Номер 130404.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100502092 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 33454/03.06.2020г., депозирана от
„УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ №51 Б, ет.4, действащо чрез
процесуалния си представител адв. Радослав Миков, срещу Решение № 429/30.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 16682/2018г. на PC – Варна, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 31 от ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 24 406,07 лв., представляваща незаплатена част от преференциална цена за
произведена и доставена за м. септември 2015г. електрическа енергия от възобновяем
източник, за която сума е издадено дебитно известие №204/31.10.2015г. към фактура №
203/12.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба –
29.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6 157,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от
30.11.2015г. до 28.05.2018г. включително.
С жалбата са наведени твърдения за недопустимост, неправилност и необоснованост
на атакувания съдебен акт. Застъпва се становището, че решението на първоинстанционния
съд е постановено в нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – при наличие на основание за
спиране на производството, поради преюдициален за него спор – производство по
обжалване на Решение СП-5/28.03.2019г. на КЕВР пред АССГ, съответно ВАС.
Жалбоподателят излага, че въз основа на задължителното тълкуване на ВКС, дадено в ТР
1/2017г. по т. д. 1/2017г. ОСГТК, такова решение е недопустимо, като порокът следва да
бъде отстранен от въззивния съд чрез спиране на производството по делото до
окончателното произнасяне на ВАС по законосъобразността на СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
Твърди се още, че решението се основава на неправилно възприети от съда факти и
1
обстоятелства, съответно неправилно прилагане на материалния закон, че ВРС не е
анализирал ефекта от измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма на заплащане
на производители от ВяЕЦ, както и че е приложил неправилно последствията от отмяната на
Решение СП-1/31.07.2015г. Въззивникът сочи, че ВРС е следвало да спре делото до
окончателното произнасяне по жалбите срещу Решение СП-5/28.03.2019г., както и да се
произнесе по валидността на същото по реда на чл. 17 ГПК. Излага, че обжалваното
решение е и необосновано, доколкото първоинстанционният съд не е разгледал нито един от
аргументите и твърденията на ищеца, както и че липсва връзка между мотивите и
диспозитива на атакувания акт. Моли за неговата отмяна и уважаване на предявените
искове, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител
адв. Аглика Тодорова, е депозирало отговор на въззивната жалба, в който е изразено
становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.
Излагат се подробни съображения в тази насока. Отправено е искане жалбата да се остави
без уважение, а обжалваният съдебен акт да се потвърди. Претендират се сторените по
делото разноски.
Третото лице - помагач на страната на ответника – "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул. "Триадица", № 8, чрез пълномощника си Станислав Каладжиев, също е
депозирало писмен отговор. С него се оспорват въведените с въззивната жалба основания за
атакуване на постановения съдебен акт и се моли за неговото потвърждаване.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството-въззивник „УИНД ПАРК
КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Панайот
Панайотов, който поддържа жалбата и оспорва подадения отговор на същата. Моли, с оглед
на оставеното без уважение искане за спиране на производството по настоящето дело,
въззивната инстанция да се произнесе инцидентно по валидността на Решение № СП
5/28.03.2019г. на КЕВР, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното
решене и постановяване на ново, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати
претендираните суми, както и за присъждане на разноски на двете инстанции. Представя
списък по чл. 80 ГПК, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. В представените писмени бележки вх.
№22082/14.10.2020г. по същество се излагат доводи за основателност на въззивната жалба.
Въззиваемото дружество "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, редовно призовано, се
представлява от адв. Николай Банков, който оспорва жалбата и поддържа депозирания
писмен отговор. Намира искането на процесуалния представител на въззивника за
инцидентен съдебен контрол на акта на КЕВР за несвоевременно. Моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение и присъждане на разноски, съобразно представен списък
по чл. 80 ГПК. В представената в съдебно заседание писмена защита по същество излага
доводи за неоснователност на предявените искове.
Третото лице - помагач на страната на ответника "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ" ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. дело № 16682/2018г. на PC – Варна е образувано по предявени
от „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ №51 Б, ет.4, срещу „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА
2
ТАУЪРС-Г, бул. „Владислав Варненчик" № 258, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 31 от ЗЕВИ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 406,07 лв.,
представляваща незаплатена част от преференциална цена за произведена и доставена за м.
септември 2015г. електрическа енергия от възобновяем източник, за която сума е издадено
дебитно известие №204/31.10.2015г. към фактура № 203/12.10.2015г., ведно със законната
лихва, считано от датата подаване на исковата молба – 29.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 6 157,33 лв., представляваща обезщетение за
забава върху посочената главница, начислено за периода от 30.11.2015г. до 28.05.2018г.
включително.
С атакуваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно между страните, че „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник – вятърна електроцентрала,
състояща се от два ветрогенератора „Г-3 Лонг Ман" и „Г-5 Лонг Ман", всеки с номинална
мощност от 2 000 kW, респ. обща инсталирана мощност 4 000 kW, която електроцентрала е
присъединена към електроразпределителната мрежа, както и че „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД, в качеството си на краен снабдител на електрическа енергия, на основание чл. 31, ал. 1
ЗЕВИ, е задължено да изкупува произведената от първия електрическа енергия по
преференциални цени, които се определят от КЕВР.
Спор няма и по това, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на сключени между тях с идентично съдържание
договори за изкупуване на електрическа енергия № 57 от 20.06.2008г. и № 58 от
20.06.2008г., според които „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД продава на „ЕНЕРГО-
ПРО Продажби" АД ежемесечно произведената електрическа енергия от възобновяем
енергиен източник по цени, определени от КЕВР.
Според чл. 17 от договорите, производителят е длъжен да представи на купувача
фактура за продаденото количество електрическа енергия за текущия месец в срок до 5-то
число на следващия месец. Заплащането на произведените количества електроенергия е
договорено ежемесечно – до 15 работни дни от получаването на данъчната фактура.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от договорите, в случай че с решение на компетентния орган
преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от производителя бъде
променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане в сила на решението, без
да е необходимо подписване на допълнително споразумение.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че по отношение на конкретното
правоотношение за спорния период относими се явяват преференциалните цени, предмет на
Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на ДКЕВР, определени в два варианта според приложения
от регулационния орган специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен
източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори, както
следва: на вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа - 188.29 лв./MWh (т. 8 от
решението) и на вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа - 172.95 лв./MWh
(т. 9 от решението).
С оглед спецификата на договорното правоотношение между страните, към момента
3
на сключване на процесните договори за изкупуване на електрическа енергия – 20.06.2008г.,
приложима се е явявала нормативната база, уредена в Закона за възобновяемите и
алтернативни енергийни източници и биогоривата (отм.), а впоследствие – нормите на
Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011г., в сила от
03.05.2011г.) в първоначалната му редакция. Съобразно тази нормативна база цялата
произвеждана енергия от възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени
като заплащането по тези цени е било обвързано от издаването на гаранция за произход
(чл.16 ЗВАЕИБ /отм./ и чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в редакцията му към обнародването).
С въведените изменения в разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 109/2013г., в
сила от 01.01.2014г.) е наложена промяна във възприетата до този момента държавна
политика цялата енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по преференциални
цени. С коментираното изменение е редуциран размерът на изкупуваното количество
електрическа енергия по преференция, като същото е обвързано със средногодишната
продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз основа на което тя е
определена.
С последващо изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ (в редакцията в
сила от 24.07.15г.), относимо към процесния период, обаче е въведено ограничение в
изкупуването на електроенергия по преференция както по цени, така и по обем, като е
предвидено, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват
електроенергията по преференциална цена само за количествата до размера на нетното
специфично производство (НСП) според вида на съответната централа, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Във връзка с това изменение, с § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ (обн. - ДВ, бр. 56 от 2015
г., в сила от 24.07.2015г.), е предвидено, че в срок до 31 юли 2015г. КЕВР приема решение, с
което установява НСП, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на измененията.
В изпълнение на законовата делегация на § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ е прието Решение
№ СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, в което е запазено разграничението според годишни
часове работа и са посочени различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250
часа годишно, като е прието, че НСП, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, е в размер, както следва: 2 000 kWh при
определената цена от 188.29 лв./МВч без ДДС - за вятърни електрически централи,
работещи до 2 250 часа и 2 300 kWh при определената цена от 172.95 лв./МВч без ДДС - за
вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.
Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в частта, с която е определено нетното
специфично производство на електрическа енергия, е отменено с Решение №
1115/28.01.2019г., постановено по адм. д. № 5284/2018г. по описа на ВАС, IV отделение.
Същевременно, с Решение №СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено, считано от
31.07.2015г., същото НСП в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа по т.8 от
Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР, вр. с Решение №Ц-13/28.06.06г. Същото, въпреки че не
е влязло в сила, по силата на изричната норма на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ се ползва с
предварително изпълнение, с оглед на което е приложимо и към процесните
правоотношения.
Не се спори между страните, че през м. септември 2015г. ищецът - въззивинк е
произвел и доставил на ответника - въззиваем електрическа енергия в размер на 115,760
4
MWh, за която е издал фактура № 203/12.10.2015г. на стойност 1 749,67 лв. с ДДС, като
стойността била изчислена по цена за излишък на балансиращия пазар, тъй като централата
била надхвърлила прага от 2000 КWh/инсталиран 1 kW мощност, но не била достигнала
2250 часа работа.
Впоследствие, след като централата е надхвърлила 2250 часа работа, ищецът-
въззивник е издал дебитно известие № 204/31.10.2015г. на стойност 24 406,07 лв. с ДДС, с
което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена по т. 1.7 от
решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР. След корекцията, общата фактурирана продажна
стойност за електрическата енергия, доставена от ищеца на ответника през месец септември
2015г., възлиза на 26155,74лв. с ДДС. От тази сума „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД е
заплатило на ищеца сумата от 1749,67лв. с ДДС (сумата по издадената фактура) и е продало
изкупените количества електроенергия на “НЕК” ЕАД като обществен доставчик, задължен
да изкупува същите на основание чл. 94 ЗЕ, по същата цена за излишък. Незаплатена е
останала сумата по дебитно известие № 204/31.10.2015г. в размер на 24 406,07 лв.
От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническата
експертиза по делото се установява, че вятърната електроцентрала „Г-3 Лонг Ман" е
достигнала до 2250 пълни ефективни часове работа при мощност 2000 kW през м. октомври
2015г., когато ветрогенераторът на централата е произвел 4 500 000 kWh, а вятърната
електроцентрала „Г-5 Лонг Ман" е достигнала тези пълни ефективни часове работа през м.
декември 2015г. Установява се също, че вятърната електроцентрала „Г-3 Лонг Ман" е
достигнала нетно специфично производство от 2000 kWh за 1 kW инсталирана мощност през
м. септември 2015г., а „Г-5 Лонг Ман" - през м. октомври 2015г.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
Неоснователно е оплакването в жалбата за постановяване на обжалваното решение
при наличието на процесуална пречка по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, а именно – основание за
спиране на производството до приключване на производството по обжалване на Решение №
СП-5/28.03.2019г. на КЕВР.
Посоченият административен акт се ползва с предварителна изпълняемост по силата
на императивната разпоредба на чл.13, ал.9 ЗЕ и като такъв се прилага, независимо от
предприетото обжалване. Потенциалното увреждане на правата на адресатите на
индивидуалния административен акт при евентуална негова отмяна е съобразена чрез
5
предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301 АПК. Предварителната
изпълняемост на административния акт означава още, че когато последният има релевантно
значение гражданския спор, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му
предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма преюдициално
значение за междувременно регулираните с акта субективни права, респективно не е
предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК /в този
смисъл Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д. № 1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС/,
поради което съдът е оправомощен да реши спора за цената на електрическата енергия
съобразно установените прагове на нетното специфично производство по оспореното
Решение № СП – 5/28.3.2019 год. на КЕВР.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Въззивната инстанция намира наведените в жалбата оплаквания за неоснователни.
По същество същите са свързани с противоречивите становища на страните относно
това как следва да се определи размерът на дължимата продажна цена на електрическата
енергия с оглед процесните решения на КЕВР, с които са определени две различни
количества на нетно специфично производство, като основният въпрос който се поставя е
дали по отношение на една и съща ВяЕЦ, в рамките на една календарна година, са
приложими и двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година,
е приложима само едната тарифа, при достигане размера на която, разликата се заплаща по
цени за излишък.
Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на електрическа енергия,
макар и нормативно предвидени на договорна основа, се развиват на пазар, където свободата
на договаряне е ограничена от наличието на административен елемент, въведен с норми от
императивен характер, доколкото цените, на които производителите продават
електрическата енергия на обществен доставчик и/или обществен снабдител, не подлежат на
свободно договаряне, а са предмет на регулиране от компетентния държавен орган, в случая
– КЕВР (чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ).
Видно от мотивите на Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, нетното специфично
производство на електрическа енергия за съответните групи производители, за които са
определени преференциални цени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, е установено
въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на
първичния енергиен източник, които са взети предвид при първоначалното определяне на
съответната преференциална цена за вятърни електроцентрали, работещи съответно до и над
2250 часа.
Отмяната с окончателно решение на ВАС на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на
КЕВР, в частта, с която е определено нетното специфично производство на електрическа
енергия, поражда именно необходимост регулаторът да изпълни вменените му със закон
задължения и да установи по същия административен ред нетно специфично производство
на електрическа енергия за преференциалните цени по Решение №Ц-10/30.03.2011г. на
КЕВР. Именно в изпълнение на това задължение е прието Решение № СП-5/27.03.2019г.,
ползващо се с предварителна изпълняемост по силата на императивната разпоредба на
чл.13, ал.9 ЗЕ. Установеното НСП, съгласно цитираното Решение №СП-5/27.03.2019г., се
6
прилага, считано от 31.07.2015г. Обратното действие на административния акт е придадено
със закон, доколкото административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към
ЗИД на ЗЕ да приеме решение, с което да се установи нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
Виждането на въззивника – ищец в първоинстанционното производство, че му се
дължат последователно две различни преференциални цени, при работа на ВяЕЦ съответно
до и над 2250 часа, за годишно произведеното от централата му количество електрическа
енергия, е необосновано и изцяло противоречи на законовото разграничение на два
самостоятелни вида вятърни електроцентрали.
Подробен анализ на нормативната уредба в тази насока е изложен в посеченото по-
горе решение № 1115 от 28.01.2019г. по адм. дело № 5284/2018г. на ВАС, с което е отменено
Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР в частта, с която е определено нетното
специфично производство на електрическа енергия. Посочено е, че за първи път през 2006г.
в решение № Ц-13 от 28.06.2006г. ДКЕВР е разгледала същността на тези централи и
факторите, пряко относими към ценообразуването. В мотивите към решението е отразено,
че пълните ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество
енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на ВяЕЦ.
Ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на
вятъра, съобразно които, страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително.
Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи път се
определят преференциални цени, като те са различни в зависимост от ветровия генератор и
пълните ефективни годишни часове на работа. Впоследствие, с приемането на разпоредбата
на чл.19а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, разделението е
нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е възприет специален критерий при
определяне на преференциални цени на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ –
наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове
работа на ветровите генератори, съответно до и над 2250 часа. Разделението по
специфичния критерий е продължено в следващите ценови решения на комисията, в това
число и в решение №Ц-10/30.03.2011г., в което е посочено, че преференциалните цени са
определени за електроцентрали, работещи съответно до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за
електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Дали централата изработва до 2250 ефективни часа годишно или изработва над този
праг е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални цени се прилага
– тази по т.8 или по т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г. Прагът, след който не се дължи
преферентна цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП, а не
ефективните часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ от първата
категория да работи 2250 ефективни часа (на максималната си инсталирана мощност) и да
произведе съответно 2250 kWh енергия от 1 kW мощност, то по преференциална цена
законът допуска да бъдат заплатени само 2000 kWh. Остатъкът, ако бъде продаден на
крайния снабдител, се заплаща по цена за излишък. Подходът на законодателя е принципен
и се ръководи от параметрите на централата и възможността ѝ за ефективна работа.
Трайно се е наложило и в съдебната практика разбирането, че ако се допусне един и
същи производител да може да променя началното си планиране, с оглед на което да
преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща година, то това би довело до
получаване на приход на производителя над заложената за съответната група централи
норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило новата регулация, целяща
7
ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на
обществото. Ако се възприеме тезата на въззивника, би следвало категорията, към която
принадлежи съответната електроцентрала, да се определи едва след края на годината. В
такъв случай, би се поставил и въпросът за преизчисляване на вече фактурираното и
заплатено по по-високата преференциална цена количество електроенергия, част от която би
била недължимо платена.
В тази връзка и настоящият съдебен състав счита, че една ВяЕЦ не може да попада в
две тарифни групи. Същият извод впрочем се съдържа и в цитираното по-горе решение на
ВАС, в мотивите на което съдът приема, че е неоснователно твърдението на производителя
на енергия от ВяЕЦ, че по отношение на един и същ производител се прилагат две тарифи в
зависимост от часовете работа, като съдът съобразява измененията в приложимата
нормативна уредба и регулаторна практика на КЕВР.
При отчитане както на предварителното изпълнение на все още нестабилизираното
второ решение на КЕВР, така и на възраженията срещу актовете на регулатора, в това число
и за липсата на окончателно произнасяне по действителността на второто решение,
настоящият състав на ВОС намира, че няма основание за фактуриране на горницата над
2000 kWh над цената за излишък на балансиращия пазар, за централа, доставяла
производството си по цени за работа в категорията до 2 250 часа.
Дори при постигната между страните договореност (или установена практика), след
достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа на електроцентралата, за
следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната година,
произведената електрическа енергия да се изкупува по втора преференциална цена, то
същата не намира приложение, доколкото противоречи на въведените със законовите
изменения ограничения.
От наведените от ищеца в първоинстанционното производство (въззивник в
настоящото) твърдения и събрания по делото доказателствен материал се установява, че
вятърната електроцентрала на последния е такава, работеща до 2250 ефективни часа
годишно. С оглед на това и като се вземе предвид установеното по делото обстоятелство, че
през м. септември 2015г., при надхвърлен праг от 2000 КWh/инсталиран 1 kW мощност,
„УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“ ЕООД е произвело и доставило на "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД електрическа енергия в размер на 115,760 MWh, заплатена по цена за
излишък на балансиращия пазар, настоящият състав намира, че произведената от централата
на електрическа енергия за м. септември 2015г. е надлежно заплатена.
Що се касае до искането на въззивника за осъществяване на косвен съдебен контрол
върху валидността на Решение № СП-5/28.03.2019г. на КЕВР по реда на чл. 17, ал.2 ГПК,
настоящият състав намира следното:
Действително, според разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно
по валидността на административните актове независимо от това дали те подлежат на
съдебен контрол, когато такъв акт е във връзка с гражданскоправния спор, поставен за
разглеждане пред него. В конкретния случай обаче въззивникът не сочи конкретни пороци,
обосноваващи твърденията му за нищожност на Решение № СП-5/28.03.2019г., които да
бъдат проверени при извършения косвен съдебен контрол. Доводът за неприложимост на
процесното решение на КЕВР, поради това, че същото не е влязло в сила, сам по себе си не
съставлява обосноваване на нищожност на административния акт, а настоящият състав на
ВОС служебно не намира други пороци.
С оглед на така изложеното съставът на ВОС намира, че предявеният иск с правно
8
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 31 от ЗЕВИ се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Изходът на спора по главния иск обуславя такъв за неоснователност и на
акцесорните претенции за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 6 157,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху
посочената главница, начислено за периода от 30.11.2015г. до 28.05.2018г., включително.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото, своевременното им
заявяване и представените доказателства за извършването им, на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1740 лв. Те следва да бъдат възложени в тежест на въззивника-
ищец. Възражението на последния за прекомерност на това възнаграждение е
неоснователно, доколкото същото е в размер около минимума, предвиден с т.4 на чл.7, ал.2
от Наредба №1/09.07.04г., като съгласно §2а от същата наредба е начислен и дължимият се
ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 429/30.01.2020г., постановено по гр.д. № 16682/2018г.
по описа на PC – Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „УИНД ПАРК КАВАРНА ИИСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. „България“ №51 Б, ет.4, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Г, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, сумата от 1740лв (хиляда седемстотин и четиридесет лева),
представляваща сторени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Оборище, ул. „Триадица“, № 8, като трето лице -помагач на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10