Решение по дело №771/2013 на Районен съд - Велинград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №…

Велинград, 21 януари 2015 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

при секретаря Ц.К., като разгледа докладваното гражданско дело №771 по описа на съда за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Делбено производство във фаза извършване на делбата. Производството е разгледано по реда на Особено исково производство “Съдебна делба”, уредено в глава ХХІХ от Гражданския процесуален кодекс 

На 05. ХІІ. 2015 година по гражданско дело №771 по описа на Велинградския районен съд за 2013 година е постановено решение №412, с което съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****, А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и **********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, ****, на следните недвижими вещи: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95.00 м² и разгърната застроена площ от 190.00 м² и стопанска сграда със застроена площ от 54.00 м² и разгърната застроена площ от 108.00 м², построени в общински урегулиран поземлен имот ХVІ-198 от квартал 17 по плана на гр. ****, с площ от 1 140.00 м² с отстъпено право на строеж, както и отстъпеното право на строеж върху описаните сгради, като урегулираният поземлен имот не е предмет на делбата, при квоти от по ¼ (3/12) идеални части за Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****, и по 1/12 идеални части за А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и ********** ЕГН**********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, ****.

С решение №141, постановено на 28. ІІІ. 2014 година от Пазарджишкия окръжен съд по въззивно гражданско дело №113 по описа на същия съд за 2014 година, решението на Велинградския районен съд е потвърдено.

С молба от 04. VІІІ. 2014 година съделителят С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, прави искане за възлагане на допуснатата до делба жилищна сграда. Твърди, че отговаря на условията на чл. 349, ал. 2 от Граждански процесуален кодекс.

В проведено на 16. ІХ. 2014 година открито съдебно заседание съделителят Р.С.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, ****, прави искане за възлагане на допуснатата до делба жилищна сграда. Твърди, че отговаря на условията на чл. 349, ал. 2 от Граждански процесуален кодекс.

С молба от 04. VІІІ. 2014 година съделителите Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****, правят искане за присъждане на направени в делбения имот подобрения, както следва:

На първия жилищен етаж от допуснатата до делба жилищна сграда, извършени през 2011 година:

²  Шпакловка на 40.00 м² стени и 25.00 м² таван в кухненски бокс и трапезария на обща стойност 325.00 лева;

²  Подово покритие с теракотени плочи, 09.00 м² в кухненския бокс, 06.00 м² в банята и 06.00 м² в тоалетната на обща стойност 210.00 лева;

²  16.00 м² дюшеме в трапезарията на стойност 320.00 лева;

²  06.00 м² ПДЧ в коридора на стойност 72.00 лева;

²  Облицовка на 03.00 м² в кухненския бокс, 11.00 м² в банята и 10.00 м² в тоалетната с фаянсови плочки на обща стойност 240.00 лева;

²  01.50 м³ дървена ламперия по стените в коридора на стойност 450.00 лева;

²  Отлята мивка в кухнята на стойност 200.00 лева;

²  02.00 м² облицовка на мивката с фаянс на стойност 20.00 лева;

²  Мивка в тоалетната на стойност 30.00 лева;

²  01.00 м² теракот на прозорците на стойност 15.00 лева;

²  Блок с чиния за тоалетната на стойност 100.00 лева;

²  бойлер на стойност 500.00 лева;

²  серпантина на стойност 200.00 лева;

²  материали за ВиК инсталация на стойност 300.00 лева;

²  труд на стойност 1 200.00 лева – общо 4 382.00 лева.

На втория жилищен етаж от допуснатата до делба жилищна сграда, извършени през 2013 година:

²  32.00 м² изолация от гипс картон на стойност 320.00 лева;

²  16.00 м² окачен таван от квадратни пластмасови пана на стойност 192.00 лева;

²  04.00 м² декоративна облицовка с релефни теракотени плочки на стойност 60.00 лева;

²  04.00 м² частична облицовка на стена с теракот на стойност 56.00 лева;

²  16.00 м² ламиниран паркет на стойност 224.00 лева;

²  16.00 м² мокет на стойност 240.00 лева;

²  Два броя PVC прозорци на стойност 600.00 лева;

²  алуминиева врата към балкона на стойност 200.00 лева;

²  10 чувала цимент на стойност 100.00 лева;

²  20 чувала вар на стойност 50.00 лева;

²  400 чувала лепило на стойност 400.00 лева;

²  75.00 линейни метра профили за таван и стени на стойност 525.00 лева;

²  труд на стойност 1 000.00 лева – общо 3 967.00 лева.

Съделителят претендира, че е извършил на двата етажа подобрения на обща стойност 8 349.00 лева.     

 

            Съдът от събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

Допусната е съдебно-техническа експертиза, чието заключение е представено в съда от вещото лице инженер С.Г.Б. на 08. ІХ. 2014 година. Според заключението пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот, определена по „метода на аналога” е 43 850.00 лева, в това число 2 950.00 лева за отстъпеното право на строеж, 35 900.00 лева за жилищната сграда и 5 000.00 лева за стопанската сграда. Стойността на ¼ идеални части е 10 963.00 лева, а на 1/12 идеални части – 3 654.00 лева.Жилищната сграда, състояща се от два жилищни етажа, е реално поделяема на две жилища, като в този случай следва да се изготви инвестиционен проект за разделянето, който да бъде одобрен от **** съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

С приложено по делото писмо от 12. Х. 2014 година с изходящ №008-04-1525 година Главният архитект на **** уведомява съделителите, че за издаване на становище по чл. 200÷203 от Закона за устройство на територията е необходимо да бъдат представени инвестиционни проекти. Такива проекти не са представени от съделителите, въпреки че с определение от проведено на 04. ХІ. 2014 година открито съдебно заседание съдът е приел, че следва да им се даде такава възможност.

Вещото лице инженер С.Г.Б. е представила и допълнително заключение на 08. ХІІ. 2014 година. Според допълнителното заключение стойността на претендираните от съделителите Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****, направени подобрения в имота възлиза на 5 979.43 лева, в това 3 487.64 лева за първия етаж и 2 491.79 лева – за втория. Стойността на имота е увеличена с 5 900.00 лева.

            В проведено на 16. ІХ. 2014 година открито ъсдебно заседани вещото лице пояснява, че допуснатото до делба жилище не може да се подели реалбно на толкова дяла, колкото са съделителите, а асмо ако са разделени в две групи.    

            По делото са разпитани като свидетели Н.Д.К. ЕГН**********ь Х.С.Р. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, съответно на ул. ***” ***********.

            Първият свидетел е тъст на съделителя С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, поради което съдът преценява показанията му съобразно разпоредбата на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. Депозира показания, че допуснатата до делба жилищна сграда представлява къща на два етажа. В нея по настоящем живеели дъщерята на свидетеля и зет му, съделителят С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****. Съделителят, съпругата му и децата им живеели там от преди двадесет години. През 1997 или 1998 година бил извършен ремонт, в който помагал свидетелят, но бил изцяло заплатен от зет му. Била извършена поправка на кухнята, банята и тоалетната – били поставени фаянсови и теракотени плочки, ВиК и електрическа инсталация, била изградена мивка. В една от стаите било поставено дюшеме, а на первазите на прозорците били поставени теракотени плочки. Била направена и шпакловка. На втория жилищен етаж били направени профили, гипсокартон, обзавеждане, кухненска мивка, били поставени шкафчета и гардероби. Била сменена и дограмата. Ремонтът на втория етаж бил извършен преди две или три години. Първоначално в жилището, допуснато до делба, освен семейството на съделителя С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, живеело и семейството на брат му. Последният починал преди четири или пет години, а пет или шест години преди това се преместил да живее в друго жилище (т. е. преместил се е да живее в друго жилище преди най-малко десет години). По времето, когато съделителят С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, извършил подобренията в делбения имот, родителите му били вече починали. Приживе братът на съделителя ползвал половината от първия етаж на делбения имот. След като се пренесъл в ново жилище тази половина останала празна.

            Вторият свидетел депозира показания, че през месеците май и юни 2011 година е откарвал в дома на съделителя С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, строителни материали – гипсокартон, теракот, лепило за теракот, феаянс, ВиК части и батерии. Съделителят платил за материалите и споделил, че ще прави ремонт в дома си.

            Третата свидетелка е сестра на съделителката А.С. Д.ЕГН********** и леля на съделителите Р.С.Д. ЕГН********** и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, ****, поради което съдът преценява показанията й съгласно разпоредбата на чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. Депозира показания, че допреди девет или десет години сестра й заедно със съпруга й и децата й е живяла в жилището, допуснато до делба. В имота останал да живее съделителят С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, който вече не допускал брат си, снаха си и племенниците си в имота. В последствие съделителката А.С. Д.ЕГН**********, живееща в гр. ****, ****, ****, се преместила в гр. София. Съделителят Р.С.Д. ЕГН********** живеел в гр. София още преди баща му да почине.

            Видно от удостоверение за наследници, издадено от кметството в гр. ****, ****, на 01. VІІ. 2013 година под №2033, общият наследодател на страните А.Х.Д. ЕГН********** е починал на 05. V. 1992 година, а съпругата му К.А.Д. ЕГН********** – на 14. ХІ. 1995 година. Наследодателят на съделителите А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и **********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, ****, С. А.Д. ЕГН**********, е починал на 05. ХІ. 2012 година.   

    

При така установеното от фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Претенцията на съделителя С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, за сметки е частично основателна. Същата е направена в срока по чл. 346 от Гражданския процесуален кодекс. От събраните по делото гласни доказателства е видно, че покойният съделителят е извършил многобройни подобрения в делбената жилищна сграда – ремонт на баня и тоалетна, шпакловане и поправка на помещенията, поставяне на дюшеме, измазване и т. н. Останалите съделители не са представили никакви доказателства, сочещи противното. Паричният еквивалент на подобренията е установен от извършената техническа експертиза и също не е оспорен от останалите съделители – 5 900.00 лева. Поради горното, съдът намира, че останалите съделители на жилищната сграда следва да бъдат осъдени да заплатят на съделителя С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, направените от него подобрения. Освен това, от заключението на вещото лице е видно, че извършените подобрения обективно са увеличили стойността на имота. Същите не са били необходими за запазването на вещта, а са я изменили – ремонтирани са банята и тоалетната, направено е измазване и канализация и прочие. Съдът не приема, че някои от посочените от съделителя работи са подобрения в имота. Такива са например поставянето на бойлер и мокет. Посочените не са трайно прикрепени към недвижимия имот, поради което не могат да се приемат за извършени в него подобрения. От друга страна съдът намира, че следва да присъди посочената от вещото лице по-малка сума (сумата, с която се е увеличила стойността на имота). Тъй като не присъжда стойността на претендираните подобрения, съдът намира, че не следва да извади от тази сума стойността на посочените бойлер и мокет.

Искането за сметки следва да бъде отхвърлено за сумата до 8 349.00 лева, тъй като вещото лице установява в заключението си, че извършените подобрения са на по-ниска стойност.

Съдът намира, че допуснатите до делба сгради са реално неподеляеми. Такова е заключението на вещото лице по отношение на стопанска сграда със застроена площ от 54.00 м² и разгърната застроена площ от 108.00 м², изразено още в първоначалното заключение. По отношение на жилищната сграда вещото лице е изразило становище, че тя може да се раздели на два дяла. Както беше посочено по-горе обаче, във **** не са били представени от съделителите инвестиционни проекти. Съдът намира още, че дори и такива проекти да са били представени, жилищната сграда щеше да е отново неподеляема, тъй като съделителите са шестима, групирани в четири колена на наследяване, т. е. за да се счита имота за поделяем, той следва да се раздели реално на четири дяла. Дори и в някой от дяловете да се постави стопанската сграда, биха се образували три, а не четири дяла.   

Поради горното съдът намира, че следва да разгледа претенцията на двама от съделителите за възлагане на делбената сграда на основание чл. 349, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.  

Според чл. 349, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В случая няма спор, че имотът е жилище. По изложени по-горе съображения съдът намира, че жилището е неподеляемо. И двамата съделители, които правят искане жилището да им бъде възложено, са представили декларации, че не притежават друго жилище (страница 45, страница 85 и страница 122 от делото). Видно от представените по делото писмени доказателства, съсобствеността между страните е възникнала само от наследяване.   

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че по времето, когато са починали общите наследодатели на страните А.Х.Д. ЕГН********** и К.А.Д. ЕГН********** (съответно през 1992 и 1995 година) и двамата съделители са живели в имота. Съделителят С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, живее в имота и в момента. Съделителят Р.С.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, ****, се е преместил да живее в друго жилище преди около десет години (през 2004 година), т. е. преди смъртта на баща си през 2012 година.

Между страните е спорен въпросът дали следва да се приеме, че съделителят Р.С.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, ****, е живял в имота при откриване на наследството, тъй като се установи, че е живял в него по времето, когато са починали общите наследодатели, но по времето, когато баща му е починал, вече е живеел в друг имот. Според т. 9 от Тълкувателно решение №1, постановено от Общото събрание на гражданските колегии на Върховния касационен съд на Република България на 19. V. 2004 година по гражданско дело №1 по описа на същия съд за 2004 година, разпоредбата на чл. 288, ал. З от отменения Граждански процесуален кодекс (възпроизведена в чл. 349, ал. 2 от действащия) установява законовото изискване претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството, т. е. към момента на смъртта на наследодателя. При две и повече наследства, ако всеки съделител, който има качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в процесния недвижим имот към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието на закона. След като по отношение на всеки от претендиращите съделители са налице предпоставките за възлагане по 288, ал. З от отменения Граждански процесуален кодекс (съответно чл. 349, ал. 2 от действащия), то за всеки един от тях е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи правата си

В случай на смърт по време на процеса (или преди предявяване на иска, както е в случая), настъпила преди упражняване на правото да се иска възлагане по чл. 288, ал. З от отменения Граждански процесуален кодекс (съответно чл. 349, ал. 2 от действащия), то може да се упражни от неговите наследници. Граматическото тълкуване налага извода, че условието "да е живял в имота" следва да е налице по отношение на този, който е упражнил правото да иска възлагане.

Съобразявайки се с посоченото тълкувателно решение, настоящият съдебен състав приема, че съделителят Р.С.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, ****, упражнява правото да иска възлагане на своя наследодател, който е живял в имота по време на смъртта на общите наследодатели. Условието да е „живял в имота” следва да е налице по отношение на него, тъй като той е упражнил правото да иска възлагане. По делото се събраха гласни доказателства, че по времето на смъртта на общите наследодатели съделителят Р.С.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, ****, е живял в имота.

Освен това, ако в Тълкувателното решение се приема изрично, че съделителят може и да не е живял в имота по времето на смъртта на общите наследодатели, а е достатъчно да е живял в него по време на смъртта на прекия си наследодател, то с още по-голямо основание той следва да може да претендира да му се възложи имот, в който е живял по време на смъртта на общите наследодатели, чиято собственост всъщност е била вещта, допусната до делба.

По делото бяха събрани и гласни доказателства, според които общите наследодатели на страните А.Х.Д. ЕГН********** и К.А.Д. ЕГН********** са построили още едно жилище, в което понастоящем живеят съделителите А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и **********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, ****. Това жилище не е предмет на настоящото производство и не са представени доказателства чия собственост е в момента. Поради горното съдът намира, че не може да счита за установено въз основа на свидетелските показания, че някой от съделителите, направили искане за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс разполагат с дял и от това жилище. Освен това и никой от съделителите не е направил възражение в такъв смисъл. Поради горното съдът приема въз основа на представените декларации, че никой от съделителите, упражнили правото да искат възлагане, не притежава друго жилище.

Въз основа на изложените по-горе правни доводи съдът намира, че и двамата съделители, които предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, отговарят на условията по изречение І на чл. 349, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, поради което следва да се приложи изречение ІІ от същата разпоредба. Според изречение ІІ се предпочита онзи, който предложи по-висока цена. Според т. 7 от посоченото Тълкувателно решение, за да определи кой от конкуриращите съделители предлага най-високата цена, съдът следва да проведе тайно наддаване в нарочно определено открито съдебно заседание, при предварително представени по делото подписани от страната или неин представител предложения в затворени пликове. След отварянето на пликовете предложенията следва да се впишат в съдебния протокол под диктовката на председателя и да се приложат по делото.

Що се отнася до стопанска сграда със застроена площ от 54.00 м² и разгърната застроена площ от 108.00 м², делбата спрямо нея следва да се извърши чрез изнасяне на публична продан по реда на чл. 348 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на посочената разпоредба, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Вещото лице е посочило, че само жилищната сграда може да бъде поделена на два дяла, поради което съдът приема, че стопанската сграда е реално неподеляема. Тя не може да бъде и възложена на някой от съделител по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, тъй като посочените разпоредби се отнасят до жилища. Тъй като съделителите, дори групирани по колена, са повече от двама, е невъзможно да се образуват реални дялове освен този, в който е включен жилищният имот и в който стопанската сграда не може да бъде поставена. Поради горното съдът намира, че стопанската сграда следва да бъде изнесена на публична продан.         

Следва на основание чл. 355 от Гражданския процесуален кодекс да се осъдят съделителите да заплатят на Държавата такса за делбата на стопанската сграда, както следва: Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****, по 60.40 лева, а А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и ********** ЕГН**********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, **** – по 20.14 лева.          

Водим от горното и на основание чл. 346, чл. 348 и чл. 349, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс Велинградският районен съд

 

Р       Е       Ш      И  :

 

ИЗНАСЯ НА ПУЧЛИЧНА ПРОДАН стопанска сграда със застроена площ от 54.00 м² и разгърната застроена площ от 108.00 м², построена в общински урегулиран поземлен имот ХVІ-198 от квартал 17 по плана на гр. ****, с площ от 1 140.00 м² с отстъпено право на строеж, както и отстъпеното право на строеж върху описаната сграда, като урегулираният поземлен имот не е предмет на делбата, като след извършване на публичната продан получената продажна цена бъде разпределена между съделителите Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****, А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и **********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, ****, съобразно признатите им от съда квоти, а именно: по ¼ (3/12) идеални части за Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на ****, и по 1/12 идеални части за А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и ********** ЕГН**********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, ****.

ОСЪЖДА да заплатят на Държавата, в полза на съдебната власт, такса за стопанската сграда и отстъпеното право на строеж върху нея в размер на:

- Р.А.М. ЕГН**********, А.А.Т. ЕГН********** и С.А.Д. ЕГН**********, и тримата живеещи в ****14 и на **** по 60.40 лева;

- А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и ********** ЕГН**********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, **** – по 20.14 лева.

ОСЪЖДА Р.А.М. ЕГН********** и А.А.Т. ЕГН**********, и двете живеещи в гр. ****, ****, съответно на ул. *** №14 и на ул. *** №14, А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и **********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, ****, да заплатят съобразно припадащата се част на съсобственост на С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, подобренията, извършени в двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95.00 м² и разгърната застроена площ от 190.00 м² построена в общински урегулиран поземлен имот ХVІ-198 от квартал 17 по плана на гр. ****, с площ от 1 140.00 м² с отстъпено право на строеж, както и отстъпеното право на строеж върху описаната сграда, като урегулираният поземлен имот не е предмет на делбата, на обща стойност 5 900.00 лева:

- Р.А.М. ЕГН********** и А.А.Т. ЕГН**********, и двете живеещи в гр. ****, ****, съответно на ул. *** №14 и на ул. *** №14, да заплатят на С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, сумата от по 1 475.00 лева;

- А. и Р. С.Д. с единни граждански номера съответно ********** и **********, и Д.С.А. ЕГН**********, и тримата живеещи в гр. ****, ****, ****, да заплатят на С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, по 491.67 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането за сметки на съделителя С.А.Д. ЕГН**********, живеещ в гр. ****, ****, на ****, за сумата до 8 349.00 лева като неоснователно.

След влизането на решението в сила делото да се докладва за насрочване на открито съдебно заседание, в което да се проведе тайно наддаване между съделителите С.А.Д. ЕГН********** и Р.С.Д. ЕГН**********, и двамата живеещи в гр. ****, ****, на ****, за двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 95.00 м² и разгърната застроена площ от 190.00 м² построена в общински урегулиран поземлен имот ХVІ-198 от квартал 17 по плана на гр. ****, с площ от 1 140.00 м² с отстъпено право на строеж, както и отстъпеното право на строеж върху описаната сграда, като урегулираният поземлен имот не е предмет на делбата, при предварително представени по делото подписани от съделителите или техни представители предложения в затворени пликове.

 

На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: