Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….06.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ
НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов
в. гр. дело № 646 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 5782/16.12.2019 год., постановено по гр. дело №
9155/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата З.Н.И. ЕГН ********** ***, ж. к. Трошево,
бл. 9, ет. 3, ап. 35, не дължи
на „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна сумата от 1 669, 27 лева, начислена
като корекция от ответното дружество за обект, находящ се на адрес: с. Долище, обл.
Варна с абонатен № **********, за периода от 26.04.2017г. до 25.04.2018г.
В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в
ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество ел. енергия по
партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от
1669, 27 лева съставлява стойност на реално потребено количество ел. енергия,
което не е отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в
софтуера на електромера. При извършена на 25.04.2018 год. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищцата ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран
за търговски отчет регистър (1.8.3) са установени 9295 кВтч ел. енергия, които
са потребени от обекта на ищцата (настояща въззиваема), но не са отчетени при
редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е
използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като
е установено точното количество реално потребена, преминала през електромера и
съответно доставена до обекта на ищцата ел. енергия от 9295 кВтч, чиято
стойност последната дължи на дружеството – доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна З.И., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за
правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В с. з., чрез процесуален
представител, въззивникът (ответник по иска) поддържа жалбата си.
В писмено становище въззиваемата (ищца
по установителния иск) поддържа отговора си на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Предявен е иск с правно основание
чл. 124 ГПК.
В исковата си
молба ищцата З.Н.И. *** навежда следните твърдения: Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в с. Долище, Варненска
област, с аб. № **********, доставяна и́ от ответника „Енерго-Про Продажби” АД –
Варна, въз основа на сключен при общи условия договор за продажба на
електроенергия. На 25.04.2018 год. в нейно присъствие служители на
„Електроразппределение Север“ АД-Варна съставили констативен протокол, като
и́ обяснили, че електромерът следва да се изпрати за проверка. На
13.05.2019 год. била уведомена, че в резултат на констатирано неточно
измерване/неизмерване е извършено преизчисление на количеството потребена ел.
енергия в обекта на потребление. От справка с електронния сайт на дружеството
установила, че дължи на ответника сумата от 1669, 27 лева по фактура от
10.05.2019 год.
Ищцата счита, че не дължи процесната сума, тъй като
не е потребявала начисленото и́ количество ел. енергия за посочения
период, както и поради това, че липсва законно основание да и́ бъдат начислявани
допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените
твърдения е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1669, 27 лева,
начислена по фактура от 10.05.2019 год. за обект с аб. № **********, находящ се
в с. Долище, Варненска област.
В
писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби”
АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищцата са в договорни отношения по
повод доставката и продажбата на ел. енергия за процесния обект на потребление с
аб. № **********, находящ се в с. Долище, Варненска
област, по който договор
дружеството изпълнява добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки
непрекъснато необходимото количество ел. енергия в гореописания обект.
На 25.04.2018 год. е
извършена техническа проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на
ищцата ел. енергия, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано
количество ел. енергия от 9295 кВтч в отчетен регистър 1.8.3., който не е
активиран за търговски отчет. Количеството ел. енергия от 9295 кВтч е било
потребено от абоната, но не е фактурирано и заплатено. Електромерът е
демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно
«прочитане» на паметта на електромера е установила осъществена нерегламентирана
външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала ел. енергия от 9295 кВтч по тарифа 1.8.3,
която не е визуализирана на дисплея и електромерът не отговаря на техническите характеристики.
Посоченото количество ел. енергия от 9295 кВтч е остойностено с фактура № **********/10.05.2019
год.
По изложените съображения счита, че
начислената по партидата на ищцата сума съставлява стойността на реално
доставена и потребена от обекта на ищцата ел. енергия, заплащането на която ел.
енергия тя дължи на ответното дружество, на основание чл. 50 ПИКЕЕ (2013 год.),
вр. чл. 183 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 25-26 от делото на РС-Варна констативен протокол
№ 1202163/25.04.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение
Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1115
0315 0079 5498, монтиран на обекта на ищцата в с. Долище, Варненска област, с
аб. № **********, при която са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1
– 1441 кВтч; 1.8.2 – 5021 кВтч; 1.8.3 – 9295 кВтч; 1.8.4 – 000000 кВтч и
1.8.0 – 15757 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 508362 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на ищцата,
подписала протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
748/02.05.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала ел. енергия на тарифа 3 – 9295 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерването на ел. енергията, но не съответства
на технически характеристики.
Видно от протокола за извършената от БИМ експертиза, електромерът е
представен за изследване в БИМ РО гр. Русе в запечатан найлонов плик, пломбиран
с пломба № 508362, с показания на тарифите: 1: 1441, 7 кВтч; 2: 5023, 2 кВтч.
Съгласно представеното по делото становище за
начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от
метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия от 9295 кВтч за периода 26.04.2017 год. – 25.04.2018
год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с № **********/10.05.2019 год. за сумата от 1669, 27 лева.
От
констативен протокол № 11160911/07.12.2015 год. (л. 42-43 от делото на
РС-Варна) е видно, че на посочената дата на обекта на ищцата е монтиран
електромера с фабричен номер 1115 0315 0079 5498. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера
при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3 и 1.8.0. Отразени са само
показанията по регистри 1.8.1 и 1.8.2 (съответно за нощна тарифа и за дневна
тарифа), които са били нулеви.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че електромерът с фабр. № 1115 0315 0079 5498,
монтиран на обекта на ищцата, е от
одобрен тип; преминал е първоначална метрологична проверка през 2015 год. и към
датата на проверката на 25.04.2018 год. е в срок на метрологична годност. Отчитането
на консумираната от обекта на ищцата ел. енергия е по две тарифи – нощна
(1.8.1) и дневна (1.8.2). Според констатациите в КП № 1202163/25.04.2018 год.
на ЕРП – Север не е констатирана намеса в схемата на присъединяване, от което
според вещото лице следва, че отчетените в тарифа Т3 количества електрическа
енергия в размер на 9295 кВтч са преминали през измервателната схема на СТИ и
са регистрирани като отчет в тарифа Т3 но не са визуализирани. Външната намеса
в тарифната схема на електромера, установена при метрологичната проверка
представлява софтуерно „претарифиране“ на електромера, така че част от
потребяваната електрическа енергия се записва в тарифа, която не е
визуализирана по заводска настройка – Т3 или Т4. Количеството електрическа
енергия от 9295 кВтч е математически правилно остойностено, съобразно цената на
електрическата енергия, определена от КЕВР за различните подпериоди от
процесния. Според заключението, преди да се монтира на място, всеки нов
електроме преминава две основни метрологични проверки – в завода производител и
в БИМ, като резултатите се протоколират, а електромерът се запечатва. Без
отваряне на електромера, т. е., без отстраняване на пломбите му, не е възможно
да се вкарат в брояча импулси или да се включи товар. Следователно, според
експерта, монтиран нов електромер с нулеви показания по тарифи Т1, Т2 и Т0 има
нулеви показания и на тарифи Т3 и Т4.
В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че след като електромерът е монтиран
нов на обекта на потребление с нулеви показания по тарифи Т1 и Т2, то
показанията по останалите тарифи (т. нар. невизуализирани тарифи, респ. тарифи,
които не са активирани за търговски отчет) не следва да са различни от нула.
Вещото лице посочва, че без прочит на пълната памет на електромера, не е
възможно да се установи в кой период е извършено натрупването на данни в
неактивираната за търговски отчет тарифа Т3.
С оглед така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищцата е извършено по реда и
при условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване
на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр.
15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото
в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към момента на извършване на проверката
на електромера на обекта на ищцата на дата 25.04.2018 год. не са част от
действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315
от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване
на проверката на електромера, измерващ доставяната до обекта на ищцата ел.
енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от действащото право, тъй като
отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването
в Държавен вестник на Решението на Върховния административен съд на РБългария,
с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“
според текста на отменения чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на
ел. енергия може да начисли допълнителни количества ел. енергия по партидата на
потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в разпоредбите
на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация, изведена
от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния
превключвател (хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното
количество ел. енергия и действително преминалите количества ел. енергия
(хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ), надлежно констатирани при извършената по реда на
чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество
ел. енергия от 9295 кВтч
е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищцата по следните съображения:
По делото не е установено, че при
монтажа на електромера с фабр. № 1115
0315 0079 5498 на обекта на ищцата на
дата 07.12.2015 год. отчетни регистри 1.8.3 и
1.8.0 (т. нар. „сумарен регистър) са били с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен
извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му, в която то
сочи, че след като електромерът бил монтиран нов на обекта на потребление с
нулеви показания по тарифи Т1 и Т2, то показанията по останалите тарифи (т.
нар. невизуализирани тарифи, респ. тарифи, които не са активирани за търговски
отчет) не следва да са различни от нула, при което електромерът е измерил
цялото количество потребена от обекта на ищцата ел. енергия, включително и
тази, натрупана в регистър 1.8.3. По същността си това е предположение, а не
извод, който може да бъде изведен от събраните доказателства.
Т. е., по делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетни регистри
1.8.3 и 1.8.0 при монтажа на електромера (което очевидно е било възможно да
бъде сторено при монтажа на електромера, с оглед възможността в последващ
момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или „невизуализирани“, респ. неактивирани
за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна), поради което и не може да бъде
обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при метрологичната
проверка количество ел. енергия в неактивирания за търговски отчет регистър (1.8.3)
от 9295 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на
ищцата, но неотчетена при регулярните месечни отчети електрическа енергия.
По тези съображения
сумата от 1669, 27 лева, съставляваща
стойност на начислено количество ел. енергия за периода 26.04.2017 год. –
25.04.2018 год., за обект, находящ се в с. Долище, Варненска област, с аб. №
**********, за която сума ответното дружество е издало фактура с № **********/10.05.2019 год., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 350 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възражението на дружеството –
въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско
възнаграждение от 350 лева е неоснователно, доколкото заплатеното от самия
въззивник адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция (828 лева) надвишава повече от два пъти
заплатеното от въззиваемия.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5782/16.12.2019
год., постановено по гр. дело № 9155/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА
„Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на З.Н.И. ЕГН ********** ***, ж. к. Трошево,
бл. 9, ет. 3, ап. 35, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) –
разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.