П Р О Т О
К О Л
гр.
Варна, 28.04.2017 година
Варненският районен съд, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане гражданско дело № 1356 по описа за 2017 година, докладвано от
съдията.
На
именното повикване в 19:19 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ „К.И.”
ООД, редовно призован, не се
представлява.
ОТВЕТНИКЪТ „К.” ООД, редовно призован,
представлява се от адвокат Д. Т.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.Х.О., редовно призовано, не се явява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 28.04.2017 г. молба от ищцовата страна, с която уточнява и допълва исковата си
молба с твърдения за това, че е налице облигационно отношение между страните
съгласно договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 24.01.2012 г.
С оглед дадените указания с Определение от 16.03.2017 г., изрично
заявява, че ще се ползва ищцовата страна от оспорените
фактурите, прави изменение на иска: Да се осъди „К.” ООД, да плати сумата в размер на 1406,34 лв. с вкл.ДДС по фактура № 335/01.08.2013 г.,
представляваща неплатено възнаграждение по Договор за СМР от 24.01.2012 г.,
както и сумата от 3753,60 лв. с вкл. ДДС по фактура № 310/03.06.2013 г. –
неплатена цена за силикатен импрегнатор въз основа на
неформален договор, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че е налице приемане на извършените СМР-та, тъй като
ответникът бил осчетоводил процесните фактури,
позовава се практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК.
На четвърто място, се сочи, че е налице приемане на извършените СМР-та
с конклудентни действия, а на пето място – липсата на
протокол за констатиране на недостатъци, подписван от страните, ищцовата страна сочи, че не значи, че е налице неприемане
на работата.
На шесто място, е оспорено авторството на представения препис на
електронно писмо, като се твърди, че същото не изхожда от автора Х. С..
На седмо място, се сочи, че съдебно-техническата експертиза не е в
срок.
На осмо място, ищцовата страна прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Желае се уважаване на иска, иска се
допълнение към съдебно-счетоводната експертиза, както и съдът да отдели като
безспорно обстоятелството, че търговско-развлекателен център „*“ функционира
технологично и се използва по предназначение.
СЪДЪТ ВРЪЧВА препис от депозираната молба на процесуалния
представител на ответната страна.
АДВ. Т.: Госпожо Председател, с Определение от 16.03.2017 г. съдът, в настоящия
състав, е определил, като е предоставил процесуална възможност на ищеца, на
основание чл. 101, ал. 1 от ГПК, да допълни фактическите си твърдения в
исковата молба, като посочи вида, обема на СМР-та, които твърди, че е извършило
ищцовото дружество във връзка с неформалния договор,
да уточни какъв вид СМР-та са извършени от ищцовото
дружество, кога, в какъв обем, какво количество и вид на материали и стойност
на труд и по пера. Ищецът следва да уточни и по всяка една от двете фактури
какъв вид и обем СМР са остойностени, респективно
издаван ли е Акт-образец 19, като съдът е указал, че при неизпълнение в
указания срок, производството ще бъде прекратено.
На първо място считам, че ищцовото дружество не е
спазило указания му срок, не е изправило исковата си молба и производството по
делото следва да бъде прекратено. Ако съдът констатира, че е спазен срокът, тъй
като книжата са постъпили на 28.04.2017 г. – непосредствено преди делото, то аз
заявявам, че ищцовото дружество не е изпълнило
указанията на съда с цитираното Определение, като и в тази молба, връчена ми
преди малко в съдебно заседание, аз не установих ищеца да посочва точно по
двете фактури и по двата нови договора, както се твърди – формален и
неформален, какви точно СМР-та, кога са извършени, в какъв обем, в какво
количество, вид, стойност на труда, по пера. Това нещо не е уточнено, тоест
Разпореждането на съда по т. 1 от Определението от 16.03.2017 г. не е изпълнено. Не е изпълнено
и Определението на съда от същата дата по т. 1.1. –
не е уточнено по всяка една фактура вид
и обем СМР-та, които са остойностени, респективно
издаван ли е и Акт-образец 19 за приемане на работите по двете фактури.
Нямаме изпълнение на Определението на съда, поради което считам, че това е
достатъчно, на самостоятелно основание, производството по делото да бъде
прекратено, поради неизпълнение на указанията.
Относно така нареченото изменение на иска, също считам за процесуално
недопустимо. Тъй като са налице изменение и на основание, и на искания,
насаждане на изначално нови твърдения, за мен представляват два нови
самостоятелни иска, предявени в настоящото производство, поради което следва
това искане да бъде оставено без уважение и делото да бъде прекратено по
съображенията, изложени преди малко.
СЪДЪТ, запознавайки се с писмена молба от 28.04.2017 г. и с становището на
процесуалния представител на ответната страна, намира, че с оглед редовното
призоваване на двете страни, липсват пречки от процесуален характер, поради
което би следвало да бъде даден ход на делото, само на това основание.
Съдът за да прецени налице ли са предпоставките за даване ход на делото,
следва и да съобрази и обстоятелството дали ищцовата
страна е изпълнила дадените й с Определението от 16.03.2017 г. указания,
подробно изложени на страница 9-та от Определението, с което съдът насрочва
производството по делото.
Факт е, че на 20.04.2017 г. ищцовата страна е
получила преписа на Определението, а на 28.04.2017 г., ведно с отговора на
искова молба. Срокът за изпълнение на дадените
указания от съда е спазен, видно от товарителницата, но видно от
страница от 1-ва до 5-та, в изпълнение на указанията, дадени от съда на ищцовата страна, макар и в срок, ищцовата
страна не се е възползвала от предоставената й процесуална възможност да
преведе исковата си молба в съответствие с изискванията на пълна редовност -
нещо, което според настоящият състав ищцовата страна
би могла да стори в рамките на срок от една седмица - технологично достатъчен
според съда срок, за да може ищецът да уточни по всяка от двете фактури какви
точно по вид, обем СМР-та са били извършени. Видно е в уточнителната
молба от 28.04.2017 г., че по фактура № 335/01.08.2013 г. и по фактура №
310/03.06.2013 г. се твърди, че първата фактура е в изпълнение на договора от
24.01.2012 г., втората фактура е в изпълнение на договор 24.01.2012 г., като се
сочи, че същият този договор от 24.01.2012 г., видно от страница 1-ва, е на
обща стойност 834840,00 лв. без ДДС, като единични цени на всички материали са
били определени в Приложение № 3.1. от Договора, което се потвърждава от чл. 3,
ал. 1 от представения от ответника Договор. Конкретните СМР са следните, сочи ищцовата страна: полагане на бетон-контакт или свързващ
мост на основата на полимер модифициран цимент, механично бластиране
и почистване на стоманенобетоновата конструктивна
плоча, допълнитлено армиране в зоните на вертикални
елементи (колони, шайби и т.н.), изпълнение на работни (дилатационни)
и привидни фуги, полагане с Дъмпер на бетон, пластификатор, метални фибри, цветен повърхностен
втвърдител, като се желае съдът да вземе предвид, че стойността на труда по
перо за посочените СМР-та не може да бъде остойностен
точно, но варира между 17 и 20 %. С оглед горното, се прави и изменение на
иска.
При тези уточнения, съдът констатира, че в исковата си молба ищцовата страна е навела твърдения, че е сключен неформален
договор за СМР за обект „*“, като са издадени фактура № 310/03.06.2013 г. за
сумата от 3753,60 лв. и фактура № 335/01.08.2013 г. за сумата от 1406,34 лв. За
тези суми ищцовата страна е сезирала съда със
съответното искане за осъждане на ответната страна да заплати сбора от
цитираните две стойности, възлизащ на 5159,94 лв.
В уточнителната молба не става ясно, освен, че
договорът е от 24.01.2012 г., по всяка една от двете фактури за каква обща
стойност е била издадена и дали исковите суми от 1406,34 лв. и 3753,60 лв. са
пълната стойност на извършените СМР-та по всяка една от двете фактури, а и
какъв обем от СМР-та включват. Ето защо, при липса на ясни фактически твърдения
на ищцовата страна в уточнителната
молба за това какъв по вид и обем работа ищцовата
страна е извършила, за да претендира процесното вземане
от общо 5159,94 лв., съдът приема, че се намира при неизпълнение на указанията
на ищцовата страна в срока по чл. 101 от ГПК, поради
което трябва да приложи разпоредбата на чл. 101, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
В този вид, така предявена уточнителната молба
по-скоро според настоящия състав създава нови неясноти при поисканото изменение
на иска, поради което счита, че и не дължи произнасяне отделно и по изменението
на иска, а най-вече съдът намира за недопустимо фактическите твърдения да не се
съдържат в исковата или уточнителни молби, а да се
препраща към доказателства по делото, още по-малко – ангажирани от ответната
страна.
Ето защо, съдът счита, че следва да прекрати изцяло производството по
делото, поради неизпълнение на указанията в рамките на срока по чл. 101 от ГПК.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото молба вх. № 23969/28.04.2017 г. от „К.И.“ ООД,
ведно с приложените към нея писмени доказателства, а именно: Решение №
45/28.03.2014 г. на ВКС по т.д. № 1882/2013 г., І т.о., ТК; Решение №
65/24.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 333/2011 г., ІІ т.о., ТК; Решение №
138/17.10.2011 г. на ВКС по т.д. № 728/2010 г., ІІ т.о., ТК; Решение №
157/08.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 1135/2009 г., ІІ т.о., ТК; Решение №
34/22.02.2010 г. на ВКС по т.д. № 588/2009 г., ІІ т.о., ТК; Решение №
48/31.03.2011 г. на ВКС по т.д. № 822/2010 г., ІІ т.о., ТК; Решение №
250/11.01.2011 г. на ВКС по т.д. № 535/2010 г., ІІ т.о., ТК; Решение №
40/30.05.2013 г. на ВКС по т.д. № 1158/2011 г., ІІ т.о., ТК.
РАЗПОРЕЖДА прилагане на молба от вещото лице Т.Х.О. от 21.04.2017 г., както и на молба от „К.И.“
ООД от 27.04.2017 г. към корица.
АДВ. Т.: Представям списък на разноските. Претендирам 700 лв. адвокатски хонорар.
Моля депозитът за съдебно-техническа експертиза в размер на 200 лв. да ни бъде
възстановен, тъй като не е използван, като ще посоча банкова сметка ***.
СЪДЪТ, по представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител
на ответната страна списък на разноските,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представения в днешно съдебно заседание от
процесуалния представител на ответната страна списък на разноските.
ПРЕКРАТЯВА ИЗЦЯЛО производството по гражданско дело №
1356/2017 г. по описа на ВРС, ХLІІ състав, на основание чл.
101, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите М. Й. и А.
К., сумата от 700,00 лв. (седемстотин
лева), представляваща сторени от ответната страна разноски, на основание
чл.78,ал.4 от ГПК.
РАЗПОРЕЖДА
възстановяване на
внесения от „К.“ ООД, ЕИК *, депозит за
съдебно-техническа експертиза в размер на 200,00 лв. (двеста лева).
ПРЕДОСТАВЯ ЕДНОСЕДМИЧЕН
СРОК, считано от днес, на ответната страна да
посочи банкова сметка, ***.
ПРЕКРАТИТЕЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на
обжалване с Частна жалба пред Окръжен съд - Варна в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК,
който започва да тече от днес за ответната страна и от получаване на
преписа на Определението за ищцовата страна.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от
Определението на ищцовата страна.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Т.О.
за отпадналата нужда от съдебно-техническа експертиза по делото, предвид
прекратяване на същото.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 19:43 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: