ответниците в
първоинстанционното производство „Велттед инвест“ ООД-в
несъстоятелност и „Велттед Асет мениджмънт“ ЕООД да заплатят по сметка
8
на Апелативен съд – Велико Търново държавна такса в размер на 101486,80
лв.
Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 175 от 22.07.2020г. по гр.д. № 83/ 2019г.
по описа на Окръжен съд- Габрово.
ОСЪЖДА „Велттед Инвест“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Априлов“ № 22, и
„Велттед Асет мениджмънт“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, бул.“Априлов“ № 22, ЕИК *********, да заплатят на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, направените разноски пред въззивната
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в размер на 450
лв.
ОСЪЖДА „Велттед Инвест“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Априлов“ № 22, и
„Велттед Асет мениджмънт“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, бул.“Априлов“ № 22, ЕИК *********, да заплатят в полза на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Велико Търново държавна
такса в размер на 101486,80 лв., на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9