Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 28.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
Членове: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Диана Михайлова и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 349 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на К.С.К. ***, чрез процесуалния му представител, против решение № 112/05.08.2020 г.,
постановено по АНД № 79/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено
наказателно постановление № 38-0000398/13.03.2020 г., издадено от директора на
РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, за нарушение по чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници
и товари на територията
на Република България, на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени
процесуални нарушения във връзка със събирането и оценката на доказателствата и
неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че към момента на
извършване на пътната проверка - 19.02.2020 г. пътен лист за извършвания превоз
на товари е бил издаден като същият е бил представен с въззивната жалба – пътен
лист № 316521
от същата дата, което писмено доказателство останало изцяло необсъдено от
районния съд. Поддържа, че обективното му наличие към посочения момент, макар
пътният лист да не е бил представен при извършване на проверката от контролните
органи, нито в хода на извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, обуславя квалифицирането на нарушението по различна санкционна
норма – по чл.93, ал.2 от ЗАвПр, по която размерът на предвидената глоба е
значително по-нисък. Сочи, че извършеното нарушение съставлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира
присъждането на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивната и касационната инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – РД „Автомобилна администрация“ – Русе е депозирал писмено
становище, в което изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че
приложеният към въззивната жалба пътен лист е бил изготвен нарочно, за целите
на съдебното производство и с цел избягване на административнонаказателна
отговорност. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора
адвокатско възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да остави в
сила обжалваното решение на Районен съд – Бяла.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и оставяне на обжалваното решение в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С наказателното постановление, на основание на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, за нарушение по чл.89, т.2 от Наредба № 33
от 3.11.1999 г., на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева. В санкционния акт извършеното нарушение е описано по
следния начин:“Водачът, г-н К., извършва
обществен превоз на товари като в момента на проверката е без попълнен пътен
лист по образец“. Такъв пътен лист обаче е представен с въззивната жалба, а
именно пътен лист № 316521/
19.02.2020 г., издаден от Вероника Красимирова Симеонова, като освен нейния
подпис, посоченият документ носи подписите и на лицата, обозначени с фамилните
имена „Тодоров“ (механик) и д-р Еленкова (лекарят, удостоверил годността на
касатора на управлява МПС), както и печат на „АИППМЛ д-р Петя Еленкова 2016“
ЕООД гр.Лом (амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ).
Този пътен лист е само декларативно посочен от районния съд като писмено
доказателство, послужило за изграждане на фактическите му изводи по делото. На
практика обаче неговото наличие е останало изцяло необсъдено от контролираната
инстанция, в грубо нарушение на чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. Посочената
непълнота на мотивите на съдебния акт съставлява и нарушение на чл.339, ал.2 от НПК.
Отговорността за
осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на
административнонаказателното производство се носи от съда – чл.13 от НПК. По
тази причина чл.107, ал.2 от НПК предвижда, че събирането на доказателствата
става не само по инициатива на страните, но задължава инстанцията по същество
да събира доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване
на обективната истина. Такава необходимост ще е налице винаги, когато от
събраните доказателства могат да се направят разнопосочни изводи относно предмета
на доказване в административнонаказателното производство, а именно извършено ли
е вмененото на наказаното лице административно нарушение. Неизпълнението на
това задължение и постановяването на съдебния акт при неизяснена фактическа
обстановка ограничава правото на защита на наказаното лице и поради това
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,
ал.3, т.1 от НПК.
На следващо място, въззивният съд, каквато е функцията
на районният съд в съдебната фаза на административнонаказателното производство,
е всякога длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните,
независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не –
чл.339, ал.2 от НПК. Този отговор е именно израз на задължението му на въззивна
инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността
на наказателното постановление. Такава проверка въззивната инстанция дължи и
служебно, дори и депозираната пред нея жалба да е бланкетна и в нея да липсват
конкретни оплаквания относно незаконосъобразността на този санкционен акт. Резултатът
от извършената проверка не може да бъде формален и да се съдържа в лаконични
формулировки, като използваните от Районен съд – Бяла, които се ограничават до
посочването, че липсват констатирани нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната на
наказателното постановление. Когато решението на въззивния съд не отговаря на
посочените изисквания, е налице процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като то се приравнява на липса на мотиви по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2 от НПК (вж. и константната съдебна практика – вж. решение №
265 от 19.12.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 887/2018 г., решение № 291 от 7.06.2010 г. на ВКС
по н. д. № 234/2010 г., I н. о., НК, решение № 428 от 24.10.2008 г. на ВКС по н. д. №
457/2008 г., III н. о. и мн.др.).
След като пътния лист е бил представен още с въззивната жалба, районният
съд е бил длъжен служебно да извърши проверка дали датата на издаването,
посочена в него, съответства на действителната, както и на обстоятелството дали
този документ е бил съставен преди започване на превоза, за който е издаден
той. Това е следвало да стане като бъдат разпитани в качеството на свидетели
лицата, положили своя подпис в него (неговият издател, механикът и лекарят,
удостоверил годността на водача да управлява МПС), при необходимост чрез
възлагане извършването на тези съдебни следствени действия по делегация, при
условията на чл.108 от НПК и чл.122 – чл.123 от ПАС.
Следва да бъде извършена и проверка за редовността на документалното
отчитане на пътните листи от превозвача, с оглед изясняване на въпроса в кой
момент е бил съставен представения с жалбата пътен лист (напр. чрез съпоставяне
на поредния му номер с номерата и датите на по-рано издадените и отчетени пътни
листи, както и с тези на издадените и отчетените впоследствие и др.).
Разпоредбата на чл.88, т.5 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. изрично предвижда,
че лицата по чл. 2, ал. 1, т.е. превозвачите, са длъжни да организират правилното и точно
попълване на пътния лист от съответните длъжностни
лица, да водят отчетност на издадените пътни листове
с посочване на серия, номер, дата на издаване на пътния лист,
марка и регистрационен номер на превозното средство и да осъществяват ежедневен
контрол върху своевременното отчитане на превозните документи.
Обстоятелството дали пътен лист е бил издаден към момента на пътната
проверка, но същият не е бил във фактическата власт на водача на МПС и поради
това последният не го е представил на контролните органи, или към този момент
пътен лист въобще не е бил издаван, е от решаващо значение за правилната
квалификация на нарушението. Ако пътен лист въобще не е бил издаван, то нарушението
се субсумира под санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Ако обаче
пътен лист е бил издаден, но същият не е бил у водача, поради което последният
не го е представил на контролните органи към момента на извършената проверка,
то нарушението следва да бъде квалифицирано по чл.93, ал.2 от ЗАвПр, който
текст, след измененията в размера на санкцията с ДВ бр.60 от 2020 г., в
сила от 07.07.2020 г., предвижда глоба от 100 лева. Следва да се отбележи, че в
съдебната практика няма спор относно възможността, ако съдът констатира, че
наказващият орган, при
правилно установена фактическа обстановка, е приложил неправилно материалния
закон, да преквалифицира нарушението, за което е ангажирана отговорността на
наказаното лице, като приложи закон за „същото, еднакво или по-леко наказуемо”
нарушение – арг. от чл.337, ал.1, т.2 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН. За да се прецени
обаче дали има основания за подобно преквалифициране, както беше посочено, е
необходимо съдът да изпълни процесуалните си задължения като служебно събере и
обсъди горепосочените доказателства като в случай, че намери основания за
подобно преквалифициране, приложи, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН,
действащата редакция на чл.93, ал.2 от
ЗАвПр (след изменението с ДВ бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), доколкото с нея размерът на
санкцията е намален от 500 лева на 100 лева и поради това същата представлява
по – благоприятен за дееца закон.
Като е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и при
непълнота на мотивите, районният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като
неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната
инстанция. При новото му разглеждане районният съд следва да се произнесе, с
оглед изхода на спора, и по искането на касатора за присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение, включително тези, направени в касационното производство
– чл.226, ал.3 от АПК вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН, както и по възражението на
ответника за тяхната прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 112/05.08.2020 г., постановено по АНД № 79
по описа за 2020 г. на Районен съд - Бяла.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд - Бяла.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: