Р Е Ш
Е Н И Е №162
Гр.Варна, 30.07. 2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на първи юли през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Т.
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 170 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на синдика на „Грийн Парк“ ЕООД в
несъстоятелност със седалище гр.Козлодуй И.А.М. срещу решение № 1187 от
20.12.2019г. по търг.дело № 175/19г. по описа на Варненски окръжен съд, с което
са отхвърлени предявените от него срещу „Здравец – Тур“ ЕООД със седалище
гр.Варна осъдителни искове с правно основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД за сумата
93 647лв., претендирана като част от пазарната стойност на движима вещ –
употребяван кулокран „Comansa 5LC5010“,
година на производство 2006, сериен № 14453, цялата към м.октомври 2011г. в
размер на 135 741лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 25.08.2016г. до окончателното и плащане, както
и е осъдено несъстоятелното дружество да заплати направени по делото разноски и
дължима държавна такса.
Твърди че
решението е неправилно, немотивирано и необосновано поради неправилна преценка
на събраните по делото доказателства.
Оспорва
извода на съда, че не е налице имуществено разместване, при което ответникът да
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Позовава
се на постановеното и влязло в сила решение № 55 от 04.03.2015г. по в.търг.дело
№ 709/14г. на АС – Варна, с което е прието, че „Декларация за съгласие“ на
управителя на „Грийн Парк“ ЕООД е безвъзмезден договор за цесия, по силата на
който „Грийн Парк“ ЕООД прехвърля на „Здравец Тур ООД правото си на вземане
срещу лизингодателя „И Еф Лизинг“ ЕАД за придобиване собствеността върху
лизингованата вещ, и като безвъзмезден договор с предмет имуществено право от масата
на несъстоятелността, сключен след началната дата на несъстоятелността, е
приета за нищожна спрямо кредиторите на несъстоятелността. Твърди че със същото
решение „Здравец Тур“ ООД е осъдено да заплати на обеднялото лице „Грийн Парк“
ЕООД сумата 30 000лв., с която се е обогатило, част от паричната
равностойност на лизигованата вещ. Сочи че с определението на касационния съд,
с което решението не е допуснато до касация, е посочено, че когато правото не
съществува към датата на предявяване на иска по чл.647 от ТЗ, тъй като същото е
надлежно упражнено, то приобретателят по относително недействителната сделка ще
дължи онова, от което се е възползвал – т.е. стойността на правото от което се
е възползвал чрез упражняването му, както и че това притезателно право ще се
осъществи посредством осъдителен иск за попълване на масата, който е обусловен
от изхода на спора по отменителния иск.
Твърди че
в настоящето производство е заявена разликата до пълния размер на вземането, а
именно паричната равностойност на лизинговия актив, тъй като правото на
придобиване на собственост вече от упражнено от ответника, предвид дадено
съгласие от страна на лизингополучателя, обявено за нищожно спрямо кредиторите
на несъстоятелността. Твърди че между страните по делото е налице сила на
присъдено нещо на влязлото в сила решение относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално вземане. Твърди че предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на силата на присъдено нещо е недопустимо в последващ
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на
вземането и правната му квалификация. Позовава се на разрешението, дадено в
тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. и твърди че формираната сила на
присъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право.
Изразява
несъгласие с приетото от окръжния съд, че по същество повдигнатият по делото
спор се свежда до това дали отказът от лизинговия договор, депозиран пред
лизингодателя, когато с този отказ се дава съгласие собствеността на
лизинговата вещ да бъде придобива от друго, различно от лизингополучателя лице,
съставлява източник на извъндоговорно право от обхвата на чл.59 от ЗЗД. Оспорва
изложеното от съда, че декларацията за съгласие е отказ от лизинговия договор и
твърди че същата а отказ от правото да придобие собствеността върху лизинговия
актив, след като е заплатил всички лизингови вноски, но не е отказ от самия
договор. На следващо място твърди че е налице влязло в сила решение между
страните, съгласно което приобретателят по относително недействителната сделка
дължи онова, от което се е възползвал – стойността на правото, от което се е
възползвал чрез упражняването му. Поради което и твърди че е недопустимо в
процеса за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпроса дали
същото правоотношение е възникнало и каква е правната му квалификация.
Изразява
несъгласие и с извода на първоинстанционния съд, че е налице преюдициален
въпрос относно причинно следствена връзка между обедняването на масата на
несъстоятелността с прекратяването на лизинговия договор и обогатяването на
ответника с придобиването на лизинговата вещ. Твърди че въпросът за връзката е
решен с влязлото в сила решение и не подлежи на ново разглеждане в настоящето
производство.
Оспорва
извода на съда, че оттеглянето на лизингополучателя от лизинговия договор е
обявено с влязло в сила решение за правно невалидно, като твърди че с влязлото
в сила решение е обявен за относително недействителен отказът за придобиване на
право на собственост върху лизинговата вещ в полза на ответника по делото.
Твърди че
като не придобива собствеността в патримониума си, а се разпорежда с това свое
право безвъзмездно в полза на трето лице, масата на несъстоятелността на „Грийн
Парк“ ЕООД е увредена. Твърди че ответникът се е обогатил неоснователно не за
сметка на платените от ищеца – лизингополучател лизингови вноски, а от
придобиването на същия актив с отделна сделка, след като лизингодателят се е
отказал от това си право.
Сочи че е
налице сила на присъдено нещо по отношение на общия факт, от който произтича
обедняването и обогатяването на страните – извършената от страна на ищеца
безвъзмездна сделка е обявена за нищожна по отношение на кредиторите на
основание чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ.
Твърди че
законът не изисква наличието на причинно-следствена връзка обогатяването и
обедняването на страните, както е прието в мотивите на Постановление № 1 от
28.05.1979г. на Пленума на ВС. Обогатяването по чл.59 от ЗЗД не е следствие на
обедняването и обратно.
Изразява
несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че след като оттеглянето от
лизинговия договор е признато от съда за правно невалидно, то и правният статут
на лизингополучателят остава да се урежда според уредбата, съдържаща се в
лизинговия договор.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Насрещната
страна по жалбата „Здравец Тур“ ООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока
по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли
съда да потвърди първоинстанционното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен e осъдителен иск от „Грийн Парк“ ЕООД в
несъстоятелност със седалище гр.Козлодуй чрез неговия синдик срещу „Здравец
Тур“ ООД със седалище гр.Варна за сумата 93 647лв., представляваща
пазарната стойност на движима вещ – употребяван кулокран „Comansa
5LC5010“, година на
производство 2006, с която стойност ответното дружество се е обогатило
неоснователно. Предявеният иск е за горницата над присъдената с решение № 55 от
04.03.2015г. по в.търг.дело № 709/14г. по описа на АС – Варна сума в размер
30 000лв.
Няма спор по отношение на следните факти,
изложени в исковата молба:
Между ищцовото дружество и „И Еф Джи Лизинг“
ЕАД е бил сключен договор за лизинг от 2006г., по силата на който дружеството
лизингодател се е задължило да придобие на свое име и да предостави на
ответното дружество за ползване на лизинг употребяван кулокран при доставна
цена, която ответникът е следвало да изплати на 48 равни месечни вноски. Не е
спорно че ответникът – лизингополучател е изплатил 44 от лизинговите вноски, а
трето за договора лица „Здравец Трейд“ ЕООД е изплатило останалите 4 вноски,
ведно с просрочени лихви и неустойки. С декларация – съгласие, заверена под
рег.№ 3571 от 03.11.2011г. от управителя на „Грийн Парк“ ЕООД се изразява
съгласие във връзка с изтичането на договора за лизинг собствеността върху
лизинговия актив – кулокран да премине в полза на „Здравец Тур“ ООД. С влязло в
сила съдебно решение на основание чл.646 ал.2 т.2 ТЗ /ред. ДВ бр.70/98г./ е
обявена за нищожна безвъзмездната сделка - цесия на правото на вземане на
„Грийн парк“ЕООД срещу „И Еф Джи Лизинг“ЕАД - да придобие собствеността върху
лизинговата вещ, обективирана в подписана от управителя на дружеството и
нотариално заверена декларация от 2011г., с която /след изплатени всички
лизингови вноски/ то се отказва от това си право в полза на ответника „Здравец
тур“ ЕООД. С писмен договор от 19.10.2011г., сключен с лизингодателя, ответното
дружество е придобило собствеността върху кулокрана. Със същото решение е уважен и частично
предявен от синдика срещу последното дружество иск за сумата 30 000 лв.,
представляваща част от паричната равностойност на кулокрана.
От заключението на приетата по делото
съдебно-оценителска експертиза, обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява че пазарната стойност на употребяван кулокран „Comansa
5LC5010“, година на
производство 2006 към датата 19.10.2011г. е в размер на сумата 135 741лв.
Предявеният иск е с правно основание чл.59
от ЗЗД. Въпросът за правната квалификация на иска е разрешен с решение №
240 от 20.11.2017г. по в.търг.дело №
514/17г. по описа на АС – Варна, потвърдено с решение № 234 от 30.01.2019г. по
търг.дело № 711/18г. на І т.о. на ВКС. Изрично в мотивите на касационната
инстанция е посочено, че с оглед въведеното в предмета на спора твърдение, че
лизинговата вещ никога не е била част от патримониума на ищеца, поради което и
правото на собственост върху нея като имуществено право никога не го е
напускало, доколкото дружество е заплащало лизинговите вноски /които в крайна
сметка са били напълно заплатени/, с отказа си от правото да придобие вещта, то
е пропуснало да увеличи имуществото си, а ответникът придобивайки вещта от
лизингодателя, без да заплати цена, си е спестил средства за негова сметка,
което съгласно постановките на ППВС № 1/1979г. са твърдения за наличие на
причинна свързаност между елементите обедняване и обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
С оглед на така изложеното и предвид
установените по делото факти, въззивният съд намира че е налице неоснователно
разместване на имуществени блага от един патримониум в друг. При тях от едни и
същи факти /заплащане на лизинговите вноски от ищеца, обявена по съдебен ред
относително нищожна цесия, прехвърляне на правото на собственост чрез сключен
договор между ответника и третото лице/ произтичат както обедняването на ищеца,
изразяващо се в заплащане на лизингови вноски, така и обогатяването на
ответника, изразяващо се в придобиване на вещ без да заплати цената и. И двете
– и обедняването на ищеца и обогатяването на ответника се съизмеряват със средната
пазарна цена на веща към датата на придобиването и от ответника. Поради което и
размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно приетото по делото
заключението на съдебно – оценителската експертиза, с отчитане на вече
присъдена част от вземането. Предявеният иск за сумата 93 647лв. е доказан
и основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Независимо от изложеното дотук за
основателността на предявения иск, настоящият състав на въззивния съд счита, че
в случая може да намери приложение и разрешението, дадено в т.2 на тълкувателно
решение № 3/2016г. от 22.04.2019г., съобразно което решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Формираната сила на присъдено
нещо относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от
което произтича спорното право.
Действително в решението по частичния иск
съдът в апалетивният съд в диспозитива е посочил като правна квалификация чл.55
ал.1 пред.1 от ЗЗД, а не чл.59 от ЗЗД. Известната неприцизност при излагане на
мотивите, създаващи невярна представа за смесване на фактическите състави на
разпоредбите на двата текста е констатира от касационния съд в определение №
477 от 16.06.2016г. по търг.дело № 2212/15г. на ІІ т.о. на ВКС. Независимо от
това обаче уваженият иск е за сума, с която ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца и представляваща част от пазарната стойност на закупената от ответника
движима вещ. Поради което и въззивният съд намира че предметът на двете дела –
по частичния иск и за горницата е един и същ.
По възражението на въззиваемата страна
„Здравец Тур“ ООД за прихващане:
С отговора на исковата молба и уточнителната
към нея въззиваемото дружество „Здравец Тур“ ЕООД твърди съществуването на свои
вземания в размер на сумата 81 355лв. към несъстоятелния длъжник,
представляващи плащания на задължения на
„Грийн Парк“ ЕООД към „Юробанк България“ АД по договор за банков кредит № 2848
от 18.10.2005г., извършени през периода
19.07.2016г. – 05.10.2016г. Посочено е в
уточняващата молба, че плащанията са извършени за да не се допусне изпълнение
върху имоти негова собственост. Макар и да не е уточнено от ответника с оглед
посочените от него дати на извършените плащания се касае за твърдяни негови
вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност.
За да е допустимо прихващане в
производството по несъстоятелност съобразно чл.645 ал.1 от ТЗ е необходими
освен предпоставките по чл.103 от ЗЗД и двете задължения да са възникнали преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Изискуемостта на вземането на кредитора може да е настъпила преди или в хода на
производството по несъстоятелност. Доколкото твърденията на кредитора в
настоящия случай са за възникване на вземането в хода на производството по
несъстоятелност, прихващане не може да бъде извършено.
Поради което и въззивният съд намира че не
следва да обсъжда по същество направеното възражение досежно съществуване на
вземане на кредитора и неговия размер.
С оглед на така
изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което осъдителният иск за попълване на масата на
несъстоятелността следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва.
На основание
чл.620 от ТЗ и с оглед изхода на спора въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на сумата
3 745.88лв. за първа инстанция и 1 872.94лв. за въззивна инстанция.
Няма претенция за
разноски от въззивното дружество.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №
1187 от 20.12.2019г. по търг.дело № 175/19г. по описа на Варненски окръжен съд
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Здравец Тур“ ООД със седалище гр.Варна,
адрес на управление гр.Варна, к.к.“Златни Пясъци“, хотел „Грийн Парк“, ЕИК
********* да заплати на „Грийн Парк“ ЕООД в несъстоятелност със седалище
гр.Козлодуй в полза на масата на несъстоятелността сумата 93 647лв. /деветдесет
и три хиляди шестстотин четиридесет и седем лева/, разлика над присъдена с решение № 240 от 20.11.2017г. по в.търг.дело № 514/17г. по
описа на АС – Варна част от пазарна стойност, и представляваща
пазарната стойност на движима
вещ – употребяван кулокран „Comansa 5LC5010“, година на производство 2006, сериен № 14453, с която стойност
„Здравец Тур“ ООД неоснователно се е обогатило за сметка на „Грийн Парк“ ЕООД в
несъстоятелност на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 25.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Здравец Тур“ ООД със седалище гр.Варна,
адрес на управление гр.Варна, к.к.“Златни Пясъци“, хотел „Грийн Парк“, ЕИК
********* да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна дължимите по делото
държавни такси в размер на
сумата 3 745.88лв. /три хиляди
седемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ за първа
инстанция и 1 872.94лв. /хиляда осемстотин седемдесет и два лева и
деветдесет и четири стотинки/ за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: