Р Е
Ш Е Н И Е
№ 96/06.02.2023 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, в съдебно заседание на
двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
секретар Г. С.
разгледа адм.д.
№ 1828/2022 година
Производството
е по чл. 294 и следващите от АПК.
Образувано
е по жалба вх. № 9588/20.10.2022 година по описа на Административен съд –
Бургас (АдмС - Бургас), подадена от „Български пощи“ ЕАД – С. с ЕИК *********,
с която се оспорва действие на кмета на община С. по принудително изпълнение на
заповед № 8 – Z
– 912/09.07.2015 година - премахване на незаконен строеж „масивна сграда -
поща“, намираща се в поземлен имот с идентификатор ***, местността „К.“,
землището на град С., съдържащо се в писмо изх. № 26-00-1436/30.09.2022 година
на Община С. (лист 2 – 3 от приложеното адм. д. № 1829/2022 година на АдмС –
Бургас).
С
писмо № 26-00-1436/30.09.2022 година, адресирано до „Електроразпределение Юг“
ЕАД, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, РУ – С. на МВР, „Дасо строй“ ЕООД и „Х.
тур С“ АД, кметът на общината е посочил, че заповед № 8 – Z – 912/09.07.2015
година не е изпълнена, поради което на 25.10.2022 година от 9:30 часа ще бъде
пристъпено към принудителното ѝ изпълнение, а с цел осигуряване на
безопасност при изпълнението следва да бъдат осигурени служители на
инфраструктурните дружества и полицията – за прекъсване на електрозахранването,
водоподаването и за оказване на съдействие (лист 12 – 13).
Дружеството
- жалбоподател заявява, че е собственик на сградата, че не участвало в
производството по издаването на заповедта, с която е разпоредено премахването
на обекта, че не е било уведомено за предприемането на действия по
принудителното изпълнение на акта, поради което действието на кмета на
общината, изразено в цитираното писмо, е в противоречие с приложимото право и
следва да бъде отменено. С допълнително становище поддържа, че след като
заповедта е отменена в частта, в която е предвидено доброволното ѝ
изпълнение от адресата „Х. тур С“ АД, а принудителното изпълнение е възможно
само след връчване на покана за доброволно изпълнение, то действието на кмета
на общината е незаконосъобразно. При условия на алтернативност прави възражение
за изтекла погасителна давност по чл. 285 ал. 1 от АПК (лист 34 - 35).
От
фактическа страна, съдът установява следното.
Със
заповед № 8-Z-912/09.07.2015 година на кмета на община С. е наредено да се
премахне незаконен строеж „масивна сграда - поща”, с приблизителна застроена
площ от 145 м², находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор ***
в землището на град С. и е указано след влизане в сила на заповедта да се
отправи до „Х. тур С” АД (описано като адресат на акта) покана за доброволно
изпълнение на разпореденото премахване, като при неспазване на срока за
доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния
строеж по възлагане на община С. за сметка на „Х. тур С” АД.
С
решение № 886/15.05.2016 година по адм.д. № 1479/2015 година на АдмС - Бургас е оставена без разглеждане жалбата на адресата „Х. тур
С“ АД против заповед № 8 -Z-912 от 09.07.2015 година на кмета на община С., в
частта по т. 1, а именно: „Да бъде
премахнат незаконен строеж „масивна сграда - поща”, находящ се в поземлен имот
с кадастрален идентификатор *** гр. С.“ и в тази част производството е прекратено.
Със
следващ диспозитив по същото решение заповед № 8-Z-912 от 09.07.2015 година на
кмета на община С. е отменена в частта по т. 2, а именно: „След влизане в сила на заповедта да се отправи до
„Х. тур С“ АД покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване по
реда на чл. 277 от АПК и в частта по т. 3:
„При неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително
премахване на незаконния строеж по възлагане на община С. за сметка на Х. тур С“
АД.
За
да постанови диспозитивите си, съдът е приел, че от доказателствата,
представени от „Х. тур С“ АД, не се установява дружеството да е собственик на
сградата – поща, описана в заповедта за премахване, но от допуснатата съдебно -
техническа експертиза е констатирано, че строежът е изпълнен преди 1980 година
от „Български пощи“ ЕАД, не е част от активите на „Х. тур С“ АД, не се използва
по предназначението си, но е заведен в баланса на „Български пощи“ ЕАД през
1989 година. Съдът е констатирал, че след като собственик на обекта е „Български
пощи“ ЕАД, за „Х. тур С“ АД липсва правен интерес от обжалването на заповедта в
частта, в която е разпоредено премахването на сградата, но е налице правен
интерес от оспорване на административния акт в частта, в която то е определено
за адресат на поканата за доброволно изпълнение и за адресат на
неблагоприятните (финансови) последици от принудителното му изпълнение (лист 16
- 19).
Към
датата на издаване на писмо изх. № 26-00-1436/30.09.2022 година цитираното решение е влязло в сила.
С
писмо изх. № 26-00-1436/30.09.2022 година кметът на община С. е констатирал, че
заповедта не е изпълнена и е уведомил „Х. тур С“ АД, че на 25.10.2022 година от
09:30 часа ще бъде предприето принудително изпълнение, заради което е нужно
присъствието на представители на електроразпределителното дружество на
оператора на ВиК – услуги на представител на МВР, за привеждане на заповедта в
изпълнение.
В
рамките на настоящото производство жалбоподателят „Български пощи“ ЕАД се
легитимира като адресат на заповед № 8-Z-912/09.07.2015 година на кмета на
община С., с която е наредено да се премахне незаконен строеж „масивна сграда -
поща”, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** в землището
на град С. по силата на представено извлечение от счетоводните ведомости за
заприходени дълготрайни материални активи, от което се установява, че в къмпинг
„К.“ дружеството притежава „сграда“, въведена в експлоатация през 1989 година
(лист 11 от приложеното адм.д. № 1829/2022 година, лист 54 – 62 и 65).
От
допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза по делото се констатира, че
сградата е заведена в баланса на „Български пощи“ ЕАД на 30.06.1989 година с
първоначална стойност 60 210 лева по счетоводна сметка 203 „Сгради и
конструкции“, „група 001, категория 1 – масивни сгради, съоръжения,
предавателни устройства“ с местонахождение „40020228-ПС к-г К.“ и наименование
„Сграда к-г К.“. Сградата е включена в инвентарните книги и амортизационния
план на дружеството. През годините са извършвани текущи ремонти (през 1999
година и през 2003 година), които са били отразени като разходи за текущ ремонт
по счетоводна сметка 602 „разходи за външни услуги“. Отделно, вещото лице е
установило, че „Български пощи“ ЕАД е декларирало по ЗМДТ собствеността си
върху сградата пред администрацията на
Община С. като е заплащало своевременно дължимите данък върху недвижимите имоти
и ТБО (лист 99 - 103).
Уведомен
по предвидения ред, ответникът не представя доказателства за уведомяването на
„Български пощи“ ЕАД за образуваното производство по издаването на заповедта за
премахване. Не представя доказателства, а и не прави твърдения, че дружеството
притежава и друга сграда (с подобно или различно предназначение) в същия
поземлен имот, различна от сградата „поща“, чието премахване е разпоредено и за
която в рамките на адм.д. № 1479/2015 година на АдмС – Бургас е установено, че
принадлежи на „Български пощи“ ЕАД.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно
чл. 294 – 295 от АПК, на обжалване подлежат постановленията, действията и
бездействията на органите по изпълнението. Право на жалба имат страните в
производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или
законни интереси са засегнати от него.
„Български
пощи“ ЕАД се явява трето лице, чието право на собственост върху сградата
(„поща“), описана в заповедта за премахване, се явява засегнато в рамките на
образуваното изпълнително производство от кмета на общината. Предвид доказателствата по делото, представени от дружеството
и заключението на вещото лице, съдът кредитира отразеното в извлечението от
счетоводните книжа на жалбоподателя, че е собственик на сградата, описана в
заповед № 8-Z-912/09.07.2015 година. Затова, на основание чл. 295
и чл. 296 ал. 1 изр. последно от АПК, съдът приема, че жалбата е
допустима.
По
същество, жалбата е основателна.
„Български
пощи“ ЕАД не е било конституирано като страна в административното производство
по издаването на заповедта за премахване на сградата – поща в къмпинг „К.“.
През 2015 година ответникът (кметът на общината Панайот Василев Рейзи) е
подходил абсолютно формално и изначално е определил неправилно адресата на
акта. Това допуснато съществено процесуално нарушение е предопределило
порочността на целия административен процес и на издадената заповед, в частта,
в която „Х. тур С“ АД е било посочено като адресат на поканата за доброволно
изпълнение, съответно като лицето, което следва да понесе неблагоприятните
последици от премахването на сградата.
След
влизане в сила на решение № 886/15.05.2016 година по адм.д. № 1479/2015 година
на АдмС – Бургас, заповедта за премахване е останала без конкретен адресат, но
с оставен в сила диспозитив, с който е било разпоредено премахването на
строежа. При тези факти кметът на общината е имал възможност да издири
действителния изпълнител и собственик на строежа („Български пощи“ ЕАД), така
както е посочен в мотивите на съдебното решение, да му връчи заповедта и да
изчака правните действия на лицето, евентуално – нова съдебна проверка на
нейната законосъобразност по отношение на „Български пощи“ ЕАД, а след това да
пристъпва към изпълнителни действия. Това не е сторено.
„Български
пощи“ ЕАД не е било конституирано като страна в изпълнителното производство, но
се е възползвало от правото си по чл. 295 от АПК да обжалва предприетото
действие по принудителното изпълнение на заповедта, съответно – съдът дължи
произнасяне по всички релевантни доводи на жалбоподателя в настоящия процес.
Основателен
е доводът на жалбоподателя, че действието на кмета по насрочване на
принудителното изпълнение на заповедта е незаконосъобразно, поради това, че
„Български пощи“ ЕАД - действителният адресат на изпълнителното основание, не е
било надлежно уведомено за това действие. Производството по изпълнение на
административния акт изисква конституирането на надлежен длъжник –
действителния адресат на заповедта, дори в юридически усложнен случай, като
настоящия, за да бъдат гарантирани неговите процесуални права и интереси. След като
адресатът не е конституиран като длъжник, само на това основание обжалваното
действие следва да бъде отменено.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя в допълнителното становище по
съществото на спора, че след като заповедта е отменена в частта, в която е
предвидено доброволното ѝ изпълнение от адресата „Х. тур С“ АД, а
принудителното изпълнение е възможно само след връчване на покана за доброволно
изпълнение, то действието на кмета на общината е незаконосъобразно, само по
себе си. В случая незаконосъобразността на действието на ответника е обусловена
от неконституирането на надлежен длъжник по изпълнението, а не от отменителните
последици на съдебното решение спрямо „Х. тур С“ АД. Принципно, при
конституиране на надлежен длъжник няма никакъв проблем на това лице да бъде
връчена покана за доброволно изпълнение, а, след неоспорването на това
действие, да се пристъпи и към принудително изпълнение за административния акт.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя и за изтекла погасителна давност по чл. 285 ал.
1 от АПК.
Съгласно
чл. 285 ал. 1 – 2 от АПК, ако специален закон не разпорежда друго,
изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години
от влизането му в сила. Давността не
се прилага служебно.
Анализът
на нормата показва, че на погасителна петгодишна давност може да се позове само
лицето, по отношение на което административният акт е влязъл в сила. Решение №
886/15.05.2016 година по адм.д. № 1479/2015 година на АдмС – Бургас, с което е
проверена законосъобразността на заповед № 8-Z-912 от 09.07.2015 година на
кмета на община С. е влязло в сила на 17.06.2016 година, като от този момент
административният акт е придобил стабилитет по отношение на своя издател –
кмета, както и по отношение на дружеството, посочено като адресат - „Х. тур С“
АД, но не е и по отношение на действителния строител и собственик на сградата
„Български пощи“ ЕАД, неучаствал в административния процес. За „Български пощи“
ЕАД срокът по чл. 285 ал. 1 от АПК не е започнал да тече, затова позоваването
на тази норма в производството по обжалване на действието по принудителното
изпълнение на акта е неоснователно.
Като
краен резултат от спора, съдът приема, че обжалваното действие на кмета на
общината по принудителното изпълнение на заповед № 8-Z-912 от 09.07.2015 година
е незаконосъобразно и следва да се отмени. Кметът на общината следва да
конституира надлежния длъжник - „Български пощи“ ЕАД, да му връчи покана за
доброволно изпълнение, като обуслови последващите действия по изпълнението на
заповедта от правните възможности, които предоставя закона, както и от
действията на длъжника в изпълнителното производство.
При
този изход на обжалването, основателно е своевременно направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Община С.
следва да заплати на „Български пощи“ ЕАД разноски в размер на 100 лева,
юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед изложеното и на основание чл. 298 ал. 1 и ал. 4 от АПК, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
действие на кмета на община С. по принудително изпълнение на заповед № 8 – Z –
912/09.07.2015 година за премахване на незаконен строеж „масивна сграда -
поща“, намираща се в поземлен имот с идентификатор ***, местността „К.“,
землището на град С., съдържащо се в писмо изх. № 26-00-1436/30.09.2022 година
на Община С., изразяващо се в насрочване на премахване на строежа на 25.10.2022
година от 09:30 часа и осигуряване
присъствието на представители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, РУ – С. на МВР, за привеждане на заповедта в изпълнение.
ВРЪЩА
преписката на кмета на община С. за конституиране на надлежния длъжник и
продължаване на изпълнителното производство, съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Община С. да заплати на „Български пощи“ ЕАД сумата от 100 (сто) лева разноски
по делото, юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: