Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260 029 Дата 09.10.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:       Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 7 октомври 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 355 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 630 ТЗ.

 

От дружеството „Е. П. Ф.“ ЕООД е обжалвано Решение  № 209 от 09.07.2020 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 103/2020 г., в частта му, с която датата 30.12.2016 г. е определена като начална дата на неплатежоспособността на това дружество.

 

Според жалбоподателя, началната дата на неплатежоспособността му е била „най-рано на датата на спиране на плащанията – 30.12.2012 г. или евентуално – най-късно 31.12.2013 г., когато спирането на плащанията се е превърнало вече в трайна тенденция в дейността на длъжника“.

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становището на жалбоподателя, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

         Определената от окръжния съд дата 30 декември 2016 г. – като начална дата на неплатежоспособността на „Е. П. Ф.“ ЕООД – е резултат на немотивирана преценка, свързана единствено с направено на същата дата „последно плащане“ в размер на сумата 42.20 лева, при това към оператор на мобилни услуги, който факт сам по себе си (чл. 608, ал. 3, изр. 2-ро ТЗ) не би могъл да бъде показател за установено в процеса, като съществуващо едва от тази дата занапред, трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

 

         Приетото по делото заключение на назначената по делото съдебно икономическа експертиза на вещото лице М. Г. (л. 64 и сл.) е констатирало, че според търговските книги на длъжника „Е. П. Ф.“ ЕООД, в периода от 2010 г. до м. април 2020 г., това дружество е можело да покрива текущите си задължения с краткосрочните си вземания и наличните парични средства само през 2012 г. и 2015 г., в останалите години коефициентите за незабавна и за абсолютна ликвидност са под „1“.

 

         Коефициентите за финансова автономност за периода от 2010 г. до м. април 2020 г. също са под „1“ и показват превишение на задълженията спрямо собствения капитал, а стойностите на коефициента на задлъжнялост за същия период показват зависимост на предприятието от външни източници на средства.

 

         От справката по Приложение № 1 към заключението на експертизата се вижда, че все още не е платено задължението от 3 542.48 лева по ф-ра № 464 от 30.12.2012 г. към доставчика „И.“ ООД, което – за обикновено поддържания оборот на предприятието – е сравнително по-голямо, не са платени и задължения към други доставчици по фактури, издадени през следващите 2013, 2014 г. и 2015 г., общо за 24 589.52 лева, като само неизпълнените задължения по Приложение № 2 към „Ф. Ф.“ ЕООД, които започват да се трупат още от 08.11.2014 г., достигат до края на 2015 г. до сумата 63 270.74 лева.

 

         Според справката по Приложение № 4, неизпълнените публични задължения по вече заведеното през 2015 г. изпълнително дело, също започват през м. декември 2012 г. (от 13.12.2012 г.), затова в разясненията си, дадени в съдебното заседание от 23.06.2020 г. (л. 126 и сл.) вещото лице е заявило, че – като резултат – датата 30.12.2012 г. може да се приеме като начален момент, в който търговецът е спрял плащанията. След нея, въпреки пълното или частично погасяване на някои задължения, започват да се трупат нови, които също не се погасяват, а предприятието постепенно изпада в днешното му състояние на пълна декапитализация.

 

         Изводът в крайна сметка е, че съобразно установените по делото данни, презумпцията по чл. 308, ал. 3 ТЗ, се отнася за датата 30.12.2012 г., а не – за определената от окръжния съд дата 30.12.2016 г.

 

         При това положение заключението на Апелативния съд е, че към датата 30.12.2012 г. състоянието на неплатежоспособност на дружеството „Е. П. Ф.“ ЕООД е било вече не само съществуващо, но и необратимо, затова тази календарна дата следва да бъде определена като начална дата, от която това дружество вече е било в състояние на неплатежоспособност. 

 

         На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, решението на Старозагорския окръжен съд ще следва да се отмени в обжалваната му част, а датата по чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ, съответно бъде определена на 30.12.2012 година.

 

В този смисъл ще се постанови и настоящото решение.

 

         Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение  № 209 от 09.07.2020 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 103/2020 г., в частта му, с която датата 30.12.2016 г. е определена като начална дата на неплатежоспособ-ността на дружеството „Е. П. Ф.“ ЕООД, ЕИК ….

 

ОПРЕДЕЛЯ датата 30 декември 2012 г. като начална дата на непла-тежоспособността на дружеството „Е. П. Ф.“ ЕООД, ЕИК ….

 

Заверен препис от Решението да се изпрати на Пловдивския окръжен съд, за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

 

Заверен препис от Решението да се изпрати и на Агенцията по вписванията, търговски регистър, за вписването му по партидата на дружеството „Е. П. Ф.“ ЕООД, ЕИК ….

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.