Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Велико
Търново, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
първи януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора Невена Орманджиева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10003/ 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба
подадена от ***Н.Н., като пълномощник на Централно управление на НАП /ЦУ на
НАП/ - гр. София, срещу Решение № 556 от 15.11.2021 г., постановено по АНД №
20214110201127/ 2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е
отменено Наказателно постановление № 571344-F584492/
01.04.2021 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново към Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С отмененото от
съда наказателно постановление, на „Старт - 3 - 2017“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. бургас, жк „Сарафово“, ул. „Брацигово“ № 16
А, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл.
185, ал. 1, вр. с ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е
наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 600,00 лева. В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, поради постановяването му в нарушение на закона - отменително основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът намира за безспорно доказано именно
описаното в АУАН и НП и съответно санкционирано нарушение – неизпълнение на
задължението за отбелязване на всяка промяна на касова наличност /начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Счита изводите на съда за
установено нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за необосновани, доколкото в
случая безспорно установено е единствено наличието на положителна касова
разлика между фактическата и разчетената от ФУ наличност на паричните средства
в проверявания обект, но не и че тази разлика се дължи на нерегистрирани
приходи от продажби или че нарушението е довело до неотразяване на приходи.
Поради това намира за правилни извършената от АНО правна квалификация на
деянието и налагането на съответната предвитена в закона санкция. От настоящата
инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по
съществото на спора, като потвърди наказателното постановление, издаденото от
началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В
писмени бележки, чрез пълномощника си по делото заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски за две съдебни
инстанции, прави възражение за евентуална прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение за защитата в настоящото производство.
Ответникът по касационната жалба „Старт
- 3 - 2017“ ЕООД - гр. Бургас, редовно призован за открито съдебно заседание,
не изпраща представител. В писмен отговор, чрез управителя Д.Д. заявява, че
оспорва жалбата. Развива доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и
незаконосъобразност на отмененото от въззивната инстанция наказателно постановление.
Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на
разноски за настоящото производство, не взема становище по искането за такива
на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира
обжалваното решение за постановено при правилно приложение на закона, предлага
същото да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими на
основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН /в приложимата редакция/. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. В производството е било установено, че на дата 11.12.2020 г., за времето
от 11:30 до 16:20 часа е извършена проверка от инспектори по приходите в ГДФК,
на търговски обект – щанд парфюмерия
площ около 2 кв. метра, находящ се на адрес гр.Велико Търново, ул.
„Краков“ № 2Б /магазин „Кауфланд“/, стопанисван от „Старт - 3 - 2017“ ЕООД -
гр. Бургас. При проверката е констатирано монтирано в обекта и функциониращо
ЕКАФП с индивидуален номер на ФУ DY537597 и номер на фискална
памет № 36696070. Преди оповестяването на проверката от проверяващите е
извършена контролна покупка на два броя мъжки парфюми на обща стойност 30,00
лв., заплатена в брой, за която не бил издаден фискален бон от посоченото ФУ.
При проверката е бил е установен дневен оборот от същото, съгласно междинен
отчет № 004769/11.12.2020, в размер на 10,00 лв. и фактическа наличност на
парична сума в касата, в размер на 64,00 лв., съгласно изготвен опис на
паричните средства. Установена е разлика в касовата наличност, в размер на
54,00 лв., за която е прието че представлява въвеждане на пари от касата, което
не е регистрирано на фискалното устройство в момента на извършването с точност
до минута. За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0068475/ 11.12.2020 г., подписан от служителите в ГДФК при ЦУ на НАП и от
присъствалите на място продавач-консултанти М.В. и Н.А., без възражения. От
участвал в проверката ст. инспектор по приходите, на „Старт - 3 - 2017“ ЕООД е
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F584492/ 30.12.2020 г., за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Актът е връчен дружеството на датата на
издаването му, чрез упълномощено лице, което е вписало, че не е съгласно с
констатираните нарушения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН управителят на
„Старт - 3 - 2017“ ЕООД е подал писмени възражения, с твърдения за неверни
фактически констатации в АУАН и доводи за нарушение, извършено от служител на
дружеството, който следва да носи лична административнонаказателна отговорност.
Възраженията са обсъдени от наказващия орган и са приети за неоснователни. Въз
основа на установеното в АУАН, началникът на Отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП е издал НП № 571344-F584492/ 01.04.2021 г., с което за извършено от
„Старт - 3 - 2017“ ЕООД нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на
дружеството е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 600,00
лева. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на
30.07.2021 г. и е обжалвано от него пред компетентния районен съд, в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в приложимата към него момент редакция. Горната
фактическа обстановка по делото е установена въз основа на събраните от
районния съд писмени доказателства и разпита на свидетелите М.К.
/актосъставител/, И.С., А.М. и К.Л.. Въз основа на така изяснените
обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната
законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за
основателност на разглежданата от него жалба. Той е преценил, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията за форма и без
допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е за установени и фактическите
констатации в АУАН, подкрепени от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства. Решаващият състав обаче е приел, че установените при проверката
факти неправилно са подведени под хипотезата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, съответно на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, а
не под тази на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, при което е налице
неправилно приложение на материалния закон от наказващия орган. Доколкото
действително извършеното нарушение е по-тежко наказуемо от санкционираното с
НП, съдът е преценил, че не е налице възможност за изменение на последното. С тези мотиви въззивният съд е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново отменително решение е правилно, макар и не изцяло по изложените в него
мотиви.
В приложената от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е
предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 3 000
лева до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт
по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение
второ от същата алинея са установени превилегировани състави на нарушения от
този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена санкция или глоба за
едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева. Видно от
съдържанието на АУАН и НП, в случая е прието,че констатираното при проверката
нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Този извод обаче по никакъв
начин не кореспондира с отразеното в протокола от извършената проверка
неотразяване чрез издаването на касов бон от ФУ, на извършена преди проверката
продажба. При описаната в протокола фактология няма съмнение, че най-малко
паричната сума от въпросната продажба - 30,00 лв. се включва в установената
разлика между отчетената чрез ФУ и действителната касова наличност /цялата
разлика е 54,00 лева/. Освен това в междинния отчет е отбелязана като служебно
въведена сумата от 10,00 лв., взета предвид при определяне размера на констатираната разлика в касовата наличност.
При тези констатации не е ясно на какво основание проверяващите, а след тях и
АНО са приели, че установената разлика се дължи на служебно въвеждане на суми в
касата на обекта, при положение че в протокола и останалите съставени при
проверката документи, не са отразени такива твърдения на персонала. Обратно на
поддържаното в касационната жалба, най-малко за сумата 30,00 лв. има достатъчно
доказателства, че е от извършена, но неотчетена чрез касов бон продажба, т.е.
налице е именно неотразяване на приходи, но в хипотезата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Останалите 24,00 лв. се явяват такива с неустановен произход, без обаче
да е доказано, както че са от неотчетени продажби. В тази връзка правилни в
крайна сметка са изводите на районния съд относно установеното от фактическа
страна деяние и правната квалификация на същото, като такова по чл. 185, ал. 2,
изр. първо от ЗДДС. Настоящата инстанция намира за погрешно и застъпеното в
касационната жалба виждане, че неотразяването на приходи в хипотезите на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС се предполага и поради това не се нуждае от доказване.
Поначало в хода на административнонаказателното производство следва да бъде
установено дали е налице конкретно административно нарушение, чрез съотнасяне
на обективно съществуващите факти към нормативно въведения изпълнителен състав
на същото. Ето защо на установяване от АНО подлежат всички елементи на
противоправното деяние, вкл. тези обуславящи прилагането на по-благоприятната
за нарушителя санкционна норма, освен ако последните не са презюмирани. В
случая от наказващия орган се претендира превилегирован състав на
административното нарушение, поради липса на вредоносен резултат, но тази
претенция се опровергава от наличните в делото и обсъдени по-горе
доказателства. Констатираните от приходната администрация факти действително
сочат на извършени едно или няколко административни нарушения, но различни от
това, за което е санкциониран ответникът по касационната жалба, като няма данни
АНО да е провел някакво допълнително разследване в тази насока. В крайна сметка на „Старт - 3 - 2017“ ЕООД – гр. Бургас е било наложено наказание за нарушение, извършването на което е
недоказано от обективна страна, като основание за ангажиране административно
наказателната отговорност на дружеството, до какъвто извод е достигнал и
районният съд. Същевременно доказателствата по делото сочат на извършване на
нарушение, по-тежко наказуемо от санкционираното с наказателното постановление,
поради което за въззивния съд не е съществувала възможност да измени
последното.
Съобразно изложеното, обжалваното
съдебно решение не страда от визираните в жалбата на ЦУ на НАП пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноски.
Независимо от своевременното му
заявяване, направеното от ответника по касационната жалба, искане за присъждане
на разноски по делото също е неоснователно, доколкото не се доказва такива
разноски да са сторени.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 556 от
15.11.2021 г., постановено по АНД № 20214110201127/ 2021 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.