РЕШЕНИЕ
№ 2339
гр. Бургас, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120101014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. К. К., ЕГН ********** и Д. К.
К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., *** против Д. П. Ч. и С. С. Ч., двамата с адрес:
гр. С., *** за осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 78 лева /седемдесет и осем
лева/ - обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен на страните имот, находящ се в
гр. С., *** - две паркоместа, обособени в същия за периода от 23.08.2021г. до 30.09.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 21.02.2022 год. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че са съсобственици с ответниците на процесния недвижим имот, а
обособените паркоместа в имота се ползват изцяло и само от Ч.. Поддържат, че поради това,
с нарочна покана са отправили искане до последните, за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване, съобразно притежаваните от ищците ид.ч. от имота, както и че такова
не им е заплащано. Молят за уважаване на претенциите и присъждане на деловодните
разноски. Ангажират доказателства.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответниците, които
оспорват иска с подробни съображения. Признават, че страните са съсобственици в ПИ с
идентификатор 67800.502.66 с адрес: гр. С., ***, като ищците притежават 235 кв.м. от имота,
но същият видно от представената кадастралната скица е с площ от 483 кв.м, а не с площ от
475 кв.м, както посочват ищците. С оглед на това, същите притежават само 48,65 % идеални
части от общия имот, а не както твърдят 49,5%. В този двор, никога не е имало обособени
паркоместа, както твърдят ищците. Липсват каквито и да са доказателства, че собствениците
на имота към 2009г. са взели решение за обособяване на две паркоместа. От представените
документи за собственост на ищците, също не се установява наличието на обособени
паркоместа. Ответниците са придобили 100/483 кв.м. от имота с Постановление за възлагане
на недвижим имот от 30.05.2017г. на ЧСИ С.Н., рег. № ***/ОС- Бургас, постановено по
изп.д. № 20148050400122, вписано в Служба вписвания при PC - Бургас като акт № ***, том
**, вх. рег. № ***/31.08.2017г., като в него липсва каквото и да е отбелязване за наличието
на паркоместа. На следващо място, твърдението, че метална врата е поставена за вход в
гаража с обособените паркоместа не отговаря на истината. В имота има изграден гараж,
който е закупен от ответниците на публична продан и им е възложен с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.02.2014г. на ЧСИ Т.М., рег. № ***/ОС - Бургас,
постановено по изп.д. № 20138030401071, вписано в Служба вписвания при PC - Бургас
1
като акт № **, том **, вх. рег. № ***/01.04.2014г. Посочената от ищците метална врата е
била поставена, за да обслужва този гараж, а не някакви паркоместа. Твърди се, че ищците
нямат каквото и да било ограничение на достъпа до двора си. Оспорват самоволно и по свое
собствено усмотрение да са премахнали металната врата и са я заменили с ролетна врата.
Монтирането на ролетната врата е станало със съгласието на собствениците, които имат
мнозинство в съсобствеността. В същото време след като с монтирането на ролетната врата
не е възпрепятстван достъпа до двора през нея, то ищците не са възпрепятствани от достъп
до съсобствената вещ, поради което искът им за заплащане на вреди се явява неоснователен.
Оспорва се твърдението, че ответниците са ползвали лично паркоместата, които ищците
претендират да са били обособени. Същите не живеят в процесния имот. Освен родителите
на ответника, имотът се използва и от Г. К. К., който също притежава идеална част от земята
и Г.Й.Г., който е собственик на първия жилищен етаж в изградената в имота сграда.
Оспорват претенцията и по размер.
Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са представени три нотариални акта, видно от които ищците се
легитимират като собственици на общо 235 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.
С., ***, представляващо УПИ XVII-765, в кв. 55 по плана на града, целият с площ от 475
кв.м. С три постановления за възлагане на недвижими имоти, ответниците се легитимират
като собственици на 100/483 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.502.66, с адрес: гр.
С., *** и построените в него сграда с идентификатор 67800.502.66.3, с предназначение:
хангар, депо, гараж, с площ от 17 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.502.66.4.1 – апартамент, разположен на ет. 0, с площ от 82,58 кв.м. и открита тераса с
площ от 18,20 кв.м.
С покана, връчена чрез ЧСИ Д.Н. на ответницата на 23.08.2021 год., ищците са
поканили Д. Ч. да заплаща обезщетение за лишаване от ползване на двете паркоместа в
съсобствения им УПИ, находящ се в гр. С., *** в размер на 60 лв. месечно.
За изясняване на делото от фактическа страна са разпитани свидетелите Д. и С.. Свид.
Д., който има наблюдения над имота от 51 години, относно постройката с площ 17 кв.м.,
разположена между ул. „С.“ и построената в парцела къща, заявява че никога не е била
гараж, представлява две стаи, в които навремето живеели родителите на ищеца през лятото,
а къщата се давала на курортисти. Преди около десет години новият собственик на единия
етаж от къщата направил две паркоместа с бетонна основа по решение на собствениците.
Сложил и желязна врата на мястото на старата ограда. Свидетелят видял Ч. да държат на
двете паркоместа голяма рибарска лодка или яхта близо две години. Средата на лятото на
2021 г. ответниците сменили вратата с ролетна щора с гаражна скоба отпред, заключени с
катинар. В края на август – началото на септември 2021 година свидетелят на два пъти бил в
Созопол, като единия път видял някакви хора да паркират кола, заключили скобата,
спуснали вратата и влезли в двора и в къщата на Ч.. На паркоместата имало две коли.
Вторият път свидетелят и П. ходили там със съпругите си. Ч. била в двора и категорично им
отказала да паркират колата, с аргумент, че те са си го направили и ищците нямали право да
паркират.
Свид. С., *** или *** *** на ответника Ч., от 20 години живее на ул. „С.“ №* в С..
Сочи, че на партерния етаж на № * живее майката на Ч., възрастна жена, която свидетелят
не е виждал да кара кола. Според свидетеля портата е сменена от около две години, тъй като
пантите на старата заяждали и трудно се отваряла. Свидетелят помагал при смяната като
заварчик. Ролетната врата се отваряла по три начина - ръчно при спиране на тока, с
дистанционно и с бутон, разположен зад колоната. Вратата не се заключвала и всеки можел
да я отвори, предвид достъпа до бутоните. Дистанционно имал Ч. и вероятно синът му. След
вратата имало бетониран проход към насаден с райграс двор. Свидетелят най-често виждал
колата на Ч. паркирана там, като според него трудно могат да влязат две коли. Антипаркинг
скобата била сложена за кратко време – около месец през 2021г., за да пречи да спират коли
от съседното заведение, но не била заключена.
По делото са представени и множество снимки на старата желязна врата и ролетната
щора, както и разпечатки от гугъл стрийт вю на ул. „С.“ № *, заснети през август 2019г.
Съгласно чл.31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от
2
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Следователно, за да е основателен такъв иск, следва да се
установи, че е налице съсобственост между страните, че ответниците си служат с общата
вещ в по-голям обем от правата си, както и че лишеният от ползването съсобственик е
отправил писмено искане за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Според
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК лично
ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Установява се от доказателствата по делото, че страните са съсобственици в
процесното дворно място заедно с трети лица, като ищците са придобили общо 235 кв.м.
ид.ч., а ответниците 100 кв.м. ид.ч. Съгласно представената кадастрална скица, имотът е с
площ от 483 кв.м. Безспорно се установява и че ответниците са били поканени да заплащат
обезщетение за лишаване от ползване на двете паркоместа (съобразно разрешението, дадено
в Решение № 187 от 06.11.2014 г. по гр.д. 7178/2013г. на ВКС).
Недоказани останаха възраженията на ответниците, че поставената ролетна щора
обслужва притежаван от тях гараж в имота. Съдът кредитира показанията на свид. Д., който
има наблюдения върху имота над 50 години. Индиция за това е и представеният по делото
снимков материал и разпечатки от гугъл стрийт вю, на които ясно се вижда, че въпросната
постройка няма врата нито откъм улицата, нито откъм прохода, преграден с ролетната щора,
поради което не би могла да бъде използвана като гараж. Установява се от показанията и на
двамата свидетели, че проходът се използва за паркиране на автомобили. Свид. С. виждал
там най-често автомобила на Ч., като той и синът му разполагат с дистанционно управление
за ролетната щора. На вратата се вижда поставен знак „Гараж, не паркирай“. Изяснява се
също така, че останалата част от двора не може да бъде използвана за паркиране, тъй като е
насипана с пръст и е засаден райграс. Видно от представената кадастрална скица и снимков
материал, друг подход с автомобил към двора, освен процесният проход, не е налице. Съдът
приема за доказан факта, че обособените в прохода паркоместа на бетонна площадка са две,
тъй като свид. С. посочва, че макар и трудно, биха могли да се паркират две коли, а според
свид. Д. преди смяната на вратата ответниците държали там голяма лодка или яхта. Съдът
приема за установен и факта, че ролетната щора и гаражната скоба са били заключени с
катинар през процесния период, като ключ са имали ответниците. В това отношение съдът
кредитира показанията на свид. Д., който няма родствена връзка със страните и който има
преки впечатления от реакцията на ответницата. Свидетелят С., освен че има родство с
ответника, е непоследователен в показания си и съдът намира същите за несъответстващи
във времево отношение, факт който няма логично обяснение, предвид това, че свидетелят
живее в съседство и твърди да е участвал при подмяната на вратата. За несъстоятелни
приема и свидетелските показания, че гаражната скоба е стояла незаключена, предвид
показанията, че същата е поставена, за да препятства клиенти от съседното заведение да
паркират. Поставянето на незаключена скоба обезсмиля същата.
Съдът не споделя тезата на ответниците за неоснователност на претенцията, тъй като
ищците не били лишени от достъп и ползване на останалата част от двора. Безспорно се
установи, че в двора собствениците са обособили зони с различно предназначение –
бетониран проход за паркиране и затревена част с райграс. Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС
е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за
сметка на друго. Предвид гореизложеното, съдът намира претенцията за доказана по
основание, тъй като в процесния период ответниците са използвали двете обособени
паркоместа и са препятствали достъпа на ищците до тях.
По делото не се представиха доказателства за причините за разликата в площта на
имота по документи за собственост на ищците и по кадастралната карта. Действително това
би могло да се дължи на различните начини на измерване, както ищците посочват едва в
писмената защита, но при тяхна доказателствена тежест, този факт остана неизяснен по
делото. Предвид това съдът приема, че ищците притежават 235 кв.м. ид.ч. от дворно място с
обща площ от 483 кв.м. или 48,65%. Размерът на платения абонамент за паркиране на ул.
„С.“ в гр. С. е в посочения от ищците размер – 60 лв. месечно за едно паркомясто. По
изчисления на съда абонаментът за две места за процесния период от 38 дни възлиза на 152
лв., а припадащото се на ищците обезщетение е в размер на 73,95 лв. За горницата до
претендираните 78 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците трябва да бъдат осъдени да заплатят на
3
ищците разноски от 47,40 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Разноски на ответниците не се дължат, тъй като по делото липсват доказателства за
сторени такива.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. Ч., ЕГН ********** и С. С. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
С., *** да заплатят на П. К. К., ЕГН ********** и Д. К. К., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Б., *** сумата от 73,95 лева /седемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/
обезщетение за лишаване от правото на ползване на две паркоместа, обособени в
съсобствения на страните имот, находящ се в гр. С., *** за периода от 23.08.2021г. до
30.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2022 год. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 78 лева.
ОСЪЖДА Д. П. Ч., ЕГН ********** и С. С. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
С., *** да заплатят на П. К. К., ЕГН ********** и Д. К. К., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Б., ***, сумата от 47,40 лева /четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки/
съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4