РЕШЕНИЕ
№ 14797
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110131223 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Б. Й. С. срещу М на о
с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лева –
пропуснати ползи, представляващи разликата между получаваното от ищеца
трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение от НОИ за периода от
05.01.2022 г. до 01.03.2022 г. и сумата от 5000 лева – неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания и двете суми, вследствие на претърпяна на
05.01.2022 г. трудова злополука ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 05.01.2022 г. до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че
съгласно договор за военна служба № З-511 от 26.02.2018 г. заемал
длъжността „санитар в медицински пункт“ във военно формирование 28610 –
гр.София за срок от три години срещу определено трудово възнаграждение.
Трудовото му възнаграждение било 1200 лева. На 05.01.2022 между 8.30 часа
и 9.00 часа обслужвал служебен санитарен автомобил “УАЗ 452“ с рег.№
Вратата на автомобила се затваряла с две планки и в процесния ден била
отворена. Ищецът се качил в автомобила, извършил обслужването и излязъл
от него. Направил два опита да затвори вратата, но не успял. При третия опит
се затворила, но ищецът почувствал болка в лявата ръка. Установило се, че
има „руптура апоневрозис дорзалис дигити III манус синистри“. Закаран бил
във ВМА-гр.София, където му била оказана медицинска помощ. Престоял три
дни и му била издадена епикриза. Бил в болничен отпуск два месеца. От
момента на злополуката до момента на предявяване на исковата молба търпял
множество болки и страдания. Не бил в състояние да обслужва битовите си
нужди, изпитвал постоянни болки, неудобства и дискомфорт. Оценява
1
неимуществените вреди на 5000 лева. Също така счита, че разликата между
получаваното от него обезщетение за трудова злополука и трудовото
възнаграждение, което би получил, ако не беше злополуката за процесния
период 05.01.2022 г. до 01.03.2022 г. е 500 лева, които претендира като
пропусната полза. Моли съда да осъди ответника да му заплати исканите
суми, претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва
предявените искове. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с
ищеца, настъпването на злополуката и определянето като трудова. Оспорва
материално-правната си легитимация на ответник. Твърди, че ответник по
делото следвало да бъде Сухопътни войски. Злополуката следвало да се уреди
от разпоредбите на специален закон – Закона за отбраната и военните сили на
Република България – а не от разпоредбите на КТ. По същество твърди, че на
ищеца било проведено лечение, разноските за което били поети изцяло от
Военно-медицинска академия. Вследствие на трудовата злополука с Решение
№ РД-87-12 от 27.04.2022 г. му били изплатени шест брутни месечни трудови
възнаграждения по реда на ЗОВСРБ и не се дължало повторно обезщетение.
Поради изложеното счита, че обезщетението е недължимо. Моли за
отхвърляне на исковете, претендира разноски.
След направено от ищеца искане по чл. 214, ал. 1 ГПК размерът на иска
с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е увеличен от 5000 лева на 10000 лева.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, явяват се и поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорен между страните е фактът, че на 05.01.2022 г. ищецът е
претърпял злополука, която е била определена за трудова. По делото е
представен препис от договор за военна служба № 3-511 от 26.02.2018 г. (л. 4-
л. 6 от делото), сключен между Министерството на отбраната, представлявано
от подполковник Х Ц Х – командир на самостоятелен батальон и
военнослужещия редник Б. Й. С.. По силата на договора военнослужещият е
приел да изпълнява длъжността „санитар в медицински пункт“ във военно
формирование 28610 – гр. София. Договорът е бил със срок от три години.
Представен е и препис от заключение за характера и степента на увреждане
на военнослужещ № ТП-690 от 04.04.2022 г. от което се установява, че на
05.01.2022 г. между 08:30 и 09:00 часа при обслужване на служебен
автомобил във военно формирование 28610 – гр. София ищецът е травмирал
лявата си ръка, в резултат на което е претърпял руптура апоневрозис дорзалис
дигити ІІІ манус синистри. С Разпореждане № 31243 от 14.01.2022 г. (л. 22 от
делото) тази злополука е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
С Решение № РД-87-12 от 27.04.2022 г. на ищеца е решено да се изплати
обезщетение в размер на шест брутни месечни възнаграждения. Въз основа на
това решение е издадена Заповед за осигуряване № 3ФСД-54 от 09.05.2022 г.
(л. 81 от делото) като е определен точният размер на това обезщетение –
сумата от 7341,96 лева. Посочената сума е изплатена на ищеца с платежно
нареждане от 18.05.2022 г. (л. 80 от делото).
По делото беше изслушана и приета като неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза (л. 50-л. 51 от делото). Установено е, че в
следствие на процесната злополука ищецът е получил прекъсване на
повдигача на третия пръст на лявата ръка. Увреждането е довело до трайно
затруднение на движенията на горния му ляв крайник с временна
2
неработоспособност от два месеца, като не се установяват възникнали
усложнения.
По делото беше изслушана и приета като неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза (л. 99-л. 100 от делото). Установява, че
разликата между чистия нетен доход, ако ищецът би бил на работа и
полученото болнично обезщетение възлиза на 400,63 лева.
Като свидетел по делото беше разпитан С Й. С. – брат на ищеца.
Заявява, че брат му работел при военните. Към седемдесет и осми батальон.
Претърпял злополука на работното си място. Увреден бил средният пръст на
лявата му ръка. През цялото време на възстановяването му свидетелят се
грижил за него. Ищецът се прибрал от работа с игла в пръста. Свидетелят не
присъствал на самото увреждане. Три месеца ищецът бил в болничен.
Свидетелят се грижел за него: оправял бинтовете му, когато се развързвали,
слагал найлон на ръката му, за да не се намокри, докато се къпе, помагал му в
почистването и обличането. Свидетелят правел сандвичи на ищеца, тъй като
последният не можел сам. Не можел да хваща предмети с тази ръка. Ищецът
не бил женен. Свидетелят живеел с него. Ищецът можел да яде супи, но не и
да си направи сандвичи.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Преди да премине към обсъждане на дължимостта на вземането по
същество, съдът намира, че е необходимо да се изследва въпроса за
материалноправната легитимация на ответника, тъй като това възражение се
явява обуславящо произнасянето по съществото на спора. По този въпрос
съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 и 2 от сега
действащия ЗОВСРБ военната служба е държавна служба с особено
предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на
страната. Гражданите, приети на военна служба, са военнослужещи, като
военната служба в мирно време се изпълнява като професия в
Министерството на отбраната, в Българската армия, в структурите на пряко
подчинение на Министерството на отбраната, както и в други държавни
органи и ведомства при условия и по ред, определени с този закон, с
правилника за прилагането му, с уставите на въоръжените сили и със
сключения договор, като правоотношението по изпълнение на военната
служба възниква въз основа на договор за военна служба. Съгласно чл. 146 от
закона приемането на военна служба, назначаването и освобождаването от
длъжност и от военна служба, както и повишаването и понижаването на
военнослужещите във военно звание се извършват: на офицерите от висшия
команден състав - с указ на президента на републиката по предложение на
Министерския съвет; указът на президента се приподписва от министър-
председателя; изпълнението на указа се възлага на министъра на отбраната;
на останалите офицери - със заповед на министър. на отбраната или на
оправомощени от него длъжностни лица; и на офицерските кандидати, на
сержантите (старшините) и на войниците (матросите) - със заповед на
министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от закона договорите за военна служба се сключват с
министъра на отбраната или с оправомощени от него длъжностни лица.
Идентична е и нормативната уредба при отменения ЗОВСРБ, при действието
на който е възникнало и е прекратено правоотношението с ищеца. Съгл. чл.
122, ал. 1 от същия договорите за кадрова военна служба се сключват с
3
министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица. В
случая в договора на ищеца изрично е посочено, че същият се сключва между
него и Министерството на отбраната, представлявано от упълномощено от
министерството на отбраната лице – командирът на съответното поделение,
като в договора са уредени правата и задълженията на страните. В този
смисъл са и останалите разпоредби на ЗОВСРБ и ПКВС. Следователно от
нормативната уредба е видно, че правоотношението възниква между
Министерство на отбраната, представлявано от Министъра, като във всички
случаи, когато договорите се сключват или прекратяват от друго лице, в
частност командирът на съответното поделение, то същият не действа от свое
име, а като пълномощник на Министерството на отбраната. Ето защо страна
по правоотношението на военна служба са Министерството и
военнослужещия, а поделението е само мястото, в което той е полагал своя
труд. В частта за определяне размера на дължимите на военнослужещия
обезщетения, обаче възникналите спорове относно техния конкретен размер
следва да се решат в исково производство пред съда в отношенията между
ищеца и Военно формирование (Поделение) 28610 - София, което се явява не
само място на изпълнение на военната служба, но и задължено по закон лице
да изплати тези обезщетения. В случая Военното формирование (Поделение)
28610 - София, е разпоредител с бюджетни кредити и е платец на сумите,
дължими по правоотношението между ищеца и министерството. Техния
размер обаче се определя от командира на поделението и въз основа на негова
заповед, съобразно нормативната уредба. И тъй като Поделението е държавно
учреждение, представляващо обособена част от Въоръжените сили, а и е
разпоредител с бюджетни кредити, то по аналогия на §1 от ДР към КТ сочещ
в преките отношения между работника и съответната структура материално
правно да е легитимиран да отговаря обособената структура и в този смисъл е
ТР № 1 на ГК на ВКС от 04.10.2010 г., а и същата е уредбата в ЗДСл - именно
Поделение 28610 - София е материално правно легитимирано да отговаря по
предявените искове. Ето защо съдът намира, че материално легитимирано да
отговаря в случая е Поделение 28610 - София, а не Министерството явяващо
се горестоящо в административната структура на поделението - разпоредител
с бюджетни кредити. В подкрепа на горния извод е и факта, че
обезщетението, изплатено на ищеца в размер на шест месечни заплати е
възложена не на Министерството, а именно на военното формирование (л. 81
от делото).
На основание гореизложеното съдът намира, че исковете са предявени
срещу лице, което няма качеството на ответник и следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 150 лева. Държавните такси по исковете, които се
отхвърлят като неоснователни следва да останат за сметка на бюджета на
съдебната власт – арг. от чл. 359 от КТ вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Й. С., ЕГН: ********** със съдебен
4
адрес срещу М на о със служебен адрес иск с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ за сумата от 10000 лева – обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
претърпяна злополука при изпълнение на военната служба на 05.01.2022 г.
между 08:30 и 09:00 часа при обслужване на служебен автомобил във военно
формирование 28610 – гр. София, ведно със законната лихва, считано от
05.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Й. С., ЕГН: ********** срещу М на от
със служебен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 500 лева
– обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би
получил, ако беше на работа и обезщетението за временна
неработоспособност за периода от 05.01.2022 г. до 01.03.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Й. С., ЕГН: ********** да заплати на М на о със
служебен адрес на основание чл. 79, ал. 3 ЗЗД сумата от 150 лева – сторени
от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5