Мотиви към присъда № 142 от 21.07.2020 г. по НЧХД № 4024 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна
Производството по делото е
образувано по тъжба на И.И.И. срещу Д.И.Д. за това,
че на 31.05.2019 г. в гр. Варна чрез нанасяне на удари с тухла и юмруци в
областта на главата и лицето на И.И.И. и последващо падане на същия на земята му причинил лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, която се изразява в разкъсно-контузна рана по лицето, кръвонасядане
по лицето, контузия на дясна очна ябълка, десностранен
субконюнктивален кръвоизлив, ожулване по ляв лакът,
които увреждания осъществяват медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по
чл. 130, ал. 1 НК.
Повереникът на частния тъжител – адв. П.Д. счита обвинението за доказано по несъмнен начин.
Излага съображения за достоверността на показанията на разпитаните по делото
свидетели. Оспорва твърдението на подсъдимия, че е бил бит от частния тъжител,
като навежда доводи, че дори и да е имало наранявания по отношение на
подсъдимия, същите са били в резултат на отбраняване от страна на тъжителя или
самонараняване с хвърлената от него тухла. Изразява становище, че показанията
на св. С.М.не допринасят за изясняване на обективната истина. Отправя искане
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Моли за
уважаване на предявения гражданския иск в предявения размер и за присъждане на
направените по делото разноски.
Частният
тъжител И.И. изразява становище за недостоверност на
обясненията на подсъдимия.
Защитникът
адв. Г.Я. излага доводи за недоказаност на
повдигнатото обвинение. На първо
място намира, че е допуснато нарушение на правото на защита, доколкото разпитаните
по делото свидетели, не са били посочени в частната тъжба като присъствали на
описаните събития, което е препятствало защитника да отправи искане за
едновременен разпит на всички свидетели. На следващо място излага аргументи, че
ако разпитаните по делото свидетели са присъствали на инцидента, то същите биха
били установени от полицейските служители, работили по образуваната прокурорска
преписка. В подкрепа на тезата си за недостоверност на показанията на св. Б.Б.и св. Т. З.се навежда довод, че св. С.Й.не е посочил да е
видял инцидент с тухла, а разпитаните на по-късен етап в производството
свидетели възпроизвеждат основно този инцидент. Посочва, че показанията на св. Й. и св. Б. са
противоречиви – единият твърди, че инцидентът с тухлата станал във входа, а
другият извън входа. На следващо място св. Д.И.твърдяла, че подсъдимият
е стоял във входа, причаквайки частния тъжител. На следващо място изразява
позиция, че подсъдимият не е имал агресия в себе си, защото си е тръгнал,
когато е приел, че конфликтът е приключил, а не е продължил. Позовава се на
обстоятелството, че частният тъжител е тръгнал след подсъдимия, за да продължи
конфликта. Навежда доводи, че подсъдимият също е получил телесни увреждания в
резултат на удари, за което по делото са събрани доказателства. Отправя искане
за постановяване на оправдателна присъда. В условията на евентуалност е
отправено искане за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Излага съображения, че деянието е
извършено при условията на неизбежна отбрана. Моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Подсъдимият
Д.Д. в хода на съдебното следствие дава обяснения, в
които отрича да е удрял с тухла частния тъжител. Заявява, че взаимно са се
наранили, като ударът от негова страна е бил при самоотбрана. Упражнявайки
правото си на лична защита, заявява, че той е наранен от действията на частния
тъжител. Допълва, че дори и да е направил нещо е било при защита. В последната
си дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Д.И.Д. е роден на *** ***,
български гражданин, средно образование, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
Същият живее на един етаж с частния
тъжител И.И.И.. Двамата имали влошени отношения и
спорове по отношение на шума, който предизвиквал подсъдимият в обитавания от
него апартамент.
На 31.05.2019 г. следобед частният
тъжител заедно със свидетелите Б.Б.и св. С.Й.се
намирали на пейка пред блока, когато подсъдимият минал с лек автомобил, от
който показал среден пръст, след което продължил. След около час дошъл при
пейката и двамата с частния тъжител се скарали, при което подсъдимият ударил с
ръце в лицето и корема частния тъжител, като последният паднал на земята и
ударил левия си лакът. Подсъдимият
продължил да удря частния тъжител, като св. Й. и св. Б. успели да ги разтърват.
След като спречкването приключило поради намесата на свидетелите Й. и Б.,
подсъдимият си тръгнал в посока към входа, в който живее. От земята до входната
врата подсъдимият взел една тухла, с която живеещите във входа подпирали
вратата, и изчакал частния тъжител да се приближи. При приближаването на частния
тъжител до входната врата подсъдимият хвърлил тухлата към него и го ударил в
главата.
В резултат на нанесените удари и последващото падане на подлежащата настилка пред блока,
както и на нанесения удар с тухла в главата частният тъжител получил разкъсно-контузна рана по лицето, кръвонасядане
по лицето, контузия на дясна очна ябълка, десностранен
субконюнктивален кръвоизлив, ожулване по ляв лакът.
След като ударил частния тъжител с
тухла подсъдимият напуснал мястото и се прибрал в дома си. Частният тъжител
също се прибрал в дома си. Като видяла нараняванията, съпругата на частния
тъжител се обадила на св. Д.И., тяхна дъщеря, която подала сигнал на тел. 112,
в който заявила, че съседът им ударил баща й, който е обезобразен.
На място пристигнали св. Х.И.Н. и
св. Х.Г.Х., пред които подсъдимият е заявил, че е бил обиждан от частния
тъжител и затова го е ударил. На подсъдимия бил съставен протокол за
предупреждение. На етажа, на който живеят страните, пристигнала и св. С.Д.М..
На същата дата след инцидента
частният тъжител отишъл в МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, където бил прегледан в
спешното отделение на болницата. На следващия ден бил прегледан и от съдебния
лекар д-р Д.Д., който удостоверил обективните находки
по главата и тялото в изготвено за целта медицинско удостоверение.
В деня на инцидента същото лечебно
заведение било посетено и от подсъдимия, който по собствено желание дал кръвна
проба за химическо изследване на количеството алкохол в кръвта.
На следващия ден подсъдимият също
бил прегледан от съдебния лекар д-р Д.Д., който
удостоверил, че Д.И.Д. е получил кръвонасядания по
лицето, дясната киткова област и лява мишница,
ожулвания по двете мишници и дясно коляно.
За проведеното изследване на кръвта
бил съставен протокол за химическа експертиза, в който било посочено, че не се
доказва наличието на етилов алкохол в кръвта на Д.И.Д..
Съгласно заключението на съдебнамедицинската експертиза, изготвено от вещото лице
съдебен лекар д-р Д.Д., разкъсно-контузната
рана по лицето, кръвонасядането по лицето, контузията
на дясната очна ябълка, десностранният субконюктивален кръвоизлив, ожулванията по главата и ляв
лакът на частния тъжител И.И.И. са резултат на удари
с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в дясната челно-теменна област
на главата, лицето, лявата лакътна област. Според
вещото лице тези травматични увреждания могат да бъдат получени при удар с
тухла в дясната челно-теменна област на главата, удари с юмруци по лицето,
падане и удар на левия лакът в подлежащата настилка. Съгласно заключението в
своята съвкупност тези увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вещото лице посочва, че по време на същия инцидент
получените от подсъдимия Д.И.Д. кръвонасядания по
лицето, дясната киткова област и лява мишница,
ожулвания по двете мишници и дясно коляно са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, респективно удари с юмруци по лицето, стискане на
горните крайници, удар с тухла в областта на дясното коляно и биха могли да
бъдат получени по начина, посочен от Д. към момента на освидетелстването. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че при опит да се предпази пострадалият
може да нанесе директен удар на подсъдимия.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото гласни доказателствени средства -
обясненията на подсъдимия Д.И.Д.
(частично), показанията на свидетелите С.К.Й., С.Д.М., Х.И.Н., Х.Г.Х., Д.И.И., Б. Д. Б. и Т. М.З.; заключението по назначената по
делото съдебномедицинска експертиза; писмените доказателства – медицинско
удостоверение № 488/2019 г. на „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД; лист за преглед на
пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение; допълнителен лист
към лист за преглед на пациент; медицинско удостоверение № 490/2019 г. на „МБАЛ
Св. Анна – Варна“ АД заедно с фискален бон; протокол за химическа експертиза;
материалите по прокурорска преписка № 7828/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – Варна; справка за съдимост на Д.И.Д.; характеристична справка на И.И.И.; характеристична справка на Д.И.Д., както и
вещественото доказателство – диск, намиращ се на л. 79 от съдебното дело.
В така посочения доказателствен
материал са налице съществени противоречия относно обстоятелството дали
подсъдимият е удрял с юмруци и тухла в областта на главата частния тъжител или
обратното частният тъжител е удрял подсъдимия.
От съда се събраха две групи гласни доказателствени
средства, както следва:
1. Показанията на св. С.К.Й., Б. Д. Б., Т. М.З., Д.И.И., Х.И.Н., които описаха действията на подсъдимия преди,
по време и след инцидента последователно и взаимнодопълващо
се.
2. Обясненията на подсъдимия, който отрича да е удрял
частния тъжител изобщо.
Противоречията са относно основния факт, подлежащ на
доказване по делото – начина на причиняване на уврежданията и протичането на
инцидента.
Съдът, като
обсъди показанията на всички разпитани по делото свидетели, обясненията на
подсъдимия и ги съпостави с писмените доказателства по делото, заключението на
съдебномедицинската експертиза и звукозаписът от тел. 112, прецени, че следва
да кредитира показанията, подкрепящи описанието на инцидента, направено в
частната тъжба – нанесен побой от подсъдимия върху частния тъжител, включително
удар с тухла по главата.
Съображенията за това са следните:
Обясненията на подсъдимия следва да се разглеждат
предимно като защитна версия, доколкото се опровергават от другите
доказателства по делото и по-конкретно показанията на разпитаните по делото
свидетели, които в идентична хронологична последователност и без противоречия
излагат правнорелевантните факти. Освен това не е
логично ако подсъдимият не е удрял частния тъжител, последният да е имал
толкова отличителни наранявания по главата и лицето, за които разказват св. С.,
св. З.и св. И., потвърдени в заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Авторството на деянието и неговата субективна страна
на първо място се установяват от показанията на св. С.К.Й., Б. Д. Б. и Т. М.З.,
които посочват, че подсъдимият първи е инициирал физически конфликт, като е
ударил частния тъжител, който е паднал на земята, а впоследствие отново го е
нападнал пред входа на блока, като го е ударил с тухла по главата. Съдът не
констатира никакви противоречия или непълноти в показанията на посочените
свидетели, поради което и съдът ги възприема изцяло като обективни.
Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от
показанията на полицейския служител - св. Х.И.Н., който, въпреки изминалото
време, си спомни, че подсъдимият е заявил, че е бил обиждан и затова е ударил
частния тъжител. В тази насока е и изготвеният на датата на инцидента протокол
за предупреждение на подсъдимия да се въздържа от физическа саморазправа спрямо
частния тъжител. Св. Н. е изцяло незаинтересован от изхода на делото и не се
познава нито със свидетелите, нито със страните по делото, поради което и съдът
намира показанията му за изцяло достоверни.
Показанията на свидетелите очевидци се подкрепят и от
показанията на св. Д.И.И., която действително не е
възприела инцидента, но непосредствено след него е видяла нараняванията по
лицето и главата на баща й, за което подала сигнал и на тел. 112. Св. И.
разказва още, че баща й е споделил, че е бил ударен от съседа им. Показанията
на св. И. съответстват на показанията на всички останали свидетели и на
звукозаписа от тел. 112, от който се установява, че при обаждането й е посочила,
че баща й е ударен от съсед, в резултат на което по него има кръв и е с подуто
око. Съдът кредитира изцяло показанията на св. И. поради съответствието им с
показанията на разпитаните по делото трима свидетели очевидци, както и с
показанията на св. Н. (както св. И., така и св. Н. заявяват, че подсъдимият е
признал пред полицейските служители за нанесените от него удари поради това, че
се е почувствал обиден). Показанията на св. И. съответстват изцяло и на
звукозаписът от тел. 112, възпроизвеждащ нейното обаждане.
Свидетелят Х.Г.Х. няма спомени от посеТ.
сигнал, поради което и неговите показания не са източник на доказателства
относно съставомерните обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на св. С.М.относно
възприетите от нея наранявания по ръцете и колената
на подсъдимия, доколкото такива са установени и от съдебния лекар на следващия
ден. Същите не опровергават показанията на свидетелите очевидци, които
заявяват, че подсъдимият е удрял частният тъжител, който от своя страна се е
отбранявал. Св. М.заявява, че не е присъствала на инцидента, поради което и
наличието на травматични увреждания по тялото и главата на подсъдимия не
опровергават описаната в частната тъжба и установена от съда фактическа обстановка.
Изрично вещото лице посочва, че нараняванията на подсъдимия е възможно да са
причинени и от удари от пострадалия при опит за предпазване.
Заключението на
съдебномедицинската експертиза е изготвено от компетентно вещо лице, което
пълно, ясно и обосновано е отговорило на поставените му задачи, като за
даването на заключението са използвани всички обективни находки – медицински
удостоверения. Вещото лице е дало подробно обяснение на генезиса на травмите. Съдът е на мнение, че заключението кореспондира
и с останалите по делото доказателства, поради което го кредитира изцяло.
Съдът кредитира всички останали писмени доказателства,
доколкото същите в своята съвкупност са непротиворечиви, както и представеното
по делото веществено доказателство, доколкото същото съответства на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени
противоречия (като се изключат защитните обяснения на подсъдимия) установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основава
на тях своите фактически изводи.
От правна страна:
От обективна страна подсъдимият е осъществил състава
на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 31.05.2019 г. в гр.
Варна чрез нанасяне на удари с тухла и юмруци в областта на главата и лицето на
И.И.И. и последващо падане
на същия на земята му причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 от НК, която се изразява в разкъсно-контузна рана
по лицето, кръвонасядане по лицето, контузия на дясна
очна ябълка, десностранен субконюнктивален
кръвоизлив, ожулване по ляв лакът, които увреждания осъществяват медикобиологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Съдът намира, че всички
елементи от обективната страна на деянието са доказани. На първо място,
доказано се явява обстоятелството, че подсъдимият е ударил частния тъжител,
вследствие на което същият е паднал на земята и е ударил левия си лакът в
подлежащата настилка. Безспорно се установи, че подсъдимият е ударил частния
тъжител и с тухла в дясната челно-теменна област на главата. Следва да се има
предвид, че получените увреждания са пряка последица от осъщественото от
подсъдимия физическо въздействие. Последното е причинило травматични
увреждания, които осъществяват медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо
лека телесна повреда по смисъла на 130, ал. 1 НК.
От субективна страна - деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Същият съвсем целенасочено е упражнил физическо въздействие върху
частния тъжител, което се е изразявало в удряне с ръци
и тухла в областта на главата и лицето. Подсъдимият е съзнавал и целял с тези
действия да причини установените по делото травматични увреждания на частния
тъжител.
Не се установява от събраните по делото доказателства
частният тъжител да е осъществил нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, за
да е приложим института на неизбежната отбрана.
На следващо място съдът намира, че следва да обсъди
възможността за прилагане на института на реторсията.
С чл. 130, ал. 3 НК е предоставена на съда възможност да освободи от наказание
и двамата, ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна
повреда. Необходимо е за целта чрез доказване да са разкрити фактическите
обстоятелства, посочени в чл. 130, ал. 3 НК. Чрез тази норма законът задължава
съда да изследва не само поведението на подсъдимия, но и насрещното поведение
на пострадалия при наличие на данни, че той е отговорил на увредилото го
деяние, като това изследване трябва да удовлетворява процесуалните стандарти за
достигане на обективната истина. Необходимо е, на следващо място, съдът да
установи, че деянието на пострадалия е причинило увреждане на здравето на
подсъдимия, както и да изследва медицинската същност на това увреждане. За да
прецени дали са налице предпоставките по чл. 130, ал. 3 НК, съдът е длъжен да
провери съставомерността на двете насрещни деяния и
съответно да квалифицира правно всяко от тях по чл. 130, ал. 1 или ал. 2 НК.
При това следва да се има предвид, че тези деяния трябва да са довели до
причиняване на еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди. Т.е.
деянието на пострадалия трябва да е свързано с причиняване на лека телесна
повреда, еднаква по степен на увреждане с тази, която е понесъл самият той.
Всичко това следва като извод от редакцията на чл. 130, ал. 3 НК, като изрични
указания в този смисъл са дадени с ТР № 51/89 г. по н.д. № 41/89 г. на ОСНК на
ВС.
Телесните увреждания на подсъдимия са обусловили
чувство на болка и страдание, представляващо лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 2 НК. Следователно неприложима се явява разпоредбата на чл. 130,
ал. 3 НК, доколкото подсъдимият и частният тъжител са получили различни по
степен на увреждане леки телесни повреди.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Д.И.Д.
за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130,
ал. 1 НК.
По възраженията на
защитника:
Неоснователно е възражението на защитника, че не
следва да бъдат кредитирани показанията на св. Б. Д. Б., св. Т. М. З.и св. Д.И.И. поради това, че искането за разпита им е направен
несвоевременно. В този смисъл следва да се отбележи, че съдът е задължен в
пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури
разкриването на обективната истина (чл. 13, ал. 1 НПК). На следващо място
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 НПК не може да се откаже събирането на
доказателства само защото искането не е направено в определен срок. Тази
разпоредба е гаранция за спазване на принципа за разкриване на обективната
истина. Следователно дори и на по-късен етап искането за разпит на свидетели
очевидци винаги е допустимо.
Действително полицейските служители в рамките на
своята компетентност са установили само част от свидетелите на инцидента, но не
следва да се приравняват полицейската проверка и наказателното производство, в
което съдът е длъжен да изследва в цялост и с всички допустими доказателствени
средства фактическата обстановка. Освен това събираните от полицейските
служители данни не са обвързващи съда.
Относно възражението, че показанията на св. Й.
противоречат на показанията на св. Б., доколкото св. Й. е посочил, че
инцидентът е станал във входа, а св. Б. извън входа на блока, съдът счете, че
същото не намира опора в показанията на посочените двама свидетели. Св. Й.
изрично посочва, че не е видял удара с тухлата, но е намерил частният тъжител
пред входа, паднал. На следващо място това, че св. Й. не видял инцидента с
тухлата, не означава, че показанията на св. Б. и св. З.са недостоверни,
доколкото не е необходимо всички присъстващи в близост до инцидента да са възприели
съставомерните обстоятелства.
Дали св. И. е заявила, че подсъдимият е стоял във
входа и е причаквал частния тъжител се явява ирелевантно
обстоятелство, тъй като същата не е свидетел – очевидец на деянието.
Твърдението, че подсъдимият не е имал агресия в себе
си се опроверга от всички събрани по делото доказателства, от които се
установява, че същият е причинил на частния тъжител посочените по-горе телесни
увреждания.
Несонователно е възражението, че частният тъжител е тръгнал
след подсъдимия, за да продължи конфликта, доколкото от събраните по делото
доказателства се установи, че частният тъжител се е прибрал около 5 минути,
след като подсъдимият си е тръгнал.
По наказанието:
Съдът
намери, че подсъдимият Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице
всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази
норма, а именно – за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание
до две години лишаване от свобода или пробация;
същият не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване
на деянието; към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил
прилаган институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция, както и с
деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
При
индивидуализацията на наказанието съдът не
констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на
подсъдимия, трудовата му ангажираност и добрите характеристични данни.
Предвид
наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че
на подс. Д. следва да бъде наложено наказание в
минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000,00 лв.
По гражданския иск:
По делото е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от частния тъжител И.И.И. срещу подсъдимия Д.И.Д. граждански иск за сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл. 130, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата
на увреждането (31.05.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият Д. виновно е причинил на
тъжителя И. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което са налице основанията на чл. 45 ЗЗД
за уважаване на предявения граждански иск за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди. Деянието на подсъдимия е противоправно
и виновно. От него и в пряка причинна връзка с това деяние пострадалият е
изпитал болки и страдания, които следва да се възмездят с присъждане на парична
сума. Относно размера на дължимото обезщетение съдът съобрази, че пострадалият
се е възстановил сравнително бързо. Като се изходи от изискването за
справедливост, установено в чл.52 от ЗЗД, и от релевантната съдебна практика,
съдът намери, че гражданският иск следва да бъде уважен за сумата от 1000 лв.,
която би било справедливо обезщетение за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, поради което в този размер гражданският иск беше уважен.
Искът беше отхвърлен до пълния предявен размер от 2000 лв. като недоказан.
Уважаването на иска в по-висок размер би противоречал на посочения принцип на
справедливост, доколкото независимо от причинените на тъжителят страдания и
болки, същите не са с толкова голяма продължителност и интензитет, че да е
справедливо да се репарират със сума, надхвърляща 1 000 лв.
Върху присъденото обезщетение
подсъдимият дължи заплащане на законна лихва датата на увреждането (31.05.2019
г.) до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид резултата по предявения
граждански иск съдът осъди подсъдимия Д.И.Д. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата 50 лв., представляваща държавна такса върху размера на
уважения граждански иск за неимуществени вреди.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Д.И.Д. беше осъден да заплати на гражданския ищец И.И.И. сумата от 1015,50 лв., представляваща направените по
делото разноски, от които 13,50 лв. - държавна такса и комисионна, 800 лв. -
адвокатско възнаграждение и 202 лв. - депозит за съдебномедицинска експертиза и
комисионна.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: