НОХД № 787/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Г.К.Д. *** и подс. С.Ю.С.
*** за следните престъпления:
- по чл.198 ал.1 във вр. с ал.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а
именно за това, че на 07.12.2014 г. в гр. П., ул. „Х.К.“, в съучастие като
съизвършители, са отнели от владението на В.С.Н. движими вещи- „златен синджир
с медальони Богородица, малко кръстче и американско знаме- 20 гр., 14 карата; златна
гривна- 12 гр., 14 карата; GSM „Samsung“, модел „SM900T“; SIM-карта „Global“; Карта памет- „Micro CD
2GB“; GSM „Nokia“, модел „RM 944“; SIM-карта „Vivacom“;
батерия за мобилен телефон „Nokia“; кожено калъфче за документи; мъжко яке от
естествена кожа, „Армани“, размер М, с копчета по джобове и ръкави; секретни
ключове- 2 бр.; ключове за лек автомобил „*** П.“- всичко възлизащо на обща
стойност 2 573.00 (две хиляди петстотин седемдесет и три) лв., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила- нанасяне на
побой и лицето В.С.Н. е бил поставен в беззащитно състояние;
- по чл.137 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за
това че: на 07.12.2014 г. в гр. П., ул. „Х.К.“ в съучастие като съизвършители,
са изложили лицето В.С.Н., лишено от възможността да се самозапазва поради
своята безпомощност- вследствие нанесен му побой и причинени телесни повреди,
поставен в беззащитно състояние, като са го изоставили през нощта на пътното
платно на ул. „Х.К.“ по такъв начин, че животът му е можел да бъде в опасност и
като са съзнавали това, не му са се притекли на помощ.
Против подс. Г. Д. е повдигнато обвинение и за престъпление по чл.339
ал.1 от НК, за това че на 07.12.2014 г. в гр. П. е държал огнестрелно
оръжие- преработен газов пистолет „ИЖ 78-8-Байкал“ кал. 5.45 с фабр. № ***, в
боен, без да има за това надлежно разрешение по чл.50 ал.3 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимите са извършили
престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, излагайки подробни доводи в
подкрепа на тезата си. Пледира съдът да ги признае за виновни, като определи и
наложи наказание лишаване от свобода и на двамата подсъдими, което да бъде
определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като се постанови ефективно
изтърпяване по отношение на подс. Д. и се приложи института на условното
осъждане по отношение на подс. С.. Предлага също така по отношение на подс. Д.
да бъде определено едно общо най-тежко наказание на осн.
чл.23 ал.1 от НК.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и с упълномощените си
защитници. Не се признават за виновни и дават обяснение. Лично и чрез
защитниците си пледират да бъдат оправдани, като подробни съображения в
подкрепа на искането се излагат от защитниците.
С протоколно определение на съда пострадалият В.Н. бе конституиран като
частен обвинител в процеса, като пострадал от престъплението по чл.198 ал.1 вр. ал.4 от НК и по чл.137 от НК.
С протоколно определение на съда бяха приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявените от пострадалия Н. против подсъдимите граждански
искове за сумата от 2 573 лева представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди и за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие на осъществения спрямо него
грабеж, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 07.12.2014 г. до
окончателното изплащане, като постр. Н. бе конституиран като граждански ищец в
процеса.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира подсъдимите да бъдат
признати за виновни в извършване на престъпленията по повдигнатите им
обвинения, като излага аргументи в подкрепа на становището си. Пледира
наказанието да бъде наложено при общите условия по чл.54 от НК, като предлага и
определеното общо-най тежко наказание да бъде увеличено по чл.24 от НК. Пледира
и за уважаване на гражданските искове в цялост.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 06.12.2014 г. (Никулден) постр. В.Н. празнувал именния ден на сина си
със свои приятели в гр. П.. Компанията посетила няколко заведения, между които
бар „Хевън“ и заведение „Амарето“.
Празнуването било съпроводено с консумация на алкохол. И в двете заведения
имало охрана, като на входа всеки от посетителите бил проверяван за оръжие. Към
02,00 часа на 07.12.2014 г. постр. Н. и св. К.Б., който бил в компанията
празнуващи, отишли в бар „Техно“ на бул. „България“. Там Н. също употребил
алкохол и в един момент се почувствал доста пиян и заявил на св. Б., че ще се
прибира в дома си. Пострадалият живеел в с. З., от където до града бил
пристигнал с личния си автомобил „*** П.“. Тъй като бил употребил голямо
количество алкохол и не се чувствал добре, той решил да се прибере с такси. Св.
Б. изпратил постр. Н. до изхода на заведението, след което отново се върнал
вътре.
Същата вечер подсъдимите С.С. и Г.Д. и св. Д.Н.-
по това време приятелка на Д., били в жилището обитавано от Д.,***. Около 02,00
ч. подсъдимите излезли, за да посрещнат приятелката на подс. С.- св. И.Б.,
която била в дискотека „Планета пайнер“. Св. Н.
останала в жилището. Подсъдимите тръгнали с лека автомобил „**“ с рег.№ ***,
ползван от подс. Д., който го и управлявал въпросната
вечер. След като подсъдимите забрали св. Б., решили преди да се приберат да се
разходят из града и да си купят цигари. Минавайки покрай заведение „Техно“, подс.
Д. забелязал пред същото постр. Н., който също от своя страна виждайки
автомобила на Д. му махнал. Двамата се познавали от преди. Подс. Д. спрял, а
постр. Н. го помолил да го закара до с. З., като първият се съгласил. В
автомобила на предната седалка до водача седял подс. С., а отзад зад него била
седнала св. Б.. Постр. Н. се качил отзад и седнал зад подс. Д.. При качването
си, той бутнал св. Б., което било забелязано от подс. С., който му направил
забележка, на която пострадалият отвърнал също словесно.
Подс. Д. потеглил в посока към с. З.. По пътя словесните нападки между
подс. С. и постр. Н. продължили, като С. се опитал да се саморазправи и
физически, като обръщайки се назад посегнал към Н.. Когато автомобилът наближил
„Автогарата“, движейки се по ул. „Х.К.“, подс. С.
казал на подс. Д. да спре. След като последния спрял автомобила, подс. С.
излязъл от него, минал отляво и отворил задната лява врата, след което хванал
постр. Н. и започнал да го дърпа навън. От своя страна пострадалият се опитвал
да се задържи и да остане в автомобила. Подс. Н. му нанесъл удар с юмрук, след
което успял да измъкне навън пострадалия, като продължил да му нанася удари по
лицето и тялото. Подс. Д. също се включил в побоя, като нанесъл няколко удара
по лицето и тялото на Н., който се опитвал да се защити, но бил повален на земята,
удрян и ритан от двамата подсъдими, от които по-активен бил С..
В резултат на побоя постр. Н. бил зашеметен и лишен от възможност да се
защитава. В един момент подсъдимите преустановили нанасянето на удари по него и
го оставили да лежи на земята. Същата вечер постр. Н. носел на врата си златен
синджир с медальони „Богородица“, малко кръстче и американското знаме, от
14-каратово злато с общо тегло 20 грама. На ръката си имал 12 грама златна
гривна- 14 карата. Пострадалият бил облечен с кожено яке от естествена кожа
марка „Армани“, в джобовете на което се намирали два мобилни телефона „Samsung
SM900T“, с поставена SIM-карта „Global“ и карта-памет
„Micro CD 2GB“ и „Nokia RM 944“ с поставена SIM-карта
„Vivacom“ и батерия, както и кожено калъфче с личните
му документи, 2 броя секретни ключове от дома му и ключовете за лекия
автомобил.
След като преустановили побоя над постр. Н., подсъдимите Д. и С. решили да
отнемат коженото му яке, в което били посочените по-горе вещи и златните му
накити, което й сторили. След това се качили в колата и потеглили, като изоставили
пострадалия да лежи на пътното платно в посока към с. З.. Подсъдимите и св. Б.
отишли първо в квартирата на подс. Д., а по-късно С. и Б. се прибрали в тяхната
квартира.
Междувременно изоставения в безпомощно състояние и лежащ на уличното платно
постр. Н. бил открит от св. В.Т., който по това време се прибирал с компания от
дискотека. Той управлявал личния си лек автомобил, когато възприел в първия
момент пострадалия на уличното платно като предмет, тъй като Н. бил облечен с
тъмни дрехи. Св. Т. намалил скоростта на автомобила и заобикаляйки „предмета“ разбрал,
че това всъщност е човек, който лежал по очи на средата на платното, почти на
осевата линия. Той веднага спрял автомобила и слязъл от него. Отишъл до постр. Н.
и го издърпал встрани до тротоара. Забелязал, че Н. имал наранявания по лицето
и че дясното му око било доста подуто. Направило му впечатление, че пострадалият
лъхал на алкохол, но бил в съзнание. Св. Т. го попитал какво се е случило, при
което постр. Н. му отвърнал, че тръгнал да се прибира към село с кола на приятели,
които го набили и изхвърлили от колата. Той потърсил мобилните си телефони и
установил, че липсвали. От личния си телефон св. Т. се обадил на телефон 112 и
подал съобщение за инцидента. Съобщението е прието в 04:06:56 ч. на 07.12.2014
г., като останал на място и изчакал пристигането на полицейския патрул и
линейката. На местопроизшествието пристигнал автопатрул
на РУ- П., в състав свидетелите Т. и К.. Пристигал и екип на Спешна помощ,
който прегледал постр. Н., след което той бил откаран в „МБАЛ- П.“, където бил
прегледан, диагностициран, били направени първоначални медицински изследвания и
раните му били обработени. След извършения преглед постр. Н. бил освободен от
болничното заведение и от патрул на полицията откаран в сградата на РУ- П.. Там
той подал заявление за нанесения му побой от подсъдимите Д. и С. и за отнетите
му вещи, като написал и обяснение.
Същевременно постр. Н. бил разпитан и от дежурен разследващ полицай- св. С.Т.,
пред когото потвърдил, че се е прибирал към дома си в с. З. с автомобил с
неговите приятели подс. Д. и С., които по пътя спрели автомобила при „новата
Автогара“, нанесли му побой и го изоставили на пътя, като му отнели двата
мобилни телефона, златния синджир и гривна и коженото яке, в което имал пари,
лични документи и ключове за дома и автомобила му. Поради тази причина
подсъдимите Д. и С., както и автомобилът управляван от първия, били обявени за
издирване.
Още докато бил в полицията, постр. Н. се свързал по телефона със св. К.Х.,
с която съжителствал от време на време в гр. П.. Тя го забрала и отвела в дома
им, където поспал няколко часа. След като се събудил, от телефона на св. Х.,
постр. Н. се обадил на подс. Д., като поискал да му върне отнетите вещи и му
казал, че е пуснал жалба срещу него. Подс. Д. се ядосал силно и започнал да го
псува и обижда, заканвайки му се с думите „сега ще видиш какво ще стане“, след
което приключил разговора. Св. Х. се свързала с бащата на Н.- св. С.С., като му съобщила за станалото. Той забрал сина си и го
закарал в болницата в гр. П., тъй като пострадалия си оплаквал от болки в
главата. Там му направили рентгенови снимки и му изписали лекарства. След това
постр. Н. посетил и съдебен лекар, който го освидетелствал и му издал СМУ. След
това се свързал и с адвокат и подал сигнал за случая и в прокуратурата. На
следващия ден състоянието на пострадалия се влошило и той постъпил за лечение в
болница „Пълмед“ в гр. П..
Същевременно, още на 07.12.2014 г. криминалисти започнали работа по случая,
по разпореждане на началник сектор „Криминална полиция“ при РУ- П.- св. А.С.,
между които свидетелите И. В.и С.Д.. Двамата подсъдими били търсени, в това
число и в квартирата на подс. Д., където била открита единствено св. Н., на
която полицейските служители предали да се свърже с Д. и да му каже, че е
призован в полицията. Същото било предадено и на бащата на Д., с който
полицаите се свързали.
След като разбрали, че са издирвани от полицията, а и Д. вече знаел за
подадения сигнал от Н., двамата подсъдими и св. Б. се явили в полицията. Там те
били разпитани в качеството на свидетели, като пред полицейските служители и
тримата заявили, че при възникналия в колата конфликт, постр. Н. държал и се
опитал да зареди пистолет, което принудило Д. и С. да го изкарат насила от
автомобила, след което му нанесли няколко удара по тялото. Отрекли да са
отнемали от пострадалия, посочените от същия вещи, като пояснили, че при
борбата за изваждането му от автомобила били изпаднали личните му документи и
пистолета, които носели със себе си. С протокол от 07.12.2014 г. подс. Д.
предал доброволно на полицаите личните документи и телефоните на пострадалия,
както и газов пистолет „ИЖ 78-8-Байкал“ кал. 5.45 с фабр. № ***, преработен в
боен, без пълнител и боеприпаси. Пред полицейските служители В. и Д. подс. Д.
твърдял, че намерил пистолета в автомобила си , на мястото на което предната
нощ седял постр. Н.. Тъй като подс. С. твърдял, че също получил удари от Н.,
той бил освидетелстван и от съдебен лекар и му било издадено СМУ.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 18.05.2015 г. наказателното
производство по образуваното ДП било частично прекратено по отношение на
престъплението по чл.198 ал.1 от НК, като за това не било съобщено на постр. Н..
Разследването по ДП продължило за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК-
незаконно притежаване на огнестрелно оръжие, като в неговия ход на Н. било
повдигнато обвинение за извършването му. Против нето бил внесен ОА в РC- П.,
въз основа на който било образувано НОХД № 1526/2015 г. Последното приключило с
осъдителна присъда спрямо В.Н..
Постр. Н. обжалвал постановената срещу него присъда пред ОС- П., който по
образуваното въззивно дело с присъда от 08.11.2016 г. отменил осъдителната
присъда на първоинстанционния съд и оправдал Н. по повдигнатото му обвинение. В
мотивите си въззивната инстанция изтъкнала констатираните множество
противоречия в показанията на С.С., Г.Д. и И.Б., в
качеството им на свидетели по делото, относно съществуването на пистолет в
инкриминираната вечер и държането му от страна на Н., приемайки ги за напълно
недостоверни.
Поради тази причина с постановление на ОП- П. от 12.12.2016 г. е било
отменено постановлението за частично прекратяване на ДП от 18.05.2015 г. на РП-
П. по отношение на престъплението по чл.198 ал.1 от НК с пострадал В.Н., като с
прокурорско постановление били отделни материалите от воденото ДП №1696/2014г.
и НОХД №1526/2015г. и ВНОХД №289/2016г. и била образувана прокурорска преписка
№ 4684/2016г. по описа на ОП- П..
Въз основа на събраните данни по същата било образувано настоящето
наказателно производство, разследването по което е водено за множество
престъпления, по една част от които впоследствие производството било частично
прекратено от прокурора. Така подсъдимите Д. и С. са били предадени на съд за
извършени от тях престъпления по чл.198 ал.1 вр. ал.4
вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.137 вр.
чл.20 ал.2 от НК, а Д. и за престъпление по чл.339 ал.1 от НК.
На ДП с оглед на наличните медицински данни, че подс. Д. страда от психично
заболяване, по отношение на същия е била назначена комплексна психиатрично-психологична
експертиза, от чието заключение ценено като компетентно и обосновано от съда, прието
със съгласие на страните без разпит на вещото лице, се установява, че Д. не
боледува от същинско психично заболяване, като при проведеното му изследване
през м. април 2018 г. не е констатирано същият да страда от психично
разстройство. Експертите са заключили, че след извършване на деянията, Д. е
преживял маниакален пристъп (епизод), след което е провел лечение в
Психиатрична болница в Испания. Това заболяване представлява психоза, като
състоянието по време на пристъпа се приравнявало на продължително разстройство
на съзнанието, извън който обаче психичните годности на субекта не са нарушени.
При проведеното му изследване вещите лица не са констатирани психично
заболяване, в това число и белези на маниакално състояние. Експертите са
категорично, че към датата на деянието Д. е могъл да се ориентира правилно в заобикалящата
го обстановка, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Поради таз причина и производството спрямо него е
продължило.
В съдебната фаза на процеса с оглед ангажираните медицински документи по
отношение на подс. Д. в началото на производството му е проведено ново
психиатрично изследване по назначена експертиза, като вещото лице е заключило,
че психичното заболяване на същия не е води до промяна в неговата психична
годност, като същият може да участва в процеса и да дава достоверни обяснения,
както и че разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи
постъпките си. Към онзи момент неговото психиатрично състояние съответствало на
психично здраве. Според вещите лица цялостната психична дейност на подс. Д. е
съхранена, въпреки предходните му болестни синдроми, тъй като неговото заболяване
било във фаза на дълготрайна пълноценна ремисия и може да участва в
производството в качеството на подсъдим.
В края на съдебната фаза на процеса по отношение на подс. Д. отново бе ангажирана
медицинска документация, за това че същият е провел лечение в ДПБ- П.. От
заключението на допусната Психиатрична експертиза се установи, че Д. страда от
разстройство вследствие комбинирана употреба на психоактивни
(психотропни)вещества, което е шизофреноподобно. Диспансеризацията му е
доброволна. След проведеното лечение към момента на изследването му, според
вещото лице Д. е в симптоматична ремисия, като има симптоми които нямат
отношение към адекватната интерпретация на действителността, като състоянието
му, предвид етиологията на заболяването му, позволява участие в наказателното
производство и организиране на защита. Вещото лице не може да даде прогноза за
продължителността на ремисията, но към датата на провеждане на съдебното заседание
е заключил, че подс. Д. може да участва в
производството. В адекватното му състояние до края на процеса се убеди и съда.
На ДП е била
назначена Съдебномедицинска експертиза на постр. В.Н., чието заключение беше
прието в съдебно заседание без разпит на вещото лице. Според същото на
пострадалия е причинена контузия на главата- разкъсно-контузна рана в челната
област, хематоми в теменната област и около двете очи, кръвонасядания в челната
област, носа, гръдния кош, в областта на гърба, лявата седалищна област, лявата
предмишница, двете бедра, лявата подбедрица и охлузване на ляво коляно. Вещото
лице е категорично, че посочените травматични увреждания са причинени по
механизма удари с или върху твърди предмети и отговарят да са причинени при удари
с юмруци и ритници, като по начин и време кореспондират на заявеното от Н., че
му е бил нанесен побой.. В своята съвкупност те са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Експертът е заключил също, че към
момента на деянието пострадалият най-вероятно се е намирал в средна към тежка
степен на алкохолно повлияване, когато са смутени походка, говор, ориентация,
забавени са реакциите, мисленето и др., като независимо от това той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
По отношение на постр. Н. е било проведено допълнително психиатрично
изследване с оглед наличните данни за алкохолно опиянение към датата на
инцидента, като е била назначена психиатрична експертиза, от чието заключение,
прието в съдебно заседание без разпит на вещото лице със съгласие на страните, става
ясно, че вероятната степен на алкохолно опиване на Н. към инкриминираната дата
е била средна, което означава че са били налице значителни нарушения в мисловната
дейност, речта, координацията, вниманието, съобразителността, силно забавени
реакции, признаци на потискане на централната нервна система. Въпреки тези
характеристики, вещото лице обосновано е заключило, че възможностите на
пострадалия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си са били съхранени.
В хода на разследването по ДП е била назначена и СМЕ на подс. С.С., от заключението на която, прието в с.з. без разпит на
вещото лице при съгласие на страните и което съдът цени като обективно и
обосновано, се установява, че при прегледа му в ОСМ са били констатирани
телесни наранявания изразяващи се в оток и кръвонасядане на горния клепач на
лявото око и лявата половина на носа; оток и кръвонасядане на меките тъкани на
лявата длан и охлузвания с линейна форма в областта на лявата гривнена става. Според вещото лице телесните наранявания в
областта на лицето се дължат на удар с твърд тъп предмет и отговарят да са
получени при удар с юмрук. Те са причинили на подс. С. болка. Второто
травматично увреждане на лявата длан есе дължи на действието на твърд тъп
предмет и може да бъде получено според експерта при нанасяне на удари с длан
свита в юмрук или удар в тази област. Последното травматично увеждане се
дължало на действието на твърд тъп ръбест предмет, като по морфологията си
според вещото лице може да се получи при поставяне на белезници или одраскване
в областта.
Видно от заключението на назначената по ДП съдебнооценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, прието в
с.з. със съгласие на страните без разпит на вещите лица, е че стойността на
отнетите от владението на постр. Н. вещи- златни накити, мобилни телефони,
СИМ-карти, карта памет, батерия за мобилен телефон, кожено калъфче за
документи, кожено яке, секретни ключове и ключове за автомобил, по средни
пазарни цени със съответния процент амортизация на вещите, а по отношение на
златните накити и според обявения от БНБ курс на благородния метал, към
инкриминираната дата възлиза на обща стойност 2 573 лева, като вещото лице
е посочило конкретно стойността на всяка една от вещите.
По време на разследването е била назначена и балистична експертиза, която е
изследвала предадения от подс. Д. на полицейските служители пистолет,
представения от подс. С. в съдебно заседание по време на въззивното
производство пред ПзОС патрон, както и гилза от
патрон след проведена експериментална стрелба с посочения пистолет.
Заключението изготвено от вещите лица бе прието в с.з. без разпита им със
съгласие на страните. От същото, което съдът намира за компетентно и
обосновано, се установява че предаденият от подс. Д. пистолет представлява
преработен сигнално-газов пистолет „ИЖ 78-8-Байкал“ кал. 5.45 с проявен фабр. №
***, в боен пистолет кал. 5.45 мм, като оригиналната му цев е била подменена с
бойна (нарезна) и е пригоден за стрелба с бойни
патрони кал 5.45х18 мм. Вещите лица са категорични, че той е технически
неизправен, но е годен да произведе изстрели и представлява огнестрелно оръжие.
Установено е, че изследваният патрон е калибър 5.45х18мм, като най-вероятно е
бил вкарван в патронника на цевта на цитирания пистолет, като липсвали видими
причини същият да не бъде приет като годен за употреба по предназначение.
Изследваната гилза е част от патрон 5.45х18мм, като същата е била стреляна с
изследвания преработен в боен газов пистолет. Изследван е и куршум част от
патрон 5.45х18 мм, също изстрелян с посочения пистолет.
Обект на изследване в досъдебната фаза на процеса са били и почерк и подпис
върху два документа, изхождащи от подс. Д., а именно дадени от него обяснения
без дата по ДП № 1696/2014 г. и Протокол за доброволно предаване/07.12.2014 г.,
по назначена почеркова експертиза. От заключението й, се установи, че
ръкописният текст в обяснението и този в ПД са изпълнени от едно и също лице,
както и подписите в двата документа за „дал обяснението“ и предал“, като те са
положени от подс. Д..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на показанията на свидетелите В.Н., В.Т., С.С.,
К.Х., С.Т., И.Т., В.К., К.О., А.П., Г.И., К.Б., Н.П.,
В.Р., М.В., И.Т., М.Б., частично от показанията на свидетелите С.Д., И.В., А.С.,
както и от инкорпорираните чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания на свидетелите Н.Д., Д.Н. и Л.Е., дадени от тях на ДП и прочетените на основание
чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК показания
дадени от свидетелите Н., К., Т., И., Б., частично от показанията на св. И.Б. в
това число и дадените от нея в ДП показания прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК, частично от показанията на св. Е.Ф. и
от обясненията на двамата подсъдими дадени в съдебно заседание, както и от
заключенията на изготвените експертизи- психиатрични, съдебномедицински,
оценъчна, балистична и почеркова и от
писмените доказателства, приети по делото.
В показанията си постр. В.Н. бе категоричен, че
инкриминираната вечер, след като се е качил в автомобила на подс. Д. между него
и подс. С. е възникнал словесен спор след направена забележка от страна на С.
към него, че е бутнал приятелката му св. Б.. Категорично заяви и това, че в
един момент Д. е спрял автомобила, след което С. излязъл, отворил неговата
врата и му нанесъл удар с юмрук в лицето, като през това време и подс. Д.
слязъл от колата и двамата го хванали и издърпали навън, след което започнали
да му нанасят удари с юмруци по главата, а С. го изритал с коляно в носа. Той
паднал на земята, на пътното платно, като двамата подсъдими продължили да го
удрят и ритат по цялото тяло. на пътното платно, като двамата подсъдими
продължили с ударите по цялото му тяло, докато в един момент вече „загубил
съзнание“ и се опомнил, когато дошла линейката и полицията. Пострадалият бе
категоричен и в това, че същата вечер е бил облечен с черно кожено яке
„Армани“, както и че носел златен синджир на врата си с висулки и златна гривна
на ръката. Поясни, че в него били и два мобилни телефона, калъфче с документи,
парична сума около 300-400 лева и ключовете за къщата и автомобила му.
Категоричен бе и, че след като се е опомнил е установил, първо че му липсват
двата мобилни телефона, а впоследствие и другите вещи. Постр. Н. категорично
заяви в показанията си, че въпросната вечер не е носел пистолет в себе си,
както и че никога не е имал пистолет, като поясни че вечерта в заведенията в
които са били е имало охрана, която им е извършила физическа проверка за
оръжие. Постр. Н. в показанията си описва и състоянието си непосредствено след
случая и в следващите дни, а именно че имал отоци по главата, в областта на
челото и двете очи, носа и устните, като по цялото му тяло имало синини изпитвал силни болки. На следващия ден след
случая той си направил и снимки (приобщени по делото като ВД).
Съдът кредитира изцяло показанията на постр. Н., като прие, че той съвсем
добросъвестно разказва за случилото се. Вярно е, че той е пострадал и като
такъв принципно би могъл да се счита заинтересован от изхода на делото, но
причината съдът да даде вяра на показанията му е тази, че те напълно се
подкрепят от показанията на свидетелите Т., Х., С., тези на полицейските
служители и на свидетелите В., П., Р. и Т., както и на заключението на двете
СМЕ, които са изследвали неговото състояние и това на подс. С. след случая, като
се намират във взаимовръзка със същите, не си противоречат и се допълват
взаимно, но също така и от писмените доказателства. Показанията на постр. Н.
макар и частично се подкрепят и от обясненията на подс. С., който в обясненията
си в съдебно заседание не отрече че е не нанесъл няколко удара на Н., макар да
заяви, че най-напред той е бил ударен от него, както и с обясненията на подс. Д.,
в частта в която той потвърди че двамата със С. са изкарали пострадалия от колата
навън, макар и да заяви, че това е станало поради причина, че Н. извадил
пистолет в колата.
Вярно е, че
в показанията на постр. Н. дадени в съдебно заседание и тези на ДП има известни
непълноти и разминавания в описанието на инцидента и непосредствено след него,
както и с показанията на св. Т. и
другите свидетели, пресъздаващи чутото от него, непосредствено след случая. За
това обаче има обяснение. От една страна отдалечеността
във времето от датата на инцидента до момента, в който пострадалият дава
показания, а от друга- емоционалното му състояние по повод на преживяното от
самия случай и от развилите се впоследствие събития по повод на разследването,
както и употребеното от него голямо количество алкохол преди инцидента. По тази
причина е напълно логично пострадалият да забрави конкретни подробности. Така
напр. дали когато е бил изкаран от подсъдимите от автомобила все още е бил
облечен с якето си; дали отнетите му телефони, калъфче с документи и ключове са
били в джобовете на якето или в тези на панталона му; кога е установил че му
липсват телефоните и др. вещи и др. под. Освен това част от тези обстоятелства
се изясняват посредством показанията на св. Т. и полицейските служители, но
също така те не са и от такова съществено значение.
Поради
изложеното съдът прие, че постр. Н. депозира своите показания не от стремеж да
обвинява необосновано извършителите, а единствено с цел да се разкрие
обективната истина. Поради тази причина и съдът даде вяра на показанията му
като обективни и добросъвестни. Следва да се отбележи също, че постр. Н. няма
никакъв личен мотив за уличаване на двамата подсъдими в извършването на деяния,
които те да не са осъществили. По делото се събраха доказателства, че той е бил
приятел с подс. Д. и че последният спрял да го търси през последните години,
тъй като не му отишъл на свиждане докато бил в затвора. Подс. С. пък Н.
познавал покрай познанството си с Д..
Както се
посочи вече, показанията на постр. Н. се подкрепят и допълват от показанията на
свидетелите Т., Х., С., Т., Б., Д., В. и Д.. В показанията си св. Т.
категорично заяви, че е намерил пострадалия да лежи на средата на пътя („на
самата осева линия“) и като спрял и слязъл от автомобила го издърпал до
тротоара. От Н. разбрал, че бил изхвърлен от автомобил и бит от негови
приятели. Св. Т. описа и възприетото от него състояние на пострадалия- бил
много бит, по него имал отоци и синини, по лицето, като едното му око било
подуто и затворено. Той посочи също, че пострадалият е бил без яке, като му
казал че му нямало телефоните и парите.
Свидетелите Х.
и С. пък описват състоянието на постр. Н. непосредствено след инцидента и в
следващите дни. Те сочат какви наранявания са възприели. Така напр. св. Х.
заяви, че е взела пострадалия от полицията в много лошо състояние, като личало
бил много бит, като едното му око било затворено ,синьо и подуто, другото също
леко затворено, носът му подут, имал подутини и отоци по главата, както и
червени резки по лицето. Св. С. също бе категоричен, че когато е забрал на
следващия ден сина си от гр. П., той бил целия подут, „едвам се движел“, имал
синини по лицето, оплаквал се от болки в ребрата и гръдния кош. Тези двама
свидетели също така преразказват и заявеното им от Н. за случилото се през
инкриминираната нощ, а именно че е бил изкаран от колата, бит от двамата
подсъдими и оставен на пътя, както и че му липсвали якето, златния синджир с
висулките, златна гривна, телефоните, пари документи и ключовете за автомобила.
Св. Х. и св. С. бяха категорични, че когато са забрали пострадалия той е бил
без яке, само по фланелка. И двамата заявяват и описват отнетите му златни
накити и кожено яке. Св. С. заяви също, че тези накити са закупени от него и
подарени на Н., като въпросната вечер преди да излезе от дома си е бил с тях.
Св. Х. също заяви, че е виждала тези накити на Н., като съвсем добросъвестно
посочи, че предния ден- на 05.12., когато е била с него, той не е бил с тези
накити. Св. Б. също бе категоричен, че въпросната вечер постр. Н. е бил облечен
с черно кожено яке и че е видял златни ланец на шията му, като заяви че не е
забелязал дали е имало висулки по него, нито дали е имал златна гривна на
ръката си, но бе категоричен, че постр. Н. винаги е носел златни накити. Св. Б.
заяви и още едно важно обстоятелство, а именно че същата вечер не е видял
пистолет у Н., като в заведенията са били проверявани от физическа охрана за
оръжие и не са намирали такова у него.
От
изключителна важност са и показанията на св. Х., с които тя потвърди заявеното
от Н., че на следващия ден след като е спал няколко часа, той е провел разговор
по телефона с подс. Д., в който Н. си поискал обратно отнетите му вещи и
заявил, че ще подаде жалба за случилото се. След разговора разбрала, че Д. се
ядосал и се заканил на пострадалия. Св. С. също заяви, че на следващия ден,
когато се прибрали синът му сподели, че е бил бит от Д. и С., които го
изхвърлили на пътя и че са му изчезнали вещите.
Разказаното
от постр. Н. се потвърди и с показанията на св. С.Т.- разследващият полицай,
който го е разпитал непосредствено след случая и пред който Н. е заявил, че е
бил бит и изхвърлен на пътя от двамата подсъдими, както и че са му били отнети
лични вещи- пари, документи, телефони. Св. Т. заяви, че е възприел видими следи
от побой по пострадалия, като ги описа подробно.
Заявеното от
постр. Н., че въпросната вечер не е носел в себе си пистолет и че му е била
извършена проверка за оръжие от охраната в посетените от него заведения, се
потвърди и от показанията на свидетелите П., Т., В. и Р.. Първите двама- собственици на заведенията „Хевън“ и „Амарето“ заявиха, че са
имали физическа охрана в заведенията си, която извършвала проверка за оръжие на
всички посетители и че не е имало случай да е констатирано оръжие у някого.
Познавали пострадалия по физиономия като клиент, но никога не са имали проблеми
с него. Св. В.- собственик на заведение „Техно“ заяви, че същото нямало охрана,
но не имал случай ,в който у някого да е
намирано оръжие, в това число и у пострадалия, когато познавал. В този смисъл
са и показанията на св. Р.- охранител в заведение „Хевън“
по това време.
От
показанията на свидетелите К. и Т.- полицейските служители от АП, който се е
отзовал на сигнала на св. Т., се установява, също че те са заварили
пострадалия, който бил с видими следи по него от побой и пред тях той е заявил,
че е бил бит от негови приятели и че са му отнети кожено яке, в което имал
пари, портфейл, телефони и ключове. Св. К. заяви категорично, че пострадалият
нямал яке. И двамата свидетели заявиха, че на мястото на произшествието не са
намерили пистолет и други вещи. Това обстоятелство бе заявено и от св. Т..
Всичко
изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си изясни
гореописаната фактическа обстановка и да приеме за безспорно установено, че на
инкриминираната дата подсъдимите Д. и С. са нанесли побой на постр. Н., който е
бил последица от обстоятелството, че при влизането си в автомобила пострадалия
е бутнал св. Б., заради което му е била направена забележка от подс. С., на
която пострадалият отвърнал, вследствие на което между двамата започнала
словесна разправа. Безспорно се установи и това, че в
резултат на нанесения му побой пострадалият е получил множество телесни
наранявания, които в своята съвкупност и в резултат на употребения от него
преди инцидента алкохол, са довели до зашеметяването му. В това безпомощно
състояние, лишен от възможност да се защитава, постр. Н. е бил изоставен от
двамата подсъдими да лежи на пътното платно, в близост до осевата линия
разделяща двете пътни платна за движение на ул. „Х.К.“ в гр. П. в района на
„Автогара П.“. Няма съмнение също така, че двамата подсъдими са отнели и вещи
собственост на пострадалия, които са били в енго
въпросната вечер, а именно кожено яке, златен синджир с висулки, златна гривна,
два мобилни телефона с поставени в тях сим-карти, а
единият и с карта памет е батерия, калъфче за документи, секретни ключове и
ключове за автомобил.
В своите
обяснения обобщено подсъдимите Г.Д. и С.С. лансират
друга версия, а именно че докато С. и Н. се разправяли в автомобила, последният
бил извадил пистолет и пълнител, които били видени от св. Б., която се
разпищяла. Това накарало двамата подсъдими да реагират, като го обезвредят, а
след това и го изкарали извън автомобила с дърпане, тъй като пострадалия се
съпротивлявал и не искал да излиза. Навън С. и Н. си разменили няколко удара,
след което Н. седнал на тротоара, а те си тръгнали. После установили, че
пистолетът и личните документи и телефоните на Н. били паднали в автомобила, но
решили да му ги върнат на следващия ден.
Съдът
подложи на внимателна преценка и анализ обясненията на двамата подсъдими и
прецени, че същите не могат да бъдат приети за достоверни. На първо място личи,
че същите съставляват „оговор“ между двамата, с цел
омаловажаване на действията им и избягване на наказателната отговорност.
Техните твърдения обаче категорично се опровергаха от анализираните по-горе
обективни доказателства. Освен това, не убягна от вниманието на съда и това, че
между обясненията им са налице противоречия. Така напр. подс. Д. заяви, че при
възникналата словесна разправия в автомобила между С. и Н., последният ударил С.
„с тукат в лицето“, като С. не му отвърнал, а му
хванал ръцете, защото И. се развикала „ма пистолет“. Според подс. С. след като
приятелката му извикала „пистолет, пистолет“, той казал на Д. да спре колата и
като се обърнал Н. го ударил с дясната ръка в лицето, а в лявата държал
пистолет насочен срещу него. Подс. Д. заяви, че след инцидента С. и Б. се
прибрали, като той потърсил пистолета в автомобила и като го видял го взел и го
прибрал в дома си, оставяйки го на масата. Според С. минали през дома на Д. за
малко, след това се прибрали с приятелката му, като после той пак излязъл и
отишъл до дома на Д. за да преценят какво да правят с пистолета и вещите на Н..
За последното обстоятелство противоречията се засилват и с оглед показанията на
св. Б., дадени на ДП, приобщени чрез прочитането им в с.з., според които тя е
видяла пистолета на пода в автомобила, документите, телефоните и златен синджир,
като след като спрели пред дома на Д. ги взели и оставили в дома му след което
тя и С. си тръгнали. В съдебно заседание пък св. Б. заяви, че златният синджир
бил на врата на пострадалия, а не в автомобила, като не знаела какво станало с
вещите в колата, защото се прибрала.
Вярно е, че
до известна степен версията на двамата подсъдими се подкрепя от показанията на
св. Б., но следва да се отбележи, че бяха констатирани противоречия между
нейните показания и обясненията на подсъдимите досежно развилата се според тях
ситуация. Така напр. тя заяви, че когато стигнали района на магазин „Крез“ (в
близост до Автогарата- бел. моя) видяла в ръцете на Н. пистолет и започнала да
вика да спрат колата. С. като се обърнал натиснал оръжието надолу, след което
двамата подсъдими го изкарали от колата, хващайки го за краката, защото
пострадалият се държал за седалките, затова С. го ударил с ръка в главата
няколко пъти. След като изкарали Н. навън, минали пред колата и С. пак му
нанесъл 2-3 удара, след което подсъдимите влезли в колата и си тръгнали. Св. Б.
уточни, че когато е видяла пистолета у Н., той го държал в лявата си ръка, а в
дясната пълнител с патрони. Тя заяви също, че когато пристигнали пред Д. и
тръгнали да слизат, видяла пистолета и вещите в колата. Двамата подсъдими ги
взели и ги внесли вътре в дома на Д., като ги оставили на масата.
Според подс.
С. обаче в автомобила той е видял само пистолет в лявата ръка на Н., но не и
пълнител в дясната му ръка, като според него му е нанесъл удар именно с тази
ръка в лицето. Подс. Д. пък заяви, че е изобщо не е видял в ръцете на Н.
пистолет, а само чул от Б. да вика „пистолет, пистолет“ и затова й повярвал.
Според подс. С., когато изкарали пострадали извън автомобила, той и
пострадалият минали встрани от пътя и се сбили, а когато спрели пред дома на Д.
видели пистолета и вещите на Н. в колата, но той и Б. се прибрали, без да взима
вещи. Според подс. Д. пък пистолета бил намерен от него след няколко часа след
случая, когато погледнал в автомобила.
Съдът
констатира противоречия между обясненията на подсъдимите и показанията на св. Д.Н.-
по това време приятелка на подс. Д., която до известна степен в показанията си
дадени на ДП, инкорпорирани в доказателствения материал чрез прочитането им в
с.з., подкрепя версията им, че пострадалия е извадил пистолет в автомобила,
като обаче за разлика от тях и св. Б. заявява, че през нощта (след инцидента-
бел. моя) подс. Д. се прибрал в квартирата заедно с подс. С. и св. Б., като и
тримата нищо не носели със себе си, но говорели че пистолета бил в тях, като тя
не го е видяла, след което се свързали по телефона със „следовател“ и му
разказали за случката. Св. Н. обаче заявява нещо много важно в показанията си,
а именно че подс. Д. се е прибрал уплашен и ядосан и се чудел какво да прави,
като подс. С. и св. Б. също били много уплашени и нервни, като потвърждава че е
проведен телефонен разговор между Д. и Н. по телефона, макар да твърди че това
станало още през нощта преди да си легнат и че Н. заплашил Д.. Последните две
обстоятелства обаче се опровергаха от показанията на Н. и Х., според които
разговорът е станал през деня на 07.12. след като Н. е бил в П. и е спал
няколко часа, като е поискал вещите си от Д. и му е съобщил за подадената от
него жалба. Освен това от техните показания, но и от тези на св. Т. стана ясно,
че след като е бил намерен, пострадалият е откаран в МБАЛ, където е прегледан,
а след това е разпитват в сградата на РУ, от където е прибран от св. Х., т.е.
няма как още през нощта той да се свърже с подс. Д. по телефона.
Следва да
също да се отбележи, че между обясненията на подсъдимите и показанията на св. Б.-
от една страна и на свидетелите Д., В. и Д. (криминалистите работили по
случая)- от друга са налице драстични противоречия относно развилата се
ситуация и относно предаването на пистолета. Според полицейските служители пред
тях подсъдимите и Б. са разказали, че в автомобила Н. и С. влезли в пререкание,
като пострадалия ударил С., двамата се сборичкали, при което Б. извикала, че Н.
имал оръжие, затова спрели автомобила и двамата подсъдими извадили пострадалия
насила навън, избутвайки го и си тръгнали. Според тях, едва след като взели
тези обяснения от тримата, Д., В. и Д., заедно с подс. Д. отишли до дома му,
където в автомобила му намерили пистолета без пълнител, телефоните и
документите на Н., като подс. Д. ги взел и им ги предал, за което бил съставен Протокол
за ДП. Не остана незабелязано и това, че по отношение на предаването на
оръжието са налице противоречия и между показанията на посочените полицейски
служители и св. Т., според който на него му е било съобщено от криминалистите,
че пистолета е донесен в полицията от подсъдимите. Пред този свидетел пък,
според показанията му, пред него двамата подсъдими и св. Б. са разказали, че
докато пътували Н. извадил пистолет и започнал да го размахва, затова
подсъдимите го ударили няколко пъти в лицето и го изхвърлили от автомобила.
Всичко
изложено до тук бе достатъчно за съда, за да приеме, че обясненията на
подсъдимите са израз на изградената им защитна позиция, а не обективно
доказателство за фактите. Недобросъвестни са и показанията на свидетелките Б. и
Н., не само заради това, че първата съжителства и към онзи момент и към
настоящия с подс. С., а св. Н. към онзи момент е живеела с подс. Д., което ги
прави заинтересовани от изхода на делото, но и предвид многобройните констатирани
противоречия между техните показания и обясненията на подсъдимите, както и
оборването на твърденията им от останалия обективен доказателствен материал,
анализиран по-горе.
Следва да се
отбележи и това, че ако версията на двамата подсъдими и св. Б. бе достоверна,
то логично би било те да се оплачат в полицията още същата вечер и да предадат
намереното от тях оръжие, а не едва след като подс. Д. е разбрал от пострадалия
за подадената от него жалба и след като е бил търсен от полицията, едва тогава
той и С., заедно с Б. да се явят в полицията и да предат оръжието. Тъй като
същото е било без пълнител, за да доразвият версията си, че такъв е имало, св. Б.
сочи, че е видяла пистолета в лявата ръка на Н., а пълнителя- в дясната му
(друг е въпроса как тогава в тази ситуация пострадалия е нанесъл удар в лицето
на С. в автомобила и как се е държал за седалките, за да не го изкарат навън),
като са били ангажирани и показания от К.Н., който осигурен от полицията е заявил,
че въпросната вечер в „Техно“ пострадалият му извадил и показал пълнител от
пистолет. Това лице обаче не посочено в дадените показания от двамата подсъдими
и Б. нито пред криминалистите, нито пред разследващия полицай, още по-малко е
споменаван от Н., който заяви че въобще не го е виждал въпросната вечер, което
се потвърди и от св. Б., който е бил с него в „Техно“. Очевидно е, че появата
на този „свидетел“ е с цел „изясняване и допълване“ на версията за пистолета,
тъй като предаденият от подс. Д. пистолет е бил без пълнител, а такъв не е
намерен и на мястото където е открит в безпомощно състояние постр. Н..
Показателна е в този смисъл и позицията на защитата и подсъдимите да не дадат
съгласие да бъдат прочетени показанията, които К.Н. е дал пред компетентен
разследващ орган в Германия. Да, това е право на подсъдимите, но отказът им
наред с цялостното процесуално поведение, следва да бъде взет предвид при
преценка достоверността на дадените от тях обяснения. Това е така, тъй като
макар показанията на К.Н. да не бяха приобщени към доказателствения материал по
делото и същият да бе заличен като свидетел, то същите са стояли на вниманието
на съда при изграждане на вътрешното ум убеждение и според тях, това лице не е
виждало въпросната вечер пострадалия, още по-малко той да му е показвал
пълнител от пистолет.
Не без
значение е и обстоятелството, че версията на подсъдимите е претърпяла развитие
и в разглеждания предходен наказателен процес, когато повече от година след
инцидента, подс. С. в съдебно заседание е представил 1 брой патрон 5,45х18мм с
твърдението, че бил намерен в автомобила на Д.. Няма никаква логика, ако този
патрон е изпаднал от оръжието на постр. Н., той да не е намерен толкова време в
автомобила и защо не е представен от Д. след като е бил в неговата кола. Следва
обаче да се каже, че според заключението на балистичната експертиза този патрон
е предназначен за пистолет кал. 5,45, какъвто е предадения преработен в боен
газов пистолет, но вещите лица са заключили, че той не е поставян в процесното
оръжие.
Следва да се
отбележи и това, че поведението и начина на разследване на инцидента от
полицейските служители буди меко казано недоумение. Те не са извършили оглед на
автомобила на подс. Д., не са предприели претърсване в дома му, не са иззели
записи от охранителните камери в района на неговия дом, не са иззели следи от
предаденото оръжие и не са го изследвали и др. под.
Поради
всичко изложено до тук, съдът прие, че обясненията на подсъдимите за развилата
се ситуация са само и единствено израз на заетата в процеса защитна позиция, а
не източник за фактите от обективната действителност. Очевиден е стремежът им
да депозират обяснения, с които да се оневиняват, респ. да омаловажават действията
си и да покажат, че е налице противоправно поведение единствено от страна на
пострадалия.
С оглед на
всичко изложено до тук, съдът прие за безспорно установено, че на
инкриминираната дата и място подсъдимите Д. и С., нанасяки
множество удари на постр. Н. по главата и тялото му, са му причинили множество
телесни увеждания, довели до временно разстройство на здравето му неопасно за
живота, като това му телесно увеждане в съчетание с употребения от Н. алкохол
(по думите и на двамата подсъдими той е бил много пиян), е лишило пострадалия
от възможността да се самозапазва поради безпомощността, в която е изпаднал,
още повече че е бил и зашеметен, като по този начин той е бил преведен в
беззащитно състояние. В това му състояние двамата подсъдими са изоставили
постр. Н. през нощта на пътното платно на ул. „Х.К.“, в близост до осевата
линия разделяща двете пътни платна на улицата, без да му се притекат на помощ и
по този начин са изложили живота му на опасност.
Поради това
и съдът прие, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.137 във вр. с чл.20
ал.2 от НК, като на инкриминираната дата и място, са изложили пострадалия,
лишен от възможността да се самозапазва поради своята безпомощност- вследствие
на нанесен му побой и причинени телесни повреди, приведен в беззащитно
състояние, като са го изоставили през нощта на пътното платно, по такъв начин,
че животът му е можел да бъде в опасност и като са съзнавали това, не са му се
притекли на помощ, действайки като съизвършители.
Подсъдимите са имали представи за всички обективни елементи на състава на
престъплението и са искали настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл. Те са съзнавали, че са нанесли
побой на пострадалия, като по този начин са му причинили множество телесни
увеждания, съзнавали са, че той е бил под въздействието на алкохол, били са
наясно че вследствие на побоя пострадалият е бил зашеметен, че е лежал на
пътното платно по описания начин, като не бил в състояние да псе самозапазва и
въпреки това са го изоставили без да му окажат помощ.
Подсъдимите се извършили умишленото престъпление в съучастие и са действали
като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, т.к. са участвали в
осъществяване на изпълнителното деяние на осъщественото от тях престъпление. И
двамата са участвали в нанасянето на физическите удари на пострадалия, като по
този начин с действията си са го превели в безпомощно състояние и двамата не са
му се притекли на помощ. Тоест подсъдимите са имали общност на умисъла за
извършване на престъплението, като всеки един от тях е съзнавал престъпната
деятелност на другия и приноса на всеки при постигане на общия престъпен
резултат.
Пак с оглед
на установената фактология, настоящият съдебен състав прие, че подсъдимите Д. и
С. не са осъществили от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.198 ал.1 във вр. с
ал.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, а именно че на
инкриминираната дата и място в съучастие като извършители са отнели от
владението на постр. Н. движими вещи, подробно описани по-горе, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила- нанасяне на
побой пострадалия и поставянето му в беззащитно състояние. На първо място от
доказателствата по делото се установи безспорно, че двамата подсъдими са
употребили физическа сила спрямо пострадалия, като са му нанесли множество
удари с юмруци и ритници (побой). Безспорно е и това, че в резултат на това
физическо насилие пострадалият е бил преведен в безпомощно състояние. Целта
обаче на подсъдимите, с която са действали е била не за да отнемат вещи от
пострадалия, а за да му причинят телесни увеждания. Този мотив ясно проличава
от развилата се ситуация в автомобила. Възникнал е конфликт между пострадалия и
подс. С.- първоначално словесен, а впоследствие и физически. Това очевидно е
ядосало силно подс. С., а и подс. Д., тъй като те са качили пострадалия в
автомобила, за да му извършат услуга, като го закарат до дома му, а той е
проявил арогантно поведение като е блъснал св. Б., реагирал е остро на
забележката на С. и е продължил да се заяжда и саморазправя, като е посегнал и
физически на С., който пък е близък приятел на Д.. Всичко това ги е мотивирало
да се саморазправят с него, като го извадят насила от автомобила и му причинят
телесни увреждания. Казано с други думи упражнената от двамата подсъдими
физическа принуда не е била с цел своене на вещите на пострадалия.
Освен това състава на престъплението по чл.198 ал.4 от НК изисква привеждането на жертвата в безпомощно състояние да е станало по друг
начин, не чрез употреба на сила (респ. заплаха) така както изисква ал.1 на
посочената разпоредба (според основания състав на грабежа). Този друг начин
може да бъде чрез опиат, приспивателно или др. под., като същият трябва да е
приложен от дейците.
Поради всичко това съдът оправда
двамата подсъдими по първоначално повдигнатото им обвинение за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с ал.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Тъй като
обаче безспорно се установи, че двамата подсъдими са отнели движими вещи,
подробно описани по-горе, от владението на постр. Н. без неговото съгласие и с
намерение да ги присвоят, като са използвали и МПС- автомобила на Д., съдът намери
че те са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, като на инкриминираната дата и
място, в съучастие като съизвършители, като са използвали МПС лек автомобил марка
„***“ с рег.№ ***, са отнели от владението на В.С.Н. движими вещи: златен
синджир с медальони Богородица, малко кръстче и американско знаме-20 гр., 14
карата; златна гривна-12 гр., 14 карата; GSM Samsung, модел SM900T; SIM-карта Global; Карта памет-Micro CD 2
GB; GSM Nokia, модел RM 944; SIM-карта Vivacom;
батерия за мобилен телефон Nokia; кожено калъфче за документи; мъжко яке от
естествена кожа, Армани; секретни ключове-2 бр.; ключове за лек автомобил *** П.-
всичко на обща стойност 2 573.00 (две хиляди петстотин седемдесет и три) лв.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят., поради което и
ги призна за виновни в извършването на посоченото престъпление.
Този извод
бе направен на база на установената фактология, базирана на доказателствения
материал по делото, съгласно който въпросната вечер пострадалият е бил облечен
с посоченото кожено яке, в себе си е имал цитираните мобилни телефони с техните
приложения, калъфчето за документи и ключовете, както е бил и с златния синджир
с висулките на шията и златна гривна на ръката. Безспорно се установи, че тези
вещи не са били у пострадалия непосредствено след намирането му на пътното
платно от св. Т., те не са намерени и при направения визуален оглед от този
свидетел и полицейските служители от АП пристигнал на мястото на инцидента,
нито от полицейските служители изпратени впоследствие през деня да извършат
оглед и да търсят вещи. Факт е, че част от вещите са предадени от подсъдимите.
Обстоятелството, че те са ги предали едва след като са били обявени за
издирване и търсени от полицията говори за намерението им да ги своят, а само
частичното връщане на вещите пък потвърждава, че това е сторено с оглед
подкрепа на развитата от тях версия за използвания от пострадалия пистолет.
Факт е също, че за отнемането на вещите и отдалечаването им по-бързо от мястото
на инцидента е използвано МПС- ползвания и управляван по това време автомобил
от подс. Д.. Намерението да своят вещите у подсъдимите е възникнало, след като
те са причинили телесните наранявания на пострадалия, целейки да го накажат за
поведението му, тоест тое извършено при възникнал инцидентен умисъл за своене.
Двамата
подсъдими са действали в съучастие, съзнавайки че отнемайки вещите от
владението на пострадалия прекъсват владението върху същите от
страна на техния собственик и че вършат това без негово съгласие. Действията им
са обусловени от намерението противозаконно да своят вещите. Съзнавали са, че
извършват престъплението използвайки МПС. Двамата са имали общност на умисъла
за извършване на престъплението, като всеки един от тях е съзнавал престъпната
деятелност на другия и приноса на всеки при постигане на общия престъпен
резултат.
Подсъдимите са извършили престъпното деяние виновно, т.к. са предвиждали
настъпването на общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване.
Действали са с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика на чл.11
ал.2 от НК.
Съдът призна подс. Д. за невинен в извършването на престъпление по чл.339
ал.1 от НК, а именно че на 07.12.2014г. в гр .П. е
държал огнестрелно оръжие - преработен газов пистолет „ИЖ 78-8-Байкал",
кал.5.45 с фабр.№*** в боен, без да има за това
надлежно разрешение по чл.50 ал.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия, като го оправда по това обвинение.
Този извод съдът направи на база събраните противоречиви доказателства
относно притежанието на преработения в боен газов пистолет. Безспорно по своите
характеристики той представлява огнестрелно оръжие. Безспорно е установено по
делото, че подс. Д. не притежава надлежно разрешение за държане на оръжие.
Безспорно се установи, че това оръжие е предено в полицията, за което е
съставен Протокол за ДП, според който подс. Д. го предава. С оглед направения
анализ по-горе на събраните доказателства, не се установи безспорно по какъв
начин огнестрелното оръжие е попаднало в ръцете на подс. Д., респ. въобще е
достигнало до полицейските служители. Тоест налице е неяснота относно „появата“
му в хода на разследването. Дори и обаче да се приеме, че това оръжие е
предадено от подс. Д. на полицаите и до този момент то е държано от него, то
липсват каквито и да е доказателства, че Д. съзнателно е държал оръжието в себе
си. Освен това „държането“ изисква установяване на трайна фактическа власт
върху вещта, а в конкретния случай липсват каквито и да е доказателства, че
подс. Д. трайно е държал пистолета в себе си. Всички тези обстоятелства и
липсата на безспорни доказателства, обосноваващи извършването на престъплението
по чл.339 от НК, мотивираха съда да оправдае подс. Д. по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по посочения състав.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.60 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи наказанието на двамата подсъдими за
извършените от тях престъпления, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на всяко едно от деянията. Кражбата е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК-
„Престъпления против собствеността”. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред
ръста на обществената престъпност в страната. Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена опасност,
предвид времето, начина и мястото на неговото извършване- демонстративно, с
чувство за безнаказаност, през нощта, на безлюдно място, използвайки автомобил. Това посегателство драстично засяга правото на собственост върху вещи,
част от които ползвани в ежедневието. Всички тези обстоятелства правят
престъпното посегателство на подсъдимите и с по-високата социална, морална и правна
укоримост.
Престъплението „злепоставяне“ по чл.137 от НК също е със завишена степен на
обществена опасност, имайки предвид че се защитават обществените отношения
свързани с опазването на живота и здравето на хората. Конкретното деяние също е
със завишена степен на обществена опасност предвид начина на неговото
извършване.
Отчете се и степента на обществена опасност и на дейците, която съдът
прецени като завишена, като за подс. Д. дори изключително завишена, предвид
негативните характеристични данни и обремененото му съдебно минало.
Подбудите за извършване на престъпленията се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и в частност правото на
собственост и правото на живот и здраве, но също така и мисълта им за
безнаказаност.
При определяне и индивидуализация на наказанието като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за двамата подсъдими се отчетоха
негативните характеристични данни, високата стойност на отнетата вещ, а за
подс. Д. и предходните му осъждания. Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства се отчетоха връщането на част от отнетите вещи, изминалия дълъг
период от време от извършване на деянието, а по отношение на подс. С.- чистото
му съдебно минало, семейното му положение- има малолетно дете на 6 години за
което се грижи, както и че е трудово ангажиран, а за подс. Д. се отчете и
недоброто му здравословно състояние.
С оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно
относителната им тежест съдът определи наказанията и за двете
престъпления при условията на чл.54 ал.1 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, придавайки тежест на посочените такива. Така за
престъплението по чл.195 ал.1 т.4 от НК на подс. Д. бе определено наказание от
една година и четири месеца лишаване от свобода, а на подс. С. една година и
два месеца лишаване от свобода. За престъплението по чл.137 от НК съдът наложи
на двамата подсъдими наказание от по една година и два месеца лишаване от
свобода.
Така определените по вид и размер наказания за всяко едно от
престъпленията, съдът намери за справедливи и съответни на тежестта на
извършеното от подсъдимите, като са от естество да изпълнят предвидените от
законодателя в чл.36 от НК цели, да окажат своето въздействие и ефект спрямо
дейците, както и да повлияят предупредително върху останалите членове на
обществото.
Двете престъпления са били извършени от подсъдимите
при условията на реална съвкупност, с оглед на което и на основание чл.23 ал. 1
от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на подсъдимите, съответно на
Г.Д. в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, а на подс. С.С.- 1 година и 2 месеца лишаване от свобода.
Предвид миналите осъждания на подс. Д. на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер е налице законова пречка за
прилагане на института на условното осъждане. Той осъждан по НОХД №1165/2011г.
по описа на PC- П. за престъпления по чл.158а ал.1 от НК, чл.143ал.1 от НК и
чл.159ал.4 от НК, за които му е било наложено едно общо наказание лишаване от
свобода в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което е
изтърпял до 20.12.2012 г. при първоначален „общ режим“. При това положение от
изтърпяването на това наказание не са били изтекли 5 години към периода на
извършване на умишлените престъпления по настоящето дело. С оглед на това и на
основание чл.57 ал.1 т.2 бук. „б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг
режим за изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от подс. Д..
С оглед данните за личността на подс. С. съдът намери,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и
превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода, поради
което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен
срок от три години.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдения на Наблюдателната
комисия при Община П..
От деянието на подсъдимите пострадалият В.Н. е
претърпял имуществени вреди, за които подсъдимите дължат обезщетение, съгласно
чл.45 от ЗЗД. Съдът като съобрази стойността на причинената имуществена вреда
реално в размер на 2573.00 лева, както и това, че до момента тази сума не е
върната или осребрена по друг начин намери, че гражданският иск е доказан по
основание и размер. С оглед на това осъди подсъдимите Д. и С. да заплати на
гражданския ищец Н. парична сума в размер на 2 573 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението кражба имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането- 07.12.2014 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед постановената оправдателна
присъда по отношение на престъплението по чл.198 ал.4 вр.
ал.1 от НК, съдът отхвърли като неоснователен предявения граждански иск срещу
подсъдимите Г.Д. и С.С. от частния обвинител В.Н. за
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди, вследствие на осъществения спрямо него грабеж.
Съдът постанови веществените
доказателства патрон 5.45 мм, гилза 5.45 мм, куршум 5.45 мм и преработен
сигнален газов пистолет ИЖ78-8БАЙКАЛ с проявен фабричен номер ЛАК2857 на
съхранение при Домакина на РУ-П., да се отнемат в полза на държавата и след
влизане на присъдата в сила да се изпратят на служба КОС при ОДМВР-П. на
разпореждане.
По отношение на веществените
доказателства два броя CD, находящи се по ДП, съдът постанови да останат по
делото, като същите ще бъдат унищожени заедно с делото при настъпването на
законовите предпоставки за това.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.К.Д. да заплати по сметка на ОД на МВР - П.
сторените по делото разноски в размер на 754.86 лв., а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд П. 1190.10 лева.
На посоченото основание съдът осъди и подс. С.Ю.С. да заплати по сметка на
ОД на МВР - П. сторените по делото разноски в размер на 391.46 лв., а в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П. 60.90 лева.
Определянето на размера на разноските за всеки един от подсъдимите бе
съобразен с разпоредбата на чл.189 ал.3 изр.2 от НПК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: