Р
Е Ш Е Н И Е
№22/27.01.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на седемнадесети
януари, две хиляди и двадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Галя Мавродинова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2462 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът-„Агенция за събиране на
вземания” АД-София, настоява съдът да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи заплащане на сумата от 1 257,46 лева, представляваща
част от сумата по запис на заповед с дата на издаване 28.03.2014 г. и падеж
20.11.2014 г., издадена в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД и прехвърлена на
ищеца с джиро, ведно със законна лихва от 22.03.2017 г.-датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК по
ч.гр.д.№536/2017 г. по описа на РРС-до окончателното плащане. Претендира и
разноски по делото.
Ответницата не намерена на
регистрирания от нея постоянен и настоящ адрес, уведомена е по реда на чл. 47
от ГПК. Назначеният й от съда особен представител с депозирания писмен отговор
и в съдебно заседание, настоява иска да се отхвърли, тъй като счита, че записа на заповед е издаден
във връзка с каузално правоотношение между ответницата и „Изи Асет
Мениджмънт“АД, а именно сключен договор за потребителски кредит. Заявява, че
договора за потребителски кредит е нищожен като противоречащ на чл.143 т.9 от
ЗЗП във връзка с чл.24 от ЗПК и чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Твърди още, че
вземането е погасено по давност, тъй като се касае за периодични плащания.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417
т.9 от ГПК по ч.гр.д.№536/2017г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със
заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за посочените по-горе сума-
1 257,46 лева, като посочено че тя
представлява част от сумата по запис на заповед, прехвърлена на ищеца с джиро
на 03.03.2017г. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по
ч.гр.дело в размер на 75 лева, от които 25 лева платена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, заради което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил
настоящия установителен иск.
След възражението на представителя на ответницата, ищецът
представя по делото договор за паричен заем №2037570, сключен на 28.03.2014г.
между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт”АД-София,
по силата на който ответницата получила 700 лева, като се е задължила да ги върне
на 34 равни седмични погасителни вноски в размер на 39,69 лева. Посочен е фиксиран лихвен процент по заема от 140,34% и ГПР
от 832,11 % и отбелязано, че общия размер на всички плащания е 1 349,46
лева. В чл.9 от Договора е предвидено договора за заем да бъде обезпечен чрез
издаване на запис на заповед. Действително такъв запис на заповед е издаден,
видно от приложения му оригинал към ч.гр.д.№536/2017г., на 28.03.2014г. с падеж
20.11.2014г. за сумата от 1 349,46 лева, която на 03.03.2017г. е
прехвърляне с джиро на ищеца. С договора за паричен заем ищецът представя още
Общи условия към договорите за паричен заем, сключвани от „Изи Асет
Менджмънт“АД, който не съдържат подписа на заемополучателя.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Искът
по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК е положителен установителен и неговата цел
е да се установи наличието на вземане, за което е издадена, в случая, заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК, със сила на присъдено нещо, тъй като заповедта
за изпълнение поради невръчване на длъжника не е влязла в сила. Искът по чл.422
ал.1 от ГПК се счита предявен от момента на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, в случая 23.03.2017г. т.е. преди изтичане на
тригодишната погасителна давност на която се позовава представителят на
ответницата и в този смисъл възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Предмет
на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. В случая
заповед, заповедта е издадена въз основа на запис на заповед, която съдържа
всички реквизити на чл.535 от ТЗ и съдът намира, че процесния запис на заповед
е редовна от външна страна ценна книга, която сама по себе си няма пречка да
бъде прехвърляна на трети лица чрез джиро. В този смисъл, съдът приема, че
настоящия ищец има материално правната легитимация за предявяване на настоящия
иск.
От
друга страна, обаче, се установи, че процесния запис на заповед обезпечава задълженията на издателя с
конкретно каузално правоотношение-договор за паричен заем. Следователно
съществуването на вземането по записа на заповед е обусловено от наличието на
изискуемо задължение по договор за заем. Процесния договор за паричен заем е
договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с
неговите изисквания в относимата към момента на сключването му редакция.
Съдът
намира, че договора е сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на
ЗПК в сила към 28.03.2014г. На първо място, не е спазено изискването на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК- в процесния договор е посочен ГПР, но не е ясно нито какво
включва нито как е формиран, още повече, при посочен ГПР от 832,11% е налице
явно накърнение на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пред.3 от ЗЗД.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК
представлява самостоятелно основание за недействителността му по чл.22 от ЗПК.
На
второ място, процесния запис на заповед е издаден в нарушение и на друга
императивна разпоредба на закона- чл.34 ал.1 от ЗПК, който забранява на кредитора
да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на
запис на заповед или менителница.
За това
съдът приема, че сключения между „Изи Асет Минъджмънт“АД и ответницата договор
за паричен заем е недействителен и като такъв не може да обвърже и да създаде
задължения за ответницата. Видно е , че процесния запис на заповед обезпечава
недействителен потребителски кредит, което води до погасяване на вземането по
записа на заповед, тъй като нищожността на каузалната сделка има погасителен
ефект за вземането по менителничната сделка при установена връзка между двете
правоотношения.
Съгласно
чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителя връща чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита. Дължимостта на тази сума, обаче, не може да
бъде установена по настоящото дело, тъй като предметът му е вземането по
издадената заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК-главница по запис на
заповед, а не връщане на даденото по недействителен договор.
С оглед
изхода на настоящия спор, разноски по делото не следва да се присъждат.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД
с ЕИК-*** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 против Н.Р.А. с ЕГН-********** *** иск по чл.422
ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК и чл..535 от ТЗ за признаване за
установено и че тя дължи заплащане на сумата от 1 257,46 лева-главница по запис на заповед от 28.03.2014 г. с
падеж 20.11.2014 г., ведно със законна лихва, считано от 22.03.2017 г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№536/2017 г.по описа на РРС, като неоснователен и
недоказан.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :