Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 16.01.2014                               Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                     Петнадесети  граждански състав

На тридесети октомври                                                          Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                              Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Е.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 2881 по описа за 2013 година.

 

            Предявен е иск по чл. 45 от ЗЗД от К.Г.Р. *** против Д.П.Ц. *** – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение на причинените й на 17.11.2012 г. от ответника неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

            Ищцата твърди, че на 17.11.2012 г. около 2,00 часа в гр.Стара Загора, прибирайки се от работа, вървяла по тротоара на бул. „Цар Симеон Велики”, когато в близост до магазин „Билла” иззад един жилищен блок изскочило непознато за нея лице и, псувайки и обиждайки я, й нанесло няколко удара с юмрук в областта на лицето и гърдите. Ищцата се развикала за помощ и от силните удари паднала на земята, при което й бил нанесен и един ритник от лицето, което я напсувало и избягало при приближаването на таксиметров автомобил. Пострадалата успяла да се изправи, от лицето й течала кръв, извикали полиция и линейка и й била оказана първа помощ – промили раните на лицето й и сложили лепенка, прегледали гърдите й и установили, че няма счупвания. В това време полицаите довели нападателя на ищцата и тя го разпознала. Впоследствие с решение № 413/24.04.2013г. по АНД № 853/2013г. на СтРС нападателят /ответникът/ бил признат за виновен в това, че на 07.11.2012 г. в гр.Стара Загора извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удари с юмруци и отправил обидни думи към ищцата – престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, за което бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лева. От ударите ищцата имала ужасни болки в главата, придружени от непрекъснато гадене, около седем дни след инцидента не можела да ходи без придружител, тъй като непрекъснато й се виело свят, не била работоспособна около 20 дни, тъй като лицето й било посиняло и я боляли гърдите и гръдния кош. Дни на ред не можела да заспи, сънувала кошмари, не можела да се храни нормално. Изживяла силен стрес, емоционален дискомфорт, силни болки и страдания. Унижението, което претърпяла, дълбоко засегнало нейното достойнство, тъй като чула по свой адрес думи, които не употребявала. Счита, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД – причинена вреда, противоправно поведение на ответника, причинна връзка между причинените й телесни увреждания и противоправното поведение на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се моли искът да бъде отхвърлен изцяло. Заявява, че нараняванията се доказват с медицинско свидетелство от съдебен лекар, каквото не било представено по делото. Счита, че не са налице годни доказателства за доказване правото на търсене на неимуществени вреди.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си моли да се уважи изцяло предявеният иск. Претендира разноски. Представя писмена защита.

            В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си пледира, че искът е недопустим, по същество, моли искът да бъде отхвърлен за сумата над 400-500 лева, като разноските бъдат присъдени, съобразно уважената част от иска.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявеният иск е допустим, изложените от пълномощника на ответника съображения за недопустимост на производството се отнасят за преклузивния шестмесечен срок за образуване на наказателно дело от частен характер – по чл. 81 ал. 3 от НПК.

С влязло в законна сила решение № 413 от 24.04.2013 г., постановено по а.н.д. № 853/13 г. по описа на Старозагорския районен съд, ответникът Д.Ц. е  признат за виновен в това, че на 17.11.2012 година в град Стара Загора е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удари с юмруци и отправил обидни думи, към ищцата К.Р. *** – престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв.

            По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на един свидетел – ... /син на ищцата/, от показанията на който, се установява, че в деня, следващ инцидента, ищцата е лежала, свита, дясното й око било подуто, имала лепенка и синини. Свидетелят се стреснал от вида на ищцата, която му обяснила, че предишния ден е била втора смяна, и като се прибирала от работа, в района „Чайка”, изскочил човек, започнал да я удря много силно в главата и накрая я ударил в окото. След това нападателят съборил ищцата на земята, ритнал я, обиждал я, псувал я. Приближило се такси, нападателят спрял и ищцата избягала, отишла при някакви хора. След това дошла полицията и задържала нападателя, но преди това той не се отказал и пак тръгвал след ищцата. Доста време след случая ищцата била зле психически, не можела да спи, била уплашена и нервна, пила много лекарства. Напуснала работа заради случилото се. Когато се смрачавало, я било страх да излиза сама.

В приетия по делото фиш за спешна медицинска помощ № 0072233/82263 от 17.11.2012 г., издаден от ЦСМП – Стара Загора, с пациент ищцата, е отбелязано, че е осъществена визита на 17.11.2012 г. между 02.50 – 03.10 ч., посочена е анамнеза „побой”, като травматични увреди е отбелязано: контузия на гърдите и горните крайници. Посочено е, че е поставена превръзка.

В заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни е посочено, че на 17.11.2012 г. ищцата е получила контузия на гръдния кош, охлузвания. Описаните травматични повреди са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани в исковата молба. Травматичните увреждания са причинили болка. Възстановителният период е около 15 дни.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че показанията на разпитания свидетел, изслушани от него, не променят заключението. В съдебно заседание вещото лице извърши преглед на лицето на ищцата, със съгласието на страните, предвид неспазването на едноседмичния срок по чл. 199 от ГПК. /пълномощникът на ответника възразява относно доказателствената тежест на прегледа, предвид липсата на документи, но е съгласен прегледът да се извърши в зала и да не се отлага делото за представяне на заключение, съобразено с прегледа – в срока по чл. 199 от ГПК/. След извършения преглед, вещото лице поддържа даденото заключение. По време на прегледа експертът установява линеен ръбец в областта на горния клепач на дясното око, към външния край на веждата, косо разположен отгоре надолу и отляво надясно, с дължина 1,5 см. Ръбецът е белезникав и „изхранен” и е с давност повече от 2-3 месеца от момента на прегледа. Но експертът не може да определи по-точна давност на нараняването и заявява, че чрез преглед не може да се установи по-точна давност. Експертът пояснява, че в своето развитие раните, независимо какви са, винаги зарастват с ръбец, независимо дали са причинени от остри, твърди предмети и други предмети. Първоначално ръбецът е розово белезникав и при правилно протичане на оздравителния процес става белезникав, какъвто е в момента на прегледа. Експертът заявява, че белегът е линеен и е в такава анатомична област, при която при директен удар с твърд тъп предмет може да се получи разкъсно-контуна рана, тъй като отдолу подложката е костният ръб на очницата, и е възможно да бъде получено по начина, който описва ищцата. Но не може да се конкретизира дали травмата е получена преди година или преди шест месеца /или съответно преди три месеца/. Ако се приеме, че разкъсно-контузната рана, констатирана при прегледа, е в резултат на процесното деяние, квалификацията на телесната повреда се променя във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Предвид липсата по делото на други медицински документи, освен цитирания фиш за спешна медицинска помощ, следва да се приеме, че при нападението на 17.11.2012 г. на ищцата е била причинена болка. С други документи ищцата не разполага /заявено от пълномощника й в о.с.з./. Не може да се приеме, че установената от експерта в о.с.з. разкъсно-контузна рана е причинена при инцидента на 17.11.2012 г., тъй като е минала почти година от него до прегледа, а давността на нараняването е от преди 2-3 месеца, но не може да се уточни колко точно. През този промеждутък от време, тази травма би могла да е получена от ищцата по съвършено различен начин от нападението спрямо нея на 17.11.2012 г. Тази травма не е отразена в единствения медицински документ по делото – фиш за спешна медицинска помощ, не е установена и от гласните доказателства. Действително свидетелят казва, че ищцата му е споделила, че нападателят я е ударил в окото и свидетелят лично е възприел на следващия ден, че окото й е подуто, но това не доказва че ответникът е причинил на ищцата ръзкъсно-контузна рана на процесната дата /предвид и неотразяването на такава във фиша/, а причиняването й от ответника на ищцата, на процесната дата, следва да е доказано по несъмнен начин, при пълно и главно доказване от ищцовата страна, каквото по делото не е налице.

            Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Това се отнася и за решенията по а.н.д. / Определение № 509 от 7.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 713/2012 г., I т. о., Р № 47/23.04.2012 по т. д. 340/2011 на I т. о./. Следователно, настоящият състав е обвързан от решение № 413 от 24.04.2013 г. по а.н.д. № 853/13 г. на СтРС относно това, че на 17.11.2012 г. в гр. Стара Загора ответникът е нанесъл удари с юмруци и е отправил обидни думи към ищцата. От заключението на СМЕ се установи, че вследствие на нанесените й от ответника удари, ищцата е получила контузия на гръдния кош, охлузвания, които травматични увреждания са й причинили болка и възстановителният период на травматичните увреждания е бил около 15 дни. От показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира, въпреки близката му родствена връзка с ищцата, като логични, съответстващи на останалите доказателства по делото и неопровергани, се установява, че ответникът е ударил ищцата силно в главата и в окото, съборил я е на земята, ритнал я е, обиждал я е и я е псувал. С извършеното ответникът освен, че е причинил физическа болка на ищцата, я е унизил, и я е уплашил. С нищо непредизвиканото нападение върху прибиращата се от работа през нощта жена е предизвикало силен стрес у нея, повлияло е негативно на психиката й, отразило се е на съня и спокойствието й, тя не е могла да излиза по здрач сама, напуснала е работа.  

            Ответникът е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищцата /съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму/. С оглед изложеното по-горе, на 17.11.2012 г. в причинно – следствена връзка с виновното и противоправно поведение на ответника, на ищцата са причинени травматични увреждания и са й нанесени обиди. Пряка и непосредствена последица на травматичните увреждания и обидите са причинените й неимуществени вреди - болка, унижение, уплаха. Възстановителният период на телесните увреждания е протекъл около 15 дни, но стресът от непредизвикания побой и псувни посред нощ, е дал сериозни отражения върху живота на ищцата, нарушил е обичайния му ритъм. 

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно. Според ППл на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В настоящия случай, физическите увреждания, причинили болка, са преминали сравнително бързо след случилото се – около 15 дни, но психическите увреждания – 51 годишна жена през нощта, в града, прибирайки се от работа, да понася непредизвикани удари от 19 годишен младеж /почти на възрастта на сина й/ пораждат последици дълго след отшумяване на физическата болка. Съобразявайки, както естеството на увреждането и продължителността на възстановителния период, така и обстоятелствата, при които е извършено то – през нощта, без да е провокирано по никакъв начин от пострадалата, унижението, нанесената психическа травма, причинения страх и отзвукът им върху живота на ищцата, съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на причинените на ищцата морални вреди е 2500 лв., в който размер предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лв. – да се отхвърли, като неоснователен. Ответникът следва да бъде осъден и за законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, на основание чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.  

 

 

 

С оглед изхода на делото, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска – в размер на 440 лв.

В тежест на ищцата следва да се възложат направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска – в размер на 225 лв.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 100 лева, представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от иска, а по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 75 лв. - възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.

 

Воден от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

          ОСЪЖДА Д.П.Ц., с ЕГН **********,*** да заплати на К.Г.Р., с ЕГН **********,***, сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки, унижение и стрес, резултат от нанесени й на 07.11.2012 г. в гр. Стара Загора, удари с юмруци и отправяне на обидни думи от ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2012 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 2500 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.П.Ц., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 100 /сто/ лв. – държавна такса.

ОСЪЖДА Д.П.Ц., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на РС – Стара Загора, сумата от 75 /седемдесет и пет/ лв. – възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Д.П.Ц., с ЕГН **********,*** да заплати на К.Г.Р., с ЕГН **********,***, сумата от 440 /четиристотин и четиридесет/ лв., направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА К.Г.Р., с ЕГН **********,***, да заплати на Д.П.Ц., с ЕГН **********,***, сумата от 225 /двеста двадесет и пет/ лв., направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                                                       Районен съдия: