О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 05.01.2021г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 05 януари
2021 г.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр.
дело № 4345 по описа за 2020 година.
Производството
е образувано по предявена искова молба от А. Ангелова Л., действащ със съгласието на
своята майка и законен представител К.Д.А.- Л., против И.М.П., с майка и
законен представител Д.Г.З..
СЪДЪТ,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
Като взе
предвид депозираната искова молба и писмения отговор, съдът следва да приеме
като доказателства приложените писмени документи, тъй като същите са относими
към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените от страните
искания.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства
по делото представените от ищеца заверени копия на: Епикриза от Клиника по ЛЧХ при
УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД, гр.Пловдив И.З. № 16642-385/2020 год. за период
10.03.2020 г.- 14.03.2020г.; Епикриза от
Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД, гр.Пловдив И.3.20905-496/2020 год.
за период 10.04.20 г. до 13.04.20 год.; Съдебномедицинско удостоверение на живо
лице № 109/2020 год. издадено от Съдебна медицина Стара Загора,д-р Тодор Пасев;
Удостоверение за раждане на А.А.Л. № 100045от 29.03.2003 год.;
Справка-характеристика издадена от детска педагогическа стая в ОДМВР Стара
Загора от 13.04.2020 год. за И.М.П.; Споразумение за решаване на дело в
Досъдебно производство № 2154/18.06.2020 год.;Протокол от с.з. проведено на
24.06.2020 год.по НОХД № 1496/2020 год. по описа на Районен съд Стара
Загора,първи наказателен състав; Фискална
касова бележка № 109/2020 год. издадена от ИПСМП Съдебна медицина ,д-р Пасев; Копие
от фискален бон издаден от Дрогерия „Свети Георги”,гр.Пловдив.
ПРИЕМА като доказателства
по делото представените от ответника заверени копия на: Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 99/2020г.; 3аявление вх.№647/13.10.2020г. — за обстоятелството,
че ответникът по собствено желание се е преместил от едно училище в друго;
ИЗИСКВА
за прилагане по настоящото дело НОХД № 1496/2020г., по описа на РС - Стара
Загора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца и на ответника, за събиране на гласни доказателства по две лица
за всеки от тях, които да бъдат допуснати като свидетели в насроченото съдебно
заседание, при режим на довеждане, за установяване на сочените съответно в исковата молба и в писмения
отговор обстоятелства.
ИЗИСКВА от
Директора на ПГЕТ „Г.С.Раковски”,
гр.Стара Загора (Електротехникум)
да изготви и представи, в тридневен срок от връчване на съобщението, характеристика за ученика И.М.П..
ИЗИСКВА от Бюрото за
съдимост при PC Стара Загора, справка за
съдимост на ответника И.М.П..
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът А.А.Л., действащ със съгласието на своята майка и законен
представител К.Д.А.-Л., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е
ученик в ПГЕТ „Г.С.Раковски”,гр.Стара Загора(Електротехникум). С ответника И.М.П.
се познавали като съученици от едно училище, преди да отидат да учат в
техникум. Ответникът до началото на учебната 2020/2021 год. бил ученик в ПГЕ „Джон
Атанасов”,гр.Стара Загора, от където е изключен и за новата учебна година е
записан в Техникума по електротехника, където учи и ищеца.
Няколко дни преди нанесения на ищеца побой, получавал от ответника или от
негови приятели от обкръжението му закани за саморазправа,обидни реплики по
телефона и в социалната мрежа. Повод за това било, че приятелката му към него
момент била предишно гадже на ответника.
На 10.03.2020 год., след обяд ищецът имал уговорка с тогавашната си
приятелка Мишел Дилковска да се срещнат. Същата му се обадила,че е с приятелка
в района на Четвърто основно училище и когато отишъл там, тя го чакала на една
пейка. Казал й, че ще отиде до близкия магазин да си купи нещо за пиене и
тръгнал за там. Бил със слушалки на ушите и слушал музика. Близо до магазина,
пресичайки паркинг, усетил и забелязал, че ответникът върви много близо зад него.
Наоколо били и негови приятели от компанията му. Обърнал се към него и му казал,
че не иска да се разправят. Ответникът нищо не отговорил, а направо се
засилил срещу него. Ищецът успял да му хване ръцете, като му казал, че няма
смисъл да се занимават с глупости, след което му пуснал ръцете. Ответникът се
дръпнал леко назад и после се засилил и замахнал срещу ищеца с юмруци. Първо го
ударил с дясната ръка,после с лявата-все с юмруци в лицето,в челюстта от двете
страни последователно. Ищецът изпитал зашеметяваща силна болка, от което ми
причерняло и клекнал долу на земята. Едно от момчетата, придружаващи ответника,
го е попитал как, но ищецът вследствие на болката, не могъл да отговори.После
всички се разбягали.
След като приятелката му , по
телефона, разбрала за случилото се, повикала майка си, която е медицински
работник. Ищецът бил откаран в Окръжна болница, където му направили рентгенова
снимка. Установило се, че челюстта му е счупена и от двете страни. Лицето му
започнало много бързо да се подува и не можел да говори.
По – късно, по направление на лекарите, ищецът, заедно със семейството
си, бил откаран в гр. Пловдив, в Клиниката по ЛЧХ към УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД.
След като на място се разбрало, че ищецът е пострадал от побой, били повикани
органите на реда в гр. Пловдив.
След направена в клиниката снимка, се установило, че ищеца има счупване
на долна челюст в ъглите, като бил приет за операция.
На 11.03.2020 год. му била извършена операция за наместване и фиксация,
като му били поставени метални шини на горна и долна челюст и осъществена
междучелюстна фиксация. На 14.03.2020 год. бил изписан от болницата с издадена
Епикриза с И.З. № 16642-385/2020 год., с окончателна диагноза: Счупване на
долна челюст, открито. Открито пълно счупване двустранно в ъглите на долната
челюст. Били му определени и контролни прегледи след операцията,на седмия и
14-тия ден.
След изписването му от Клиниката на 19.03.2020 год., ищецът посетил
Съдебна медицина гр.Стара Загора - д-р Тодор Пасев,който след като се запознал
с представените му медицински документи и извършил преглед, издал
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №109/ 19.03.2020 год., със
заключение: счупване на долната челюст; открито пълно счупване двустранно в
ъглите на долната челюст, при което се затруднява дъвчене и говорене са период
по-дълъг от 30 дни.
На 10.04.2020 год. отново бил приет в Клиниката по ЛЧХ в гр.Пловдив със
зачервяване, раздразнени и болезнени венци на челюстите от фиксиращото
устройство, което наложило по спешност да бъде приет за оперативна намеса за
отстраняване на фиксиращото устройство, с което деблокирали челюстта му. На
14.04.2020 год. бил изписан с издадена Епикриза И.3.№ 20905-496/2020 г.
Получените телесни увреждания и трудностите,които изпитал ищеца дали
отражение на общото му физическо и психическо състояние. В първите дни след
инцидента освен физическите болки, които имал, изпитвал обида, безпомощност и
тревожност от нанесения му побой. Не излизал сам от дома си и известно време
страдал и от безсъние. През целия период на възстановяването си, освен постоянните
физическите болки, изпитвал страх и тревожност какво ще се случи. В периода на
възстановяването си не можел нито да говори, нито да се храни пълноценно. Със
сламка смучел прясно мляко и смлени храни. След свалянето на шината му било
забранено да се храни с твърда храна, защото челюстта му едва била калцирала и
не трябвало да стиска с тях твърда храна, поради опасност от ново счупване.
Твърди, че през този период ответникът не спирал да го тормози психически,
и чрез приятели и познати от обкръжението му, му изпращал заплахи в социалните мрежи. Карал
други хора да му звънят по телефона със заплахи, че ако се оплаче в полицията, ще
пострада отново.
Със Заявление от майка му К.А.-Л. до Началника на Първо РУ на Полицията
гр.Стара Загора с вх.рег.№1959зм-226 от 11.03.2020 год. било образувано
Досъдебно производство със същия номер по описа на Първо РУ на Полицията. Със
Споразумение за решаване на делото в Досъдебно производство от 18.06.2020 год.,
одобрено от Районен съд Стара Загора по НОХД № 1496/2020 год. ответника И.П. се
признал за виновен по престъпление с пр.основание чл.129,ал.2,във връзка ал.1,във
вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК- нанесена средна телесна повреда, като му е наложено
наказание „пробация” с мерки за период от една година.
Тази присъда не изплашила ответника, а напротив през цялата лятна
ваканция се опитвал да сплаши ищеца или семейството му. Стигнал до там, че една
сутрин сестрата на ищеца намерила колата си цялата намазана с изпражнения.
След започването на новата учебна година 2020/2021 год. ищецът разбрал,
че ответникът е изключен от Техникума по електроника и е записан в
Електротехникума. Ужасът за него започнал отново, защото И.П. не се повлиял и
взел поука от наложеното му наказание, а напротив все повече се озлобил към
него. Причаквал го с компанията си по коридорите или в двора на училището и
отправял към него всякакви закани за отмъщение.
Въпреки, че Директорът на техникума го извикал в присъствието на
родителите му и класния му ръководите, ответникът не спирал и продължавал да
отправя заплахи към него. Всичко това дало дълбоко отражение на психиката на
ищеца – страхувал се да се движи сам по коридорите на училището или в двора, опасявал,
че отново ще последва същия побой над него. Ищецът излизал за училище с голям
стрес и това му вредяло на занятията в техникума. Непрекъснато се оглеждал да
не се сблъска с ответника или някой негов приятел. Поради това, близките му,
притеснени от създалата се ситуация, дискретно придружавали навсякъде ищеца.
Твърди, че вследствие случилото се на 10.03.2020 год. се чувства обиден и
огорчен, тъй като личното му поведение е несъвместимо с подобна ситуация на
неочакван непредизвикан, груб и брутален побой към него, както и продължаващия
към днешна дата постоянен психически тормоз.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда,
която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Вследствие на противоправното поведение на И.М.П. са му причинени вреди
от имуществен и неимуществен характер, изразяващи се в претърпени болка и
страдания, психически и емоционален дискомфорт от нанесения побой с юмруци и
ритници и получените от това контузии. Причинени са му емоционални болки и
страдания - стрес и нервност, безсъние и напрежение от множество обидни изрази
и действия, в резултат на осъществен психически тормоз от страна на ответника.
Ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди И.М.П., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка Д.Г.З., ЕГН **********,да му заплати имуществени и
неимуществени вреди,както следва:
-сумата от 81.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи -установени
по 2 броя фискални касови бележки № 109 /2020 год., издадени от Кабинет по
Съдебна медицина за СМ Удостоверение и Дрогерия „Свети Георги” гр.Пловдив,
ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние( 10.03.2020 год.) до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за причинени болки и страдания вследствие причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, в областта на двата
долни-челюстни ъгъла, налагащо поставяне на стандартни метални шини на горна и
долна челюст за осъществяване на междучелюстна фиксация, причинили затруднено
дъвчене и говорене повече от 30 дни, ведно със законната лихва от датата на
извършеното деяние(10.03.2020 год.) до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди претърпени и изразяващи се в емоционални болки страдания - стрес и
нервност, безсъние и напрежение от множество обидни изрази и действия, в
резултат на осъществен психически тормоз от страна на ответника, осъществен за
периода: месец март март-октомври 2020 г., ведно със законната лихва от датата
на извършеното деяние) 10.03.2020 год.) до окончателното изплащане на сумата;
Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът И.М.П., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д.Г.З.,
чрез пълномощника си, в законоопоределния срок е депозирал писмен отговор на исковата
молба.Твърди, че в настоящия случай, единственото безспорно обстоятелство е, че вследствие
нанесени удари в лицето на ищеца, ответникът е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на двата долно-челюсни ъгъла, представляваща счупване
на челюст, причинило затрудняване на дъвченето и говоренето за повече от 30
дни. По указанията на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд, вкл. Постигнатото споразумение по чл. 381 от НПК, което е приравнено на
влязла в сила присъда, е задължително за граждански съд относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца –
елементите на деликтната отговорност. В този аспект може да се приеме при
условията на чл. 300 от ГПК, че на процесната дата ответникът е осъществил
деяние, което е противоправно. Вредата за пострадалия, установена също при
условията на чл. 300 от ГПК, се изразява в получено счупване на челюстта.
Счита, че в тежест на ищеца
е да докаже, че сочените неимуществени вреди са в причинно- следствена връзка с
осъщественото от ответника деяние, както и техния размер. Относно предявения
иск за психически и емоционални вреди, не ставало ясно дали същите са за
такива, които са в причинно-следствена връзка от самото деяние или от
последвал, твърдян от ищеца психически
тормоз. Счита, че не е налице
причинно- следствена връзка между деянието и твърдените неимуществени вреди и в
случая не важи разпоредбата на чл. 300 ГПК, вкл. и разпоредбата на чл. 83,
ал.1, т. 4 от ГПК. Взема становище за неяснота
на петитума по иска за сумата от 3000 лв. – от една страна се иска
обезщетение за неимуществени вреди, следствие от психически тормоз за периода
м. март- м. октомври 2020г., а от друга страна се търси законна лихва от датата
на деликта – 10.03.2020г.
Твърди, че извършеното от
него деяние е било провокирано и предизвикано от поведението на самия ищец. В деня на инцидента и преди това, ищецът се е
заканвал не веднъж на ответника с физическа саморазправа, свързана със
съперничеството между тя двамата за приятелството на момиче. Твърди, че на
10.03.2020г. ищецът, чрез друг общ познат е инициирал среща, на която е
започнал да заплашва и обижда ответника и също му е нанесъл удар с крак/коляно/
в областта на гърдите, за което ответникът представя медицинско удостоверение.
В исковата молба било посочено че ищецът е държал ответника за ръцете, но е
пропуснал да изложи обстоятелството, че преди да го пусне му е нанесъл удар с
коляно в областта на гърдите. Реакцията на ответника, след като ищецът му е
пуснал ръцете е била да го удари, като в следствие на тези удари е причинил
телесната повреда на ищеца. В този смисъл твърди, че противоправното деяние на
ответника е предизвикано и провокирано от поведението на самия ищец — реакция
от удара с крак от ищеца в областта на гърдите на ответника, докато му е държал
ръцете, като оспорва изцяло твърденията на ищеца, относно фактическата
обстановка в деня на инцидента и последващия период. В този смисъл, счита, че е
налице съпричиняване. Такова, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат, т.е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно и виновно. В случая, ударите в лицето на ищеца са предизвикани от
действията на самия ищец - предхождащите обиди и закани от негова страна към
ответника и от нанасянето на удар в областта на гърдите на ответника и докато
му е държал ръцете.
На следващо място оспорва
изцяло твърденията на ищеца за осъществяван от него психически тормоз, състоящ
се в отправянето на закани, обиди и т.н. Напротив, твърди, че самият ищец дълго
време преди инцидента, и в последствие след самия инцидент, е отправял обидни
думи срещу ответника, както и закани, че ще „го унищожи, него и семейството му
и цял живот ще му плащат“.
Оспорва твърденията, че
след инцидента е отправял заплахи за саморазправа чрез общи познати, както и
твърдението, че е бил изключен от Техникума по електроника и е записан в
Електротехникума. Не отговаряло на истината, че ответникът е отправял заплахи
срещу ищеца в коридорите на училището, за което бил извикан, заедно с майка си,
при Директора.
Оспорва размера на
предявените искове. Счита, че искът за неимуществени вреди е прекомерен и не
кореспондира с принципа за справедливост. Относно
предявения иск за имуществени вреди, счита, че не е налице
причинно-следствената връзка между твърдените вреди и противоправното деяние.
От представените документи Фискална касова бележка - без дата на издаване и
нечетлив касов бон, не можело безусловно да се приеме, че сумите по същите са
заплатени вследствие на деликта. В този смисъл оспорва иска както по основание,
така и по размер.
Предвид всичко посочено
по-горе, оспорва предявените искове, както следва: за имуществени вреди, в размер на 81,80 лв. - по основание и размер; за неимуществени вреди, в размер на 20000 лв.
за причинени болки и страдания следствие на причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупена долна челюст - по размер; за неимуществени вреди, в
размер на 3000 лв. за причинени емоционални болки и страдания в резултат на
осъществен психически тормоз за периода март-октомври 2020г. — по основание и
размер. Моли съдът да отхвърли исковете, респективно да определи справедлив
размер за претърпени неимуществени вреди.
От изложените в исковата молба обстоятелства
се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. В тежест на
ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване претърпените от него имуществени вреди /характера им и
размера на претендираното обезщетение за тях/, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието,
вина, причинна връзка и вреди. Съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд / към което е приравнено
постигнатото споразумение по чл. 381 от НПК/ е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва
свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите,
чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда,
да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата посочени в чл.300 ГПК, присъдата
се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до
всички елементи на престъпния състав.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна
практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в
зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай
преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за
размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и
степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на
травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на
претърпените болки, страдания и неудобства и др.
По отношение на
предявения иск за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие осъществен върху ищеца психически тормоз от
страна на ответника за периода м. март – м. октомври 2020г., в тежест на ищеца
е да установи всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Съдът указва на ищеца в съдебно заседание да уточни дали претендираното
обезщетение е за последвал, след инцидента психически тормоз.
По отношение направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, то в
тежест на ответника е установяването на това твърдение.
УКАЗВА на страните
по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез
алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез
постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени
взаимоотношения.
УКАЗВА
на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не
е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 22.02.2021г. от 9.30ч.,
за която дата да се призоват страните.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ Д“СП“ гр. Стара Загора,
с указание да се изготви социален доклад за всяка от непълнолетните страни по
делото, както и с указание да се осигури присъствие на социален работник в
съдебно заседание.
Препис от определението да се връчи на страните. На
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: