№ 78
гр. Каварна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20243240100137 по описа за 2024 година
Предмет на производството са предявени от А. Т. Д., чрез пълномощник
адв. М. Г. от ДАК, против Община гр. Каварна, БУЛСТАТ *********,
представлявана от Кмета Е. Б., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № **** г. и постановяване неговата отмяна; за възстановяване на
ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Ищецът твърди, че със заповед № 16/08.01.2024 г., издадена от Кмета на
Община Каварна му е наложно дисциплинарно наказание „уволнение“ като
със същата заповед е прекратено и трудовото правоотношение, считано от
датата на връчването на заповедта - 08.01.2024 г. Дисциплинарното наказание
е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, а трудовия договор е
прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение Д. заемал длъжността „специалист“ в отдел
„****“.
Ищецът счита, че наложеното наказание „уволнение“ е незаконно, а
издадената заповед - незаконосъобразна.
Твърди, че издадената заповед е немотивирана. В нея не са посочени
обективните факти, довели до съответното правно основание. В текста на
заповедта не е посочено времето, когато евентуално са извършени
1
нарушенията. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 3,
т. 8 и т. 10 от КТ както и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, които текстове
съдържат две/три алтернативни хипотези, без да е конкретизирано кой от
двата състава е нарушен - дали ищецът е злоупотребил с доверието на
работодателя или пък е разпространил поверителни за него сведения, дали
ищецът не е изпълнил възложената му работа, или в случая се касае за
неспазване на технически и технологичните правила. От заповедта не става
ясно какви са конкретните нарушения, извършени от ищеца, което води до
немотивираност на заповедта. Посочените нарушения при издаване на
заповедта водят до нарушаване правото на защита на ищеца, който не може да
предполага за какви точно нарушения му се налага дисциплинарното
наказание - уволнение, както и ефективно да се защитава.
Твърди си, че е нарушена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ относно
изискването на обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното
наказание. Такива били изискани от ищеца формално, като във връченото му
искане за представяне на писмени обяснения, липсвала конкретизация на
извършените нарушения, което водело до неяснота за какво точно ищецът е
трябвало да дава обяснения. В искането нямало конкретно посочени
нарушения, за които работникът да даде обяснения, а по-скоро от него била
поискана информация по представени му писма, докладни записки и сигнали
от трети лица. В искането не били посочени ден, час на извършване на
нарушенията, като липсвало конкретно описание на същите.
Искането за даване обяснения било връчено на ищеца на 18.12.2023 г.
след 13.30 ч., с посочен срок за представяне на обясненията до края на
работния ден, в който е връчено искането, т.е ищецът е разполагал с около
три часа. Така определения срок бил крайно недостатъчен ищецът да може да
представи адекватни и подкрепени с доказателства обяснения. Горното
според ищеца представлява съществено нарушение на процедурата по
налагането на дисциплинарно наказание и е самостоятелно основание за
отмяна на заповедта, без да се разглежда спора по същество.
Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, т.к. в
заповедта освен, че няма конкретизация на извършените нарушения като
деяния, няма и изрично посочване кога евентуално те са осъществени. Не е
налице посочване на времето на извършване на нарушенията - година, месец
2
и ден, с оглед което не е възможно да бъде извършена проверка от съда дали
тези сроковете за налагане на наказание са спазени.
Оспорват се направеното в заповедта описание на допуснати от ищеца
дисциплинарни нарушения, като се твърди, че последният винаги стриктно и
точно е изпълнявал трудовите си задължения, ползвал се с уважението на
колегите си, поради което му било възложено временно да изпълнява
трудовите задължения и за длъжността Началник отдел „****“ до заемането й
въз основа на конкурс.
Твърди, се че ищецът не е допуснал нарушение на нито една от
посочените в заповедта разпоредби на трудовото законодателство. Никъде в
заповедта не били посочени фактите, указващи, че елементите от състава на
посочените разпоредби са налице, с което работодателят е допуснал
нарушение на императивната правна норма на чл. 195 КТ, което влече като
последица признаване незаконността на заповедта за уволнение и нейната
отмяна.
Ищецът твърди, че нито едно от описаните в заповедта действия или
бездействия не представляват нарушение на трудовата дисциплина, като
излага подробни съображения по всяко едно от посочените в заповедта
нарушения.
Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 190, ал. 2 и чл.
193, ал. 1 от КТ, т.к. работодателят не е изпълнил задължението си да събере
и оцени всички доказателства с оглед установяване на евентуално
извършените нарушения. Не е направена и минимална проверка на
изложеното от ищеца и не са изискани справки от третите лица, за които
ищецът е посочил и твърдял факти и обстоятелства в обясненията си.
Наложеното наказание на ищеца било несъответно на тежестта на
евентуално извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Наказващият
орган не е извършил преценка по чл. 189 КТ, а нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание.
С изложените мотиви се моли за признаване уволнението на ищеца за
незаконно и отмяна на заповедта за неговото налагане, както и
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Претендират се разноски.
В срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
3
молба, с която е оспорил исковете като недопустими, а в условията на
алтернативност като неоснователни. Счита, наложеното наказание уволнение
за законно, а заповедта за законосъобразна, правилна, мотивирана и изцяло
отговаряща на изискванията на КТ. Твърди, че са спазени всички законови
процедури при нейното издаване и връчване. Моли се за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца пледира за
уважаване на исковете, с оглед недоказване от страна на работодателя
законността на извършеното уволнение съгласно разпредЕ.та доказателствена
тежест в процеса.
В хода на делото по същество процесуалният представител на ответника
пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Поддържа, че са спазени всички законови процедури при издаване и връчване
на заповедта, както и че същата е законосъобразна, правилна, мотивира и
изцяло отговаряща на изискванията на КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл.
235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 14.03.2022 г. между ищеца и ответника е
бил сключен трудов договор № 7, по силата на който А. Т. Д. е заемал
длъжността специалист с код но ****, категория персонал: Приложни
специалисти, за неопределено време. На същата дата на ищеца срещу подпис
е връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност.
С допълнително споразумение № 137/27.04.2022 г., към трудов договор
№ 7/14.03.2022 г. на ищеца е възложено да изпълнява длъжността началник на
отдел „****“, докато същата бъде заета въз основа на конкурс.
С искане за писмени обяснения № РД-15-2601-/10/18.12.2023 г. на Кмета
на Община Каварна, адресирано до А. Д. е поискано предоставяне на писмени
обяснения в срок до края на работния ден – 18.12.2023 г. От съдържанието на
искането се установява, че от Д. са изискани следните обяснения:
1. Във връзка с постъпило писмо с наш вх. № РД-15-2601/18.12.2023 г. по
изпълнение на Договор № 315/27.07.2023 г. с предмет: „Системна поддръжка
на ИТ средата на Община Каварна“ с изпълнител „****“ ЕООД и въз основа
4
на извършен мониторинг от страна на изпълнителя да представи писмени
обяснения относно констатациите в писмото.
2. Във връзка с получена докладна записка с вх. № РД-10-251/13.12.2023
г. от началник отдел „ЕПИР“ да представи писмени обяснения относно
посоченото в нея.
3. Писмени обяснения: Извършено ли е и кога е извършено
конфигуриране на електронните подписи на новоизбраните кметове на ****,
с цел извършване на възложените им от ЗМСМА задължения.
4. Писмени обяснения относно отваряне на сървърното помещение на
общината с регистрирани в системата за контрол на достъпа с въведена
причина „Планирана профилактика“ и същевременно допускане на външни
хора без разрешение от страна на ръководството.
От извършеното ръкописно отбелязване в искането се установява, че
същото е връчено на ищеца Д. на 18.12.2023 г. в 13.50 ч.
В 17.30 ч. на 18.12.2023 г. е предадена на ръка от А. Д. на Д.Д. докладна
записка във връзка с изисканите писмени обяснения.
В съдебно заседание е представена докладна записка вх. № РД-10-
251/13.12.2023 г. на началник отдел ЕПИР описваща възникнали от няколко
месеца проблеми с техника в отдела, за които е уведомен началник отдел
„****“, с твърдения, че не са предприети адекватни мерки за отстраняване на
проблемите. Във връзка с оплакването за неработещо устройство VersaLink
C7030, ищецът е приложил към исковата молба протокол от 04.10.2023 г., за
извършени дейности по договор за „Абонаментно техническо обслужване на
технически средства и офис техника“ сключен на 14.07.2023 г., от който се
установява, че е направен оглед на техниката от представител на фирмата,
установен е вероятния проблем и са дадени препоръки за транспортиране до
сервиз с последващ ремонт и ценово предложение.
На 08.01.2024 г. на ищеца А. Д. е връчена заповед № **** г. за налагане
на дисциплинарно наказание. В същата работодателят – Кмета на Община
Каварна е приел, че с поведението си описано в заповедта служителят е
извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т.
3, 8 и 10 от КТ, поради което на осн. чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1,
т. 4 и 7 от КТ, при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, чл. 194 и чл.
195 от КТ, му е наложил наказание уволнение. Със същата заповед на осн. чл.
5
330, ал. 2 от КТ е прекратеното трудовото правоотношение със служителя,
считано от датата на връчване на Заповедта.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на ищеца А. Д. извършено със Заповед № **** г.
Кмета на Община Каварна, считано от датата на връчване на заповедта и
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Конститутивният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се
изсрочва със специално предвидена в закона давност. В разпоредбата на чл.
358, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено, че исковете по трудови спорове се предявяват
в следните срокове: 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера
на работата и прекратяване на трудовото правоотношение - така и
Тълкувателно решение № 1 от 12.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСГК. В случая не е спорно между страните, че заповедта за уволнение е
връчена на служителя на 08.01.2024 г. Исковата молба е входирана в РС
Каварна на 12.03.2024 г., като е отбелязано, че същата е получена по пощата,
с дата на пощенското клеймо 07.03.2024 г., т.е преди изтичане на давностния
срок. Ето защо настоящият състав счита направеното възражение за изтекла
давност от ответника за неоснователно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение с ответника по безсрочен трудов договор и прекратяването
му с посочената Заповед № **** г., а в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване законността на извършеното
уволнение на цитираното в заповедта уволнително основание.
За установяване на законосъобразното упражняване на правото си да
прекрати трудовия договор с ищеца, ответникът следва с помощта на всички
допустими по ГПК доказателствени средства, при условията на пълно и
6
главно доказване да установи наличието на съответното посочено в заповедта
уволнително основание – в случая описаните в уволнителната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, чиято тежест е такава, че обуславя
налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Освен
това ответникът – работодател следва да установи и че е спазил изискванията
на закона към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, за които
има своевременно въведено възражение от ищеца – в случая касаещи
изслушването на служителя, респ. приемане на писмените му обяснения,
съобразяване на тежестта на нарушението.
С оглед принципа за диспозитивното начало, установен с чл. 6, ал. 2
ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението,
които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска.
Ищецът, който оспорва законността на уволнението, трябва да посочи всички
факти, които според него опорочават оспорваното потестативно право на
работодателя да го уволни, а ответникът – всички факти, които пораждат това
право или имат значение за надлежното му и законосъобразно упражняване.
Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават
уволнението, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Непосочените от
ищеца основания за незаконосъобразност на уволнителната заповед се
преклудират /в този смисъл са Решение № 92/14.04.2016 г. по гр. д. №
4515/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 174/13.10.2016 г. по гр. д. №
659/2016 г., ВКС, III г. о., Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015
г., ВКС, IV г. о. и др./. Съдът не може да основе решението си на факти,
които не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за
незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за
нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му
упражняване.
С оглед изложеното съдът намира, че на първо място следва да отговори
на въведеното от ищеца възражение, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, според което работодателят следва да
изслуша работника или да приеме писмените му обяснения.
По делото е безспорно установено, че работодателят е издал писмено
разпореждане на 18.12.2023 г. за изискване на обяснения от ищеца за четири
7
вменени му нарушения на трудовата дисциплина – без конкретно посочен
срок на извършването им и без достатъчна конкретизация на същите, а с
извършено препращане към докладна записка и писмо, изготвени от трети
лица. В документа работодателят е разпоредил служителят Д. да представи
писмени обяснения за допуснатите нарушения до края на работния ден –
18.12.2023 г. /според официалната страница на Община Каварна - 17:00 часа/.
Под текста на разпореждането ръкописно е изписано, че същото е
получено от служителя на 18.12.2023 г. в 13.50 ч., т.е същият е разполагал с 3
часа и 10 минути за запознаване с искането, излагане на писмени обяснения,
събиране и представяне на доказателства във връзка с твърденията си и
депозирането им пред работодателя.
Макар в КТ да не са уредени изрични и формални правила за провеждане
на дисциплинарното производство, чл. 193 КТ озаглавен "Задължения на
работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание", предписва
задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание
да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения
и да събере и оцени посочените доказателства /ал. 1/. Когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество /ал. 2/. Ал. 3 на чл. 193 КТ сочи, че
разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на
работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Съдът намира, че в процесния случай работодателят само привидно е
изпълнил задължението си да поиска обяснения от ищеца. Съгласно
константната съдебна практика, в изпълнение на задължението си по чл. 193,
ал. 1 КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде
устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди
налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено
от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то
следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или
служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника
или служителя – лично, или чрез пощенска/куриерска услуга – на адреса на
работника или служителя.
Съдът намира, че предоставения от работодателя срок за предоставяне на
8
писмени обяснения от служителя Д. в рамките на 3 часа и 10 минути е крайно
недостатъчен с оглед броя и характера на нарушенията, за които са поискани
обяснения и отдалечеността във времето на извършването им /като дори
липсва и конкретно посочване на период на извършването им/, както и
специфичността на всяко едно от посочените действия или бездействия.
Дали предоставения от работодателя срок за писмени обяснения е
достатъчен и разумен, се преценява във всеки отделен случай с оглед
конкретните обстоятелства. Поначало разумен и достатъчен е този срок за
писмени обяснения, който позволява на дисциплинарно уличеният след като
се ориентира във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или
отговор на въпросите в писмена форма, да изрази субективното си
отношение, включително ако е допуснал нарушението, да събере и представи
доказателства във връзка с твърденията си. Една от целите е да бъде насочен
работодателят към доказателства и факти, които добросъвестно да събере и
оцени. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или
бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или
налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и
пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на
работника да ги даде /в този смисъл Решение № 137/02.03.2010 г. по гр. д. №
20/2009 г., ВКС, IV г. о., Решение № 254/04.11.2014 г. по гр. д. № 7086/2013
г., ВКС, IV г. о./.
Несъмнено в случая 3 астрономически часа не са достатъчно време, за да
се приеме, че е била осигурена реална възможност на служителя да даде
своите обяснения за четирите вменени му нарушения, всяко от които включва
и по няколко различни действия, респ. бездействия. Няма как да се очаква, че
ищецът би имал конкретни спомени за всяко едно от посочените и то с
недостатъчна конкретика действия, извършени в отдалечени
неконкретизирани периоди, които са част от стандартната му работа, за да
може веднага да си спомни и обясни какво точно се е случило.
Следва да се посочи също, че в случай, че дисциплинарните
нарушенията, посочени в искането по чл. 193, ал. 1 КТ, са неясни, непълни,
общо формулирани или поради други техни пороци работникът е
възпрепятстван реално да се защити срещу обвиненията против него, то
следва да се приеме, че не е налице редовно искане от страна на работодателя
9
и независимо от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказания същото следва да бъде отменено.
С оглед гореизложено, настоящият състав на съда приема, че
работодателят не е изпълнил задължението си преди налагане на
дисциплинарното наказание "уволнение" да изслуша работника или пък да
приеме писмените му обяснения за констатираните дисциплинарни
нарушения – чл. 193, ал. 1 КТ. Неизпълнението на това задължение води до
отмяна на уволнението при условията на чл. 193, ал. 2 КТ, без да се разглежда
трудовият спор по същество.
При горните мотиви съдът намира, че искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението бъде
признато за незаконно и отменено. Това налага отмяна на Заповед № **** г.,
с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца.
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя и
основателността на предявения акцесорен иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в съдебното
производство по конститутивния иск за отмяна на дисциплинарно наказание
доказателствената тежест е за ответника (работодателя), а не за ищеца
(работника или служителя) - това е безспорно прието както в трудово-
правната доктрина, така и в съдебната практика. Не ищецът трябва да
установява, че незаконосъобразно е наказан дисциплинарно, а ответникът
следва да докаже, че законосъобразно е упражнил дисциплинарните си
правомощия. Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид
правонарушение, то притежава всички общи негови признаци и в частност, от
субективна страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в
предмета на доказване се включва обстоятелството извършено ли е
дисциплинарното нарушение виновно от ищеца (умишлено или
непредпазливо). Ответникът, като носител на преобразуващото право да
наложи дисциплинарно наказание, следва да установи, че законосъобразно е
упражнил това свое право. В този смисъл негова е доказателствената тежест
да докаже при условията на пълно, главно доказване осъществяването на
нарушението на трудовата дисциплина посредством обективните му и
10
субективни признаци, а в настоящия случай, ответникът не проведе такова
доказване, поради което предявения иск за признаване на уволнението за
незаконно и за неговата отмяна следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят претендираните разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1440,00 лева, за които са представени
доказателства.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Каварненски районен съд държавна такса върху уважените искове, както
следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на уволнението – 80 лева, по чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа –
80 лева или общо 160,00 лева.
Така мотивиран, Каварненският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Каварна, ул. „****” **, извършено със заповед №
**** г. на Кмета на Община Каварна - Е. М. Б., с която му е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 188, т. 3 КТ, за
нарушение по 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ и е прекратено трудовото му
правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул.
„****” **, на предишната работа, на длъжността „специалист“ в отдел „****“
в Община Каварна.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КАВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
Каварна, ул. „Добротица” № 26, представлявана от кмета Е. М. Б., да заплати
на А. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. „****” **, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 1440,00 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева),
разноски по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КАВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
Каварна, ул. „Добротица” № 26, представлявана от кмета Е. М. Б., да заплати
11
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка за държавни такси на
Каварненски районен съд сумата от 160,00 лв. (сто и шестдесет лева) -
държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 11.06.2024 г., на осн. чл. 315, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
12