РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Плевен,12.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
Членове:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието
на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно
административно-наказателно дело № 651 по
описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК
и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 381 от 22.07.2021 г., постановено
по а.н.д № 1045 по описа за 2021 г.,
Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 15-0000795 от 17.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на ЗП „Х.М.В.“ с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление с. Староселци, ул.“***“№23 е
наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за
нарушение на чл. 63, ал.2, вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
Срещу решението е подадена касационна жалба
от ЗП „Х.М.В.“ с ЕИК **********, чрез пълномощник адв. Д.С. ***, в
която са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.Твърди се,
че в противоречие със закона в АУАН е изписана неправилна квалификация на
нарушението, извършено от касаторката, като и наказващият орган- Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, неправилно е приложил материалния
закон, като в НП е следвало да приложил
разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, вр. с чл.62, ал.1 от КТ, а в случая
несъставомерно е приложил чл.63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
Счита, че тази правна квалификация на
нарушението ще е съставомерна, ако по време на извършената проверка е
представен трудов договор, но не е регистриран в ТД на НАП. Такъв договор
обаче, въобще няма, затова наказващият
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.1, ал.2 във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа жалбата и
излага съображения за основателността и. Искането му към касационния състав е
да отмени решението на Районен съд – Плевен и да постанови друго, с което да отмени
наказателното постановление. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Плевен се представлява от юрисконсулт И.,
която моли да се остави без уважение касационната жалба. Счита, че
първоинстанционното решене е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна
власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната на
касатора за това, че при извършена проверка на място в
землището на с. Староселци на
15.04.2021 г. при стадо биволи на ЗП „Х.М.В.“
е установено, че работодателят ЗП „Х.М.В.“ е допуснал до работа като „пастир на биволи“
лицето И.Д.И.с ЕГН **********, преди да му предостави екземпляр от сключен договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП, без отношенията между тях да са уредени като трудови.
Нарушението е квалифицирано по чл. 63,
ал.2 от КТ, във връзка с чл. 63, ал.1 от КТ.
За да
потвърди наказателното постановление съдът е счел за безспорно установено, че събраните
по делото писмени и гласни доказателства, които са безпритиворечиви по
безспорен начин потвърждават описаните в АУАН
и НП факти. В тази връзка е посочил, че от показанията на разпитаните
свидетели Х.Р.и С.Я. по един безспорен и категоричен начин се установява,
че на 15.04.2021 г. в землището на с.
Староселци работодателят ЗП „Х.М.В.“ е допуснал до работа като „пастир на биволи“ лицето
И.Д.И.с ЕГН **********, преди да му предостави екземпляр от сключен договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Възражението на адв. С., че наказателното постановление е издадено
в нарушение на материалния закон е
отхвърлено като неоснователно с мотиви, че
събраните по делото доказателства и попълнената собственоръчно
декларация от И. доказват констатираното нарушение, а именно, че са
налице всички елементи на трудово правоотношение.
Настоящият съдебен състав намира, че при
правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил
необосновани изводи досежно приложението на закона, като неправилно приел за
безспорно установено вмененото на санкционирания субект административно
нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Възраженията в
касационната жалба са основателни.
Нормата на чл.63 ал.1
от КТ задължава работодателя
да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие
от уведомлението по чл. 62 ал.3,
заверено от ТД на НАП. Алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят
няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по предходната алинея. Съгласно чл.4 ал.3 от Наредба № 5 на МТСП за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или
служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното
уведомление, като връчването се удостоверява с подписа на работника или
служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. При анализ на
тези разпоредби се налага извода, че за да бъде санкциониран работодателят за
неспазване на нормата на чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са
предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от
уведомлението по чл.62 ал.3,
заверено от съответната ТД на НАП. По делото е безспорно установено, че сключен
договор между ЗП“Х.М.В.“ и лицето И.Д.И.няма,
поради което от страна на дружеството не е извършено нарушението по чл.63 ал.2
от КТ. Работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла
на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, а именно за
това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността
на дружеството по тези текстове, обаче, не е била ангажирана, като вместо това
е ангажирана тази по чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Настоящият съдебен състав
намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е
направил необосновани изводи досежно приложението на закона, като неправилно
приел за безспорно установено вмененото на санкционирания субект
административно нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 2 от КТ.
При
това положение законосъобразено е твърдението на касатора, че описаното в наказателното
постановление деяние е несъставомерно по посочения текст – чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като приетата от
административнонаказващия орган правна квалификация не отговаря на действително
установените по делото фактически положения, отразени в АУАН и НП.
Санкционирането на лицето на основание чл. 63, ал. 2 от КТ за това, че е допуснал
до работа лице, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е налице
подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено
уведомление до ТД на НАП. Очевидно е, че при липса на писмен трудов договор
между страните, то и работодателят не би могъл да предостави на работника копие
от същия и уведомлението. При липса на писмен трудов договор работодателят следва
да понесе отговорност за неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ - за това, че не е
сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга
фактическа обстановка, а именно – наличие на сключен и подписан трудов договор
и непредставяне на работника на копие от удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В случай, че не е
осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да се
стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Като е стигнал
до други правни изводи, Районен съд-Плевен
е постановил решението си в противоречие с материалния закон.
В касационното производство е направено
искане за заплащане на разноски в полза на ответната страна по касационната
жалба, което следва да бъде уважено. Разноските са в размер на 600 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Воден от горното
и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН,
във връзка с чл. 222, ал. 1
от АПК,
Административен съд Плевен, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 381 от 22.07.2021 г., постановено по а.н.д № 1045 по описа за 2021 г., Районен съд – Плевен и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0000795
от 17.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Плевен, , с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на ЗП „Х.М.В.“ с ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление с. Староселци, ул.“***“№23 е
наложена глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за
нарушение на чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен да заплати на ЗП „Х.М.В.“ с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление с. Староселци, ул.“***“№23 сторените
по делото разноски в размер на 600/шестотин /лева.
Решението
не подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.