Решение по дело №273/2022 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс/АПК/ вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на С.А.М., ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. И.К. от * против Решение №2153-28-97/04.10.2022г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт -Ямбол /ТП на НОИ - Ямбол /, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-254/19.09.2022 г. против разпореждане № 3/прот. №N01277/25.07.2022г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отпусната пожизнено пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО, считано от 31.03.2022г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилно изчисление на размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прави се искане за отмяна на решението и разпореждането, като преписката бъде върната на адм. орган за ново произнасяне с присъждане на направените в производството разноски

В съдебно заседание оспорващата, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и направените искания.

В съдебно заседание ответната страна - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.М. оспорва подадената жалба. Претендира отхвърлянето на същата поради нейната неоснователност с присъждане в полза на административния орган на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на подадено от С.А.М. Заявление вх. № 2113-28-199 от 31.03.2022 г., приложени към същото съответни документи и служебно изготвен Опис на осигурителен стаж от 06.01.2016 г. (л. 23-25), с Разпореждане № 3/прот. №N01277/25.07.2022г. издадено на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО от Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ–Ямбол, на оспорващата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер от 467,00 лева съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, считано от 01.07.2022 г., пожизнено, като е признат общ осигурителен стаж от 36 години, 02 месеца и 00 дни, от който

31 години, 03 месеца и 23 дни за положен труд трета категория и 4 години, 10 месеца и 07 дни осигурителен стаж по чл. 9а, ал.2 от КСО и навършена възраст 62 години.

Това разпореждане е оспорено от М. по административен ред с подаване на жалба до Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с вх. № 1012-28-254/19.09.2022 г., с която е поискана отмяната му като незаконосъобразно, с основен аргумент, че размера на пенсията е неправилно определен.

С Решение №2153-28-97/04.10.2022г. Директора на ТП на НОИ–Ямбол е приел така депозирана жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което е оставил същата без уважение. Като правно основание за издаване на решението е посочена разпоредбата на чл. 117 от КСО, а като фактическо такова е посочено обстоятелството, че Разпореждане № 3/прот. №N01277/25.07.2022г. е издадено от компетентен орган, в писмена форма с необходимите реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е съобразено с приложимите материално правни разпоредби и е в съответствие с целта на закона.

Препис от оспореното решение е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя на 06.10.2022 г., като същият е депозирал жалба против него директно в Административен съд – Ямбол с вх. № 2517 от 21.10.2022г., но с дата на пощенското клеймо от 20.10.2022г.

По делото е приета цялата административна преписка, като по искане на оспорващата, чрез процесуалния й представител е назначена и изслушана съдебно икономическа експертиза, по въпроси изцяло формулирани от последния. Заключението по същата не е оспорено от страните и съответно е прието като обективно изготвено, всестранно и пълно.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.

Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.

Предмет на осъществявания съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 2153-28-97/04.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на С.А.М. с вх. № 1012-28-254/19.09.2022 г. против разпореждане № 3/прот. №N01277/25.07.2022r. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което на М. е отпусната пожизнено пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО, считано от 31.03.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението последният решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Оспореното в настоящото съдебно производство решение е издадено от Директора на ТП на НОИ–Ямбол и касае разпореждане за определяне на пенсия, поради което съдът намира, че то е постановено от компетентен орган по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган. Актовете са произнесени и в изискуемата от закона писмена норма при спазване на установените правила, като съдържат както фактическите, така и правните основания, въз основа на които са издадени. Същите са подробно аргументирани с излагане на конкретните факти, обосноваващи приложените за конкретния казус правни норми и подкрепени от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства. Не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на същите.

При преценката за съответствието на оспорвания акт с материалния закон съдът съобрази следното:

В разпоредбите на чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО са посочени законовите условия за придобиването на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, които най - общо се свеждат до два основни елемента – достигането на определена в закона възраст и наличието на определен по размер, придобит от лицата осигурителен стаж. Правилата за зачитане на осигурителен стаж подробно са разписани в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Нормативната регламентация, при прилагането на която се определя началната дата за отпускане на пенсията на правоимащото лице, се съдържа в чл. 94 от КСО. За определяне на началната дата за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст от значение е моментът (датата) на придобиване на правото на пенсия и датата, на която това право е упражнено чрез подаване на заявление за отпускането на пенсията.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 2022г. се придобива при навършване на възраст 61 години и 10 месеца от жените и 64 години и 5 месеца от мъжете и осигурителен стаж 36 години и 2 месеца за жените и 39 години и 2 месеца за мъжете. В случая както бе посочено, със Заявление № 2113-28-199 от 31.03.2022г. С.М. е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1,2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Установено е, че към датата на подаване на заявлението М. има навършени 62 години 0 месеца и 18 дни, а осигурителния й стаж изчислен по данни от документите удостоверяващи осигурител стаж и доход до 2000 г., данни подадени от осигурителите в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) на НОИ след 2000 г., както и зачетения осигурителен за времето след 1 януари 1996 г., през което С.А.М. като родител на дете инвалид е полагала постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работила по трудово или служебно правоотношение и не е била осигурена, възлиза на 31 години, 3 месеца и 23 дни, т.е. не достигащия осигурителен стаж за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО е в размер на 4 години, 10 месеца и 07 дни. За това обстоятелство на осн. чл. 45а, ал.6 от НПОС М. е уведомена с Уведомително писмо № 2113-28-199#11/01.07.2022г., след получаването на което е внесла дължимите осигурителни вноски в размер на 8 186,44 лева, като и е признат общ осигурителен стаж от 36 години, 02 месеца и 00 дни.

Въз основа на предоставените от осигурителите данни за осигурителния доход в Регистъра на осигурените лица е установено, че за периода от 01.01.2000 г. до 30.03.2022 г., осигурителния доход на оспорващата М. е в общ размер на 47 826,74 лв, от които е изчислен индивидуалния й коефициент в размер на 0,5544, съобразно разпоредбите съгласно чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 т. 3, ал. 11 и ал. 19 от КСО.

За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по- малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък oт 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. С оглед данни съхранявани в НАП, оспорващата не е прехвърлиха средствата си от универсалния пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване към датата на подаване на заявлението за пенсия за осигурителен стаж и възраст – 31.03.2022 г. Поради това, съгласно чл. 70, ал. 10, т. 2 и т. 3 от КСО, при изчисляването на индивидуалния коефициент на лице родено след 31 декември 1959 г. осигурителният доход за всеки месец, през който С.А.М., е осигурявана в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. В размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО се взема предвид и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 до 2015 г., включително. На основание чл. 70, ал. 19 от КСО, в сила от 01.09.2021 г., при определянето на размера на пенсията във връзка с изчисляването на индивидуалния коефициент се взема предвид и броят на месеците, през които лицето е осигурявано от 01.01.2002 г. до 30.03.2022 г. в универсален пенсионен фонд, спрямо общата продължителност на осигурителния му стаж.

При осигурителен стаж от 36г. и 2м. и индивидуален коефициент 0.5544 на оспорващата е определен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 317.60лв., като съгласно чл.70, ал.12 от КСО към 31.03.2022 г. пенсията е приравнена на минимален размер 370лв. определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.Считано от 01.07.2022г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е определена в размер на 377,60лв. /действителния размер 317,60лв., като към нея е добавена сумата от 60лв. по ПМС №479/30.12.2021г. / и отново е приравнена на минимален размер 467л

Видно от заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, на база наличният осигурителен стаж и доход на С.М., определеният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, съгласно разпореждане № 3/прот. №N01277/25.07.2022г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, е изчислен коректно, като индивидуалния коефициент е изчислен в съответствие с чл. 70, ал. 8, ал. 9, ал. 10, т. 2-3, ал. 11 и ал. 19 от КСО. В тази връзка с оглед прецизност следва да се посочи, че вещото лице е изчислило индивидуален коефициент в размер на 0,5450, като изчисленията са направени ръчно по Методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. (актуализирана – януари 2019 г. и юни 2021 г., изменена и допълнена – декември 2021 г.), която е публикувана на интернет страницата на НОИ. Налице е несъществена разлика между направените изчисления от експертизата и тези на административния орган в размера на индивидуалния коефициент, която не променя размера на изчислената и определена пенсия на оспорващата С.М..

Предвид изложеното, съдът счита, че оспореното решение като постановено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон, както и с целта на закона се явява законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно. Оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в производството разноски в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.М. против Решение №2153-28-97/04.10.2022г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт -Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-254/19.09.2022 г. против разпореждане № 3/прот. №N01277/25.07.2022г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отпусната пожизнено пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1,2 от КСО, считано от 31.03.2022г.

ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт -Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

	Съдия:	/п/ не се чете