№ 1520
гр. София , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502148 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2215 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 9911/2018 г. на
Софийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Б.
Г. сумата 8000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 500 лева –
обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва от 20.07.2015 г. до окончателното изплащане на двете суми, като искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 30000 лева.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца и 420,82 лева разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република България срещу
решението в осъдителната част, с оплакване за необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон и искане за отмяната му и отхвърляне на исковете. Оспорва се да е
установена причинна връзка между установените вреди и дейността на ответника. Твърди
завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, което не е определено в
съответствие с установените критерии. В съдебно заседание представителят на ответника
моли обезщетението за неимуществени вреди да се намали предвид кратката
продължителост на производството и липсата на вреди над обичайните.
1
Ответникът оспорва жалбата, счита решението за правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса в срока по чл.259 от
ГПК против валидно съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Софийски апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения,
доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от
ГПК, приема следното:
СГС е сезиран с предявен от Д. Б. Г. против Прокуратура на Република България иск
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 30000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 500 лева –
обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконно обвинение в престъпление по
чл.195, ал.1 от НК, със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 24.07.2013 г. до окончателното плащане на двете суми. Твърдял е в исковата
молба, че досъдебното производство било образувано през 2007 г., а през 2010 г. бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпение по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Бил
предаден на съд през 2010 г. и оправдан по повдигнатото обвинение с присъда от 29.02.2012
г. на СРС, потвърдена от СГС с решение, влязло в сила на 24.07.2013 г.
В резултат на незаконното обвинение за кражба на имущество от предприятието, в
което работел, ищецът бил принуден да напусне работа на 27.04.2007 г. По време на
производството в продължение на шест години изпитвал притеснение и стрес; бил увреден
авторитетът му сред близки и познати.
Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил предявения иск с възражения за
недоказаност на вредите, липса на причинна връзка на действия на Прокуратурата с
твърдените вреди. Оспорва се да са били търпени вреди преди повдигане на обвинението
през 2010 г., както и да е налице причинна връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца с “Италмодалуче-България”ООД. Направено е възражение за
прекомерност на претенцията предвид тежестта на обвинението, вида и срока на мярката за
неотклонение, продължителността на производството и липсата на доказателства за
описаните от ищеца вреди. Направено е възражение за погасяване по давност на иска за
законна лихва за период повече от три години назад от датата на исковата молба.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства
настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз
основа на подробен анализ на събраните доказателства, тя не се оспорва във въззивната
жалба и в отговора по нея. Ето защо при спазване разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК
липсва основание за нейната ревизия от настоящата инстанция.
2
Събраните доказателства установяват наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за вреди, претърпени от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпления.
Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че на
23.09.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по
чл.195, ал.1 от НК – кражба на вещи, собственост на “Италмодалуче-България”ООД,
извършена на 29.05.2007 г. Не е била наложена мярка за неотклонение. По образуваното
НОХД № 13131/2010 г. на СГС е постановена оправдателна присъда, влязла в сила на
24.07.2013 г. с потвърждаването й от СГС. Трудовото правоотношение на ищеца с
“Италмодалуче-България”ООД е било прекратено преди датата на кражбата – на 28.04.2007
г. с предизвестие от работника, поради което не е налице причинна връзка с процесното
обвинение. На 03.06.2010 г. ищецът е получил призовка да се яви като свидетел по
досъдебното производство. Няма данни преди тази дата той да е узнал за воденото
разследване. От свидетелските показания се установява, че ищецът бил притеснен и
уплашен от воденото срещу него наказателно производство, затворил се в себе си. Не искал
да си търси работа, защото се притеснявал от обвинението в кражба.
Спорът пред въззивния съд е досежно обема на търпените вреди и справедливия
размер на дължимото обезщетение.
Настоящата инстанция споделя изводите в обжалваното решение, че вредите са
търпени за срок по-кратък от три години, като за периода преди повдигане на обвинението
ищецът не е бил уведомен за воденото срещу неизвастен извършител производство, а и по
същото не са били извършвани никакви процесуални действия. В този смисъл съдът не
кредитира показанията на свидетелите, че ищецът им споделил за разследването около 2007-
2008 г. и че в този период били активните действия по разследването. В тези части
показанията противоречат на данните от досъдебното производство.
Не се установяват твърденията в исковата молба за уронване авторитета и доброто
име на ищеца сред близки и познати.
По спорния пред инстанцията въпрос за справедливия размер на дължмото
обезщетение. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия
характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него,
данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на
психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие
3
в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при
отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и характера
на обвинението (престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до десет години и е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК);
продължителността на наказателното преследване - производството срещу ищеца е
продължило около три години; характера и интензитета на търпените мерки на процесуална
принуда (не е определяна мярка за неотклонение), както и претърпените от ищеца морални
страдания от преживения страх, тревоги и притеснения. От обсъдените свидетелски
показания не се установява повдигането на обвинение да е причинило на ищеца
душевни страдания и неудобства над обичайните, съпътстващи незаконно обвинение в
престъпление – изпитвал тревога и страх, затворил се и не искал да общува. От
обсъдените свидетелски показания се установява, че повдигането на обвинение е причинило
на ищеца душевни страдания и неудобства и е довело до промяна в поведението и начина
му на живот. Не се установи обвинението да е в пряка причинна връзка с трудовата заетост
на ищеца.
Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен измерител и
той е общественото разбиране за справедливост. В този смисъл на обезщетение подлежат
онези негативни субективни преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за
които в общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда.
Следователно, в случаите, когато публична личност претендира да е претърпяла морални
вреди, за да се прецени доколко накърнената себеоценка на ищеца подлежи на
обезщетяване, следва тя да се съизмери с мярката на общественото разбиране за
справедливост.
Настоящата инстанция не споделя становището на първоинстанционния съд, че
адекватното обезщетение за претърпените вреди е сйизмеримо със сумата 8000 лева.
Обезщетението се определя към датата на влизане в сила на оправдателната присъда
24.07.2013 г.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на
критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са
от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Преценявайки съдържанието
на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният интензитет и проявление във
времето, продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на
незаконното обвинение, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на
3000 лева е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
4
вреди. Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям
размер. До този извод съдът достигна като съобрази, че стресът, притесненията, негативните
изживявания са продължили под три години. Обезщетение в размер над 3000 лв. няма да
съответства на общоприетото разбиране за справедливост и би довело до неоснователно
обогатяване. В тази степен обичайните неимуществени вреди - психически тревоги,
притеснения, стрес от повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично доказване, а се
презюмират с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права.
Наказателното производство като цяло е приключило в разумен срок като се има
предвид извършените процесуално-следствени действия. Ето защо съдът намира, че ищецът
не е търпял значителни по продължителност и интензитет вреди. Следва да се посочи, че
осъждането на държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си също има ефект на
морално овъзмездяване.
От друга страна, предвид внасянето на обвинението в съда и поддържането му пред
две инстанции, обезщетение под 3000 лева би било несправедливо занижено.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че искът за обезщетяване на
имещуствуни вреди е недоказан. Същият е обоснован с идвъшените отищеца разноски за
адвокатска защита в наказателното производство и е доказан с представения договор за
правна защита и съдействие от 10.03.2011 г., който е бил представен в първоинтанционната
съдебно производство пред СРС, и по който ищецът е заплатил възнаграждение в размер
500 лева.
По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2015 г. до
окончателното й изплащане, предвид възражението за погасяване по давност на иска за
законна лихва за период повичи от три години преди датата на исковата молба. В частта, с
която обезщетението е определено на сумата над 3000 лева до 8000 лева, обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени, като искът се отхвърли за сумата над 3000 лева
до 8000 лева.
С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с изводите на
първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 3000 лева, както и в частта, с която в полза на ищеца е присъдено
обезщетение за имуществени вреди в размер 500 лева, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в посочените части.
Решението следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски над 173,29 лева. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
ответникът следва да заплати на ищеца 321,18 лева за разноски пред САС.
5
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2215 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 9911/2018 г. на
Софийски градски съд, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Д. Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди над 3000 лева и разноски над
173,29 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. Г. против Прокуратурата на Република България иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 3000 лева до 8000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Прокуратурата на Репубрика
България е осъдена да заплати на Д. Б. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева със законната лихва от
20.07.2015 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6