РЕШЕНИЕ
№ 3477
гр. Пловдив, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330105419 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. В.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № ***, срещу В. П. К., ЕГН **********,
от гр. П., ул. „****“ № *, с която е предявен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляващи неимуществени вреди
– причинени физически болки и страдания и емоционален стрес и унижение,
претърпени в резултат на нанесен на ищеца от ответника побой на дата *** г.,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
увреждането – *** г., до окончателното изплащане, както и сумата от 800 лв.,
представляващи имуществени вреди – разноски за защита от адвокат за
воденото досъдебно производство, по което е образувано АНД № *** г., ***
н.с. по описа на ПРС, ведно със законната лихва от датата на увреждането
/сключване на договор за правна помощ и заплащане на адвокатски хонорар/ -
*** г., до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че с влязло в законна сила на *** г.
Решение № ***г., постановено по АНД № *** г., ***ти нак. с-в по описа на
Районен съд Пловдив, ответникът В. П. К. е признат за виновен в това, че на
*** г. е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в контузии на
лицето с отоци, кръвонасядания, охлузване и разкъсно - контузна рана по
главата - довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което
и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1 от НПК, вр. с чл. 78А, ал. 1, вр.
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна
1
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 3
000 лв. Поддържа, че съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК и т. 15 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСТТК на ВКС решението на съда по чл. 78А от НК следва да бъде зачетено
в настоящото производство относно гражданските последици от престъпното
деяние
Изложени са фактически твърдения във връзка с процесното деяние, а
именно, че вечерта на ***г., ищецът се качил в такси, в посока за адрес в кв.
„***“, като при преминаване по бул. „***“, в посока север - юг, след
кръстовището с бул. „***“, преди Тунела, таксиметровият автомобил бил
приближен и изпреварен от друг автомобил - „***“ с рег.№ ***, управляван
от ответника, в резултата на което било причинено ПТП. Ответникът К. не
спрял след настъпилото ПТП и продължил движението си, а таксиметровият
шофьор го последвал, за да види и запише регистрационния номер, във
връзка с уреждане на последиците от произшествието. Твърди се, че на
кръстовището на Сточна гара двата автомобила отбили в страни, до автобусна
спирка, като ищецът и ответникът излезли от автомобилите. Твърди се, че
ищцецът се опитал да се легитимира със служебната си полицейска карта, но
в този момент ответникът започнал да го удря по главата в областта на лицето
с шамари и юмруци. Ответникът спрял побоя едва когато ищецът се опитал да
влезе обратно в таксито, като тогава В. К. се качил в колата си и напуснал
мястото на инцидента. На мястото пристигнали медицински екип и
полицейски автопатрул, а на следващия ден било издадено и съдебно -
медицинско удостоверение № *** г. Твърди се, че с нанесените в областта на
главата удари, ответникът причинил на ищеца вреди, а именно контузия на
лицето с отоци, кръвонасядания, охлузване и разкъсно-контузна рана на
главата, подробно описани в издаденото съдебно - медицинско
удостоверение. В резултат от побоя, който ответникът нанесъл на**** г.,
ищецът твърди да е търпял физически болки и страдания, като
непосредствено след побоя болката била много силна, пулсираща и по цялата
глава, с изтръпнала брадичка и остра болка при опит за раздвижване на
долната челюст. Твърди се, че болките постепенно намаляли, а синините и
външните следи от побоя изчезнали до около месец по-късно, като върху
лицето на ищеца останал белег от разкъсно-контузната рана на брадичката.
Ищецът твърди, че побоят се е отразил негативно и на психиката му, като
изпитвал стрес, срам и унижение. Било засегнато и човешкото му
достойнство от демонстрираното арогантно поведение и агресия от
ответника, вкл. и пред други хора. Считам, че съобразно с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, за претърпените физически болки и страдания и емоционален
сгрее и унижение, се дължи парично обезщетение в общ размер на 10 000 лв.,
което се претендира ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от датата на увреждане - ***г. до окончателното изплащане па
обезщетението.
Във връзка с воденото досъдебно производство, по което е образувано
АНД № *** г., ***н.с. по описа на ПРС ищецът бил направил разноски за
защита от адвокат в размер на 800 лв., което адвокатското възнаграждение
2
било заплатено в брой при сключване на договора на ***г. Поддържа, че този
разход представлявал имуществена вреда, която е пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на ответника, поради което счита,
че В. К. следва да обезщети и тези имуществени вреди в посочения размер.
Обезщетението се претендира ведно със законната лихва за забава върху
сумата считано от датата на увреждане - *** г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на
разноските, сторени в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. П. К.,
с който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ищецът сам бил
предизвикал с поведението си реакцията на ответника, като по този начин бил
допринесъл за причинените му вреди. Оспорва се размера на претендираното
обезщетение като завишен и неотговарящ на социалния стандарт и
икономическото положение в страна, както и на изискванията за
справедливост на чл. 52 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска за неимуществени
вреди или евентуално за присъждане на обезщетение за тях в размер на 1000
лв., което да бъде намалено с 50 % поради съпричиняване от страна на ищеца.
Моли за отхвърляне изцяло на иска за имуществените вреди като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
По настоящото дело е прието за послужване АНД №*** г. на ПРС, ***
н.с., ведно с приложените към него материали по досъдебното производство и
ВАНД №***г. на ПОС. С Решение № *** г. по цитираното АНД, потвърдено
с Решение № ***г. по въззивното дело на ПОС, В. П. К. е признат за виновен
в това, че на *** г. е причинил на Г. Н. В. лека телесна повреда, изразяваща се
в контузии на лицето с отоци, кръвонасядания, охлузване и разкъсно-
контузна рана по главата, довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1 от НПК,
вр. с чл. 78А, ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 3 000 лв.
Към исковата молба са приложени и писмени доказателства, находящи
се и по материалите по досъдебното производство. Първото е договор за
правна защита и съдействие между Г. В. и адв. Н. Г. с уговорено
възнаграждение за адвоката от 800 лв. за процесуално представителство по
ДП № ***г. по описа на ***, което възнаграждение е посочено да е платно в
брой. Второто е СМУ № *** от ***г., издадено на Г. В. във връзка с
инцидента от *** г., и в която удостоверение се посочва, че по лицето на В. са
констатирани следните увреждания - отоци, кръвонасядания, охлузване и
разкъсно-контузна рана по главата.
Ищецът е представил и три брой заповеди - Заповед № *** г. на *** на
3
МВР, Заповед №*** г. и Заповед № **** г., с които Г. В. е награждаван с
различни почести и награди за службата си в полицията.
В хода на съдебното дирене е изслушано и заключение по съдебно-
медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и е кредитирано от
съда като пълно, обосновано и компетентно изготвено. Съгласно същото в
резултат на инцидента от *** на ищеца Г. В. са били причинени разкъсно-
контузна рана на брадата, оток и кръвонасядане на лявата и дясната ушни
миди и на кожата зад тях и пред лявата ушна мида, кръвонасядане по долния
клепач, оток, кръвонасядане и охлузване по лигавицата на долната устна и
оток и кръвонасядане по лявото слепоочие. Посочените травматични
увреждания според вещото лице съответстват да са причинени по начина,
посочен от ищеца, като същите са причинили на Г. В. поотделно и в
съвкупност болки и страдания без разстройство на здравето. Оздравителният
процес при разкъсно-контузна рана на брадата, която единствена според
вещото лице е довела до разстройство на здравето, е продължил между 15 и
20 дни, а за останалите травми около 10-15 дни, доколкото според експерта
липсвали данни по делото за настъпване на усложнения, които да забавят
възстановяването. Непосредствено след инцидента вещото лице сочи, че В. е
изпитвал леки до незначителни по сила и интензитет болки и страдания,
който постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес.
По делото са разпитани и свидетели Р. И. и К. К., чиито показания са
кредитирани от съда, доколкото и двамата говорят за свои лични впечатления
съответно относно процесния инцидент и поведението на пострадалия след
това, които обстоятелства непосредствено са възприети от свидетелите.
Изложеното от тях е детайлно и непротиворечиво, като липсва по делото
други доказателствени материали, които да опровергават техните показания.
Св.И., който е бил таксиметровият шофьор, превозващ ищеца в нощта на ***
г., потвърждава настъпването на инцидента, така както е описан в исковата
молба. Според свидетелят, ответникът К., като водач на лек автомобил
засякъл таксиметровата кола на свидетеля, в която се возел и В., която
маневра можела да причини сериозно ПТП, и продължил, без да спре. При
застигането от страна на свидетеля на управлявания от К. автомобил, се
посочва ответникът да е излязъл от същия, отправил закани и заплахи към
ищеца, следва което започнал да му нанася побой с множество юмруци и
шамари по лицето, като спрял едва когато В. се домогнал да влезе в
таксиметровия автомобил. Твърди, че В. не е отправял заплахи или вадил
пистолет, а единствено се е опитал да се легитимира. За случката свидетелят
посочва да се е развила на оживено кръстовище в града, макар и късно
вечерта, но пред погледа на няколко човека. След побоя ответникът се бил
прибрал в своя автомобил и потеглил в неизвестна посока. Според св.К. -
семеен приятел на ищеца, след процесния инцидент Г. В. се бил затворил в
себе си, не отделят стандартното за него внимание и грижа за децата и
семейството си, които се обръщали по-често към свидетеля, като съсед и
близък приятел. Твърди, че след инцидента било трудно да се обясни на
малката дъщеря на ищеца какво се е случило с баща й, а неговият син - тогава
тийнейджър, бил негативно повлиян от съС.ието на баща си. Свидетелят
4
заявява още, че първите месеци след инцидента В. имал проблеми със
самочувствието, което се отразило и на работата му, като му било споделено
на св.И., че ищецът бил обект на подигравки от своите колеги, за това че се
бил оставил да бъде набит. Понастоящем сочи, че ищецът изпива дискомфорт
при разговор с други хора, доколкото все още имал видими белези по лицето
от нанесените му удари.
Ответната страна не ангажира доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи твърдения деликт от дата *** г.,
извършен от страна на ответника В. К. спрямо ищеца Г. В., както и вината на
делинквента. Последното се доказа както от показанията на свидетеля Р. И.,
така и от постановеното и влязло в сила Решение № *** г. по АНД № *** г. на
ПРС, ***, потвърдено с Решение №*** г. по ВАНД № *** на ПОС, приетото
с които решения на основание чл. 300 ГПК е задължително за настоящия
граждански съд, който разглежда гражданскоправните последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В тази насока съдът съобрази и задължителните
указания в т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС,
съгласно които решението, постановено по реда на чл. 78а от НК, се
приравнява на присъда, когато се касае до въпроса за гражданските
последици от деянието.
Пак от приетото с посоченото решение по чл. 78а НК, от изслушаното в
настоящото съдебно производство заключение по съдебно-медицинска
експертиза и от представеното СМУ №*** от ***г., се доказва, че в резултата
на противоправното поведение на ответника К. са произтекли неимуществени
вреди за ищец - гореописаните травматични увреждания по главата, които са
довели до болки и страдания за В.. От показанията на св.К. се установява, че
ищецът е търпял още и емоционален стрес и унижение във връзка с
процесния деликт - същият бил затворен, имал понижено самочувствие, не
изпълнявал пълноценно семейните си задължения и тези на родител, бил
обект на подигравки в работа. За произтеклите морални вреди за ищеца и
загубата на авторитет като полицейски служител се съди още от това, че Г.
В., който е награждаван служител на МВР, е бил безцеремонно нападнат, от
лице, с което той не е търсел конфронтация и без да е очаквал такава крайно
агресивна реакция. Процесната случка, макар да е била непредотвратима от
пострадалия, би могло неправилно и некоректно да се тълкува от лица,
неизпадали в аналогична ситуация, като проявена слабост от страна на
полицейския служител. Последното неминуемо се отразява негативно и върху
себеуважението на ищеца и неговото емоционално съС.ие.
С оглед на горното и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
съдът намира, че претендирания от ищеца В. размер от 10 000 лв. за
обезщетение на търпените от него неимуществени вреди е справедлив и
следва да му се присъди. В тази насока съдът съобрази мястото и интензитета
на насените удари - многократни удари с юмруци и шамари по лицето на
5
ищеца, характера и степента на причинените увреждания - множество отоци и
кръвонасядания по лицето, чиито окончателен оздравителен процес е траел
повече от две седмици, както и причинените физически болки и страдания,
които макар да са били незначителни по сила и интензитет, все пак са били
налични в хода на възстановяването. Съдът взе предвид и емоционалния
стрес и унижение, което ищецът е изпитал, пониженото му самочувствие след
инцидента, както и затрудненията, които семейството му, и той лична като
баща, са изпитали.
Предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, а и с оглед
на събрания по делото доказателствен матирал, съдът намира, че ответникът
К. не доказа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат, с
оглед твърдяното от него провокативно поведение и заплахи от страна на В..
Поради това не са налице основание за редуциране на посоченото
обезщетение.
Касателно имуществените вреди - заплатено адвокатско възнаграждение
за представителство по досъдебното производство, то същите се намират за
доказани по основание и размер от представения договор за правна защита и
съдействие между Г. В. и адв. Н. Г., наличен и по приложените материали от
наказателното производство /л.22 от ДП/. Видно от същия е уговорено
възнаграждение от 800 лв. за адвоката, което е платено в брой, т.е. има
характер на разписка и представлява доказателства за сторените разноски /в
този смисъл т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС/.
Тази вреди са и във връзка с процесното деяние, доколкото са сторени в хода
на наказателното производство, развило за причинените телесни повреди на
Г. В. от страна на В. К. на дата *** г.
Като законна последица от уважаването на исковете за неимуществени и
имуществени вреди, ще се присъди и законната лихва върху определеното
обезщетение, която ще се присъди от датата на увредата по аргумент от чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Досежно мораторната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, то тя ще се присъди от дата 12.11.2017 г., когато е
извършен деликтът, а за имуществените вреди - от дата *** г., когато е
платено възнаграждението по договора за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца, като на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия ще се присъди сумата от 900 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 20 лв. - внесен депозит за
разпит на свидетел. На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 т. 4 ГПК
ответникът В. К. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пловдив сума от 450 лв. за държавна такса за
настоящото производство, както и сумата от 200 лв. - платено от съда
възнаграждение за вещо лице по допусната съдебно-медицинска експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ №*, ДА
6
ЗАПЛАТИ на Г. Н. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № **, сума от
10 000 лв. (десет хиляди лева), представляващи неимуществени вреди –
търпени физически болки и страдания от причинени телесни увреждания -
контузии на лицето с отоци, кръвонасядания, охлузване и разкъсно-контузна
рана по главата, и причинен емоционален стрес и унижение, всичките
причинени в резултат на нанесен на Г. Н. В. от В. П. К. побой на дата *** г., в
гр. П., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
увреждането – *** г., до окончателното изплащане, както и сумата от 800 лв.
(осемстотин лева), представляващи имуществени вреди от същото деяние от
дата *** г., представляващи сторени разноски за процесуална защита от
адвокат за воденото досъдебно производство, по което е образувано АНД №
*** г., по описа на Районен съд Пловдив, *** н.с., ведно със законната лихва
от датата на увреждането /сключване на договор за правна помощ и
заплащане на адвокатски хонорар/ - *** г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № 8, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Н. В., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*** № ***, сторените
разноски по делото, а именно сумата от 900 лв. (деветстотин лева) за
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 20 лв. (двадесет лева) - внесен
депозит за разпит на свидетел.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,а л. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 450 лв. (четиристотин и
петдесет лева) дължима държавна такса за настоящото производство, както и
сумата от 200 лв. (двеста лева) - платено от съда възнаграждение за вещо
лице по съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
7